Гласът в главите ни и говоренето на глас се възприемат еднакво от мозъка
Дали приказваме сами със себе си на разум или изговаряме на глас мислите, които се въртят в главите ни, всъщност се възприемат по еднакъв метод от мозъка, демонстрират резултатите от ново проучване, цитинано от Science Daily.
Получените данни могат да имат значими последици за по-нататъшното и по-ясно схващане за какво хората с психологични болести, като шизофрения, чуват гласове.
Отдавна се счита, че слухово — словесните халюцинации се дължат на аномалии във вътрешната тирада — нашия безмълвен вътрешен разговор, изяснява професор Томас Уитфорд, от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW), Сидни, който е и водещ създател на проучването.
"Това изследване дава принадлежности за проучване на това непроверено до момента съмнение ", споделя още проф. Уитфорд от Школата по логика на психиката на UNSW.
Предишни изследвания демонстрират, че когато се приготвяме да приказваме на глас, нашите мозъци основават копие от инструкциите, които се изпращат към устните, устата и гласните ни струни. Това копие се насочва към региона на мозъка, която обработва звука, с цел да предскаже това, което ще се чуе. Това разрешава на мозъка да прави разлика сред предвидимите звуци, които ние ще произведем и по-малко предвидимите звуци, създадени от други хора.
"Ефектът на копието потиска реакцията на мозъка към основаната от него вокализация, като отделя по-малко душевен запаси на тези звуци, тъй като те са предсказуеми ", споделя Уитфорд. "Затова не можем да се засмеем, когато гъделичкаме стъпалото на крайници си, тъй като мозъкът ни предвижда чувствата, които ще почувстваме и не реагира мощно на тях. Но в случай че някой ненадейно погъделичка стъпалото ми, същото възприятие ще бъде непредсказуемо. Реакцията на мозъка ще бъде доста по-голяма и ще сътвори чувство за гъделичкане ".
Изследването, оповестено в списание eLife, има за цел да дефинира дали вътрешният разговор — провокира сходен резултат на копието като този, обвързван с произвеждането на произнасяните думи.
Изследователският екип създава справедлив способ за премерване на чисто умственото деяние на вътрешния разговор. По-конкретно, тяхното проучване на 42 здрави участника прави оценка степента, в която въображаемите звуци потискат мозъчната активност, провокирана от действителни звуци, благодарение на електроенцефалография (ЕЕГ).
Изследователите откриха, че както при вокализираната тирада, в случай че просто си представим звуците, това също понижава мозъчната интензивност. Самата мисъл е задоволителна, с цел да промени метода, по който мозъкът възприема звуците. Всъщност, когато хората си показват звуците, те наподобяват по-тихи.
"Като дава опция за директно и тъкмо премерване на въздействието на вътрешния разговор в мозъка, това проучване отваря вратата към разбирането какво разграничава вътрешният разговор при хора с психологични болести като шизофрения ", отбелязва Уитфорд.
"Всички чуваме гласове в главите си. Може би казусът поражда, когато нашият мозък не може да каже, че ние сме тези, които ги създават ".
Получените данни могат да имат значими последици за по-нататъшното и по-ясно схващане за какво хората с психологични болести, като шизофрения, чуват гласове.
Отдавна се счита, че слухово — словесните халюцинации се дължат на аномалии във вътрешната тирада — нашия безмълвен вътрешен разговор, изяснява професор Томас Уитфорд, от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW), Сидни, който е и водещ създател на проучването.
"Това изследване дава принадлежности за проучване на това непроверено до момента съмнение ", споделя още проф. Уитфорд от Школата по логика на психиката на UNSW.
Предишни изследвания демонстрират, че когато се приготвяме да приказваме на глас, нашите мозъци основават копие от инструкциите, които се изпращат към устните, устата и гласните ни струни. Това копие се насочва към региона на мозъка, която обработва звука, с цел да предскаже това, което ще се чуе. Това разрешава на мозъка да прави разлика сред предвидимите звуци, които ние ще произведем и по-малко предвидимите звуци, създадени от други хора.
"Ефектът на копието потиска реакцията на мозъка към основаната от него вокализация, като отделя по-малко душевен запаси на тези звуци, тъй като те са предсказуеми ", споделя Уитфорд. "Затова не можем да се засмеем, когато гъделичкаме стъпалото на крайници си, тъй като мозъкът ни предвижда чувствата, които ще почувстваме и не реагира мощно на тях. Но в случай че някой ненадейно погъделичка стъпалото ми, същото възприятие ще бъде непредсказуемо. Реакцията на мозъка ще бъде доста по-голяма и ще сътвори чувство за гъделичкане ".
Изследването, оповестено в списание eLife, има за цел да дефинира дали вътрешният разговор — провокира сходен резултат на копието като този, обвързван с произвеждането на произнасяните думи.
Изследователският екип създава справедлив способ за премерване на чисто умственото деяние на вътрешния разговор. По-конкретно, тяхното проучване на 42 здрави участника прави оценка степента, в която въображаемите звуци потискат мозъчната активност, провокирана от действителни звуци, благодарение на електроенцефалография (ЕЕГ).
Изследователите откриха, че както при вокализираната тирада, в случай че просто си представим звуците, това също понижава мозъчната интензивност. Самата мисъл е задоволителна, с цел да промени метода, по който мозъкът възприема звуците. Всъщност, когато хората си показват звуците, те наподобяват по-тихи.
"Като дава опция за директно и тъкмо премерване на въздействието на вътрешния разговор в мозъка, това проучване отваря вратата към разбирането какво разграничава вътрешният разговор при хора с психологични болести като шизофрения ", отбелязва Уитфорд.
"Всички чуваме гласове в главите си. Може би казусът поражда, когато нашият мозък не може да каже, че ние сме тези, които ги създават ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ