Японска приказка: Как се става истинска гейша?
Далечният Изток, тайните на златни храмове и по какъв начин се става същинска гейша - една японска приказка описват Надежда Василева и Лъчезар Ораков.
Никой не се връща от едно пътешестване подобен, какъвто е бил преди този момент. Дзен будистка мъдрост, която обрисува чувството да прелетиш 10 хиляди километра на изток. Там, където споделят, че можеш да видиш същинското си отражение единствено в спокойна вода.
Киото. Столица на столиците. Главният град на Япония цели 12 века. Макар и привличащ интереса на хиляди хора всеки ден, Златният павилион носи дзен спокойствието на древен храм в една съвършена огледалност.
Киото, където традициите са съвременни. Потвърждават го дамите в цветни кимона, които вършат още по-пъстри дребните улички. А по-внимателно вглеждане разкрива, че измежду тях има и европейки, поддали се на туристическото прелъщение най-малко за малко да влязат в облиците на японки. Макар и с кимона чартърен. Някъде тук отекват и ситните стъпки на същински гейши.
За да стане " Майко " или чиракуваща гейша, едно момиче минава през тестванията на 5 годишно образование. За Гейко, както в Киото назовават гейшите, те учат най-малко 10 години.
От дребна се интересувам от тази специалност, виждала съм " Майко " и доста ми харесва по какъв начин наподобяват. Аз съм японка, само че все пак дълго време не знаех, че в Япония продължава да съществува този живот, който е непокътнат от едно отминало време и местата, където живеят гейшите. В момента, в който научих за това място бях извънредно впечатлена и това беше повода да желая да стана гейша.
Жените с порцеланово бели лица знаят по какъв начин да господстват над сетивата на мъжете с нежна мощ. И брилянтно владеят изкуството на диалога и танца.
Първоначално когато им споделих, че желая да стана гейша, околните ме поддържаха. Впоследствие разбрах, че те извънредно доста са се тормозили за мен и за това какъв ще бъде животът ми. Животът ти напълно се трансформира. Аз не съм ходила в нормално учебно заведение. Ходих в учебно заведение за Майко-сан. Не съм учила естествените предмети, а нещата, който гейшите би трябвало да познават - специфични извършения и разнообразни типове изкуство.
Познават в елементи тънкостите на чайната гала. Задачата на гейшите е да забавляват гостите в атмосфера на мира и уют.
Много е сложен нашият живот, само че в никакъв случай не съм съжалявала за избора, който съм направила. Защото ние съхраняваме една обичайната форма на изкуство в Япония.Може би най-трудно е да поддържаш тази прическа, изключително да я запазиш нощем, когато спиш.
Компанията на гейшите могат да си разрешат заможни хора. Един от законите на специалността е, че възприятията не се демонстрират, а единствено се загатват. Успехът им зависи освен от гения, само че и от умеенето да пазят секрети. А те самите са едни от най-загадъчните лица на Киото.
За града се счита, че съхранява към една пета от всички съкровища на Япония. Културен и набожен център, в който модерният градски пейзаж е приютил 1700 будистки храмове и към 300 шинтуистки светилища. Един от най-забележителните е Санджусангендо. Името му значи " Залата с 33 арки ". В центъра на храма посетителите впечатлява 3-метрова скулптура на Буда, заобиколена от още 1000 по-малки фигури. Всяка от тези скулптури на Буда има 33 форми, с които се демонстрира пред хората. Така, когато хората вървят по дългия кулоар във храма, са следени от 33 033 разнообразни лица на тези фигури.
Тези скулптури показват другите усеща на хората. Тяхната основна роля е да избавят. Било то посредством израженията, които се трансформират или посредством ръцете, които имат доста специфични функционалности.
Там някъде, надалеч на изток, където споделят, че на мозъка, който е спокоен, приказва цялата галактика. И че съкровището, което хората търсят, постоянно е в тях самите.
Никой не се връща от едно пътешестване подобен, какъвто е бил преди този момент. Дзен будистка мъдрост, която обрисува чувството да прелетиш 10 хиляди километра на изток. Там, където споделят, че можеш да видиш същинското си отражение единствено в спокойна вода.
Киото. Столица на столиците. Главният град на Япония цели 12 века. Макар и привличащ интереса на хиляди хора всеки ден, Златният павилион носи дзен спокойствието на древен храм в една съвършена огледалност.
Киото, където традициите са съвременни. Потвърждават го дамите в цветни кимона, които вършат още по-пъстри дребните улички. А по-внимателно вглеждане разкрива, че измежду тях има и европейки, поддали се на туристическото прелъщение най-малко за малко да влязат в облиците на японки. Макар и с кимона чартърен. Някъде тук отекват и ситните стъпки на същински гейши.
За да стане " Майко " или чиракуваща гейша, едно момиче минава през тестванията на 5 годишно образование. За Гейко, както в Киото назовават гейшите, те учат най-малко 10 години.
От дребна се интересувам от тази специалност, виждала съм " Майко " и доста ми харесва по какъв начин наподобяват. Аз съм японка, само че все пак дълго време не знаех, че в Япония продължава да съществува този живот, който е непокътнат от едно отминало време и местата, където живеят гейшите. В момента, в който научих за това място бях извънредно впечатлена и това беше повода да желая да стана гейша.
Жените с порцеланово бели лица знаят по какъв начин да господстват над сетивата на мъжете с нежна мощ. И брилянтно владеят изкуството на диалога и танца.
Първоначално когато им споделих, че желая да стана гейша, околните ме поддържаха. Впоследствие разбрах, че те извънредно доста са се тормозили за мен и за това какъв ще бъде животът ми. Животът ти напълно се трансформира. Аз не съм ходила в нормално учебно заведение. Ходих в учебно заведение за Майко-сан. Не съм учила естествените предмети, а нещата, който гейшите би трябвало да познават - специфични извършения и разнообразни типове изкуство.
Познават в елементи тънкостите на чайната гала. Задачата на гейшите е да забавляват гостите в атмосфера на мира и уют.
Много е сложен нашият живот, само че в никакъв случай не съм съжалявала за избора, който съм направила. Защото ние съхраняваме една обичайната форма на изкуство в Япония.Може би най-трудно е да поддържаш тази прическа, изключително да я запазиш нощем, когато спиш.
Компанията на гейшите могат да си разрешат заможни хора. Един от законите на специалността е, че възприятията не се демонстрират, а единствено се загатват. Успехът им зависи освен от гения, само че и от умеенето да пазят секрети. А те самите са едни от най-загадъчните лица на Киото.
За града се счита, че съхранява към една пета от всички съкровища на Япония. Културен и набожен център, в който модерният градски пейзаж е приютил 1700 будистки храмове и към 300 шинтуистки светилища. Един от най-забележителните е Санджусангендо. Името му значи " Залата с 33 арки ". В центъра на храма посетителите впечатлява 3-метрова скулптура на Буда, заобиколена от още 1000 по-малки фигури. Всяка от тези скулптури на Буда има 33 форми, с които се демонстрира пред хората. Така, когато хората вървят по дългия кулоар във храма, са следени от 33 033 разнообразни лица на тези фигури.
Тези скулптури показват другите усеща на хората. Тяхната основна роля е да избавят. Било то посредством израженията, които се трансформират или посредством ръцете, които имат доста специфични функционалности.
Там някъде, надалеч на изток, където споделят, че на мозъка, който е спокоен, приказва цялата галактика. И че съкровището, което хората търсят, постоянно е в тях самите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ