Любов и бунт на фестивала в Кан
Дългоочакваната Официална селекция на фестивала в Кан (14-25 май 2019) бе оповестена на конференция. Из мрежата дълго преди този момент се въртяха догатки, киномански
залози и подправени вести. Имаше огромно дебнене кой е в постпродукция и кой ще успее за финалната права на надпреварата.
Но ето - пристигна часът на истината и не без тънка френска подигравка артистичният шеф Тиери Фремо разгласи, че тази селекция може да се дефинира като „ сантиментална и политическа, тъй като не са ли любовта и протестът солта на живота, на историята на света и на безконечната младост? ” Пак с закачлив звук той изпревари дежурните упреци от други години, обявявайки, че ще забележим: жени-режисьорки, първи филми, американски филми, зомбита, генетични операции, художници и художнички, артисти, ченгета, паразити, мафиоти и строги магистрати, безработни и мигранти. Вече със сериозен звук добави, че ще има известно доминиране на жанровото кино, въпреки и постоянно маскирано. Няма да забележим филми с огромен исторически мащаб, а по-скоро портрети на дребни човешки групи или човеци, които се борят с неволите, „ кино на равнището на очите, на тялото, на ежедневния живот ”, което влиза в домовете. Ще проследим и различен световен сюжет – парите... Фремо напомни още, че в случай че фестивалът е политически, то е тъй като режисьорите са политизирани...
Интересен миг е
УВЕЛИЧЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ЖЕНИТЕ-РЕЖИСЬОРКИ.
В Официалната селекция те са 13, а в надпреварата 4. Съвременното кино от ден на ден отваря необятно порти за дамите и в случай че в миналото Аниес Варда или Лариса Шепитко бяха единствени от своето потомство, през днешния ден ситуацията е друго. Търсен е паритет по сексуален симптом и в селекционния комитет. Явно натискът и митингите от предходната година на 82 изтъкнати кинематографистки, излезли на аления килим за равни права и възнаграждение, са дали резултат. „ Варайъти ” даже стигна до такава степен, че към този момент дефинира процентно женското присъединяване в състезанието – в Кан то е 21%, до момента в който в Сънданс е било 46%, а на Берлинале 40%. Значи може още да се желае...
На женското начало е отдаден и плакатът на фестивала. На него виждаме единствената жена-режисьор от френската Нова вълна Аниес Варда, напуснала ни на 29 март 2019 на 90 години. Снимката е нещо като „ манифест ” и споделя всичко за Варда, буйна, смела и закачлива. Тя обичала да припомня: „ Не съм жена-режисьор, аз съм режисьор ”.Уловена е на фотосите на първия си филм „ Късото острие ”, когато е единствено на 26. Качена на гърба на своя оператор, тя е напълно погълната от камерата. Плакатът освен отдава респект на една невероятна персона, само че е и хубав и въодушевяващ знак на всеотдайността и куража на кинематографистите.
И по този начин, кои имена ще се състезават на най-големия фестивал в света? Селекцията е добре уравновесена, като уредниците си оставят правото за няколко финални щриха и добавки от последния миг. Голямата интригата дотук е
ЩЕ УСПЕЕ ЛИ ТАРАНТИНО ДА ЗАВЪРШИ СВОЯ ФИЛМ
„ Имало едно време...в Холивуд ”. Ситуиран през 1969, по предварителна информация той споделя за връзките на артист и неговия дубльор, надлежно ДиКаприо и Брад Пит, които несъмнено не са гадни, а „ готини копилета ”. Остава напрежението да забележим дали след „ Златната палма ” на „ Криминале ” и още две участия Тарантино ще смогне да се класира за четвърти път в надпреварата. Организаторите му стискат палци. Иначе, картината е пъстра и жетвата тази година е богата.
ФЕСТИВАЛЪТ съдебна експертиза ОТКРИВА С АМЕРИАМЕРИКАНСКИЯ ФИЛМ НА ДЖИМ ДЖАРМУШ „ МЪРТВИТЕ НЕ УМИРАТ ”
- зомби-сатира, „ жанров авторски филм ” с доста особена атмосфера. В същия ден потегля по екраните в Европа и света, а феновете в 400 зали във Франция ще могат да го видят дружно с церемонията по откриваното. Това е хубава традиция, която дава опция на френската аудитория да съпреживее за малко вълнението от фестивала. Важно е да се знае, че Джармуш взе участие и в състезанието. А
В КОНКУРСА ЗАСЕГА ЩЕ съдебна експертиза БОРЯТ 19 ФИЛМА.
Педро Алмодовар , ръководител на журито през 2017, се класира със прикрито автобиографичния филм „ Болка и популярност ” – отегчителен роман за битието на един кинорежисьор. В ролята на режисьора ще забележим самия Антонио Бандерас . На предни позиции в борбата са белгийските братя Жан-Пиер и Люк Дарден с „ Младият Ахмед ” – история за радикализацията на един юноша, парещо настоящ сюжет за Европа, света и в частност за Белгия. „ Дардените ”, както ги назовават шеговито, както и ветеранът Кен Лоуч, са членове на най-престижния клуб - този на притежателите на две „ Златни палми ”. След „ Аз, Даниел Блейк ” остарелият войник Лоуч ще показа още веднъж битката на работническата класа в „ Жалко, липсваше ни ” – в историята на шофьор-доставчик, мъчно оцеляващ със фамилията си. Фремо сподели сбито, че това е „ Кенлоучов филм ”.
В редиците на тежката артилерия ще забележим още и американеца Терънс Малик. След „ Дървото на живота ” в този момент той се завръща със „ Скрит живот ”, безценен за него план. „ Това не е боен филм, само че е филм за войната, по-точно за Втората международна война ” - подсказа Фремо. Не е несъмнено, дали особнякът Малик ще дойде в Кан. По-вероятно е да пристигна, само че няма да бъде забелязан, най-малко не и от публицистите.
Към „ Палмата ” нахакано гледа и различен любим на Кан - детето-чудо от Квебек Ксавие Долан . След като преди 3 години си подели Голямата премия с киноиконата Годар, в този момент 30-годишният канадец се показва с „ Матиас и Максим ”, където ще го забележим и като артист в основната роля.
Италианецът Марко Белокио , който от дълго време не е бил в Кан, ще показа „ Предателят ” - роман за първия разкаял се мафиот от сицилианската мафия. Новото румънското кино и този път е в огромната игра със „ Свиркащите ” . Режисьорът му Корнелиу Порумбою е част от „ благословеното потомство ”, което методично обира премиите в Кан. Достатъчно е да споменем Кристиан Мунджиу и неговата „ Златна палма ”.
Селекционерите от Кан постоянно са държали на положителния салдото по географски принцип и представянето на всички райони, където киното проблясва с нововъведение и комплектност. Така е и тази година – в състезанието са намерили място обичайно мощното и гневно южнокорейско кино с „ Паразитът ” на Бонг Джоон Хо , а китайското е почетено с гангстерския филм на младия Диао Инан . Според Фремо филмът с непреводимото към този момент китайско заглавие „ обновява естетическите кодове на черния и полицейския филм ” и е решен в стила на Фриц Ланг.
На другия географски полюс е забавното и колоритно бразилско кино, застъпено от Клебер Мендонса Фильо и Жулиано Дорнелес с техния „ Бакурау ”. Филмът е в традицията на филмите с кангасейроси от митичния бразилски Североизток, носи персонален, авторски почерк, само че и остро политическо обръщение.
Кан изключително цени френското кино и тази година то е показано уместно с четири заглавия. Арно Деплешен влиза с „ Рубе, една светлина ” - история въодушевена от полицейската хроника с герои група служители на реда. Рубе е родния край и град на Деплешен, който той с внимание изследва. Друго френско предложение е „ Клетниците ” – първи филм на Ладж Ли . Сега доста се приказва за Виктор Юго във връзка нещастието с Нотр-Дам, само че „ Клетниците ” на Ли транспонира свободно героите и тематиките от романа в съвременността, като демонстрира какво се разиграва в предградията освен на огромните френски градове, само че и в покрайнините на всички мегаполиси по света. За първи път в надпреварата вземат участие Селин Сиама с „ Портрет на госпожица в пламъци ” и Жюстин Трие със „ Сибил ”.
По традиция Кан показва и следи самостоятелното американско кино. Сега това е „ Франки ” на Айра Сакс, любим на Сънданс и в него ще забележим Изабел Юпер. За първи път в надпреварата влизат още и сенегалската режисьорка Мати Диоп с кино лентата „ Атлантик ”, както и австрийската режисьорка Джесика Хауснер с „ Малкият Джо ”. Това е име на растение и филмът гради тревожеща визия за близкото бъдеще, където ще станем очевидци на генетични промени по метод, който напълно не сме си представяли. И най-после идва израелският режисьор Елиа Сулейман с „ Това би трябвало да е раят ” - размисъл за изгнанието на палестинците, скойто той води от години. И въпреки филмът да е сниман на разнообразни места по света и героят му, нещо като второ аз на режисьора, да е като един актуален Бъстър Кийтън, печален, само че доста занимателен смешник, филмът приказва за съществени неща и дава обещание да е доста забавен.
Интересни ще са и Специалните прожекции, където ще се видят филми на Вернер Херцог, Ален Кавалие, Абел Ферара и Хуан Соланас, наследник на аржентинската легенда Фернандо Соланас.
Но изключително атрактивни ще са сеансите Извън състезанието – там се откроява „ Rocketman ” на Декстър Флетчър за Елтън Джон, чийто искра ще се укрепи от наличието на прототипа, поканен за разходка по Кроазет и с очакване да извърши нещо на дискретно сложено някъде пиано. И още една международна легенда ще бъде почетена с „ Диего Марадона ” на Асиф Кападиа. С емфатичен интерес се чака и „ Най-хубавите години от живота ” - второто продължение на паметния „ Един мъж и една жена ” („ Златна палма ”,1966), със същите артисти Жан-Луи Трентинян и Анук Еме. Ще го показа самият Клод Льолуш. Да напомним, че той беше направил и „ Един мъж и една жена – 20 години по-късно. ” Определено е вълнуващо е да се види през какво минава една огромна обич в течение на повече от половин век.
Полунощните прожекции в Кан по традиция демонстрират по-хард филми и с „ Гангстерът, ченгето, дяволът ” на Лий Уон-Тае няма да има изключение.
В „ Особен взор ” към този момент са оповестени 16 заглавия, от които 6 първи кино лентата и една анимация.
„ ПОЧЕТНАТА ПАЛМА ” ТАЗИ ГОДИНА Е ЗА АЛЕН ДЕЛОН
Той ще я получи след Жана Моро, Уди Алън, Бертолучи, Джейн Фонда, Клинт Истуд, Белмондо, Маноел де Оливейра, Аниес Варда и Жан-Пиер Лео. 83-годишният Делон с над 80 кино лентата в кариерата си, измежду които и доста шедьоври, дълго се е колебал и отказвал, тъй като е считал, че в Кан би трябвало да върви, с цел да почете режисьорите, с които е работил. Сега обаче следва да получи почестите на международната кинообщност, тъй като „ той целият принадлежи на киното, на най-хубавите му филми и легенди ” – споделят уредниците.
Други вести от кухнята - към този момент е прочут единствено ръководителят на журито – огромния мексиканец Алехандро Гонсалес ИнЯриту (ударението е на буквата „ я ”), един от колосите на актуалното кино. Знае се и кой ще оглави „ Особен взор ” – това е ливанката Надин Лабаки , направила покъртителния „ Капернаум ”. Останалите членове следва да бъдат оповестени. В Кан чудесно познават законите на съспенса - напрежението би трябвало да се нагнети до най-много преди да пристигна щастливата развръзка. Така че, следва продължение... 
