Дами и господа, знаете, че технологиите промениха много аспекти на

Дами и господа, знаете, че технологиите трансформираха доста аспекти на нашия живот. В последното десетилетие те способстваха доста и за увеличение на бежанските потоци към Европа. Те демонстрираха другата страна на света даже на тези хора, които живеят в най-отдалечените села на Афганистан, където има повече мобилни оператори от броя им в България.

Светът с изключение на дребен, се оказа и елементарно наличен - на няколко клика, при които даже и огромните дистанции наподобяват дребни, когато залогът е по-добрият и обективен живот на Западния свят.

Войната в Украйна притегли цялото медийно внимание към себе си. Това е разумно, тъй като тя е на прага на Европа и " изсмуква " осведомително всички други спорове, които наподобяват сега далечни и като че ли нереални. Но, за жалост, те са безусловно действителни и не престават да горят.

Над година талибаните подлагат на репресии стотици хиляди в Афганистан. Страната е изцяло банкрутирала и от време на време е на прага на всеобщ апетит и филантропична злополука. Все повече дами остават по домовете си, тъкмо както, откакто талибаните пристигнаха на власт за първи път в края на предишния век. Сирия продължава да е сцена на няколко паралелни войни, в които районни сили поддържат или подстрекават разнообразни страни в спора.

Например, руснаците и иранците резервираха режима на Асад. Американците използваха кюрдите против " Ислямска страна ", а турците удрят кюрдите. Пълен безпорядък, който докара до рухнала стопанска система и повсеместна бедност. Съседен Ливан, тази толкоз красива страна, където в древността са измислени парите, е в невиждана финансова рецесия. Вече 10 години Либия действа в обстановка на държавен разпад.

А Европа е все там - близо, толкоз близо. И пътят към другостта минава и през България. За София това значи потребността от цялостна смяна на тактиката за въздържане на бежанците и бизнеса с прекосяването им през българска територия.

Пасивността на управляващите у нас по тематиката е извънредно необяснима. В този смисъл нидерландската спирачка за " Шенген " е всичко друго, само че не и изненада. Това е закономерно деяние на фона на българско безучастие при местен дневен ред на изолиращо вътрешно опълчване.

Телена ограда за милиони, която разсмива каналджиите и плаши едва екипираните униформени, които вървят по горите, до момента в който техните сътрудници гонят бежанци по автомагистралите навътре в страната, губейки живота си. На хартия България е подготвена, само че в действителност всички виждаме какво се случва. Защото Шенген не е единствено " хартия ", а е господство на закона, работещи институции и най-много - сигурност.

В Народното събрание са се вкопчили в хартията, като че ли това е най-важното пред страната. Ще каже човек, че машините са били най-големият проблем на България през последното десетилетие. Машини, за които дадохме милиони, с вярата, че те ще създадат изборите по-справедливи. Сега не е ясно - принтери ли ще са, пишещи машини ли ще са, пасианс ли ще играем, до момента в който пускаме хартии.

По този метод, външните рискове пред България, които дефинират значително и вътрешния дневен ред, отпадат от публичното внимание. България остава сама, неспособна и слаба. Но какво да чакаме в страна, в която дипломатите - тези, които би трябвало да проучват, да парират, да договарят, с цел да спрем тези проблеми още в зародиш, вземат по-малко от новак касиер в огромна верига хранителни магазини, с цялото си почитание към касиерите.

Стачката за по-достойно възнаграждение в Министерство на външните работи е позор освен за българската външна политика, само че и за метода, по който страната ни подхожда към света - на дребно, локално и спотайващо се.

За бежанците е ясно - те отиват на Запад. А ние?