А дали пък забрадката не е "измислена традиция"
Дали забрадката не е в действителност " измислена традиция ", каквито са шотландските полички и женската носия " дирндл " в Австрия и в Южна Германия? Това би обяснило големия триумф на този аксесоар, написа проф. Пинк в " Ди Цайт ", представен от " Дойче веле ".
Бурни полемики провокира решението на Административния съд в Хамбург да разреши на 16-годишна ученичка в колеж да върви на учебно заведение напълно забулена. Същевременно в прилежащата немска провинция Шлезвиг-Холщайн Зелените блокираха едно решение за възбрана на цялостното забулване в университетите.
Бившият ръководител на Зелените Джем Йоздемир обаче е на друго мнение. За цялостното забулване той споделя: " Целта е дамата да стане невидима в общественото пространство. Защо? Да не би мъжете да се нахвърлят върху ѝ като животни? Извинявам се, само че за мен това звучи неубедително. " Неговата колежка от партията на Зелените Валери Вилмс споделя мнението му. Тя твърди, че цялостното забулване не трябва да се счита като част от правото на религиозна независимост, тъй като то има за цел да потиска дамата.
Кратка история на забулването
Председателят на Кюрдската общественост в Германия Али Ертан Топрак напомня, че въобще не съществува религиозна обосновка за това децата да носят забрадки или дамите да забулват цялото си тяло. За същото в обширна публикация в " Ди Цайт " написа и професор Йохана Пинк, преподавателка по история на исляма във Фрайбург.
Тя напомня, че през 7 век, когато е формиран Коранът, външният тип на дамата и облеклото ѝ не са централна тематика. Едва в по-късната ера ислямските духовници стартират да водят полемики за покриването на женското тяло: кои тъкмо негови елементи в какви обстановки и пред какви хора би трябвало да бъдат невидими: " В наличието на мъже отвън фамилния кръг нормално би трябвало да се покрият лицето, ръцете и стъпалата. "
Но тогавашните полемики сред тълкувателите на исляма съгласно нея нямали изключително значение, а множеството мюсюлманки и мюсюлмани нито знаели за тях, нито пък се интересували. Професор Пинк изяснява, че разпоредбите за женското облекло били директно свързани с традициите и моралните възгледи в другите райони, обитаеми от мюсюлмани: в обществата в Близкия изток и Южна Азия за дамите било всекидневно да покриват главите си и да носят дълги плебеи, само че това не важало за мюсюлманките в част от африканските и югоизточноазиатските страни.
Всъщност, прецизира авторката, разновидностите на женското облекло постоянно са били многочислени и са се предопределяли на първо място от традицията и от общественото състояние, а не толкоз от религията.
" Едва реформаторските придвижвания (в исляма - бел.ред.) през 19 и 20 век стартират да упорстват за " благочестиво " облекло в благозвучие с исляма, като рецензията в началото се насочва основно против откритите коси и непокритите плещи, колене, камо ли пък гърди. Тук прочее се получава припокриване с моралните показа на тогавашните християнски мисионери и на колониалистите, които също считат, че порядъчните дами би трябвало да носят дълга пола и затворена блуза ", написа авторката и категорично акцентира, че " ислямската кърпа " като известен и очевиден знак за религиозна принадлежност се появява чак през 19 век.
Защо тогава таман забрадката се трансформира в извор на мюсюлманска еднаквост за дамите от тази вяра - пита професор Йохана Пинк в обявата си, отдадена на забрадките, фереджетата и бурките.
" И за какво през днешния ден таман женското облекло - а не мъжкото - разпалва толкоз доста копнежи, страхове и наказание? Та нали ислямските източници и тълкуванията на духовниците дават задоволително инструкции и за мъжкото облекло, да вземем за пример за преимуществата на тюрбана? Тълкувателите на исляма оказаха обезверена опозиция против решението на държавното управление на Османската империя, което през 1820-те години анулира тюрбаните и на тяхно място вкара модерните и патриотично натоварени фесове. През 1925 година Ататюрк пък прокара закон, с който анулира старомодните патриотарски фесове и ги размени с европейски шапки. Днес мюсюлманите носят тюрбани единствено на избрани места, нормално натоварени с мистичност. Салафитите пък пропагандират такето - шапката, която те приписват на Мохамед. Независимо от това болшинството мъже, изповядващи исляма, във всекидневието не носят нито едно от тези неща и все пак никой не ги упреква, че не са същински мюсюлмани ", написа авторката на обширната публикация в " Ди Цайт ".
По-нататък тя слага и един провокационен въпрос: А дали пък забрадката не е в действителност " измислена традиция ", каквито са шотландските полички и женската носия " дирндл " в Австрия и част от Южна Германия?
" Това би обяснило големия триумф на този аксесоар. Защото " измислената традиция " напомпва еднаквост, създавайки у своята носителка възприятието, че е част от едно общо минало. Само че това минало е плод повече на фантазията, в сравнение с историческата действителност. "
По насила или по лично предпочитание?
А другояче претекстовете на мюсюлманките, които носят кърпа в днешна Германия, са прекомерно разнородни, написа професор Йохана Пинк.
И разяснява: " Едни се преценяват с упованията на близките, а от време на време даже са принудени от тези околни да носят кърпа. Често пъти носенето на забрадки е резултат от социализацията.
Тези дами се нагаждат към обичая, без доста да се замислят; а от време на време без кърпа просто се усещат като голи. Много дами стартират да носят непринудено кърпа още като тийнейджърки: както от религиозно разбиране, по този начин и с цел да се почувстват към този момент възрастни и по-различни от болшинството в близост. Доста девойки поставят забрадката даже срещу волята на родителите си, които се притесняват от публични или професионални наказания. Има даже умерени мюсюлмански феминистки, които носят забрадката като знак за религиозна еднаквост. Разбира се, най-после би трябвало да загатна и тези, които считат забрадката за част от доста необятния набор религиозно-политически възгледи. Както и другите, които я носят по насила - в страни като Иран да вземем за пример, където преобладаващият светоглед го изисква. "
Към края на публикацията си авторката прецизира нещо доста значимо: съгласно нея ислямистките политически режими въобще не употребяват обичайните форми на мюсюлманско ръководство. Техните идеологии през днешния ден са в действителност тясно свързани с възхода на националните страни, написа тя. Възход, който (нека да го припомним) стартира в Европа едвам след Великата френска гражданска война. По-нататък проф. Пинк написа таман за този европейски модел на нацията:
" Многозначително е, че по целия свят хората си фантазират нацията като жена: като създание, което се нуждае от протекция и би трябвало да бъде защитавано от външни попълзновения. Ето по какъв начин най-много дамите биват натоварени с ролята да съставляват морала на общността - освен в тесния кръг на фамилията или племето, само че и в границите на целия народ или на сходна нему общественост, без значение дали ще е нацията или мюсюлманската " умма " (мюсюлманската общественост - бел.ред.). Тъкмо заради това не мъжкият тюрбан символизира чистотата и честността на общността пред външния свят - тази роля поема покритието на женската глава. "
В умозаключение проф. Йохана Пинк написа: " Забрадката е тежко претрупана с какви ли не тълкувания: ислямизъм, богобоязън, неприязън към дамите, непорочност, съблюдаване на конституционния ред, религиозна независимост, еднаквост, горделивост, примирение. А това не оказва помощ изключително за възникването на плуралистичен спор вътре в исляма. Нито пък оказва помощ на дамите да придобият повече права. "
Бурни полемики провокира решението на Административния съд в Хамбург да разреши на 16-годишна ученичка в колеж да върви на учебно заведение напълно забулена. Същевременно в прилежащата немска провинция Шлезвиг-Холщайн Зелените блокираха едно решение за възбрана на цялостното забулване в университетите.
Бившият ръководител на Зелените Джем Йоздемир обаче е на друго мнение. За цялостното забулване той споделя: " Целта е дамата да стане невидима в общественото пространство. Защо? Да не би мъжете да се нахвърлят върху ѝ като животни? Извинявам се, само че за мен това звучи неубедително. " Неговата колежка от партията на Зелените Валери Вилмс споделя мнението му. Тя твърди, че цялостното забулване не трябва да се счита като част от правото на религиозна независимост, тъй като то има за цел да потиска дамата.
Кратка история на забулването
Председателят на Кюрдската общественост в Германия Али Ертан Топрак напомня, че въобще не съществува религиозна обосновка за това децата да носят забрадки или дамите да забулват цялото си тяло. За същото в обширна публикация в " Ди Цайт " написа и професор Йохана Пинк, преподавателка по история на исляма във Фрайбург.
Тя напомня, че през 7 век, когато е формиран Коранът, външният тип на дамата и облеклото ѝ не са централна тематика. Едва в по-късната ера ислямските духовници стартират да водят полемики за покриването на женското тяло: кои тъкмо негови елементи в какви обстановки и пред какви хора би трябвало да бъдат невидими: " В наличието на мъже отвън фамилния кръг нормално би трябвало да се покрият лицето, ръцете и стъпалата. "
Но тогавашните полемики сред тълкувателите на исляма съгласно нея нямали изключително значение, а множеството мюсюлманки и мюсюлмани нито знаели за тях, нито пък се интересували. Професор Пинк изяснява, че разпоредбите за женското облекло били директно свързани с традициите и моралните възгледи в другите райони, обитаеми от мюсюлмани: в обществата в Близкия изток и Южна Азия за дамите било всекидневно да покриват главите си и да носят дълги плебеи, само че това не важало за мюсюлманките в част от африканските и югоизточноазиатските страни.
Всъщност, прецизира авторката, разновидностите на женското облекло постоянно са били многочислени и са се предопределяли на първо място от традицията и от общественото състояние, а не толкоз от религията.
" Едва реформаторските придвижвания (в исляма - бел.ред.) през 19 и 20 век стартират да упорстват за " благочестиво " облекло в благозвучие с исляма, като рецензията в началото се насочва основно против откритите коси и непокритите плещи, колене, камо ли пък гърди. Тук прочее се получава припокриване с моралните показа на тогавашните християнски мисионери и на колониалистите, които също считат, че порядъчните дами би трябвало да носят дълга пола и затворена блуза ", написа авторката и категорично акцентира, че " ислямската кърпа " като известен и очевиден знак за религиозна принадлежност се появява чак през 19 век.
Защо тогава таман забрадката се трансформира в извор на мюсюлманска еднаквост за дамите от тази вяра - пита професор Йохана Пинк в обявата си, отдадена на забрадките, фереджетата и бурките.
" И за какво през днешния ден таман женското облекло - а не мъжкото - разпалва толкоз доста копнежи, страхове и наказание? Та нали ислямските източници и тълкуванията на духовниците дават задоволително инструкции и за мъжкото облекло, да вземем за пример за преимуществата на тюрбана? Тълкувателите на исляма оказаха обезверена опозиция против решението на държавното управление на Османската империя, което през 1820-те години анулира тюрбаните и на тяхно място вкара модерните и патриотично натоварени фесове. През 1925 година Ататюрк пък прокара закон, с който анулира старомодните патриотарски фесове и ги размени с европейски шапки. Днес мюсюлманите носят тюрбани единствено на избрани места, нормално натоварени с мистичност. Салафитите пък пропагандират такето - шапката, която те приписват на Мохамед. Независимо от това болшинството мъже, изповядващи исляма, във всекидневието не носят нито едно от тези неща и все пак никой не ги упреква, че не са същински мюсюлмани ", написа авторката на обширната публикация в " Ди Цайт ".
По-нататък тя слага и един провокационен въпрос: А дали пък забрадката не е в действителност " измислена традиция ", каквито са шотландските полички и женската носия " дирндл " в Австрия и част от Южна Германия?
" Това би обяснило големия триумф на този аксесоар. Защото " измислената традиция " напомпва еднаквост, създавайки у своята носителка възприятието, че е част от едно общо минало. Само че това минало е плод повече на фантазията, в сравнение с историческата действителност. "
По насила или по лично предпочитание?
А другояче претекстовете на мюсюлманките, които носят кърпа в днешна Германия, са прекомерно разнородни, написа професор Йохана Пинк.
И разяснява: " Едни се преценяват с упованията на близките, а от време на време даже са принудени от тези околни да носят кърпа. Често пъти носенето на забрадки е резултат от социализацията.
Тези дами се нагаждат към обичая, без доста да се замислят; а от време на време без кърпа просто се усещат като голи. Много дами стартират да носят непринудено кърпа още като тийнейджърки: както от религиозно разбиране, по този начин и с цел да се почувстват към този момент възрастни и по-различни от болшинството в близост. Доста девойки поставят забрадката даже срещу волята на родителите си, които се притесняват от публични или професионални наказания. Има даже умерени мюсюлмански феминистки, които носят забрадката като знак за религиозна еднаквост. Разбира се, най-после би трябвало да загатна и тези, които считат забрадката за част от доста необятния набор религиозно-политически възгледи. Както и другите, които я носят по насила - в страни като Иран да вземем за пример, където преобладаващият светоглед го изисква. "
Към края на публикацията си авторката прецизира нещо доста значимо: съгласно нея ислямистките политически режими въобще не употребяват обичайните форми на мюсюлманско ръководство. Техните идеологии през днешния ден са в действителност тясно свързани с възхода на националните страни, написа тя. Възход, който (нека да го припомним) стартира в Европа едвам след Великата френска гражданска война. По-нататък проф. Пинк написа таман за този европейски модел на нацията:
" Многозначително е, че по целия свят хората си фантазират нацията като жена: като създание, което се нуждае от протекция и би трябвало да бъде защитавано от външни попълзновения. Ето по какъв начин най-много дамите биват натоварени с ролята да съставляват морала на общността - освен в тесния кръг на фамилията или племето, само че и в границите на целия народ или на сходна нему общественост, без значение дали ще е нацията или мюсюлманската " умма " (мюсюлманската общественост - бел.ред.). Тъкмо заради това не мъжкият тюрбан символизира чистотата и честността на общността пред външния свят - тази роля поема покритието на женската глава. "
В умозаключение проф. Йохана Пинк написа: " Забрадката е тежко претрупана с какви ли не тълкувания: ислямизъм, богобоязън, неприязън към дамите, непорочност, съблюдаване на конституционния ред, религиозна независимост, еднаквост, горделивост, примирение. А това не оказва помощ изключително за възникването на плуралистичен спор вътре в исляма. Нито пък оказва помощ на дамите да придобият повече права. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ