Покъртителни примери за хаос и смърт: как се докарахме дотук
Дългоочакваните ваксини към този момент се виждат - като лъч светлина в дъното на тунела. Защо ли обаче все пак обстановката в този момент наподобява по-безнадеждна и отчайваща спрямо началото на епидемията - въпреки че тогава вирусът преди малко се беше появил, незнайните към него бяха доста повече, а ограничаващите ограничения - по-строги.
Може би тъй като тогава започваше пролетта, а във въздуха се усещаше топлината на наближаващото лято. Докато в този момент пред нас е мрачната и студена вероятност на безкрайните зимни месеци.
Има обаче и друга, по-важна причина: траялото седмици наред подправено успокоение и тоталното разминаване сред действителността и думите на властимащите в България. Докато те ни заливаха с успокоителните си известия за това какъв брой добре се справяла страната и по какъв начин нещата били под надзор, животът ежедневно ни поднасяше купища покъртителни образци за безпорядък и гибел.
Разминаването сред думи и реалност
" Имаме задоволително болнични кревати ", твърдяха те. А през това време хора умираха, откакто околните им дни и часове наред са ги разнасяли напред-назад в безрезултатно търсене на помощ. А и бройките на леглата нямат значение, когато доста от така наречен лечебни заведения нямат лекари, медицински сестри, санитари. Нямат даже асансьори, носилки, инвалидни колички - като онази " болница ", оставила двамата умиращи пациенти да чакат на стълбите. Някой дефинира тази обстановка като " нещастно съвпадане на обстоятелства ", само че по-скоро става дума за справедлива причинност.
Може би тъй като тогава започваше пролетта, а във въздуха се усещаше топлината на наближаващото лято. Докато в този момент пред нас е мрачната и студена вероятност на безкрайните зимни месеци.
Има обаче и друга, по-важна причина: траялото седмици наред подправено успокоение и тоталното разминаване сред действителността и думите на властимащите в България. Докато те ни заливаха с успокоителните си известия за това какъв брой добре се справяла страната и по какъв начин нещата били под надзор, животът ежедневно ни поднасяше купища покъртителни образци за безпорядък и гибел.
Разминаването сред думи и реалност
" Имаме задоволително болнични кревати ", твърдяха те. А през това време хора умираха, откакто околните им дни и часове наред са ги разнасяли напред-назад в безрезултатно търсене на помощ. А и бройките на леглата нямат значение, когато доста от така наречен лечебни заведения нямат лекари, медицински сестри, санитари. Нямат даже асансьори, носилки, инвалидни колички - като онази " болница ", оставила двамата умиращи пациенти да чакат на стълбите. Някой дефинира тази обстановка като " нещастно съвпадане на обстоятелства ", само че по-скоро става дума за справедлива причинност.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ