Чужди инвеститори се оплакват от данъчен тормоз и нагласени търгове
Данъчните управляващи в България основават голям брой проблеми на непознатите вложители, като стартират голословни инспекции или проверки. Това сигнализира Торстен Гайслер, началник на фондация " Конрад Аденауер " за България, по време на форума " Бизнес климатът в България – точка на размръзване ", проведен от " Движение България на жителите " и Реформаторски блок.
" Има доста случаи, при които те (данъчните управляващи, б. р.) взимат награди от конкуренцията и започват производства, които не стигат до действителни санкции, само че пречат извънредно доста на развиването на предприятието ", уточни той.
В същото време статистиката на Националната организация за приходите от последните години сочи, че единствено една трета от издадените ревизионни актове на данъчните се апелират, а 85% от стигналите до най-висшата правосъдна инстанция се удостоверяват от съда.
Според шефа на фондация " Конрад Аденауер " корупцията, бюрократичната система и бавната администрация са част от проблемите, пред които се изправят задграничните вложители в България. Той цитира проучване на Европейски Съюз, съгласно което 61% от мениджърите настояват, че корупцията се отразява на бизнеса им.
Предприемачите се оплакват и от метода на възлагане на публични поръчки.
Думите му бяха доказани и от президента на Италианската комерсиална камара в България Марко Монтеки. Той също означи, че има проблем при възлагането на публични поръчки.
" Изграждането на инфраструктурата в България е в ръцете на няколко компании и доста задгранични компании имат проблем с присъединяване в публични поръчки. Именно тук би трябвало да се намеси страната и да се позволи този проблем ", сподели Монтеки.
" От 20 години върша бизнес в България, видял съм доста дребни и междинни предприятия да се развиват. Тук има положителни благоприятни условия за бизнес, само че проблемите не би трябвало да се подминават ", добави той.
Торстен Гайслер въпреки всичко счита, че България като привлекателно място за правене на бизнес по няколко аргументи - участието на страната в Европейски Съюз, неналичието на мита, по-ниските налози, ниската инфлация, закрепения курс към еврото, географското състояние на страната.
Даниела Везиева, заместник-председател на ДБГ и заместник-инистър на стопанската система в интервала 2014 - 2017 година, съобщи, че макар многото плюсове на България все нещо не ѝ стига, с цел да доближи положителни стопански равнища. Основни спънки са достъпът до пазара и неизползването на технологиите и нововъведенията. Образованието е главен проблем. Образователният развой и бизнесът би трябвало да се срещнат. Преди да се споделя, че системата дава отговор на условията на бизнеса, би трябвало да ги питат какво желаят, а не по-късно да има чудене за какво дуалното обучение не работи, сподели Везиева.
" Това, че минималната работна заплата пораства, не значи, че приходите на хората се усилват ", добави тя и дефинира като голям проблем и непрекъснатата смяна на правната рамка, което затормозява правенето на бизнес у нас.
Според думите й, в случай че желаеме бизнесът да излезе от " точката на заледяване " са нужни няколко неща - електронно ръководство, нарастването на приходите и предвидимо държавно ръководство, с цел да може бизнесът да е спокоен за своето развиване за най-малко 10 година напред.
Бисер Манолов, финанист и член на Изпълнителния съвет на ДБГ, беше безапелационен, че задграничните вложения заобикалят България. По думите му у нас има " типичен признаци за прегряване на стопанската система ". Цените на недвижимите парцели са на своя пик. Икономиката е достигнала съвсем исторически най-високото си равнище на натовареност, а демографската злополука тотално деформира пазара на труда, което ще докара до нестабилност на обществените системи ", безапелационен е той.
Манолов прикани за подготовка на стопанската система за действие при по-високи лихвени равнища в края на годината и за възстановяване гъвкавостта на пазара на труда. Предстои повишение на лихвените проценти. Трябва отговорно ръководство на обществените финанси и струпване на фискални буфери, добави той.
Според Николай Василев, министър на стопанската система 2001 – 2003 година, в профил България наподобява постоянна страна, а от най-задължените страни към този момент е измежду страните с дребни задължения. За последните 10 години в страната няма извършени съществени промени, означи той. По всички индикатори преди 13 години бяхме по-добри от Румъния, а в този момент те ни изпреварват и това е наш, а не техен проблем.
Колкото непознати вложения идват, толкоз си потеглят всяка година, добави той.
" Има доста случаи, при които те (данъчните управляващи, б. р.) взимат награди от конкуренцията и започват производства, които не стигат до действителни санкции, само че пречат извънредно доста на развиването на предприятието ", уточни той.
В същото време статистиката на Националната организация за приходите от последните години сочи, че единствено една трета от издадените ревизионни актове на данъчните се апелират, а 85% от стигналите до най-висшата правосъдна инстанция се удостоверяват от съда.
Според шефа на фондация " Конрад Аденауер " корупцията, бюрократичната система и бавната администрация са част от проблемите, пред които се изправят задграничните вложители в България. Той цитира проучване на Европейски Съюз, съгласно което 61% от мениджърите настояват, че корупцията се отразява на бизнеса им.
Предприемачите се оплакват и от метода на възлагане на публични поръчки.
Думите му бяха доказани и от президента на Италианската комерсиална камара в България Марко Монтеки. Той също означи, че има проблем при възлагането на публични поръчки.
" Изграждането на инфраструктурата в България е в ръцете на няколко компании и доста задгранични компании имат проблем с присъединяване в публични поръчки. Именно тук би трябвало да се намеси страната и да се позволи този проблем ", сподели Монтеки.
" От 20 години върша бизнес в България, видял съм доста дребни и междинни предприятия да се развиват. Тук има положителни благоприятни условия за бизнес, само че проблемите не би трябвало да се подминават ", добави той.
Торстен Гайслер въпреки всичко счита, че България като привлекателно място за правене на бизнес по няколко аргументи - участието на страната в Европейски Съюз, неналичието на мита, по-ниските налози, ниската инфлация, закрепения курс към еврото, географското състояние на страната.
Даниела Везиева, заместник-председател на ДБГ и заместник-инистър на стопанската система в интервала 2014 - 2017 година, съобщи, че макар многото плюсове на България все нещо не ѝ стига, с цел да доближи положителни стопански равнища. Основни спънки са достъпът до пазара и неизползването на технологиите и нововъведенията. Образованието е главен проблем. Образователният развой и бизнесът би трябвало да се срещнат. Преди да се споделя, че системата дава отговор на условията на бизнеса, би трябвало да ги питат какво желаят, а не по-късно да има чудене за какво дуалното обучение не работи, сподели Везиева.
" Това, че минималната работна заплата пораства, не значи, че приходите на хората се усилват ", добави тя и дефинира като голям проблем и непрекъснатата смяна на правната рамка, което затормозява правенето на бизнес у нас.
Според думите й, в случай че желаеме бизнесът да излезе от " точката на заледяване " са нужни няколко неща - електронно ръководство, нарастването на приходите и предвидимо държавно ръководство, с цел да може бизнесът да е спокоен за своето развиване за най-малко 10 година напред.
Бисер Манолов, финанист и член на Изпълнителния съвет на ДБГ, беше безапелационен, че задграничните вложения заобикалят България. По думите му у нас има " типичен признаци за прегряване на стопанската система ". Цените на недвижимите парцели са на своя пик. Икономиката е достигнала съвсем исторически най-високото си равнище на натовареност, а демографската злополука тотално деформира пазара на труда, което ще докара до нестабилност на обществените системи ", безапелационен е той.
Манолов прикани за подготовка на стопанската система за действие при по-високи лихвени равнища в края на годината и за възстановяване гъвкавостта на пазара на труда. Предстои повишение на лихвените проценти. Трябва отговорно ръководство на обществените финанси и струпване на фискални буфери, добави той.
Според Николай Василев, министър на стопанската система 2001 – 2003 година, в профил България наподобява постоянна страна, а от най-задължените страни към този момент е измежду страните с дребни задължения. За последните 10 години в страната няма извършени съществени промени, означи той. По всички индикатори преди 13 години бяхме по-добри от Румъния, а в този момент те ни изпреварват и това е наш, а не техен проблем.
Колкото непознати вложения идват, толкоз си потеглят всяка година, добави той.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ