Дълги години в България няма дори и подмятания за изграждане

Дълги години в България няма даже и намеци за създаване на нов Национален стадион. Тази тематика е табу. Лошото е, че до този миг никой не намира храброст да се ангажира. Добрата вест за българския футбол е, че към този момент се приказва и мисли в тази посока. Поне по думите на Бойко Борисов, чиито планове са доста положителни. Рано е обаче да отваряме шампанското, защото все пак на този стадий построяването на нов стадион звучи като научна фантастика. Нищо че съвсем всички страни в Европа започнаха тази значима стъпка във футбола. Включително Македония, Казахстан, Беларус, Литва и Азербайджан.

Ще повярваме чак, когато държавното управление, спортното министерство и БФС седнат на масата и разработят тактика. Дотогава работата на медиите и на футболните началници е да убедят управителните фактори в страната, че вложенията си заслужават. Не с краткотраен триумф на футболния терен или някой фойерверк, а с построяването на проект за развиване като цяло на футбола. Тази конвенционалност, че страната ще влага в нов Национален стадион, когато българският народен тим по футбол реализира триумфи, е притеснителна.

По тази логичност упоменатите нагоре страни не би трябвало да имат нови игрища, защото до този миг са новобранци. Затова е нужно да се положат старания Борисов да бъде уверен, че без вложения в материалната база, мъчно може да се върви напред. Не бива да слагаме каруцата пред коня. Трудно може да се цялостни и стадион, който не предлага обикновени улеснения. Инвестициите в ново оборудване, подготвителни бази, салони и спортни площадки могат да дадат подтик на целия български футбол. Да накарат децата да загърбят застоялия метод на живот. Само че тук има нещо доста значимо. Всяка една компания може да построи стадион, стига да се обезпечи финансиране.

Въпросът е до каква степен оборудването ще бъде функционално и по какъв начин ще бъде менажирано, с цел да има възвръщаемост. Никой не печели, когато се хвърлят пари напразно. На новия стадион би трябвало да се огледа като на дружество, което наложително да генерира доходи. И тези пари да отиват за развиването на детско-юношеския и всеобщия спорт. Да се откри компания, която с изключение на икономическа отговорност, да носи и обществена такава.

В Европа има положителни и ярки образци, които би трябвало да се следват. Компаниите, които се занимават с тази комплицирана активност, се броят на пръстите на едната ръка. Една от тях към този момент бе в България. Дано не сме си затворили вратата, тъй като българският футбол има потребност от нов съвременен и функционален стадион. Футболната общност би трябвало да поддържа сходно начинание. Никой не може да ни попречи да мечтаем да бъдем като другите страни, които разполагат с нов Национален стадион.