Депресия ни мъчи след празниците
Дългите празнични дни след Бъдни Вечер и Коледа, които приключват през днешния ден с Ивановден, вършат мъчно връщането ни в естествения темп на всекидневието. Адаптацията ни кара да се усещаме потиснати и самотни. Това могат да бъдат признаци на следпразнична меланхолия. Психотерапевтът Анна Тодорова изясни пред “Труд ” какви са аргументите за нея и по какъв начин да я преодолеем.
На първо място би трябвало да разграничим депресията като съществено психологично разстройство, което изисква професионална помощ, и така наречен “следпразнична меланхолия ”, която в действителност съставлява сложният преход от празничния декември към рутината в първия месец от новата година. Обикновено следпразничната меланхолия минава за към 2-3 седмици, само че в случай че е по-продължителна и признаците се задълбочат, може да прерасне в тежка меланхолия, която изисква консултация при експерт.
Причините за поява на следпразнична меланхолия са няколко. Една от тях е обвързвана с разликата в обществения ни живот през декември и януари. “По време на празниците излизаме от рутината, графикът ни става цялостен, купуваме дарове, срещаме се със семейство и другари, вървим на коледни празненства, а след тази поредност идва мъртвило и се усещаме самотни ”, прецизира психотерапевтът.
Прекалено огромните упования за празниците също могат да доведат до следпразнична меланхолия. Много от нас имат настройката, че Коледата ще е съвършена, ще се видят с всички, с които желаят, и всичко ще бъде луксозно. Срещата със фамилията обаче може да върне остарели дразнения, които да прераснат в кавги, и неизбежно има афектирани. Това води до възприятие на неуспех, отчаяние, горест. Тези пък, които прекарват добре празниците с околните си, усещат самотност и празнина, когато страстите отминат. По време на празниците къщата става шумна, радостна, и внезапно всички си отиват и ни наляга болежка.
По думите на психотерапевта следпразничната меланхолия може да настъпи след Йордановден и Ивановден, тъй като тогава се затваря цикълът от празнични страсти. С началото на новата година доста от нас имат грандиозни проекти какво ще създадат през януари, които постоянно са нереалистични. “Казват си, че ще се хранят здравословно, ще вървят на фитнес всеки ден, стимулират се, а след това не се получава, тъй като не е присъщо за човек да сменя целия си метод на живот толкоз бързо ”. Според Анна Тодорова е значимо да си слагаме по-мънички и елементарни цели, които са реалистични – да вземем за пример три пъти седмично да вървим по половин час, всеки ден да ядем зеленчуци и да заобикаляме нездравословни храни.
Симптомите на следпразничната меланхолия, с изключение на възприятие на горест, самотност, изолираност, могат да бъдат и физически. Болки в цялото тяло, нарушавания в съня, под паника офанзиви, могат да се появят в първите две седмици от депресията. Ако те се задълбочат и стартираме да губим функционалност – с доста тъга вървим на работа, мисленето ни е непрекъснато отрицателно, нищо не ни доставя наслаждение, неща, които са ни радвали преди, стопират да ни радват, плачем непрекъснато, е добре да потърсим експерт.
За да преодолеем следпразничната меланхолия, би трябвало да идентифицираме какво ни е предиздвикало да се усещаме добре по време на празниците и да създадем стъпките, с цел да продължим това. “Не е нужно да чакаме Коледа или Нова година, с цел да се съберем със фамилията, не е нужно да чакаме да стане топло, с цел да бъдем обществено дейни ”, споделя Анна Тодорова. Проучвания демонстрират, че това, което ни носи най-голяма наслада, е да оказваме помощ на другите. Всякакъв тип доброволчество може да ни помогне да се почувстваме по-добре.
Капани
Социалните мрежи подвеждат
Не бива да съпоставяме живота ни с това, което виждаме в обществените мрежи. Facebook и инстаграм са цялостни със фотоси на умихнати хора, които се веселят и честват дружно. Мисълта, че те са щастливи, а ние сме самотни и тъжни, е неправилна, тъй като във всяко семейство има проблеми и доста постоянно в обществените мрежи нещата са пресилени и нереалистични.
За да бъде годината ни сполучлива, психологът поучава да сменим посоката си на мислене и да се фокусираме не върху резултата, който желаеме да реализираме, а върху самия развой и това да даваме най-хубавото от себе си всеки ден. Да се харесваме и одобряваме такива, каквито сме, е значим детайл от смяната ни. “Дори и да желаеме да променим нещо в себе си няма потребност да не се харесваме в процеса. Например в случай че сме цялостни и желаеме да отслабнем, първо би трябвало да приемем себе си такива, каквито сме, и да вършим каквото можем, с цел да реализираме стремежи резултат ”.
На първо място би трябвало да разграничим депресията като съществено психологично разстройство, което изисква професионална помощ, и така наречен “следпразнична меланхолия ”, която в действителност съставлява сложният преход от празничния декември към рутината в първия месец от новата година. Обикновено следпразничната меланхолия минава за към 2-3 седмици, само че в случай че е по-продължителна и признаците се задълбочат, може да прерасне в тежка меланхолия, която изисква консултация при експерт.
Причините за поява на следпразнична меланхолия са няколко. Една от тях е обвързвана с разликата в обществения ни живот през декември и януари. “По време на празниците излизаме от рутината, графикът ни става цялостен, купуваме дарове, срещаме се със семейство и другари, вървим на коледни празненства, а след тази поредност идва мъртвило и се усещаме самотни ”, прецизира психотерапевтът.
Прекалено огромните упования за празниците също могат да доведат до следпразнична меланхолия. Много от нас имат настройката, че Коледата ще е съвършена, ще се видят с всички, с които желаят, и всичко ще бъде луксозно. Срещата със фамилията обаче може да върне остарели дразнения, които да прераснат в кавги, и неизбежно има афектирани. Това води до възприятие на неуспех, отчаяние, горест. Тези пък, които прекарват добре празниците с околните си, усещат самотност и празнина, когато страстите отминат. По време на празниците къщата става шумна, радостна, и внезапно всички си отиват и ни наляга болежка.
По думите на психотерапевта следпразничната меланхолия може да настъпи след Йордановден и Ивановден, тъй като тогава се затваря цикълът от празнични страсти. С началото на новата година доста от нас имат грандиозни проекти какво ще създадат през януари, които постоянно са нереалистични. “Казват си, че ще се хранят здравословно, ще вървят на фитнес всеки ден, стимулират се, а след това не се получава, тъй като не е присъщо за човек да сменя целия си метод на живот толкоз бързо ”. Според Анна Тодорова е значимо да си слагаме по-мънички и елементарни цели, които са реалистични – да вземем за пример три пъти седмично да вървим по половин час, всеки ден да ядем зеленчуци и да заобикаляме нездравословни храни.
Симптомите на следпразничната меланхолия, с изключение на възприятие на горест, самотност, изолираност, могат да бъдат и физически. Болки в цялото тяло, нарушавания в съня, под паника офанзиви, могат да се появят в първите две седмици от депресията. Ако те се задълбочат и стартираме да губим функционалност – с доста тъга вървим на работа, мисленето ни е непрекъснато отрицателно, нищо не ни доставя наслаждение, неща, които са ни радвали преди, стопират да ни радват, плачем непрекъснато, е добре да потърсим експерт.
За да преодолеем следпразничната меланхолия, би трябвало да идентифицираме какво ни е предиздвикало да се усещаме добре по време на празниците и да създадем стъпките, с цел да продължим това. “Не е нужно да чакаме Коледа или Нова година, с цел да се съберем със фамилията, не е нужно да чакаме да стане топло, с цел да бъдем обществено дейни ”, споделя Анна Тодорова. Проучвания демонстрират, че това, което ни носи най-голяма наслада, е да оказваме помощ на другите. Всякакъв тип доброволчество може да ни помогне да се почувстваме по-добре.
Капани
Социалните мрежи подвеждат
Не бива да съпоставяме живота ни с това, което виждаме в обществените мрежи. Facebook и инстаграм са цялостни със фотоси на умихнати хора, които се веселят и честват дружно. Мисълта, че те са щастливи, а ние сме самотни и тъжни, е неправилна, тъй като във всяко семейство има проблеми и доста постоянно в обществените мрежи нещата са пресилени и нереалистични.
За да бъде годината ни сполучлива, психологът поучава да сменим посоката си на мислене и да се фокусираме не върху резултата, който желаеме да реализираме, а върху самия развой и това да даваме най-хубавото от себе си всеки ден. Да се харесваме и одобряваме такива, каквито сме, е значим детайл от смяната ни. “Дори и да желаеме да променим нещо в себе си няма потребност да не се харесваме в процеса. Например в случай че сме цялостни и желаеме да отслабнем, първо би трябвало да приемем себе си такива, каквито сме, и да вършим каквото можем, с цел да реализираме стремежи резултат ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ