Проф. Гарабед Минасян: Данъчната система у нас е архаична и зомби
„ Данъчната система у нас е безнадеждно остаряла, архаична. Тя е една зомби система. Лошото е, че финансовото министерство и държавното управление заобикалят да дискутират казуса за възможната ѝ смяна. МФ демонстрира форма напук и на отвращение за дискутиране на въпроса ". Това сподели пред БНР проф. Гарабед Минасян във връзка препоръчаните от КНСБ ограничения за промени в данъчната система.
Според него това не е проблем на обединението, тъй като това, което се подсказва от страна на ГЕРБ, нормално се приема от съдружните сътрудници.
По думите на Минасян би трябвало да се дискутира върху тематиката за смяна на модела на плоския налог:
„ Министерството на финансите не желае да си скапва комфорта, по тази причина не повдига тематиката. Това, което КНСБ предлага, е форма на търсене на метод да предизвика МФ да мисли по тези въпроси, а не да бяга от отговорност ".
В предаването „ 12+4 " проф. Минасян направи съпоставяне:
„ Средно в Европейския съюз постъпленията от директни налози са сравними по размер с постъпленията от косвени налози. При нас постъпленията от косвени налози надвишават два и половина пъти постъпленията от директните налози. А постъпленията от косвените налози са ретрограден налог. Те се заплащат от преобладаващата част, на първо място от хората в долната част на подоходната канара. Това, което КНСБ предлага, е някаква форма на въвеждане на обособени ограничения, които облекчават това преразпределение на благосъстоянието. Тези ограничения са палиативни. Трябва да се приказва въобще за смяна на данъчната система у нас ".
„ Предложенията на КНСБ, в случай че бъдат осъществени, ще доведат до понижаване на приходите в бюджета и до слагане на хората в неравно отношение по отношение на данъчната система. Третият резултат ще е основаване на спорове сред другите групи на популацията ". Това сподели пред БНР икономистът Красен Станчев.
Според него „ една система, която работи и не е счупена, не може да бъде поправена, а в случай че се стартира коригиране, първо би трябвало да се счупи. Това изяснява така наречен „ консерватизъм " на данъчната политика, което е нещо доста положително ".
„ Т.нар. „ еднакъв налог " сега третира всички еднообразно. Когато се вкара необлагаем, най-малко сред 540 000 и 750 000 души ще изгубят тласък да станат по-богати, да излязат от минималната работна заплата. Не дребна част от тези хора ще стартират да крият налози. Същото се отнася и за младите фамилии ", добави икономистът в предаването „ 12+4 ".
„ Не се регистрира доста забавен факт - 135 000 души в България заплащат налог на високия сегмент. На тях се дължат 54% от приходите от този налог в бюджета. Когато въведете налог благосъстояние, тогава част от тези хора ще ги накарате да вършат нещо друго и те няма да имат проблем да го вършат. Много постоянно се приказва за това, че директните и косвените налози в България не били равни като източници на доход към бюджета. Когато към директните налози сложите и така наречен осигурителни вноски, тогава са си тъкмо 50 на 50 ".
Според него това не е проблем на обединението, тъй като това, което се подсказва от страна на ГЕРБ, нормално се приема от съдружните сътрудници.
По думите на Минасян би трябвало да се дискутира върху тематиката за смяна на модела на плоския налог:
„ Министерството на финансите не желае да си скапва комфорта, по тази причина не повдига тематиката. Това, което КНСБ предлага, е форма на търсене на метод да предизвика МФ да мисли по тези въпроси, а не да бяга от отговорност ".
В предаването „ 12+4 " проф. Минасян направи съпоставяне:
„ Средно в Европейския съюз постъпленията от директни налози са сравними по размер с постъпленията от косвени налози. При нас постъпленията от косвени налози надвишават два и половина пъти постъпленията от директните налози. А постъпленията от косвените налози са ретрограден налог. Те се заплащат от преобладаващата част, на първо място от хората в долната част на подоходната канара. Това, което КНСБ предлага, е някаква форма на въвеждане на обособени ограничения, които облекчават това преразпределение на благосъстоянието. Тези ограничения са палиативни. Трябва да се приказва въобще за смяна на данъчната система у нас ".
„ Предложенията на КНСБ, в случай че бъдат осъществени, ще доведат до понижаване на приходите в бюджета и до слагане на хората в неравно отношение по отношение на данъчната система. Третият резултат ще е основаване на спорове сред другите групи на популацията ". Това сподели пред БНР икономистът Красен Станчев.
Според него „ една система, която работи и не е счупена, не може да бъде поправена, а в случай че се стартира коригиране, първо би трябвало да се счупи. Това изяснява така наречен „ консерватизъм " на данъчната политика, което е нещо доста положително ".
„ Т.нар. „ еднакъв налог " сега третира всички еднообразно. Когато се вкара необлагаем, най-малко сред 540 000 и 750 000 души ще изгубят тласък да станат по-богати, да излязат от минималната работна заплата. Не дребна част от тези хора ще стартират да крият налози. Същото се отнася и за младите фамилии ", добави икономистът в предаването „ 12+4 ".
„ Не се регистрира доста забавен факт - 135 000 души в България заплащат налог на високия сегмент. На тях се дължат 54% от приходите от този налог в бюджета. Когато въведете налог благосъстояние, тогава част от тези хора ще ги накарате да вършат нещо друго и те няма да имат проблем да го вършат. Много постоянно се приказва за това, че директните и косвените налози в България не били равни като източници на доход към бюджета. Когато към директните налози сложите и така наречен осигурителни вноски, тогава са си тъкмо 50 на 50 ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ