Дълго време криех истината и се опитвах да не казвам

Дълго време криех истината и се пробвах да не споделям нищо на никого. Очаквах с неспокойствие раждането на личния ми наследник.

Създадох фамилията си преди 5 години и бях същински щастлива. А моята най-хубава другарка беше цялостна диаметралност. Тя не можеше да понася деца, сериозната връзка беше огромно тестване за нея.  Но ненадейно се откри някой, който изцяло отговаряше на нейните условия.

След известно време приятелката ми разбра, че е бременна, което в началото не беше включено в проектите й. Тъй като към този момент беше минало задоволително дълго време, беше прекомерно късно за спиране на бременността.

Нейният човек, откакто разбра всичко, просто я остави.

Мариана незабавно предизвестила лекаря – щом се роди детето, документално ще се откаже от него. Лекарят, като чул това решение, попитал дали дамата няма пък да съжалява по-късно. Но приятелката ми решително дала отговор „ Не “. Всички единствено подвигаха плещи, тъй като никой не можеше да я накара да промени решението си.

Аз бях първият, който се опита да приказва с нея, с цел да я разубеди. Тя обаче изкрещя, че това дете единствено ще й съсипе живота.

– Искаш да зачеркнеш живота ми ли? Ако искаш, можеш да вземеш това дете за себе си, само че не е нужно да ме убеждаваш.

Не й споделих нищо повече, само че в този миг разбрах, че желая да взема детето за себе си. Роднините, несъмнено, реагираха двусмислено на моето решение. А на идващия ден седях в кабинета на лекаря и му описах за проекта си. Решихме, щом Марияна роди, да пререгистрираме всички документи, като че ли аз съм родила и двамата (по това време аз също бях бременна и чаках раждането на сина ми).

Марияна нямаше нищо срещу, тъй като даже не искаше да вижда това дете. Три дни по-късно аз родих сина си, а седмица по-късно се роди момичето, което в този момент трябваше да стане моя щерка.

Минаха 13 години, Марияна отпътува за различен град, от този момент спряхме да си поддържаме връзка. Не знам какво стана с нея. Но взех решение да кажа на щерка си цялата истина, мисля, че е по-добре да научи всичко от мен, в сравнение с да чувам злословия зад тила си.

Въпреки че, признавам си, доста се опасявах от нейната реакция. Но отговорът на щерка ми за следващ път ме убеди, че въпреки всичко съм доста благополучен човек.

– Мамо, не съм дребна и всичко разбирам. Ти постоянно ще бъдеш моя родна майка.