Племето мани - последните първобитни хора
Далеч от цивилизацията, водейки примитивен метод на живот, тайландците от племето мани са в действителност неповторимо събитие. Но автономността им е под сериозна опасност - номадската им просвета наподобява обречена, установи Дойче веле.
Около една бамбукова барака в населено място на племето мани се тълпят хора. В колибата лежи тежко болен бащата на племето - Круан. " От дълго време е в безсъзнание ", споделя обезпокоен Яо, един от синовете му. Преди няколко дни възрастният мъж както всекидневно тръгнал на лов в тропическите гори на Мананг, където живее 50-членното племе. Останалите обаче на вятъра чакали да им донесе лемури, диви прасета или най-малко корени.
" Когато най-сетне го намерихме в гората, лежеше имобилен на земята. Вероятно е паднал - към този момент е доста остарял ", допуска Яо. Никой не знае на какъв брой години е Круан, само че броят на годините е без значение за мани, тъкмо както и броят на членовете на племето. Мани са едно от последните ловуващи и събиращи растения племена на света. Смята се, че са към 250 души, разпределени в групи сред 30 и 50 души. Живят разпръснато в тропическите гори в Южен Тайланд, само че в този момент са се събрали в опит да оказват помощ на Круан. Използват единствено средствата на обичайна медицина - за посещаване на болница не може да става и дума. И Круан умира от мозъчен кръвоизлив.
Медицината на " непознатите хора " не е мечтана
Миналата година недоверието към цивилизацията нараства, откакто импортирана зараза довела до доста смъртни случаи. Всичко почнало оттова, че в селището се родило болно дете, което било откарано в близката градска болница. Лекарите не успяли да спасят детето, а защото всеобщо го посещавали, доста от членовете на племето се разболяли от тиф и дифтерит - заболявания, против които не са си построили имунитет. Мнозина умрели от инфекциите.
Или както обобщава Яо: " В лечебните заведения единствено правят смешни неща с нас. А най-после желаят и доста пари ".
Цивилизацията трансформира живота им
Номадският живот на мани от ден на ден " мутира " в уседналост. По-рано те от време на време сменяли местообитанията си, с цел да не изчерпват горските запаси. Но през днешния ден към този момент това не е належащо, споделя Кай, който е авторитетна персона в племето, защото владее езици и контактува с хората в града. Именно на тях се дължи промената - те носят на мани ориз и дарове, с което улесняват живота им.
Откакто обаче племето не е толкоз мобилно и се изхранва от ден на ден с храна от супермаркета, членовете му боледуват доста повече. " Има и случаи на диабет, и на сърдечни болести, като редом несъответствуващото хранене отслабва имунната система ", изяснява Маркус Колчестър от неправителствената организация " Програма за горските хора ". Една от аргументите за уседналостта е и това, че за мани остава все по-малко витално пространство. " Дори горските резервати, които би трябвало да са предпазени от държавното управление, са мощно наранени от развъждането на каучук и палмово масло ", споделя Колчестър.
Сред природата е спокойно
И Кай признава, че културата на мани е изменена от цивилизацията. Затова поставя огромни старания да опази типичния за лагера метод на живот. " Искам и децата ми да израснат по този начин. " Т.е. съгласно правилата на мани, които не считат, че децата тряба да бъдат възпитавани, не познават частната благосъстоятелност, нито споровете. Ако се стигне до спор, съперниците се разделят и се причисляват към други групи. Рецептата за щастието на мани надалеч от повърхностността на актуалната цивилизация е шерването. " Тук измежду природата е спокойно. Градските хора са прекомерно уплашени ", споделя Кай, който не може да си показа да живее надалеч от гората. Както обаче предвиждат антрополозите, методът на живот на мани ще може да се резервира още най-много 15 години.
Около една бамбукова барака в населено място на племето мани се тълпят хора. В колибата лежи тежко болен бащата на племето - Круан. " От дълго време е в безсъзнание ", споделя обезпокоен Яо, един от синовете му. Преди няколко дни възрастният мъж както всекидневно тръгнал на лов в тропическите гори на Мананг, където живее 50-членното племе. Останалите обаче на вятъра чакали да им донесе лемури, диви прасета или най-малко корени.
" Когато най-сетне го намерихме в гората, лежеше имобилен на земята. Вероятно е паднал - към този момент е доста остарял ", допуска Яо. Никой не знае на какъв брой години е Круан, само че броят на годините е без значение за мани, тъкмо както и броят на членовете на племето. Мани са едно от последните ловуващи и събиращи растения племена на света. Смята се, че са към 250 души, разпределени в групи сред 30 и 50 души. Живят разпръснато в тропическите гори в Южен Тайланд, само че в този момент са се събрали в опит да оказват помощ на Круан. Използват единствено средствата на обичайна медицина - за посещаване на болница не може да става и дума. И Круан умира от мозъчен кръвоизлив.
Медицината на " непознатите хора " не е мечтана
Миналата година недоверието към цивилизацията нараства, откакто импортирана зараза довела до доста смъртни случаи. Всичко почнало оттова, че в селището се родило болно дете, което било откарано в близката градска болница. Лекарите не успяли да спасят детето, а защото всеобщо го посещавали, доста от членовете на племето се разболяли от тиф и дифтерит - заболявания, против които не са си построили имунитет. Мнозина умрели от инфекциите.
Или както обобщава Яо: " В лечебните заведения единствено правят смешни неща с нас. А най-после желаят и доста пари ".
Цивилизацията трансформира живота им
Номадският живот на мани от ден на ден " мутира " в уседналост. По-рано те от време на време сменяли местообитанията си, с цел да не изчерпват горските запаси. Но през днешния ден към този момент това не е належащо, споделя Кай, който е авторитетна персона в племето, защото владее езици и контактува с хората в града. Именно на тях се дължи промената - те носят на мани ориз и дарове, с което улесняват живота им.
Откакто обаче племето не е толкоз мобилно и се изхранва от ден на ден с храна от супермаркета, членовете му боледуват доста повече. " Има и случаи на диабет, и на сърдечни болести, като редом несъответствуващото хранене отслабва имунната система ", изяснява Маркус Колчестър от неправителствената организация " Програма за горските хора ". Една от аргументите за уседналостта е и това, че за мани остава все по-малко витално пространство. " Дори горските резервати, които би трябвало да са предпазени от държавното управление, са мощно наранени от развъждането на каучук и палмово масло ", споделя Колчестър.
Сред природата е спокойно
И Кай признава, че културата на мани е изменена от цивилизацията. Затова поставя огромни старания да опази типичния за лагера метод на живот. " Искам и децата ми да израснат по този начин. " Т.е. съгласно правилата на мани, които не считат, че децата тряба да бъдат възпитавани, не познават частната благосъстоятелност, нито споровете. Ако се стигне до спор, съперниците се разделят и се причисляват към други групи. Рецептата за щастието на мани надалеч от повърхностността на актуалната цивилизация е шерването. " Тук измежду природата е спокойно. Градските хора са прекомерно уплашени ", споделя Кай, който не може да си показа да живее надалеч от гората. Както обаче предвиждат антрополозите, методът на живот на мани ще може да се резервира още най-много 15 години.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ