Сянката на Държавна сигурност преследвала Петър Стоянов заради баща му
Дали днешните наследници на някогашната комунистическа партия, които слагат червени линии, на първо време не би трябвало да се откажат от предишното на своите предшественици, които имат най-голяма виновност за протичащото се през днешния ден сред България и Република Северна Македония, пита президентът на България (1997 - 2002)
" Сянката на Държавна сигурност беше на всички места ". Това съобщи президентът на България (1997 - 2002) Петър Стоянов и описа съответни истории от своята биография, в които е бил спиран по разнообразни посоки поради досието на татко му.
" До довеждане докрай на гимназията в моето семейство не се говореше за предишното на моя татко. Очевидно са ме предпазвали. Бях влад, избухлив, неблагоразумен. Да не би някъде на обществено място да загатна нещо, което в допълнение ще утежни моята биография. Баща ми съвсем незабавно след 9 септември е съден. Основното обвиняване е шовинизъм. Влиза в Софийски централен затвор. По подигравка на ориста, баба ми след години ми разказваше, какъв шанс в действителност е имал, че е влезнал в пандиза, тъй като след 9 септември доста хора са избити без съд. А в пандиза въпреки всичко има известн иправила. След излизането си от пандиза го изпращат в концлагер. Междудругото там са били също Димитър Талев и професор Михаил Арнаудов. Димитър Талев също е съден за шовинизъм. В анкетната карта, която е попълнил, е бил длъжен да написа непознат език - " македонски ". Много се чудя на днешните наследници на някогашната комунистическа партия, които слагат червени линии, дали на първо време не би трябвало да жигосат или да се откажат от предишното на своите предшественици, които имат най-голяма виновност за протичащото се през днешния ден сред България и Република Северна Македония.
Но - сянката на Държавна сигурност беше на всички места.
Току-що бях приключил право. Участвах в един конкурс. Бях със напълно пресни познания показах се доста добре. Комисията от трима професори ме остави след изпита, с цел да ми каже: " Вие сте един от хората, които явно печелят състезанието ". Ставаше въпрос за специализация в Западна Европа. " Нямаме готови експерти по застрахователно право, по тази причина желаеме да изпратим млади, положителни експерти, които да научат тази материя. Чаках, чаках, чаках, попитах един-два пъти. Отговориха ми много уклончиво. Майка ми, която е много амбициозна, съумя да откри някакви връзки, с цел да схвана, че това просто няма да стане. Години по-късно, мой съученик - публицист, който беше непосредствен до тези кръгове, ми сподели: " Да знаеш, някои хора са били склонни да те пуснат, само че какво е това досие на чичо Стефан? Какво толкоз е направил? " Питаше ме за татко ми. Под досие разбирам тези досиета от комунистическата Държавна сигурност, където всичко е добре и съответно обяснено - кой си, от кое място произхождаш и по този начин нататък.
Месеци преди ноември 1989 година пловдивската телевизия имаше забавно предаване " Адрес 4000 " и ме бяха поканили да давам понякога къси изявленията, свързани с бракове, с разводи и по този начин нататък. Единият от водещите по едно време се издигна, стана партиен секретар. И те надали не ме поканиха за съводещ. Пуста суетност - аз одобрих. И изведнъж - безмълвие. Преди това комуникирахме по два пъти на седмица. Разбрах защо става въпрос. Доста по-късно брачният партньор на една от водещите съвсем среднощ в една пловдивска механа в положение на искреност сподели: " Да знаеш, братко, всички желаеха да останеш, да бъдеш част от това предаване, само че пристигнаха от Държавна сигурност и споделиха: " Не, не може ". Те са те защитавали, казвали са че предаването е на запис, постоянно може да се спре, че става въпрос за бракове и разводи. " Не, не - дума да не става. С това минало той не може да върви напред.
Казвам всичко това с ясното схващане, че не съм бил репресиран. Още по-малко пък съм бил воин по времето на комунизма. Бих оприличил нашия живот на живота на тези стада, дето днешните животновъди ги обкръжават с така наречения електронен овчар. Ако се движиш в избраната територия, в твоето пасбище - преживяваш, жив си. Ако обаче се докоснеш до електронния овчар, в случай че опиташ да излезеш от тази територия, той те връща, тъй като по него тече ток ", описа Петър Стоянов в изявление за " Нова Нюз ".
По думите му през януари 1996 година Съюз на демократичните сили води диалог за президентската кандидатура, само че поради превъзходството на Българска социалистическа партия, няма доста искащи. " Не съумях да убедя Петър Константинов, а аз харесвах и Йордан Соколов. Един ден Иван Костов ми сподели, че жена му и щерка му са ме считали за подобаващ. Лутайки се какво да вършим, Съюз на демократичните сили - София ме номинира за претендент, а оттук насетне нещата се развиха по явен сюжет ", описа Стоянов.
Той приказва за комунизма, за прехода, за рецесиите.
След три дни се навършват 26 години от събитията на 10 януари 1997-а. Тогава България беше на ръба на революция. Спестяванията на българите изгоряха във банкрутиралите банки. Хиперинфлацията обезцени лв. до степен, че един самун струваше 400 лв.. При това единствено сутринта.
Вечерта, същият този самун към този момент струваше към този момент 450 лв.. Някои може би са не запомнили какво злополучие беше сполетяло страната. Тогава, през 1997 година Петър Стоянов преди малко беше определен за президент и става единственият държавен глава още от царско време, който не е бил член на Българска комунистическа партия. Най-голямата рецесия в новата история го заварва още преди да е пристъпил прага на президентството.
" Сянката на Държавна сигурност беше на всички места ". Това съобщи президентът на България (1997 - 2002) Петър Стоянов и описа съответни истории от своята биография, в които е бил спиран по разнообразни посоки поради досието на татко му.
" До довеждане докрай на гимназията в моето семейство не се говореше за предишното на моя татко. Очевидно са ме предпазвали. Бях влад, избухлив, неблагоразумен. Да не би някъде на обществено място да загатна нещо, което в допълнение ще утежни моята биография. Баща ми съвсем незабавно след 9 септември е съден. Основното обвиняване е шовинизъм. Влиза в Софийски централен затвор. По подигравка на ориста, баба ми след години ми разказваше, какъв шанс в действителност е имал, че е влезнал в пандиза, тъй като след 9 септември доста хора са избити без съд. А в пандиза въпреки всичко има известн иправила. След излизането си от пандиза го изпращат в концлагер. Междудругото там са били също Димитър Талев и професор Михаил Арнаудов. Димитър Талев също е съден за шовинизъм. В анкетната карта, която е попълнил, е бил длъжен да написа непознат език - " македонски ". Много се чудя на днешните наследници на някогашната комунистическа партия, които слагат червени линии, дали на първо време не би трябвало да жигосат или да се откажат от предишното на своите предшественици, които имат най-голяма виновност за протичащото се през днешния ден сред България и Република Северна Македония.
Но - сянката на Държавна сигурност беше на всички места.
Току-що бях приключил право. Участвах в един конкурс. Бях със напълно пресни познания показах се доста добре. Комисията от трима професори ме остави след изпита, с цел да ми каже: " Вие сте един от хората, които явно печелят състезанието ". Ставаше въпрос за специализация в Западна Европа. " Нямаме готови експерти по застрахователно право, по тази причина желаеме да изпратим млади, положителни експерти, които да научат тази материя. Чаках, чаках, чаках, попитах един-два пъти. Отговориха ми много уклончиво. Майка ми, която е много амбициозна, съумя да откри някакви връзки, с цел да схвана, че това просто няма да стане. Години по-късно, мой съученик - публицист, който беше непосредствен до тези кръгове, ми сподели: " Да знаеш, някои хора са били склонни да те пуснат, само че какво е това досие на чичо Стефан? Какво толкоз е направил? " Питаше ме за татко ми. Под досие разбирам тези досиета от комунистическата Държавна сигурност, където всичко е добре и съответно обяснено - кой си, от кое място произхождаш и по този начин нататък.
Месеци преди ноември 1989 година пловдивската телевизия имаше забавно предаване " Адрес 4000 " и ме бяха поканили да давам понякога къси изявленията, свързани с бракове, с разводи и по този начин нататък. Единият от водещите по едно време се издигна, стана партиен секретар. И те надали не ме поканиха за съводещ. Пуста суетност - аз одобрих. И изведнъж - безмълвие. Преди това комуникирахме по два пъти на седмица. Разбрах защо става въпрос. Доста по-късно брачният партньор на една от водещите съвсем среднощ в една пловдивска механа в положение на искреност сподели: " Да знаеш, братко, всички желаеха да останеш, да бъдеш част от това предаване, само че пристигнаха от Държавна сигурност и споделиха: " Не, не може ". Те са те защитавали, казвали са че предаването е на запис, постоянно може да се спре, че става въпрос за бракове и разводи. " Не, не - дума да не става. С това минало той не може да върви напред.
Казвам всичко това с ясното схващане, че не съм бил репресиран. Още по-малко пък съм бил воин по времето на комунизма. Бих оприличил нашия живот на живота на тези стада, дето днешните животновъди ги обкръжават с така наречения електронен овчар. Ако се движиш в избраната територия, в твоето пасбище - преживяваш, жив си. Ако обаче се докоснеш до електронния овчар, в случай че опиташ да излезеш от тази територия, той те връща, тъй като по него тече ток ", описа Петър Стоянов в изявление за " Нова Нюз ".
По думите му през януари 1996 година Съюз на демократичните сили води диалог за президентската кандидатура, само че поради превъзходството на Българска социалистическа партия, няма доста искащи. " Не съумях да убедя Петър Константинов, а аз харесвах и Йордан Соколов. Един ден Иван Костов ми сподели, че жена му и щерка му са ме считали за подобаващ. Лутайки се какво да вършим, Съюз на демократичните сили - София ме номинира за претендент, а оттук насетне нещата се развиха по явен сюжет ", описа Стоянов.
Той приказва за комунизма, за прехода, за рецесиите.
След три дни се навършват 26 години от събитията на 10 януари 1997-а. Тогава България беше на ръба на революция. Спестяванията на българите изгоряха във банкрутиралите банки. Хиперинфлацията обезцени лв. до степен, че един самун струваше 400 лв.. При това единствено сутринта.
Вечерта, същият този самун към този момент струваше към този момент 450 лв.. Някои може би са не запомнили какво злополучие беше сполетяло страната. Тогава, през 1997 година Петър Стоянов преди малко беше определен за президент и става единственият държавен глава още от царско време, който не е бил член на Българска комунистическа партия. Най-голямата рецесия в новата история го заварва още преди да е пристъпил прага на президентството.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ