Дали наистина противоположностите се привличат взривоопасно? И дали когато пламъкът

Дали в действителност противоположностите се притеглят взривоопасно? И дали когато пламъкът от този гърмеж угасне, най-после остава единствено едно огнище, Или въпреки всичко – две? И може ли от останките на тези две любови да се роди една нова, по-зряла?

Двама души в една стая и доста въпроси. Тези горе са единствено част от тях. Той е Том – съумял предприемач с верига от заведения за хранене и хотели по целия свят, неотдавна овдовял, деятелен, проницателен и обаятелен. В ролята – Бил Найи. Тя е Кайра – много по-млада от него, някогашната му държанка и дясна ръка, избягала ненадейно преди години и понастоящем учителка в един от най-бедните региони на Лондон. В ролята – Кери Мълиган. Двамата живеят в изцяло разнообразни светове, само че се обичат задоволително, с цел да търсят път един към различен. И се познават толкоз добре, че да схванат: подобен път няма.За него триумфът се мери с това, което е спечелил и построил, с цел да може да даде на хората, които обича, всичко, за което мечтаят. Тя просто желае децата в учебно заведение да учат, а единственият й надарен възпитаник да получи своя късмет посредством нея. Работата й е нужна и значима, тъй като никой различен няма да я свърши, а щастието и парите са нещо нереално, в отминалия живот. Тези две гледни точки няма по какъв начин да се пресекат и е печален факт, че живеем в свят, в който мнението на хората с доста пари наподобява е по-меродавно. Или най-малко по-разбираемо.

Пиесата на Дейвид Хеър е написана преди 18 години (Бил Найи играе Том и тогава) и за това време не е изгубила нищо от актуалността си. Авторът изяснява, че е бил предизвикан от измененията в публичните настройки, издигащи на фундамент съумелите хора от бизнеса и подценяващи и критикуващи непрекъснато специалностите на учители, обществени служащи и общински чиновници, които в действителност са зле платени и доста сложни. Изглежда всичко това важи и през днешния ден, освен това освен за Англия.

Гледах тази пиеса в Нощта на театрите. И в случай че театърът е изкуство, което ни кара да съпреживяваме, обмисляме и одобряваме други гледни точки и действителности, това е подобен спектакъл, безусловно!