Дали българите сме зли хора? Ето това се питам и

...
Дали българите сме зли хора? Ето това се питам и
Коментари Харесай

За злобата - или добро, или нищо

Дали българите сме зли хора? Ето това се запитвам и естествено – знам отговора. Че кой не го знае?

Сега обаче аз мога да си поиграя и като някой същински публицист да не кажа никакъв отговор още половин час. И всички да си мислят, че отговорът е тоя, който те си мислят. Да, но не. (помните ли Петко Бочаров?)

Всъщност аз – като си помисля за злобата на българите, пък и за каквато и да е „ най-характерна линия на българите ” (завистта, проклетията, само че също и трудолюбието, гостоприемството) – се сещам, че ние, българите, сме оформяли визиите си за тия „ най-характерни наши черти ” нормално на основата на цялостна изолираност и непознаване на други нации. На село, измежду комшиите, по този начин да се каже.

А откакто сме опознали други нации, към този момент сме имали мощно предрешение за „ най-характерните черти в нашия народен темперамент ”... и напълно съгласно теорията на Леон Фестингър за Когнитивния дисонанс – ние сме нагаждали данните от действителността към към този момент съществуващите си показа – а не противоположното.

И по този начин – аз си знам: нашата визия за нашия си народен темперамент е артикул на непознаване на света.

Знам си: Видим ли италианци – ще осъзнаем, че надалеч не сме кой знае какви скандалджии, както си мислим. Видим ли англичани – ще осъзнаем, че не сме никакви грубияни. Видим ли сърби – че не сме чак толкоз злобни.
Но и това, естествено, е нелепост.

Всяка народопсихологическа нечиста сделка е нелепост. Защото, когато я вършим, ние изобщо не си даваме сметка, че точно на основата на предразсъдъци ние търсим и наивно намираме Именно Такива Черти, Каквито Очакваме да Намерим у един народ.

Щом сме си споделили, че сме злобни – ще гледаме и ще търсим точно завист у нас си. И ще я намираме. Защото който търси – намира.

Защо ли пиша тия редове?

Защото в последно време – по няколко най-различни, в действителност нямащи съвсем нищо общо един с различен мотиви, аз писах публикации във Facebook, препечатваха ги вестници и уеб сайтове, публикациите доближиха до величествен брой хора. И...И-и-и. И върху мен се изсипваха вагони в действителност впечатляваща завист.

Как да не си помисля безусловно тривиалното: Българинът е извънредно озлобен човек!

А като поразсъждавам по-късно - доста малко и едностранчиво – да стигна и до извода, че е злорад: тъй като злобата нормално се дължи на злоба.

Видях, примерно, с смут, че българи приказват злобно и за умрели хора. Което ме учуди, като се изключи че ме ужаси. Защото да се приказва неприятно за умрели хора е некрасиво. Но съгласно българина, който е много религиозен човек (вероятно поради комунизма, който го в профил от вярата, а поверие вирее най-добре там, където няма вяра) да се приказва неприятно за починал неотдавна човек е и рисково!

Българинът не смее да приказва неприятно за починал неотдавна човек...защото той ще вземе да му отмъсти! Колкото и смешно да звучи, само че от устите на хиляди и хиляди българи можем към момента да чуем: До четиридесетия ден душата на мъртвия още броди по земята. Та до тогава...

Средновековни показа, живеещи в глави, непрестанно допрени до айфони. Странно и някак – потискащо. Може би пък Средновековието се връзва точно най-добре с айфони и смарт телефони? Хипертехнологии – неразбираеми, неразбираеми – и ето – хората са идеално отчуждени от яснотата и от устрема към Знание и Разбиране. Всичко е толкоз комплицирано, че няма нито по какъв начин, нито за какво да го разбираме. И ето – Средновековие. Мистицизъм.

Но аз ще повторя – българинът надали е по-злобен от другите хора по света.

Виждайки въпреки всичко какъв брой насъскан е в омразата си българинът – съдейки по това, което написа във Facebook и по разните конгреси – аз стартирам да си мисля, че в действителност е злобен.

Виждам, примерно, по какъв начин осъжда безусловно всяка демонстрация на свободомислие. Но сякаш най-жестоко и злобно осъжда... говоренето за себе си. Когато някой човек, изключително пък обществена персона – стартира да приказва за себе си, да споделя персонални неща – злобата кипва и залива всичко.

И аз се запитвам: Защо ли е по този начин?

И един вероятен отговор, който ми идва мислено е: Българинът и до момента бива възпитаван изключително строго в една...ще я нарека „ Анти-Аз идеология ”.

Още от учебно заведение българчето бива приучавано да ненавижда думата Аз.

Всяко говорене за Аз, а не за Ние... всяко говорене, изхождащо от персоналното и заявяващо, че е персонално, субективно, пристрастно и от първо лице – бива наказвано с викове!

Въпреки „ Аз съм българче ”. Или може би точно тъй като има „ Аз съм българче ”. Защото това „ аз съм българче ” е едно мощно и жестоко деиндивидуализиращо, едно „ вкарващо в тълпата ” изказване. Което води, оттова нататък, до отвод от ярка и друга характерност. Аз съм българче и нищо повече. Аз не съм Иван Петров Ганев, а съм българче! Или може би – аз съм и Иван, само че най-много съм българче.

Българинът по никакъв начин не търпи някой да е мощно, отявлено и блестящо „ Иван ”. Трябва да е най-много„ българче ”.

Мисля си от време на време, че това се дължи на стотиците години иго. Българинът доста обича думата иго. Самата концепция за изявен човек в изискванията на политическа и икономическа взаимозависимост е нелепа. Как по този начин ще си един очебиен Иван? Да не си някой Паша? Така, коства ми се, си мисли с най-дълбоките си мисловни мрежи българинът, някъде в гръбначния мозък на своето робско минало.

И въпреки всичко – на какво (в основата си) се дължи тая податливост към злобни, отричащи, както в този момент се споделя „ хейтърски ”, реакции?

Дали не е на това...хм, това е доста радикална концепция, точно тъй като е доста явна и обикновена... не е ли тъй като просто българинът към този момент... има достъп до медиите и опция да показва свободно мнението си?

Социалните мрежи са голяма медия.

Българинът в никакъв случай в историята си не е имал опция да припари до медиите. Българинът е бил постоянно човек на слуховете и клюките. Бог високо, цар надалеч - това е негов лозунг. Бог, цар и техните медии са далечна фантазия за българина. Те са табу. Българинът може единствено да си мърмори за царе и богове – по кръчмите и по кухните. Българинът седи някъде – отчужден от властта, откъснат и обидно изпъден от целия публичен дискурс. Остава му да си псува ядно в кафенето (ама и това до неотдавна беше напряко революционно!).

И внезапно на бял кон се появява аленият Facebook! С издути платна!

Мястото, където - откакто 100 века (ако имаме вяра на благия бай Цанев) българинът си е траял и единствено е мърморил глухо и злобно – в този момент към този момент може да избълва Всичко!

Всичко!

И като се сещам за една такава опция – ми става по-леко!

Защото си споделям, че в действителност настоящето бълване на завист в обществените мрежи, а и на всички места – в медиите, по улиците, в действителност на всички места – е един възстановителен развой!

Той доста наподобява на хирургичното отваряне на гноясал цирей. Абсцесът е бил парещ, узрял, подут, цялостен до спукване с гной. И някой добър хирург е взел скалпел и малко непохватно, малко непреценено внезапно – е цепнал изпънатата повърхнина на буцата, на цирея. И в този момент гнойта изтича и напрежението понижава, и организмът се очиства.

Гневът е по-патогенен и по-опасен и от гной.

И по тази причина – откакто си помислих всичко това – ми става някак даже и прелестно. Защото си споделям, че даже когато се лее върху мене тая гной, тая завист – то е за положително!

Защото аз може би съм в ролята на хирурга, който е разцепил цирея, и в този момент върху ръцете му се излива отровата, събирана с години (или с хилядолетия, в случай че имаме вяра на благия бай Цанев).

И си споделям, че може би само ще е потребно да си поставям (да си слагаме) ръкавици. Ръкавиците на благородното равнодушие. За да не се заразя.

И с цел да продължим да вършим очистващи интервенции.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР