Проф. Ивайло ДИЧЕВ: В новия дигитален свят оцелява само най-шумният, най-агресивният
„ Дълг на интелигенцията е да води жителите, да им оказва помощ да осъзнават ползите си и да схващат света. Знанието не е супермаркет, където избираш обувките, които са ти удобни”, споделя в изявление за „ Новини.бг.” проф. Ивайло Дичев. Той преподава културна антропология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, в Съединени американски щати, Франция и други.
- Проф. Дичев, за какво по този начин стремглаво се срутва доверието в специалистите, в бюрократите, в публицистите? По тази обширна тематика написахте книгата си „ Културни подиуми на политическото”, чиято премиера бе неотдавна, само че какъв би бил вашият по-синтезиран отговор?
ИД: Светът става все по-сложен и по тази причина властта на специалиста да взема решение неща, които не разбираме, е все по-голяма. Добавя се чувството за неправда, тъй като нарастват неравенствата сред световните топ специалиста и елементарния човек. Оттук и новият „ протест на масите “ (по Ортега-и-Гасет), който е ориентиран против меритократите* във всички области, въпреки че имаме потребност от тях повече от всеки път. Народният яд изкусно употребяват новите популисти, които театралничат като хора от народа, приказват както им пристигна „ от вътрешната страна “, прекрачват всевъзможни правила на възпитание.
Показателен е девизът на Салвини: „ Европа на здравия разсъдък “. За какво ти е експертиза - взимаш индивида от улицата и го питаш какво да вършим. Навремето на Ленин се приписва фразата „ всяка готвачка да може да ръководи страната “ - новият фетиш към дилетанта възпроизвежда тази неистина. Защото готвачката може да ръководи страната, подобен е правилото на демокрацията, само че първо следва да се понаучи.
- Равният достъп до обществените мрежи, до форумите на медии, където могат да се изявяват и писателят и простакът, по какъв начин се отразява на публичността?
ИД: Това, че хората могат да се изразят, с помощта на технологията Web 2.0, е отлично – да разясняват, да рейтват, да препращат, да пародират. Бедата е, че в хода на това масовизиране на общественото говорене рухнаха всички престижи. Мнението на „ приятеля “ ви съседства със публикацията на Гардиън; казаното от нобеловия лауреат - с тайната доктрина, зародила в главата на вуйна Пенка. Хората освен са неподготвени по доста тематики – в интернет ние сме разсеяни, забавляваме се, анонимността ни прави безотговорни. И тази развлекателност на обществените мрежи през днешния ден подкопава такава сериозна сфера като обществения спор.
Оказа се извънредно мъчно да се вкарва някакъв ред и разсъдък в това ново, постмодерно обществено пространство. Вижте единствено последното безумство у нас – слухът, че новрежците щели да ни взимат децата и да ги дават на гей-двойки. И по никакъв метод не можеш да го опровергаеш, тъй като незабавно те упрекват, че самичък ти си в конспирацията. Обществото обезумява, разпада се разнопосочни дразнения и става неуправляемо. Но това не е единствено бурен развой – направлява го новата форма на таргетирана агитация. Слуховете се насочват към избрани групи, авансово са разпознати като чувствителни към нея. Примерно – мразиш ГЕРБ, обичаш козички, очевидно си по-податлив да повярваш, че няма никаква зараза по животните. И значи почват да те обсипват с жалостиви клипове на приритващи козички, клани както турчин не ги е клал. В случая на Кеймбридж аналитика видяхме, че това може да докара до избор на президент (Тръмп) и на излизане от Европейски Съюз (Брексит).
Пак ще направя паралел с времето на комунизма, когато буржоазната интелигенция беше делегитимирана, с цел да може режимът да прави каквото си ще. Тогава ги вкарваха в лагери като „ паразити “, в този момент престижите в демократичните общества просто се смесват с многото гласове на правилото „ всички гледни точки “. А както знаем в новия цифров свят оцелява единствено най-шумният, най-агресивният.
- Някои настояват, че щом хората четат подправени вести, то значи си ги заслужават. Така ли е?
ИД: Не несъмнено. Дълг на интелигенцията е да води жителите, да им оказва помощ да осъзнават ползите си и да схващат света. Знанието не е супермаркет, където избираш обувките, които са ти комфортни. Демокрацията в областта на знанието е муден развой на просвещение, където тече разговор сред елити и народ, а те би трябвало да си имат вяра, да се почитат взаимно. Тази връзка през днешния ден е скъсана, народът презира елитите си; елитите считат, че нямат ангажимент към народа, тъй като са съумели в някакви неща и са се издигнали над простаците.
Това е изключително очевидно у нас, където държавната традиция не е доста дълга. Политиците са мафия, публицистите лъжат, учените - тунеядци, съдиите - подкупни, НПО-тата - грантаджии и така нататък Анти-елитизмът звучи революционно, само че резултатът му е тъкмо противоположният: скъването на връзката сред интелигенция и народ бетонира властта на политиците-популисти. За да е допустима гражданска опозиция, хората би трябвало да имат своите водачи, своите водачи на мнение, своите престижи. Когато всинца са маскари, от разумен индивид народът се трансформира в аудитория на популисткото шоу.
- В книгата си твърдите, че политиката се възприема повече откъм тетралното в нея. Ако политиката е изкуство на вероятното, то това ли са действителностите в съвремието ни?
ИД: Управленските дейности през днешния ден са все по-трудни за схващане заради упоменатото усложняване на световния свят. Много ли е 1,7% напредък, за какво Мудис поставили еди какъв си рейтинг, какви квоти да желаеме за домати... И тъй като не разбираме какво тъкмо вършат политиците, ние съзерцаваме тяхното театрално наличие: външен тип, пристрастености, живописни реплики, персонални истории.
И това не е единствено специфичност на десните популисти. Знаете ли по какъв начин беше определен прелестният демократичен Жюстин Трюдо в Канада?
Никому незнайният юноша провокира на боксов мач един закостенял политик- задачата му беше посредством мача да се съберат пари за благотворителни цели. Неочаквано за всички не доста мощният на тип юноша победи някогашния боен и се прочу. След една година той към този момент е отпред на демократичната партия, след още една - определен за министър председател. Г-н Борисов рита футбол, Путин лови риба гол до кръста, Берлускони се отдава на „ ла бунга-бунга “ с малолетни девойки.
Но оставете персонажите. Самият смисъл на политиката – сюжетът, по този начин да се каже - се измества от обществените и стопански тематики към културните войни, които през днешния ден се водят из цялата планета. Трудно е да си представим изгодата и вредата от един търговски контракт, само че войната против исляма за спасяването на сякаш застрашената християнска цивилизация незабавно буди страсти - толкоз филми сме гледали, елементарно влизаме в жанра на историческата възстановка. Емоциите незабавно пламват по тематики от телесно-битов темперамент като това да има ли гей бракове, да имунизираме ли децата си и дали мигрантите идват тук да изнасилват дамите ни. Властта постоянно е играла спектакъл, с цел да се легитимира - в книгата си пробвам да проследя ролята на въображението в този развой, измислянето на врагове, от този и от отвъдния свят, метода по който обществата си описват истории, с цел да удържат заедността си. Опитвам да обмислям по какъв начин можем да разграничим театъра от същинската политика.
- Правителствата все по-трудно ръководят и това е по този начин освен у нас. Необходими ли са нови форми на управление и какви могат да са те, съгласно вас?
ИД: Трябва да се откри метод гражданската сила, родена от демокрацията и усилена от технологията, да проработи в положителна посока. Засега тя единствено играе ролята на спирачка. Например жителите стопират градежа на блок върху градинка, от време на време с триумф. Но рядко се чува за противоположното – събрали се хора, измислили нова градинка, намерили финансиране, наели проектант.
Канализиране на гражданската сила в положителна посока изисква някаква смяна в метода на взимане на управнически решения. Референдумите, в които някои се кълнат, през днешния ден работят негативно; в публичните разисквания пък се събират малко хора без същинска представителност. Според мен в ръководството на публичните каузи би трябвало да се остави изначално някаква част решения, които да са начинания изпод. От Порто Алегре да вземем за пример потегли концепцията за партиципативните бюджети на общините – една част от парите (само дребна част, не целия бюджет, което би било рисковано!) да се разходват по самодейност на жителите. Имаме едни пари – какво желаете – детски дом, спектакъл, монумент, противоречива площадка, да оправим тротоарите... Говорим за социална педагогика, първа стъпка в обръщането на отрицателната сила в положителна.
Другото е, че би трябвало да учим децата от дребни не просто на медийна просветеност, само че и на критическо мислене. Когато ти кажат, че българите са най-велики, антични, потентни... да си кадърен да направиш инстинктивен ход - чакай в този момент, за какво ми е прелестно да чуя това? Дали пък не ми го споделят, с цел да кликна върху уеб страницата им? А дали следователно е правилно?
- Има ли разпад на демократичните полезности и по какъв начин мислите – до каква степен може да доведат откровените парадокси на демокрацията?
ИД: Парадоксът е в това, че хората желаят от ден на ден народна власт, а на всички места по света все по-често избират водачи на твърдата ръка. Последният е Нарендра Моди в най-голямата народна власт, Индия.
Не извърши нито едно от обещанията си, страната му върви надолу, само че ето на, преизбраха го. Защо ли? Защото сподели че е съдбоносен и мощен - прати едни самолети да бомбардират лагери на терористи в Пакистан, отбранява значи достойнството на страната. Тръмп води търговски и дипломатически войни на всички фронтове, а скоро прати самолетоносач в посока на Иран. Нетаняху в Израел беше уловен в всякакви корупционни сюжети, само че пък уверено бие по палестинците. Повечето наши претенденти за евродепутати отидоха в Брюксел да ни „ бранят “, един дори сподели, че ще брани българския фолклор, не разбрах тъкмо от кого. Усещате ли наклонността? Политическото пробва да се върне на терена на демокрацията, която го е направила леко ненужно, посредством най-древната драматургия – измисля врагове, които да побеждава. Нашият митологичен джендър беше един подобен зложелател, от който националисти и социалисти ни избавиха, без даже да ни обяснят какво съставлява.
Тенденцията е световна – ре-милитаризира се целият либерален свят, за начало на равнището на въображението, на бруталните приказки и расистки обиди. Надяваме се всичко да си остане един спектакъл, казусът е че все по-често театърът минава в действителност. Случи се в някогашна Югославия, където преиграваха втората международна война както във кино лентата на Костурица „ Ъндъргаунд “, случи се в Украйна, където преиграват конфликта на фашисти и комунисти. Културното въображение, за което приказвам, не е безвредно – когато стане допустимо да си представиш нещо - направил си първата стъпка към това да го извършиш.
*Меритокрация – власт по заслуги.
- Проф. Дичев, за какво по този начин стремглаво се срутва доверието в специалистите, в бюрократите, в публицистите? По тази обширна тематика написахте книгата си „ Културни подиуми на политическото”, чиято премиера бе неотдавна, само че какъв би бил вашият по-синтезиран отговор?
ИД: Светът става все по-сложен и по тази причина властта на специалиста да взема решение неща, които не разбираме, е все по-голяма. Добавя се чувството за неправда, тъй като нарастват неравенствата сред световните топ специалиста и елементарния човек. Оттук и новият „ протест на масите “ (по Ортега-и-Гасет), който е ориентиран против меритократите* във всички области, въпреки че имаме потребност от тях повече от всеки път. Народният яд изкусно употребяват новите популисти, които театралничат като хора от народа, приказват както им пристигна „ от вътрешната страна “, прекрачват всевъзможни правила на възпитание.
Показателен е девизът на Салвини: „ Европа на здравия разсъдък “. За какво ти е експертиза - взимаш индивида от улицата и го питаш какво да вършим. Навремето на Ленин се приписва фразата „ всяка готвачка да може да ръководи страната “ - новият фетиш към дилетанта възпроизвежда тази неистина. Защото готвачката може да ръководи страната, подобен е правилото на демокрацията, само че първо следва да се понаучи.
- Равният достъп до обществените мрежи, до форумите на медии, където могат да се изявяват и писателят и простакът, по какъв начин се отразява на публичността?
ИД: Това, че хората могат да се изразят, с помощта на технологията Web 2.0, е отлично – да разясняват, да рейтват, да препращат, да пародират. Бедата е, че в хода на това масовизиране на общественото говорене рухнаха всички престижи. Мнението на „ приятеля “ ви съседства със публикацията на Гардиън; казаното от нобеловия лауреат - с тайната доктрина, зародила в главата на вуйна Пенка. Хората освен са неподготвени по доста тематики – в интернет ние сме разсеяни, забавляваме се, анонимността ни прави безотговорни. И тази развлекателност на обществените мрежи през днешния ден подкопава такава сериозна сфера като обществения спор.
Оказа се извънредно мъчно да се вкарва някакъв ред и разсъдък в това ново, постмодерно обществено пространство. Вижте единствено последното безумство у нас – слухът, че новрежците щели да ни взимат децата и да ги дават на гей-двойки. И по никакъв метод не можеш да го опровергаеш, тъй като незабавно те упрекват, че самичък ти си в конспирацията. Обществото обезумява, разпада се разнопосочни дразнения и става неуправляемо. Но това не е единствено бурен развой – направлява го новата форма на таргетирана агитация. Слуховете се насочват към избрани групи, авансово са разпознати като чувствителни към нея. Примерно – мразиш ГЕРБ, обичаш козички, очевидно си по-податлив да повярваш, че няма никаква зараза по животните. И значи почват да те обсипват с жалостиви клипове на приритващи козички, клани както турчин не ги е клал. В случая на Кеймбридж аналитика видяхме, че това може да докара до избор на президент (Тръмп) и на излизане от Европейски Съюз (Брексит).
Пак ще направя паралел с времето на комунизма, когато буржоазната интелигенция беше делегитимирана, с цел да може режимът да прави каквото си ще. Тогава ги вкарваха в лагери като „ паразити “, в този момент престижите в демократичните общества просто се смесват с многото гласове на правилото „ всички гледни точки “. А както знаем в новия цифров свят оцелява единствено най-шумният, най-агресивният.
- Някои настояват, че щом хората четат подправени вести, то значи си ги заслужават. Така ли е?
ИД: Не несъмнено. Дълг на интелигенцията е да води жителите, да им оказва помощ да осъзнават ползите си и да схващат света. Знанието не е супермаркет, където избираш обувките, които са ти комфортни. Демокрацията в областта на знанието е муден развой на просвещение, където тече разговор сред елити и народ, а те би трябвало да си имат вяра, да се почитат взаимно. Тази връзка през днешния ден е скъсана, народът презира елитите си; елитите считат, че нямат ангажимент към народа, тъй като са съумели в някакви неща и са се издигнали над простаците.
Това е изключително очевидно у нас, където държавната традиция не е доста дълга. Политиците са мафия, публицистите лъжат, учените - тунеядци, съдиите - подкупни, НПО-тата - грантаджии и така нататък Анти-елитизмът звучи революционно, само че резултатът му е тъкмо противоположният: скъването на връзката сред интелигенция и народ бетонира властта на политиците-популисти. За да е допустима гражданска опозиция, хората би трябвало да имат своите водачи, своите водачи на мнение, своите престижи. Когато всинца са маскари, от разумен индивид народът се трансформира в аудитория на популисткото шоу.
- В книгата си твърдите, че политиката се възприема повече откъм тетралното в нея. Ако политиката е изкуство на вероятното, то това ли са действителностите в съвремието ни?
ИД: Управленските дейности през днешния ден са все по-трудни за схващане заради упоменатото усложняване на световния свят. Много ли е 1,7% напредък, за какво Мудис поставили еди какъв си рейтинг, какви квоти да желаеме за домати... И тъй като не разбираме какво тъкмо вършат политиците, ние съзерцаваме тяхното театрално наличие: външен тип, пристрастености, живописни реплики, персонални истории.
И това не е единствено специфичност на десните популисти. Знаете ли по какъв начин беше определен прелестният демократичен Жюстин Трюдо в Канада?
Никому незнайният юноша провокира на боксов мач един закостенял политик- задачата му беше посредством мача да се съберат пари за благотворителни цели. Неочаквано за всички не доста мощният на тип юноша победи някогашния боен и се прочу. След една година той към този момент е отпред на демократичната партия, след още една - определен за министър председател. Г-н Борисов рита футбол, Путин лови риба гол до кръста, Берлускони се отдава на „ ла бунга-бунга “ с малолетни девойки.
Но оставете персонажите. Самият смисъл на политиката – сюжетът, по този начин да се каже - се измества от обществените и стопански тематики към културните войни, които през днешния ден се водят из цялата планета. Трудно е да си представим изгодата и вредата от един търговски контракт, само че войната против исляма за спасяването на сякаш застрашената християнска цивилизация незабавно буди страсти - толкоз филми сме гледали, елементарно влизаме в жанра на историческата възстановка. Емоциите незабавно пламват по тематики от телесно-битов темперамент като това да има ли гей бракове, да имунизираме ли децата си и дали мигрантите идват тук да изнасилват дамите ни. Властта постоянно е играла спектакъл, с цел да се легитимира - в книгата си пробвам да проследя ролята на въображението в този развой, измислянето на врагове, от този и от отвъдния свят, метода по който обществата си описват истории, с цел да удържат заедността си. Опитвам да обмислям по какъв начин можем да разграничим театъра от същинската политика.
- Правителствата все по-трудно ръководят и това е по този начин освен у нас. Необходими ли са нови форми на управление и какви могат да са те, съгласно вас?
ИД: Трябва да се откри метод гражданската сила, родена от демокрацията и усилена от технологията, да проработи в положителна посока. Засега тя единствено играе ролята на спирачка. Например жителите стопират градежа на блок върху градинка, от време на време с триумф. Но рядко се чува за противоположното – събрали се хора, измислили нова градинка, намерили финансиране, наели проектант.
Канализиране на гражданската сила в положителна посока изисква някаква смяна в метода на взимане на управнически решения. Референдумите, в които някои се кълнат, през днешния ден работят негативно; в публичните разисквания пък се събират малко хора без същинска представителност. Според мен в ръководството на публичните каузи би трябвало да се остави изначално някаква част решения, които да са начинания изпод. От Порто Алегре да вземем за пример потегли концепцията за партиципативните бюджети на общините – една част от парите (само дребна част, не целия бюджет, което би било рисковано!) да се разходват по самодейност на жителите. Имаме едни пари – какво желаете – детски дом, спектакъл, монумент, противоречива площадка, да оправим тротоарите... Говорим за социална педагогика, първа стъпка в обръщането на отрицателната сила в положителна.
Другото е, че би трябвало да учим децата от дребни не просто на медийна просветеност, само че и на критическо мислене. Когато ти кажат, че българите са най-велики, антични, потентни... да си кадърен да направиш инстинктивен ход - чакай в този момент, за какво ми е прелестно да чуя това? Дали пък не ми го споделят, с цел да кликна върху уеб страницата им? А дали следователно е правилно?
- Има ли разпад на демократичните полезности и по какъв начин мислите – до каква степен може да доведат откровените парадокси на демокрацията?
ИД: Парадоксът е в това, че хората желаят от ден на ден народна власт, а на всички места по света все по-често избират водачи на твърдата ръка. Последният е Нарендра Моди в най-голямата народна власт, Индия.
Не извърши нито едно от обещанията си, страната му върви надолу, само че ето на, преизбраха го. Защо ли? Защото сподели че е съдбоносен и мощен - прати едни самолети да бомбардират лагери на терористи в Пакистан, отбранява значи достойнството на страната. Тръмп води търговски и дипломатически войни на всички фронтове, а скоро прати самолетоносач в посока на Иран. Нетаняху в Израел беше уловен в всякакви корупционни сюжети, само че пък уверено бие по палестинците. Повечето наши претенденти за евродепутати отидоха в Брюксел да ни „ бранят “, един дори сподели, че ще брани българския фолклор, не разбрах тъкмо от кого. Усещате ли наклонността? Политическото пробва да се върне на терена на демокрацията, която го е направила леко ненужно, посредством най-древната драматургия – измисля врагове, които да побеждава. Нашият митологичен джендър беше един подобен зложелател, от който националисти и социалисти ни избавиха, без даже да ни обяснят какво съставлява.
Тенденцията е световна – ре-милитаризира се целият либерален свят, за начало на равнището на въображението, на бруталните приказки и расистки обиди. Надяваме се всичко да си остане един спектакъл, казусът е че все по-често театърът минава в действителност. Случи се в някогашна Югославия, където преиграваха втората международна война както във кино лентата на Костурица „ Ъндъргаунд “, случи се в Украйна, където преиграват конфликта на фашисти и комунисти. Културното въображение, за което приказвам, не е безвредно – когато стане допустимо да си представиш нещо - направил си първата стъпка към това да го извършиш.
*Меритокрация – власт по заслуги.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ