Дамян Дамянов е поезията си, нежността, която струи от стиховете,

Дамян Дамянов е поезията си, нежността, която струи от стиховете, решимостта, от време на време тъмен, само че постоянно твърдоглав...

Дамян Дамянов е галактика, в която можем безпределно да пътуваме и в никакъв случай да не опознаем изцяло.

Днес поетът щеше да навърши 84 години.

В негова памет ви припомняме някои негови безконечни стихотворения:

Когато си на дъното

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най печален и злополучен
От парещите въглени на тъгата
Си направи самичък стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И мръква в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от обърканост премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и самичък тръгни
Трънлив и злобен е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено по този начин ще го решиш.

* * *

БГНЕС

Когато си помисля, че и ти…

Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и след тебе пътните порти
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от тъга ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който единствено ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя тил,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са тъга -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - чувствам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на пестник
бавно се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което отново възкръсва.