Захари Карабашлиев: Пиша бавно, за да ме четат бързо
Дългоочакваният посетител пристигна в града ни с 3-годишната си щерка Нора и със брачната половинка си. Областният шеф и претендент за кмет на община Кърджали Никола Чанев също почете промоцията и пожела на съгражданите си повече сходни срещи и обновяване на положителните остарели обичаи в културата.
Много се веселя да видя толкоз огромна аудитория, само че защото се намираме в един избирателен и много политизиран миг, дали не сте объркали срещата, шеговито се обърна към своите фенове Захари Карабашлиев.
Хубаво е, че през днешния ден имаме свободата да избираме своето бъдеще, само че в не толкоз далечното ни минало видяхме по какъв начин тираничните идеологии, които са болест на душите, могат да лимитират и изкривяват изконната същина на индивида.
Но пък и не можем да упрекваме въвлечените в тях хора, те не са избрали по кое време да се родят. Литературата изследва тези процеси доста по-успешно от историците, образец за това е Захари Стоянов.
Защото тя е мощ, посредством която усещаш емпатията и насърчението, че не си самичък, а осветлявайки значими публични въпроси и докосвайки хората до тях, тя е един необикновен тип политика.
Аз не съм историк, въпреки че съм доста любопитен да проучвам историята.
Уверен съм, че писателите са по-влиятелни от историците
Ето, ние повече помним, честваме и се впечатляваме доста повече от Иван Вазов, в сравнение с от Симеон Радев. Иван Вазов е образец за това по какъв начин литературата има несравнимо по-голяма мощност и мощ от историята.
Когато заминавах за Съединени американски щати, взех със себе си единствено Библията, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и “Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков, която е почтена да се учи в учебното заведение.
За мен е огромна болежка това, че историята и към днешна дата към момента се политизира и се употребява манипулативно, означи Карабашлиев.
Попитан за разликата сред същинските писатели и графоманите, той отговори, че публиката, читателите са мерило за достиженията на създателите.
Аз не мога да дам оценка кой е експерт, кой е дилетант или графоман. Но има хора, които не могат да спрат да пишат, други пък не могат да спрат да разгласяват, а трети непрестанно се борят да бъдат приети.
Трябва да оставим всички тях на преценката на тяхната аудитория. Когато ме питат за какво по този начин постепенно пиша, аз давам отговор, че пиша постепенно, с цел да ме четат бързо.
Питате ме, в случай че в този момент още веднъж трябваше да напиша книгата си “18% сиво”, по какъв начин би изглеждала. Със сигурност тя би била доста по-различна.
Първо, тъй като нямам доверие в това писателят да си саморедактира нещата, непочтено е по отношение на времето, по отношение на читателите и по отношение на него, означи писателят.
Иска ми се да оставям в книгите си повече моменти от сегашното, тъй като след време то няма да е същото, само че ще има чувство в елементи за протичащите се тогава неща, от които по-късно се научава доста повече за тази ера, в сравнение с от историята.
А тази жива текстура на книгата оживява и времето, което тя разказва.
Много скърбя, продължи писателят, че детската ми книга “Приказка”, в съавторство със Силвия Валентино и с неповторимите илюстрации на Ива Сашева, остана малко настрана от другите ми заглавия, само че пък има възможност тя да влезе в образователната стратегия за проучване от децата.
Тя е успех на силата на създателя над събитията. На това по какъв начин любовта и в една сурова среда може да оживотвори даже една кукла, на чудото, разкриващо едно измерение, в което свършват илюзиите и стартира вярата.
Ние нямаме задоволително създатели, които пишат за деца, нормално у нас се купуват задгранични заглавия или международна класика, или доста пъстри и нашумели модерни творби. Но е доста добре да познаваме и родната литература и по този начин да намираме пътя към България.
Но нашите разпространители на книги, книжарниците, не са към момента задоволително другарски настроени към най-малките читатели. А в случай че не запалителен децата си да четат колкото може по-отрано, толкоз след това това става по-трудно, съвсем невероятно даже.
Затова аз се захванах с фестивала “Варна лит”, обвързван с визитите на писатели в учебните заведения. Защото писателят би трябвало да е и жител, да оказва помощ по най-хубавите мисловни и действени способи да се търси по-доброто.
Лияна ФЕРОЛИ
Много се веселя да видя толкоз огромна аудитория, само че защото се намираме в един избирателен и много политизиран миг, дали не сте объркали срещата, шеговито се обърна към своите фенове Захари Карабашлиев.
Хубаво е, че през днешния ден имаме свободата да избираме своето бъдеще, само че в не толкоз далечното ни минало видяхме по какъв начин тираничните идеологии, които са болест на душите, могат да лимитират и изкривяват изконната същина на индивида.
Но пък и не можем да упрекваме въвлечените в тях хора, те не са избрали по кое време да се родят. Литературата изследва тези процеси доста по-успешно от историците, образец за това е Захари Стоянов.
Защото тя е мощ, посредством която усещаш емпатията и насърчението, че не си самичък, а осветлявайки значими публични въпроси и докосвайки хората до тях, тя е един необикновен тип политика.
Аз не съм историк, въпреки че съм доста любопитен да проучвам историята.
Уверен съм, че писателите са по-влиятелни от историците
Ето, ние повече помним, честваме и се впечатляваме доста повече от Иван Вазов, в сравнение с от Симеон Радев. Иван Вазов е образец за това по какъв начин литературата има несравнимо по-голяма мощност и мощ от историята.
Когато заминавах за Съединени американски щати, взех със себе си единствено Библията, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов и “Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков, която е почтена да се учи в учебното заведение.
За мен е огромна болежка това, че историята и към днешна дата към момента се политизира и се употребява манипулативно, означи Карабашлиев.
Попитан за разликата сред същинските писатели и графоманите, той отговори, че публиката, читателите са мерило за достиженията на създателите.
Аз не мога да дам оценка кой е експерт, кой е дилетант или графоман. Но има хора, които не могат да спрат да пишат, други пък не могат да спрат да разгласяват, а трети непрестанно се борят да бъдат приети.
Трябва да оставим всички тях на преценката на тяхната аудитория. Когато ме питат за какво по този начин постепенно пиша, аз давам отговор, че пиша постепенно, с цел да ме четат бързо.
Питате ме, в случай че в този момент още веднъж трябваше да напиша книгата си “18% сиво”, по какъв начин би изглеждала. Със сигурност тя би била доста по-различна.
Първо, тъй като нямам доверие в това писателят да си саморедактира нещата, непочтено е по отношение на времето, по отношение на читателите и по отношение на него, означи писателят.
Иска ми се да оставям в книгите си повече моменти от сегашното, тъй като след време то няма да е същото, само че ще има чувство в елементи за протичащите се тогава неща, от които по-късно се научава доста повече за тази ера, в сравнение с от историята.
А тази жива текстура на книгата оживява и времето, което тя разказва.
Много скърбя, продължи писателят, че детската ми книга “Приказка”, в съавторство със Силвия Валентино и с неповторимите илюстрации на Ива Сашева, остана малко настрана от другите ми заглавия, само че пък има възможност тя да влезе в образователната стратегия за проучване от децата.
Тя е успех на силата на създателя над събитията. На това по какъв начин любовта и в една сурова среда може да оживотвори даже една кукла, на чудото, разкриващо едно измерение, в което свършват илюзиите и стартира вярата.
Ние нямаме задоволително създатели, които пишат за деца, нормално у нас се купуват задгранични заглавия или международна класика, или доста пъстри и нашумели модерни творби. Но е доста добре да познаваме и родната литература и по този начин да намираме пътя към България.
Но нашите разпространители на книги, книжарниците, не са към момента задоволително другарски настроени към най-малките читатели. А в случай че не запалителен децата си да четат колкото може по-отрано, толкоз след това това става по-трудно, съвсем невероятно даже.
Затова аз се захванах с фестивала “Варна лит”, обвързван с визитите на писатели в учебните заведения. Защото писателят би трябвало да е и жител, да оказва помощ по най-хубавите мисловни и действени способи да се търси по-доброто.
Лияна ФЕРОЛИ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ