Москва скъса с Константинопол
Дългогодишната битка за състезание в православния свят сред Москва и Константинопол мина в открита война, откакто Московската патриаршия публично прекъсна всякакво каноническо и молитвено другарство с Вселенската патриаршия - първата по сан в православието. Решението пристигна в отговор на акта на синода в Истанбул, който върна под своя пълномощия територията на Украйна, анулирайки краткотрайното й предаване на Московската патриаршия през 1686 година.
Отсега ще е неразрешено освен на епископите и свещениците, само че и на миряните от Руската православна черква да се молят в храмовете на Вселенската патриаршия. Москва прекъсва и общуването си с атонската Света гора. Ще бъде прекъсната и взаимната църковна работа в храма на Божи гроб в Йерусалим, в случай че Йерусалимската патриаршия поддържа Константинополската.
Както предизвести "външният министър " на Руската черква митрополит Иларион, събитието може да се съпоставя по мащаб единствено с Великата схизма от 1054-а, когато се скъсва връзката сред православието и католицизма.
Неслучайно за място на провъзгласяването на решението бе определен Минск. Ако Константинопол повече не счита Киевската митрополия за част от съветската черква и публично декларира желанието си да даде самостоятелност на украинските православни, то идната в листата може да се окаже белоруската черква. Работата е там, че в рамките на Киевската митрополия от 1686-а влиза освен Украйна, само че и модерна Беларус, Литва, Полша и даже западни и южни региони на днешна Русия. Молдова и Латвия също може да се включат в процеса.
Решаваща роля за това дали спорът ще е от ранга на Великата схизма, или съветското православие ще изпадне в самоналожена изолираност, ще има позицията на останалите православни църкви. До момента нито една от тях - даже и най-близките до Москва Сръбска и Грузинска, не са скъсали връзките си с Константинопол в поддръжка на съветските архиереи. Българската патриаршия също зае изчаквателна позиция, изразявайки сдържана взаимност с Москва. Може би най-ясна поддръжка съветската черква получи от разположената в Дамаск Антиохийска патриаршия, което е разбираемо поради специфичните връзки сред Русия и Сирия. За поддръжка от околните с Константинопол Кипърска, Албанска и Румънска църкви и дума не може да става.
Драмата обаче ще има и още развиване. На идващото съвещание на синода в Истанбул се чака да бъде публично провъзгласена украинската автокефалия. След като към този момент скъса връзките, единствената последваща стъпка, която Москва би могла да предприеме, ще е да разгласи анатема на Вселенската патриаршия. Това към този момент ще е същинска схизма, а останалите православни църкви ще бъдат изправени пред неизбежен избор.
Отсега ще е неразрешено освен на епископите и свещениците, само че и на миряните от Руската православна черква да се молят в храмовете на Вселенската патриаршия. Москва прекъсва и общуването си с атонската Света гора. Ще бъде прекъсната и взаимната църковна работа в храма на Божи гроб в Йерусалим, в случай че Йерусалимската патриаршия поддържа Константинополската.
Както предизвести "външният министър " на Руската черква митрополит Иларион, събитието може да се съпоставя по мащаб единствено с Великата схизма от 1054-а, когато се скъсва връзката сред православието и католицизма.
Неслучайно за място на провъзгласяването на решението бе определен Минск. Ако Константинопол повече не счита Киевската митрополия за част от съветската черква и публично декларира желанието си да даде самостоятелност на украинските православни, то идната в листата може да се окаже белоруската черква. Работата е там, че в рамките на Киевската митрополия от 1686-а влиза освен Украйна, само че и модерна Беларус, Литва, Полша и даже западни и южни региони на днешна Русия. Молдова и Латвия също може да се включат в процеса.
Решаваща роля за това дали спорът ще е от ранга на Великата схизма, или съветското православие ще изпадне в самоналожена изолираност, ще има позицията на останалите православни църкви. До момента нито една от тях - даже и най-близките до Москва Сръбска и Грузинска, не са скъсали връзките си с Константинопол в поддръжка на съветските архиереи. Българската патриаршия също зае изчаквателна позиция, изразявайки сдържана взаимност с Москва. Може би най-ясна поддръжка съветската черква получи от разположената в Дамаск Антиохийска патриаршия, което е разбираемо поради специфичните връзки сред Русия и Сирия. За поддръжка от околните с Константинопол Кипърска, Албанска и Румънска църкви и дума не може да става.
Драмата обаче ще има и още развиване. На идващото съвещание на синода в Истанбул се чака да бъде публично провъзгласена украинската автокефалия. След като към този момент скъса връзките, единствената последваща стъпка, която Москва би могла да предприеме, ще е да разгласи анатема на Вселенската патриаршия. Това към този момент ще е същинска схизма, а останалите православни църкви ще бъдат изправени пред неизбежен избор.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ