Писателката Петя Александрова: И аз съм българка, като жените, за които пиша!
Дълги години сътрудничи на разнообразни медии, в това число и на вестник “Над 55”.
- Нова книга, освен това с завладяващо заглавие - “Аз съм българка”, издателство СИЕЛА... Както наподобява, музата трайно се е заселила в дома ти в последните години?
- Това с музите е загадъчна работа и не дръзвам да я разясня. Но в случай че искаш да кажеш, че прекомерно постоянно издавам книги - да, по този начин се случи, само че надали е инцидентно. Моите близки и приятелите ми знаят, че съм работохоличка, че имам (поне към този момент!) дружелюбно въображение и леко перо, другото е шанс - издателства, читателски интерес...
- Тази, новата ти книга не е ли самобитно продължение на двете ти томчета в издателство “Хермес” “България в потури, само че с цилиндър”, които излязоха неотдавна и имаха добър триумф?
- Да, би могло да се каже. И в новата си книга аз още веднъж обръщам взор най-много към предишното, към историята на България. Този път обаче книгата е написана най-много за най-младите ми читатели, за децата.
Опитала съм се да опиша 40 житейски истории по метод, непосредствен до приказките, да събудя интереса им към исторически персони, за които в учебниците е писано малко и прекомерно суховато.
Но книгата стана прелестна и по една причина, която е видна отдалеко - 40 модерни художнички направиха 40 портрета, дай Боже всекиму!
- Кои са тези твои героини и за какво са тъкмо тези?
- Някои от тях са известни, несъмнено, като баба Тонка, Райна Княгиня и Елисавета Багряна... Но има съвсем незнайни имена, като шуменската госпожица Василка Константинова, поради която Панайот Волов провежда обществен мъжки пердах с бастуни и сопи.
Или Елисавета Кларк, която основава първата “американска” забавачка в България и осиновява три сирачета. Или Станислава Караиванова, която на 15 години става учителка в Македония при едни непоносими житейски условия, подложена на апетит, мраз, унижения...
- Какво би трябвало да каже тази книга на младите българи, а и освен на младите?
- Написала съм го в предговора, само че отново ще го повторя в резюме. Избрах точно тези дами (а за какво таман дами също съм го споделила там), тъй като желаех да дам едни положителни образци за девойките (а за какво не и за момчетата!), които се оплакват от своята липса на шанс, от пречките и трудностите в живота си, от компликациите и неотзивчивостта на средата си.
В едни не доста далечни времена, при надалеч повече компликации, предубеждения и обичайни задръжки тези дами са отстоявали своето право да избират какво да вършат, по какъв начин да живеят, до каква степен и до каква степен да водят война за своето име, своята чест, своя гений... неведнъж с риск за живота си.
- Не е ли изумително това, че провинциалното девойче, никому незнайно в миналото, от дълго време, през днешния ден издава в най-голямото издателство на България?
- Не знам какво да кажа, моята житейска и писателска орис е напълно като на другите, нищо изключително и нищо ненадейно и бързо.
А и като се оглеждам към себе си - по-голямата част от българските писатели са родени в провинцията и в миналото са били изцяло незнайни - Здравка Евтимова е от Перник, Георги Господинов е от Ямбол, Николай Милчев е от Плевен, а един от най-интелектуалните български поети, Златомир Златанов, е от едно ловешко село...
- Много писатели се оплакват, че издателствата им желаят пари, с цел да отпечатат книгата им... А след това би трябвало сами да си я продават, което обезсмисля значително труда им.
- Това е тематика, по която мъчно мога да се изкажа, тъй като постоянно съм била от единия бряг, т.е. не съм била издател.
В целия свят начинаещите и незнайните към момента създатели не се надяват на възнаграждения, а издателствата подхождат внимателно, тъй като влагат средства, които може да изгубят изцяло.
Мисля, че в последно време нещата в България се трансформират, т.е. издателите са наясно, че писателският труд също би трябвало да бъде обезщетен, че създателите би трябвало да разчитат на добра разпространителска мрежа, че българските книги напълно не са подценявани от купувачите в книжарниците и край книжните сергии. Аз имам вяра, че нещата вървят на положително.
- Какво друго да чакаме от писателката Петя Александрова?
- До няколко дни ще излезе от щемпел една пробна (за мен и моето можене) книга, предопределена още веднъж за деца, разказ, фантастика, четиво за интелигентни деца над 10 години.
Заглавието - “Дея Орхидея и госпожа Маншон” (издателство “Горната земя”). Тепърва ще стане ясно дали съм сполучила.
По мнението на експерти и издатели “Аз съм българка” е заслужен български аналог на превзелата целия свят “Истории за лека нощ за девойки бунтарки”.
Доколко ще превземе и нашия пазар - а и непознатия, - ще стане ясно след известно време. Засега пожелаваме от все сърце триумф на книгата и на надарената й авторка!
Надя СТАМБОЛИЕВА
/вестник "Над 55 "/
- Нова книга, освен това с завладяващо заглавие - “Аз съм българка”, издателство СИЕЛА... Както наподобява, музата трайно се е заселила в дома ти в последните години?
- Това с музите е загадъчна работа и не дръзвам да я разясня. Но в случай че искаш да кажеш, че прекомерно постоянно издавам книги - да, по този начин се случи, само че надали е инцидентно. Моите близки и приятелите ми знаят, че съм работохоличка, че имам (поне към този момент!) дружелюбно въображение и леко перо, другото е шанс - издателства, читателски интерес...
- Тази, новата ти книга не е ли самобитно продължение на двете ти томчета в издателство “Хермес” “България в потури, само че с цилиндър”, които излязоха неотдавна и имаха добър триумф?
- Да, би могло да се каже. И в новата си книга аз още веднъж обръщам взор най-много към предишното, към историята на България. Този път обаче книгата е написана най-много за най-младите ми читатели, за децата.
Опитала съм се да опиша 40 житейски истории по метод, непосредствен до приказките, да събудя интереса им към исторически персони, за които в учебниците е писано малко и прекомерно суховато.
Но книгата стана прелестна и по една причина, която е видна отдалеко - 40 модерни художнички направиха 40 портрета, дай Боже всекиму!
- Кои са тези твои героини и за какво са тъкмо тези?
- Някои от тях са известни, несъмнено, като баба Тонка, Райна Княгиня и Елисавета Багряна... Но има съвсем незнайни имена, като шуменската госпожица Василка Константинова, поради която Панайот Волов провежда обществен мъжки пердах с бастуни и сопи.
Или Елисавета Кларк, която основава първата “американска” забавачка в България и осиновява три сирачета. Или Станислава Караиванова, която на 15 години става учителка в Македония при едни непоносими житейски условия, подложена на апетит, мраз, унижения...
- Какво би трябвало да каже тази книга на младите българи, а и освен на младите?
- Написала съм го в предговора, само че отново ще го повторя в резюме. Избрах точно тези дами (а за какво таман дами също съм го споделила там), тъй като желаех да дам едни положителни образци за девойките (а за какво не и за момчетата!), които се оплакват от своята липса на шанс, от пречките и трудностите в живота си, от компликациите и неотзивчивостта на средата си.
В едни не доста далечни времена, при надалеч повече компликации, предубеждения и обичайни задръжки тези дами са отстоявали своето право да избират какво да вършат, по какъв начин да живеят, до каква степен и до каква степен да водят война за своето име, своята чест, своя гений... неведнъж с риск за живота си.
- Не е ли изумително това, че провинциалното девойче, никому незнайно в миналото, от дълго време, през днешния ден издава в най-голямото издателство на България?
- Не знам какво да кажа, моята житейска и писателска орис е напълно като на другите, нищо изключително и нищо ненадейно и бързо.
А и като се оглеждам към себе си - по-голямата част от българските писатели са родени в провинцията и в миналото са били изцяло незнайни - Здравка Евтимова е от Перник, Георги Господинов е от Ямбол, Николай Милчев е от Плевен, а един от най-интелектуалните български поети, Златомир Златанов, е от едно ловешко село...
- Много писатели се оплакват, че издателствата им желаят пари, с цел да отпечатат книгата им... А след това би трябвало сами да си я продават, което обезсмисля значително труда им.
- Това е тематика, по която мъчно мога да се изкажа, тъй като постоянно съм била от единия бряг, т.е. не съм била издател.
В целия свят начинаещите и незнайните към момента създатели не се надяват на възнаграждения, а издателствата подхождат внимателно, тъй като влагат средства, които може да изгубят изцяло.
Мисля, че в последно време нещата в България се трансформират, т.е. издателите са наясно, че писателският труд също би трябвало да бъде обезщетен, че създателите би трябвало да разчитат на добра разпространителска мрежа, че българските книги напълно не са подценявани от купувачите в книжарниците и край книжните сергии. Аз имам вяра, че нещата вървят на положително.
- Какво друго да чакаме от писателката Петя Александрова?
- До няколко дни ще излезе от щемпел една пробна (за мен и моето можене) книга, предопределена още веднъж за деца, разказ, фантастика, четиво за интелигентни деца над 10 години.
Заглавието - “Дея Орхидея и госпожа Маншон” (издателство “Горната земя”). Тепърва ще стане ясно дали съм сполучила.
По мнението на експерти и издатели “Аз съм българка” е заслужен български аналог на превзелата целия свят “Истории за лека нощ за девойки бунтарки”.
Доколко ще превземе и нашия пазар - а и непознатия, - ще стане ясно след известно време. Засега пожелаваме от все сърце триумф на книгата и на надарената й авторка!
Надя СТАМБОЛИЕВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ