Мексико е обявено за република
Дълго време се счита, че първите хора се появяват в Централна Америка преди към 40 хиляди години, само че актуалните проучвания опровергават тази догадка.Сред най-старите доказани човешки находки в района са останки от лагерен огън на възраст 21 хиляди години. Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват от Азия, като пресичат заледения по това време Берингов пролив и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата епоха в днешните земи на Мексико хората стартират да отглеждат царевица, която скоро се трансформира в най-важна земеделска просвета.
Близо 1500 години преди новата епоха в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават най-вече със земеделие, поставяйки началото на новокаменната ера. Хората овладяват нови техники за повишение на земеделските добиви, в това число и терасиране на земята по скатовете на хълмистите региони и основаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето значимо значение в публичната им конструкция придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които обитават земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, повдигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата епоха цивилизацията на олмеките изчезва, като аргументите за това остават неизяснени.
В началото на нашата епоха в северозападната част на Централна Америка поражда културата на племената маи, като центърът ѝ се реалокира към 10 век на полуостров Юкатан, където са построени градове-държави, достигнали висока степен на развиване – Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са непокътнати религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.
През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развиване се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили доста градове с геометрична планировка с монументални уреди, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и сгради с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, статуи и стели, пластика и фрески, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се сплотяват със алегорични претекстове с антропоморфни изображения и фантастични облици. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, измежду които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.
През 1519 година в земите на днешно Мексико навлиза дребен отряд испански завоеватели, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той завладява Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 година е учредено вицекралството Нова Испания, което се трансформира в най-важната испанска колония в Новия свят.
Колониален интервал и 19 век
След завладяването на Мексико испанците се трансформират в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални запаси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението сред локалния креолски хайлайф и испанската страна, постоянно представлявана от родени в Испания висши служители. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и промяната на ръководещата династия не е прието в доста елементи на Латинска Америка и става мотив за оповестяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.
Мексиканската война за самостоятелност продължава до 1821 година и приключва със основаването на без значение Мексико, включващо с изключение на актуалната територия на страната, и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 година Мексико става република, а през 1829 година е отстранено робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с яростни битки сред либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно минават в цивилен войни. Най-влиятелната фигура през този интервал е консерваторът военачалник Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от неустойчивостта, през 1836 година Тексас се афишира за самостоятелна република, която през 1846 година е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846 – 1848 година Мексико претърпява проваляне и губи 1/3 от територията си.
Падането на военачалник Санта Ана през 1855 година слага началото на интервал, прочут като Ла Реформа. Той е обвързван с прокарването на поредност демократични и антиклерикални закони, които провокират мощна опозиция измежду консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857 – 1861 година либералите надвиват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, отпред с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско държавно управление става мотив за Френската намеса в Мексико и несполучливия опит за определяне на монархия, отпред с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възобновена след нова революция, приключила през 1867 година
В средата на 70-те години стартира интервал от историята на Мексико, прочут като Порфириато – режим на властническа фасадна народна власт, отпред с Порфирио Диас, републикански военачалник, воювал против французите, който е президент от 1876 до 1911 година (с спиране от един мандат през 1880 – 1884, когато президент е непосредствен негов сътрудник). Управлението на Диас е обвързвано със забележителен стопански и културен прогрес. Страната бързо се индустриализира, построява се железопътна мрежа, стартира създаването на петролните находища. В същото време нарастват напреженията сред разнообразни публични групи, а политическата съпротива е жестоко потискана.
Революцията от 1910
Основна публикация: Мексиканска гражданска война
Поредните изборни измами на ръководещия режим през 1910 година провокират началото на Мексиканската гражданска война. На идната година Диас е заставен да се отдръпна и да напусне страната, след което за президент е определен лидерът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 година с боен прелом, подсилен импровизирано от американското държавно управление. През 1910 мексиканските селяни, предвождани от Емиляно Сапата на юг и Панчо Виля (Хосе Доротео Аранго Арамула) на север, се подвигат на протест против обсаденото държавно управление на президента Порфирио Диас, който макар заричане от мексиканската конституция избори – отхвърля да освободи властта повече от две десетилетия. През 1911 година Диас бяга от страната, която е обхваната от кръвопролития и безредица. Съпернически групировки сеят разрушения до 1917 година, когато конституцията от 1857 година е модифицирана и са извършени общи избори.
Бурните 1920-те
С времето най-голямо въздействие придобива конституционната войска, водена от Венустиано Каранса, последователите на която постановат новата мексиканска конституция от 1917 година След убийството на Каранса през 1920 година отпред на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а откакто и той е погубен през 1928 година – Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те съумяват да открият надзор над цялата страна. През 1929 година е учредена Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционна революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.
Национализации и леви уклони
В края на 30-те години социалистическото държавно управление на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, до тогава благосъстоятелност на непознати компании, само че като отплата е насила да поеме забележителен външен дълг. Нарасналото търсене на петрол по време на Втората международна война и отводът от социалистическите опити стават основата на интервал на забележителен стопански напредък, траял до края на 70-те години и именуван от някои историци Мексиканското знамение.
Социални напрежения
В същото време възходящото население провокира все по-силни обществени напрежения, а ръководството на ИРП става все по-авторитарно. Така да вземем за пример при погрома в Тлателолко през 1968 година са разпръснати опозиционни митинги, като са убити от няколко десетки до няколко стотин студенти.[10] Въпреки това едвам след 1970 година Мексико последователно потегля към промени и трансформира вътрешната и външната си политика.
Нов ляв завой през 1970-те
Реформите на 1970-те във вътрешно политически проект смесват планови и пазарни способи за ръководство на стопанската система като по този метод новият президент Луис Ечеверия Алварес определен през 1970 година желае да се приближи до Източна Европа и социалистическите страни. Този курс на външна политика се усилва през 1973 – 1974 година, когато Ечеверия е първият мексикански президент, посетил Съветския съюз. Там той заявява новите социалистически цели на мексиканската политика. На базата на това по време на визитата в Москва са подписани няколко външнополитически и търговски контракта, с които Съветският съюз стартира да внася в Мексико свои машини и съоръжение за развиване на стопанските системи на двете страни. Кулминацията на Източния курс на Мексиканската политика е приемането на Мексико за асоцииран член на Съвета за икономическа взаимопомощ през август 1975 година
Затвърдяване на левия курс
Хосе Лопес Портийо
По-късно, през 1977 година при президента Хосе Лопес Портийо Мексико намерено се афишира и за по-голям дял на национализация на промишлеността. В интернационален проект Лопес Портийо и неговата политика поддържат руските начинания, а Мексико се афишира срещу протеста на олимпиадата в Москва през 1980 година, разгласен от американския президент Джими Картър и срещу подписването на сепаративното съглашение в Кемп Дейвид от Египет и Израел през 1979 година
През 1978 година Хосе Лопес Портийо посещава Съветския съюз и България и е посрещнат грандиозно от Леонид Брежнев, където Портийо се изрича и на сесията на Съвет за икономическа взаимопомощ. В България сходен банкет е показан и от Тодор Живков. В България малко по-късно гостува и брачната половинка на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се ускорява и през 1979 година Мексико публично поддържа руското нахлуване в Афганистан. Въпреки недоволството на частния бизнес, мексиканката вътрешна политика последователно национализира промишлеността, само че при напускането на поста си през 1982 година Лопес Портийо оставя държавния бюджет в спешно положение. Независимо от това мексиканските жители гласоподават с цялостна поддръжка в президентските избори за претендента на ИРП Мигел де ла Мадрид.
Администрация на Мигел де ла Мадрид
Мигел де ла Мадрид
Де ла Мадрид е последовател на курса на предшествениците си за национализация на промишлеността и просъветска политика в интернационален проект. През 1983 – 1984 година са национализирани частните банки, което води до остра реакция на Съединени американски щати и Роналд Рейгън. Де ла Мадрид е заставен да предприеме външнополитически ходове за политическа и финансова поддръжка от социалистическите страни, най-много от Съветския съюз и България. Той се обръща и към Съвет за икономическа взаимопомощ, пред която де ла Мадрид се показва срещу „ финансовия напън на Съединени американски щати и огромните интернационалните банки кредиторки “. Съветският съюз и Съвет за икономическа взаимопомощ подкрепят Мексико, само че и по тяхна рекомендация и по съвет на Международния валутен фонд президентът де ла Мадрид постанова съкращения в държавния уред, заявявайки, че по този метод се преценява с дадените препоръки. Спадът на цените на петрола при започване на 80-те години поставя завършек на продължителния интервал на стопанския напредък на Мексико. През 1982 година страната приключва заплащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от обстановката, ръководещата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа рецесия, на 19 септември 1985 година Мексико претърпява пагубно земетресение с епиценър Мексико-Сити.
1990-те и промяна на политическата партия-водач
Карлос Салинас Де Гортари
През 1988 година Мексико вижда първите демократични избори от своето битие като страна. За първи път претендентът на ръководещата партия се сблъсква с дейна съпротива от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия [11] и гласуваното в мексиканския конгрес да се изгорят хартиените изборни бюлетини под подозрение [12]. В централномексиканския щат Мичоакан победи левият претендент на Партията на демократичната гражданска война (ПРД) и внук на някогашния президент Ласаро Карденас, Куактемок Карденас. В тихоокеанския щат Синалоа и покрайнините претендентът на Партидо Аксион Насионал (Партия за национално действие). Независимо от конкуренцията, Салинас, въпреки и със подозрения за изборна машинация, печели изборите и стартира политика на икономическа промяна. По време на неговия мандат се подписва комерсиалното съглашение НАФТА и понижава броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994 година Правителството на Салинас анулира антиклерикалните закони от Законите на Реформата. През 1994 година опитите на държавното управление на Карлос Салинас да поддържа повишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна относително бързо благодарение на забележителен държавен заем от Съединените щати, обезпечен с приходите на нефтодобива, само че ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 година за президент е определен Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война
Близо 1500 години преди новата епоха в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават най-вече със земеделие, поставяйки началото на новокаменната ера. Хората овладяват нови техники за повишение на земеделските добиви, в това число и терасиране на земята по скатовете на хълмистите региони и основаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето значимо значение в публичната им конструкция придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които обитават земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, повдигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата епоха цивилизацията на олмеките изчезва, като аргументите за това остават неизяснени.
В началото на нашата епоха в северозападната част на Централна Америка поражда културата на племената маи, като центърът ѝ се реалокира към 10 век на полуостров Юкатан, където са построени градове-държави, достигнали висока степен на развиване – Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са непокътнати религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.
През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развиване се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили доста градове с геометрична планировка с монументални уреди, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и сгради с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, статуи и стели, пластика и фрески, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се сплотяват със алегорични претекстове с антропоморфни изображения и фантастични облици. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, измежду които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.
През 1519 година в земите на днешно Мексико навлиза дребен отряд испански завоеватели, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той завладява Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 година е учредено вицекралството Нова Испания, което се трансформира в най-важната испанска колония в Новия свят.
Колониален интервал и 19 век
След завладяването на Мексико испанците се трансформират в елита на новото колониално общество. В продължение на три века страната е източник на материални запаси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението сред локалния креолски хайлайф и испанската страна, постоянно представлявана от родени в Испания висши служители. Окупирането на Испания от французите в хода на Полуостровната война и промяната на ръководещата династия не е прието в доста елементи на Латинска Америка и става мотив за оповестяването на независимостта на Нова Испания от свещеника Мигел Идалго и Костиля.
Мексиканската война за самостоятелност продължава до 1821 година и приключва със основаването на без значение Мексико, включващо с изключение на актуалната територия на страната, и обширни области, завладени по-късно от Съединените щати. През 1823 година Мексико става република, а през 1829 година е отстранено робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с яростни битки сред либерали (федералисти) и консерватори (унитаристи), които неколкократно минават в цивилен войни. Най-влиятелната фигура през този интервал е консерваторът военачалник Антонио Лопес де Санта Ана, който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от неустойчивостта, през 1836 година Тексас се афишира за самостоятелна република, която през 1846 година е анексирана от Съединените щати. В последвалата Мексиканско-американска война през 1846 – 1848 година Мексико претърпява проваляне и губи 1/3 от територията си.
Падането на военачалник Санта Ана през 1855 година слага началото на интервал, прочут като Ла Реформа. Той е обвързван с прокарването на поредност демократични и антиклерикални закони, които провокират мощна опозиция измежду консервативните кръгове в страната. В Реформистката война от 1857 – 1861 година либералите надвиват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, отпред с Бенито Хуарес. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско държавно управление става мотив за Френската намеса в Мексико и несполучливия опит за определяне на монархия, отпред с Максимилиан I Хабсбургски. Републиката е възобновена след нова революция, приключила през 1867 година
В средата на 70-те години стартира интервал от историята на Мексико, прочут като Порфириато – режим на властническа фасадна народна власт, отпред с Порфирио Диас, републикански военачалник, воювал против французите, който е президент от 1876 до 1911 година (с спиране от един мандат през 1880 – 1884, когато президент е непосредствен негов сътрудник). Управлението на Диас е обвързвано със забележителен стопански и културен прогрес. Страната бързо се индустриализира, построява се железопътна мрежа, стартира създаването на петролните находища. В същото време нарастват напреженията сред разнообразни публични групи, а политическата съпротива е жестоко потискана.
Революцията от 1910
Основна публикация: Мексиканска гражданска война
Поредните изборни измами на ръководещия режим през 1910 година провокират началото на Мексиканската гражданска война. На идната година Диас е заставен да се отдръпна и да напусне страната, след което за президент е определен лидерът на революцията Франсиско Мадеро. Той е свален през 1913 година с боен прелом, подсилен импровизирано от американското държавно управление. През 1910 мексиканските селяни, предвождани от Емиляно Сапата на юг и Панчо Виля (Хосе Доротео Аранго Арамула) на север, се подвигат на протест против обсаденото държавно управление на президента Порфирио Диас, който макар заричане от мексиканската конституция избори – отхвърля да освободи властта повече от две десетилетия. През 1911 година Диас бяга от страната, която е обхваната от кръвопролития и безредица. Съпернически групировки сеят разрушения до 1917 година, когато конституцията от 1857 година е модифицирана и са извършени общи избори.
Бурните 1920-те
С времето най-голямо въздействие придобива конституционната войска, водена от Венустиано Каранса, последователите на която постановат новата мексиканска конституция от 1917 година След убийството на Каранса през 1920 година отпред на конституционалистите застава Алваро Обрегон, а откакто и той е погубен през 1928 година – Плутарко Елиас Кайес. В края на 20-те години те съумяват да открият надзор над цялата страна. През 1929 година е учредена Национална революционна партия, по-късно преименувана на Институционна революционна партия (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.
Национализации и леви уклони
В края на 30-те години социалистическото държавно управление на Ласаро Карденас национализира железниците и нефтодобива, до тогава благосъстоятелност на непознати компании, само че като отплата е насила да поеме забележителен външен дълг. Нарасналото търсене на петрол по време на Втората международна война и отводът от социалистическите опити стават основата на интервал на забележителен стопански напредък, траял до края на 70-те години и именуван от някои историци Мексиканското знамение.
Социални напрежения
В същото време възходящото население провокира все по-силни обществени напрежения, а ръководството на ИРП става все по-авторитарно. Така да вземем за пример при погрома в Тлателолко през 1968 година са разпръснати опозиционни митинги, като са убити от няколко десетки до няколко стотин студенти.[10] Въпреки това едвам след 1970 година Мексико последователно потегля към промени и трансформира вътрешната и външната си политика.
Нов ляв завой през 1970-те
Реформите на 1970-те във вътрешно политически проект смесват планови и пазарни способи за ръководство на стопанската система като по този метод новият президент Луис Ечеверия Алварес определен през 1970 година желае да се приближи до Източна Европа и социалистическите страни. Този курс на външна политика се усилва през 1973 – 1974 година, когато Ечеверия е първият мексикански президент, посетил Съветския съюз. Там той заявява новите социалистически цели на мексиканската политика. На базата на това по време на визитата в Москва са подписани няколко външнополитически и търговски контракта, с които Съветският съюз стартира да внася в Мексико свои машини и съоръжение за развиване на стопанските системи на двете страни. Кулминацията на Източния курс на Мексиканската политика е приемането на Мексико за асоцииран член на Съвета за икономическа взаимопомощ през август 1975 година
Затвърдяване на левия курс
Хосе Лопес Портийо
По-късно, през 1977 година при президента Хосе Лопес Портийо Мексико намерено се афишира и за по-голям дял на национализация на промишлеността. В интернационален проект Лопес Портийо и неговата политика поддържат руските начинания, а Мексико се афишира срещу протеста на олимпиадата в Москва през 1980 година, разгласен от американския президент Джими Картър и срещу подписването на сепаративното съглашение в Кемп Дейвид от Египет и Израел през 1979 година
През 1978 година Хосе Лопес Портийо посещава Съветския съюз и България и е посрещнат грандиозно от Леонид Брежнев, където Портийо се изрича и на сесията на Съвет за икономическа взаимопомощ. В България сходен банкет е показан и от Тодор Живков. В България малко по-късно гостува и брачната половинка на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се ускорява и през 1979 година Мексико публично поддържа руското нахлуване в Афганистан. Въпреки недоволството на частния бизнес, мексиканката вътрешна политика последователно национализира промишлеността, само че при напускането на поста си през 1982 година Лопес Портийо оставя държавния бюджет в спешно положение. Независимо от това мексиканските жители гласоподават с цялостна поддръжка в президентските избори за претендента на ИРП Мигел де ла Мадрид.
Администрация на Мигел де ла Мадрид
Мигел де ла Мадрид
Де ла Мадрид е последовател на курса на предшествениците си за национализация на промишлеността и просъветска политика в интернационален проект. През 1983 – 1984 година са национализирани частните банки, което води до остра реакция на Съединени американски щати и Роналд Рейгън. Де ла Мадрид е заставен да предприеме външнополитически ходове за политическа и финансова поддръжка от социалистическите страни, най-много от Съветския съюз и България. Той се обръща и към Съвет за икономическа взаимопомощ, пред която де ла Мадрид се показва срещу „ финансовия напън на Съединени американски щати и огромните интернационалните банки кредиторки “. Съветският съюз и Съвет за икономическа взаимопомощ подкрепят Мексико, само че и по тяхна рекомендация и по съвет на Международния валутен фонд президентът де ла Мадрид постанова съкращения в държавния уред, заявявайки, че по този метод се преценява с дадените препоръки. Спадът на цените на петрола при започване на 80-те години поставя завършек на продължителния интервал на стопанския напредък на Мексико. През 1982 година страната приключва заплащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от обстановката, ръководещата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа рецесия, на 19 септември 1985 година Мексико претърпява пагубно земетресение с епиценър Мексико-Сити.
1990-те и промяна на политическата партия-водач
Карлос Салинас Де Гортари
През 1988 година Мексико вижда първите демократични избори от своето битие като страна. За първи път претендентът на ръководещата партия се сблъсква с дейна съпротива от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия [11] и гласуваното в мексиканския конгрес да се изгорят хартиените изборни бюлетини под подозрение [12]. В централномексиканския щат Мичоакан победи левият претендент на Партията на демократичната гражданска война (ПРД) и внук на някогашния президент Ласаро Карденас, Куактемок Карденас. В тихоокеанския щат Синалоа и покрайнините претендентът на Партидо Аксион Насионал (Партия за национално действие). Независимо от конкуренцията, Салинас, въпреки и със подозрения за изборна машинация, печели изборите и стартира политика на икономическа промяна. По време на неговия мандат се подписва комерсиалното съглашение НАФТА и понижава броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994 година Правителството на Салинас анулира антиклерикалните закони от Законите на Реформата. През 1994 година опитите на държавното управление на Карлос Салинас да поддържа повишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна относително бързо благодарение на забележителен държавен заем от Съединените щати, обезпечен с приходите на нефтодобива, само че ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През 2000 година за президент е определен Висенте Фокс, първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ