Плашеща инфлация: Кога ще настъпи обрат?
Дали високата в този момент инфлация няма да стане непрекъсната? Икономистът Мориц Шуларик твърди, че най-малко в Европа има вяра за поврат. " Изправени сме пред неповторими провокации ", споделя той.
От 2021 година насам инфлацията в Германия, цяла Европа, а също и в Съединени американски щати, се покачва. От какво тъкмо беше подбудено това развиване?
Мориц Шуларик: В най-значителна степен това бе провокирано от внезапното повишаване на цените на силата след началото на съветската експанзия против Украйна. Към това се добави и фактът, че по същото време излязохме от пандемията. Много страни отвориха съвсем по едно и също време стопанските системи си, което докара до увеличено ползване. Това пък оказа огромен напън върху цените, изключително тъй като на някои места веригите за доставки се оказаха прекратени.
Едно от одобрените средства е централните банки да покачат лихвените проценти. В момента това се случва много интензивно в Съединени американски щати, а ЕЦБ е малко по-колеблива. Но превръщане на наклонността към този момент още не се вижда. На какво се дължи това?
Шуларик: Ситуацията в Европа е по-различна от тази в Съединени американски щати. Инфлацията в Съединени американски щати е също толкоз висока, колкото и в Европа, само че там не страдат от по-високи цени на газа или бензина. В Европа главният мотор на инфлацията е силата, цените за която набъбнаха с над 40%. Въпреки това считам, че се обрисува превръщане на наклонността: от една страна - заради охлаждането на стопанската система, а от друга - заради обстоятелството, че в Европа явно към този момент много сполучливо се пести газ. В резултат на това понижиха и упованията за нови покачвания на цените на природния газ за идната година. Това значи, че е допустимо да се окажем в обстановка, при която идната година инфлацията в Европа да се намали доста по-бързо, в сравнение с тази в Съединени американски щати.
Какви ще са последствията от настоящето повишение на лихвените проценти?
Шуларик: По принцип бих оценил развиването на лихвените проценти и лихвената политика на ЕЦБ като доста позитивни и верни. Тя реагира на възходящите равнища на инфлация. Това е разумно за всички. Банката желае леко да понижи търсенето, тъй че общите инфлационни упования да останат постоянни, а жителите да схванат, че става дума за еднократно събитие. Разбира се, фактът, че ЕЦБ в този момент подхваща толкоз мощни контрамерки, има своите последствия. Например, в случай че желаете да си купите къща или апартамент, ще видите, че лихвените проценти внезапно са се повишили.
Това се отразява и на държавния дълг. Не незабавно, защото не е належащо държавният дълг да се рефинансира напълно всяка година, само че през идващите няколко години ще стане ясно, че времето, когато страната трябваше да харчи все по-малко за лихвите по дълга си, към този момент е отминало. Сега ще би трябвало постепенно и последователно да се приспособяваме към обстоятелството, че лихвените проценти по държавните облигации още веднъж ще се покачат и по този метод разноските за лихви в немския бюджет и в бюджетите на другите страни също ще набъбнат.
Какви провокации ни чакат още?
Мисля, че сме изправени пред неповторими провокации. Дори в случай че погледнете единствено икономическата история, излиза наяве следното: страните в този момент са конфронтирани с провокации, които са толкоз съществени, че са сравними с война. И тя се води на прага на Европа, на прага на Европейски Съюз, заради което има и съответните последствия за енергийните пазари.
Тук не става дума за някаква си война въобще – тя се води от Русия, която атакува Украйна, а същата тази Русия до неотдавна беше нашият най-съществен снабдител на сила. Това е исторически неповторима обстановка. И е изцяло допустимо още веднъж да се наложи да поемаме повече нови задължения, в сравнение с ни се желае. Това може да се окаже належащо, с цел да преминем през тази тежка зима, да се оправим с това тежко предизвикателство. В последна сметка би трябвало да признаем, че се намираме в изключителна историческа обстановка.
*Мориц Шуларик (роден през 1975 г.) е професор по стопанска система. Изследва и преподава в Института по макроикономика и иконометрия към университета в Бон, както и в Sciences Po, Париж. Провежда редица проучвания на аргументите за финансовите рецесии и трансформацията на финансовата система.
От 2021 година насам инфлацията в Германия, цяла Европа, а също и в Съединени американски щати, се покачва. От какво тъкмо беше подбудено това развиване?
Мориц Шуларик: В най-значителна степен това бе провокирано от внезапното повишаване на цените на силата след началото на съветската експанзия против Украйна. Към това се добави и фактът, че по същото време излязохме от пандемията. Много страни отвориха съвсем по едно и също време стопанските системи си, което докара до увеличено ползване. Това пък оказа огромен напън върху цените, изключително тъй като на някои места веригите за доставки се оказаха прекратени.
Едно от одобрените средства е централните банки да покачат лихвените проценти. В момента това се случва много интензивно в Съединени американски щати, а ЕЦБ е малко по-колеблива. Но превръщане на наклонността към този момент още не се вижда. На какво се дължи това?
Шуларик: Ситуацията в Европа е по-различна от тази в Съединени американски щати. Инфлацията в Съединени американски щати е също толкоз висока, колкото и в Европа, само че там не страдат от по-високи цени на газа или бензина. В Европа главният мотор на инфлацията е силата, цените за която набъбнаха с над 40%. Въпреки това считам, че се обрисува превръщане на наклонността: от една страна - заради охлаждането на стопанската система, а от друга - заради обстоятелството, че в Европа явно към този момент много сполучливо се пести газ. В резултат на това понижиха и упованията за нови покачвания на цените на природния газ за идната година. Това значи, че е допустимо да се окажем в обстановка, при която идната година инфлацията в Европа да се намали доста по-бързо, в сравнение с тази в Съединени американски щати.
Какви ще са последствията от настоящето повишение на лихвените проценти?
Шуларик: По принцип бих оценил развиването на лихвените проценти и лихвената политика на ЕЦБ като доста позитивни и верни. Тя реагира на възходящите равнища на инфлация. Това е разумно за всички. Банката желае леко да понижи търсенето, тъй че общите инфлационни упования да останат постоянни, а жителите да схванат, че става дума за еднократно събитие. Разбира се, фактът, че ЕЦБ в този момент подхваща толкоз мощни контрамерки, има своите последствия. Например, в случай че желаете да си купите къща или апартамент, ще видите, че лихвените проценти внезапно са се повишили.
Това се отразява и на държавния дълг. Не незабавно, защото не е належащо държавният дълг да се рефинансира напълно всяка година, само че през идващите няколко години ще стане ясно, че времето, когато страната трябваше да харчи все по-малко за лихвите по дълга си, към този момент е отминало. Сега ще би трябвало постепенно и последователно да се приспособяваме към обстоятелството, че лихвените проценти по държавните облигации още веднъж ще се покачат и по този метод разноските за лихви в немския бюджет и в бюджетите на другите страни също ще набъбнат.
Какви провокации ни чакат още?
Мисля, че сме изправени пред неповторими провокации. Дори в случай че погледнете единствено икономическата история, излиза наяве следното: страните в този момент са конфронтирани с провокации, които са толкоз съществени, че са сравними с война. И тя се води на прага на Европа, на прага на Европейски Съюз, заради което има и съответните последствия за енергийните пазари.
Тук не става дума за някаква си война въобще – тя се води от Русия, която атакува Украйна, а същата тази Русия до неотдавна беше нашият най-съществен снабдител на сила. Това е исторически неповторима обстановка. И е изцяло допустимо още веднъж да се наложи да поемаме повече нови задължения, в сравнение с ни се желае. Това може да се окаже належащо, с цел да преминем през тази тежка зима, да се оправим с това тежко предизвикателство. В последна сметка би трябвало да признаем, че се намираме в изключителна историческа обстановка.
*Мориц Шуларик (роден през 1975 г.) е професор по стопанска система. Изследва и преподава в Института по макроикономика и иконометрия към университета в Бон, както и в Sciences Po, Париж. Провежда редица проучвания на аргументите за финансовите рецесии и трансформацията на финансовата система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ