Дълго време португалските пристанища кретаха едва-едва. Турски милиардер и близък

...
Дълго време португалските пристанища кретаха едва-едва. Турски милиардер и близък
Коментари Харесай

Турция контролира пристанищата на Португалия. Опасно ли е това?


Дълго време португалските пристанища кретаха едва-едва. Турски милиардер и непосредствен другар на Ердоган се е заел да влага големи суми в тях. Не всички обаче са удовлетворени. Какъв e казусът с милионите на Йълдъръм?

" Благодарни сме, че вашата компания влага в Португалия ", разгласи със удовлетворение португалският министър на инфраструктурата и жилищното строителство Педро Нуно Сантош. Става дума за това, че турската фирма-оператор на пристанища „ Йълпорт “ ще вложи 124 милиона евро в разширението и модернизацията на товарното пристанище за контейнери в Лисабон. „ Инвестирайте още повече “, прикани той тогава шефа на компанията Роберт Юксел Йълдъръм. Но повече надали е допустимо, защото турският холдинг към този момент управлява съвсем всички португалски пристанища. А и не всички считат това за позитивно.

„ Йълпорт “ е оператор на 7 пристанища в Португалия, измежду които и най-голямото и значимо контейнерно пристанище в Порто-Лейшоиш и това в Лисабон. Компанията, която е част от концерна „ Йълдъръм “, взе концесията през 2016 година от до тогава доста сполучливия португалски оператор Тертир. „ Йълпорт “ даде обещание да вложи съвсем половин милиард евро в пристанищата и против това получи концесия от португалската страна до 2038 година.

Икономически аргументи в основата на решението

Но шефът на компанията Роберт Юксел Йълдъръм е непосредствен другар на турския държавен глава. Милиардерът Йълдъръм трансформира дребния си фамилен бизнес в голям тръст, който в този момент е един от най-големите играчи в транспортния и логистичния бранш в света. „ Йълпорт “ ръководи 21 пристанища по света, а в Португалия компанията е на процедура без конкуренция.

" Зад решението да се дадат съвсем всички португалски пристанища на концесия на турския холдинг стоят единствено стопански причини “, споделя Жозе Педро Тейшера Фернандес от Португалския институт за интернационалните връзки IPRI. „ Просто това беше най-хубавата финансова оферта. Дали и от стратегическа позиция това е добре за страната не беше взето въобще поради “, споделя специалистът по интернационалните връзки и геополитика.

Лого на холдинга " Йълдъръм "

Той се съмнява, че договорката е удобна. „ Чисто стопански дотук нещата вървят добре – в пристанищата се влагат пари и ноу-хау. Но те са и стратегически обекти и елементарно могат да се трансфорат в средство за политически напън. А ми се коства, че португалското държавно управление не се е подсигурило по този въпрос задоволително добре “, показва още Тейшера Фернандес.

Под ръководството на „ Йълпорт “ португалските пристанища в действителност станаха по-конкурентоспособни, а това в Порто-Лейшоиш сега даже е най-ефективното на целия Иберийски полуостров. Преди тази инвестиция португалските пристанища бяха без изключително значение, главно поради безкрайните стачки на служащите в тях и по-силната испанска конкуренция.
Редакцията предлага
Сега това ще се промени. „ Йълпорт “ желае да направи Лисабон атрактивен за огромни контейнеровози от Америка и да модернизира също и по-малките пристанища, които управлява.

Опасна взаимозависимост

От друга страна обаче Португалия усилва зависимостта си от по-скоро съмнителни сътрудници от чужбина. След 2011 година, когато единствено Европейският избавителен чадър оказа помощ на Португалия да избегне държавен банкрут, тя, а в този момент дава и пристанищата си на Турция. Този въпрос обаче не се разисква обществено, нито е повдиган от опозицията.

„ Геополитика значи да мислиш с ходове напред, да можеш да предвиждаш вероятни проблеми в бъдещето. В Португалия това не се прави при вземането на решения – нормално роля играят единствено икономическите причини, само че не и геополитическите аспекти. Тепърва ще излиза наяве дали от това ще има някакви отрицателни последствия за страната “, споделя Тейшера Фернандес.

Към това прибавяме наивността и незнанието за метода, по който концесията беше дадена на Турция, споделя още той: „ Поне до несполучливия опит за прелом през 2016 година Турция беше възприемана като екзотична, само че другарски настроена страна, не будеща никакви подозрения. Правителството в никакъв случай не е виждало в нея някаква опасност за стратегическите ползи на Португалия “.

Липса на стратегическо мислене

Португалските политици имат вяра, че подписаните контракти подсигуряват в задоволителна степен сигурността на страната, а при потребност постоянно могат да бъдат анулирани. Очевидно никой не се тормози от това, че по този метод страната може да бъде вкарана в неприятни политически зависимости. Изглежда се разчита на това, че Португалия е дребна страна, която може да бъде в прелестни връзки с всички, и която не желае неприятно никому.

Пристанището за контейнери в Порто

Но в съответния случай с концесиите на пристанищата от стратегическа позиция щеше да е доста по-добре да се заложи на диверсификацията, т.е. концесиите да бъдат дадени на няколко разнообразни компании. И в случай че в самата Португалия е мъчно да се намерят задоволително финансово мощни компании, които биха имали интерес, тогава нищо не пречеше такива да бъдат потърсени в други страни, с които Португалия е в другарски връзки – политически и стопански, показва още Тейшера Фернандес.

„ Един ден може да ни сътвори проблеми “

Вместо това държавното управление се хвали с сполучливата си икономическа политика. Според министър Педро Нуно Сантош турската инвестиция за 134 милиона евро била знак за това, че португалската стопанска система бъди доверие.

Не по този начин вижда нещата специалистът по геополитика Жозе Педро Тейшера Фернандес. „ Винаги можем да си кажем, че сме в западния завършек на Европа, надалеч от всички нейни проблеми. Но несъмнено поемаме риск, който един ден може да ни сътвори доста проблеми “.

****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
Какви цели преследва Китай в Португалия?
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР