Дългите болнични са коствали над 330 млн. лева на бюджета
Дългите болнични стопили малко над 336 млн. лева от хазната. Това сочат данните на Националния застрахователен институт (НОИ) за първите девет месеца на 2018 година Само за последните 4 месеца изплатената сума е скочила със 118,2 млн. лева, написа " Монитор ".
Обезщетенията били изплатени на 650 396 нашенци за 10 946 469 дни, което значи, че приблизително всеки е боледувал по 17 дни и е получавал по 30 лева дневно. Сумата за тези, които са боледували най-малко 17 дни, набъбва до малко над 500 лева Болничните се равняват на 80% от прихода, на който се обезпечават чиновниците. При месечна заплатата над оптималния застрахователен приход, който е 2600 лева, лицето, което не може да извършва отговорностите си, има право на 80% от оптималния застрахователен приход. Това значи, че българските чиновници не могат да вземат обезщетение по-високо от 2080 лева на месец
При заплата от 4000 лева да вземем за пример, в случай че служителят боледува месец, стандартът му на живот фрапантно ще спадне. Бюджетът му ще се стесни с 1920 лева
Най-болни съгласно статистиката се оказват жителите на стопански добре развитите райони. Първенци по болнични са София, Пловдив и Варна. Това се дължи на обстоятелството, че точно там броят на обезпечените лица е максимален. Същевременно хората в районите с огромна безработица не си разрешават да отсъстват от работа поради болест. Малък е броят на изплатените компенсации във Видин, Силистра и Добрич. Същевременно дамите боледуват по-често от мъжете.
Дните, в които нежният пол не е бил в положение да извършва служебните си отговорности, са с съвсем 2 млн. повече, а изплатената сума с 39 млн. лева повече.
Междувременно краят на 2017 година беляза рекорден брой болнични, изплатени от Национален осигурителен институт и работодателите – над половин милиард лв.. През 2010 година, когато бизнесът стартира да изплаща първите три дни от болничния, сумата е била надалеч по-малка. Дългите боледувания са коствали на страната към 288 млн. лева С тази мярка се целеше понижаване на разноските на осигурителния институт. Тя даде резултат, само че за малко. От 2013 година насам разноските единствено порастват. Миналата година държавното управление е заделило със 72% повече държавни средства по отношение на 2009 година когато всичко се поемаше от осигурителния институт.
Редактор: Деница Райкова
Обезщетенията били изплатени на 650 396 нашенци за 10 946 469 дни, което значи, че приблизително всеки е боледувал по 17 дни и е получавал по 30 лева дневно. Сумата за тези, които са боледували най-малко 17 дни, набъбва до малко над 500 лева Болничните се равняват на 80% от прихода, на който се обезпечават чиновниците. При месечна заплатата над оптималния застрахователен приход, който е 2600 лева, лицето, което не може да извършва отговорностите си, има право на 80% от оптималния застрахователен приход. Това значи, че българските чиновници не могат да вземат обезщетение по-високо от 2080 лева на месец
При заплата от 4000 лева да вземем за пример, в случай че служителят боледува месец, стандартът му на живот фрапантно ще спадне. Бюджетът му ще се стесни с 1920 лева
Най-болни съгласно статистиката се оказват жителите на стопански добре развитите райони. Първенци по болнични са София, Пловдив и Варна. Това се дължи на обстоятелството, че точно там броят на обезпечените лица е максимален. Същевременно хората в районите с огромна безработица не си разрешават да отсъстват от работа поради болест. Малък е броят на изплатените компенсации във Видин, Силистра и Добрич. Същевременно дамите боледуват по-често от мъжете.
Дните, в които нежният пол не е бил в положение да извършва служебните си отговорности, са с съвсем 2 млн. повече, а изплатената сума с 39 млн. лева повече.
Междувременно краят на 2017 година беляза рекорден брой болнични, изплатени от Национален осигурителен институт и работодателите – над половин милиард лв.. През 2010 година, когато бизнесът стартира да изплаща първите три дни от болничния, сумата е била надалеч по-малка. Дългите боледувания са коствали на страната към 288 млн. лева С тази мярка се целеше понижаване на разноските на осигурителния институт. Тя даде резултат, само че за малко. От 2013 година насам разноските единствено порастват. Миналата година държавното управление е заделило със 72% повече държавни средства по отношение на 2009 година когато всичко се поемаше от осигурителния институт.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ