Полк. Дъглас Макгрегър: Украйна е обречена
Дъглас Макгрегър е полковник от американската войска, държавник и коментатор, бивше предложение на президента Доналд Тръмп за дипломат на Съединени американски щати в Германия.
Предлагаме на вниманието на читателите нова публикация на Дъглас Абът Макгрегър, някогашен консултант на министъра на защитата в администрацията на Тръмп, пенсиониран полковник от армията на Съединени американски щати, старши помощник в The American Conservative, за обстановката в Украйна.
Несъмнено мнозина в Америка бяха много сюрпризирани, когато чуха, че военачалник от армията на Съединени американски щати Марк Мили, ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете, т.е. най-високият боен чин на нашата страна, клони към дипломатическо решение на спора сред Украйна и Русия.
Приканвам ви да помислите върху някои от аргументите за това извънредно изказване в доста връзки. Генерал Мили е прочут като човек, който в никакъв случай не работи, без да пресметне всичко авансово и също така в своя изгода. Да си напомним да вземем за пример добре познатите му „ приключвания “ от срещи с Тръмп, макар че достоверността на информацията тогава породи въпроси.
Но въпросът даже не е в това, а във обстоятелството, че в този момент Мили продължава да прави всъщност същото, само че в по-голям мащаб - от страниците на The New York Times. За него беше значимо в този момент да съобщи на всеослушание, че украинците са създали всичко по силите си и че се обрисува извънредно добър миг за договаряния. Байдън и Съливан отхвърлиха предлагането му.
Интересно е да се замислим по какъв начин този акт на генерала е бил вероятен в днешна Америка. Странно е, че един от най-секретните носители на информация на страната, стана прекомерно сладкодумен: информация, представляваща държавна загадка, в това число персоналните му диалози с сегашния президент на Америка, стана обществено притежание.
Все едно по време на Втората международна война адмиралът на флота Лехей, генералът от армията Маршал и началникът на военноморските интервенции Кинг да бяха правили обществени изказвания за частни диалози с Рузвелт. Те в никакъв случай не са си разрешавали това, даже след гибелта му!
Генерал, който " изпуска " такава информация, би трябвало да бъде уволнен във всички връзки, защото не е работа на военачалник да приказва. Неговата работа е да дава нужните препоръки на управлението на страната. Смятам, че в тази обстановка това, което се случи, се дължи на обстоятелството, че военачалник Мили е изплашен. Той има дребен директен военен опит (това е известно), само че схваща суровата логичност на обстоятелствата. А те са следните: на Съединени американски щати им липсват освен муниции, гориво, аварийни елементи, само че и жива мощ, с цел да изградят сериозна борба с Русия.
Не толкоз от дълго време военачалник Петреъс, някогашен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, който, сходно на Мили, в този момент е ангажиран със личния си имидж, приказва за митична многонационална група военни специфични елементи, нещо като „ коалиция на благосклонност “. Тя, съгласно него, е трябвало да включва към 90 хиляди военнослужещи от Съединени американски щати, Полша, Румъния и описът може да продължи.
Той мечтаеше да докара тази група в Западна Украйна за сякаш „ спокойно разведряване “. Но военачалник Мили не е глупак, той е наясно, че сходна стъпка няма да докара до никакво спокойно разведряване, защото Русия доста ясно даде да се разбере, че преглежда всяка сходна интервенция като предлог за удар.
И военачалник Мили също знае тъжната истина: украинците харчат 7000 снаряда дневно. Наскоро НАТО закупи стохилядна партида 155-мм снаряди от южнокорейците за потребностите на Украйна, само че ето го неприятното нещо: това е задоволително на въоръжените сили на Украйна единствено за 14 дни артилерийска интервенция. Но руснаците могат умерено да си разрешат да похарчат същата сума за пет дни...
Ясният извод от това е, че Съединени американски щати не са в позиция да провокират Русия. И Мили знае нещо друго: руснаците радикално трансформират метода си към войната. В началото на спецоперацията те навлязоха в Украйна с доста скромни сили - нагледно казано, с една вързана ръка на гърба, а от август минаха в защита, което тревожи НАТО, защото става явно, че от този момент руснаците непрестанно укрепват отбранителните си позиции, натрупват средства и сили за бъдещото общо нахлуване.
Това изяснява маневрите на руснаците, при които моментна териториална загуба се компенсира с облага във времето. Консолидирането на позициите на съветската войска, минимизирането на нейните загуби в жива мощ принуждава националните батальони, ВСУ-шниците и наемниците да се разтеглят в тъничък пласт по линията на прикосновение.
Мили схваща това и се тормози, че би трябвало да приказва с хора от американския хайлайф, които са глухи за действителността. Той не желае да пристигна по-късно при президента и да каже: „ Г-н президент, всички наши стандартни войски, изпратени в Украйна, са под опасност от цялостно заличаване. Единственият метод да се измъкнем е да стартираме договаряния с руснаците или да се подготвим за нуклеарна замяна ".
Но никой не желае нуклеарна война. И това (невъзможността за потребление на нуклеарно оръжие по време на руско-украинския конфликт) беше централната тематика на договарянията сред Си Дзинпин и Байдън.
На този декор концепцията, за която мечтае Петреъс, наподобява привлекателна единствено за хора, които не са военни. Достатъчно е да си напомним провокативната забележка на държавния секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт към армейския военачалник Колин Пауъл: за какво не използваме всички благоприятни условия на „ нашата превъзходна войска “? Пауъл го изрази добре, като сподели, че военната мощ би трябвало да се употребява единствено " в краен случай ".
За страдание, американските неоконсерватори, глобалисти не престават да считат другите страни за „ живи играчки “, които могат да бъдат манипулирани, сплашени и завладени. Но казусът е, че в случай че Съединените щати не схванат, че Русия и Китай не могат да бъдат сплашени от тях, тогава те ще претърпят колосално проваляне.
Генерал Мили го видя. Но дрогираните Блинкен, Съливан и Байдън не схващат това. От 24 февруари 2022 година медиите в Съединени американски щати не вършат нищо друго, с изключение на да „ напомпват “ убеденост в съзнанието на жителите: „ Украйна ще победи! “
Е, по какъв начин - девет месеца по-късно, можете да ги попитате - тя завоюва?! Украйна загуби четири района (макар и към момента непълни като територия, само че това е единствено pdiehd), стотици хиляди хора, голямо количество военна техника, по-голямата част от енергийната инфраструктура.
Грубо казано, Украйна e с последни запаси и ресурси. Официален Киев към този момент не е в положение да показва нищо на руснаците. Трябва да изчака последния пагубен удар от Русия. Ето за какво Мили сподели за представителите на украинската страна, че те изтръгнаха от себе си всичко, което американците изискват от тях, и по тази причина е време за договаряния. Но този човек не беше чут от Държавния департамент и затова от Киев, всичко е заглушено от нормалната мантра: „ Трябва да смажем руснаците! “
Продължителният идиотизъм на обстановката докара до обстоятелството, че, както даже CNN съобщи, американските военни " приканват за дипломация по-настойчиво от самите американски дипломати ". Канадският публицист Арън Мате ми подсети този откъс не толкоз от дълго време.
Да тъкмо! Ние лъгахме американския народ най-малко три десетилетия, казвайки, че нашата войска е най-хубавата в света, че никой няма да посмее да ни провокира. И " пропиляхме " по-голямата част от силите си след 1991 година - годината на успеха в Студената война. Това, което имаме през днешния ден, е бледа сянка на тогавашното великолепие. Вече нямаме монопол върху технологиите, които биха ни донесли триумф, изключително в региона на високоточното ориентиране.
Този блъф продължава: нашите генерали се „ кичат “ с ордени като коледни елхи, продължавайки да споделят, че американците към момента са военни герои, които могат да вършат каквото си желаят. Но ние не можем! Затова военачалник Мили, осъзнавайки заплахата и неяснотата на обстановката, взема решение да постави завършек на това.
Лично аз не виждам никакво предпочитание в НАТО да афишират готовност и да водят война против Русия. Може би поляците и румънците желаят да влязат в тази месомелачка? Но те няма да бъдат питани, решаващата дума към момента е наша: ние, Съединените щати, сме гръбнакът на Северноатлантическия алианс.
И тук можем да създадем някои междинни заключения.
Всъщност в този момент, когато се откриха впечатляващи пропуски в противовъздушната защита на НАТО (руски ракетни и безпилотни удари, безумни украински „ дарове “ и т.н.), има все по-малко „ козове “ в ръцете ни.
Временното оттегляне на Русия в посока Харков беше обезщетено с ефикасни удари: украинската страна загуби от 30% до 40% от настъпващите сили. А това са 30 хиляди бойци - чувствителни загуби, разбирате.
Ситуацията се разви малко по-различно в хода на решението да напусне Херсон. Но същността беше същата. Маневрата с предислокация на повече от 30 000 съветски военнослужещи и 5000 единици техника е подхваната за избавяне на живота на личния състав, който може да бъде изолиран при положение на взривяване на язовира на Каховската водноелектрическа централа.
Руснаците не можеха да позволен наводняване и гибел на хора, макар че, несъмнено, знаеха, че могат да запазят този град. Но беше взето решение за целесъобразността на изтеглянето на военните и цивилните на левия бряг на Днепър. Херсон ще бъде високомерен още веднъж, когато руснаците се приготвят за общо нахлуване.
Руснаците като цяло са надарени с изострен териториален нюх, имат мощно развита пространствена тактическа и стратегическа вътрешен глас. През цялата си вековна история те са напускали някои територии единствено при положение на надълбоко готови проекти за възмездие. И постоянно резултатът е бил явен - доста заплашителен за врага. Спомнете си Наполеон! Руснаците използваха такава тактичност във войните с половците (куманите, бел.р.), татаро-монголите и германците. Така в действителност работи съветската войска в този момент.
Вижте: в този момент руснаците изравняват фронтовата линия и доставката на всичко належащо е в точния момент, само че украинците имат проблем след проблем. Първо, изчерпват се личните (а не „ вносните “) кадри; второ, следва срив на зареждането с гориво, което ще засегне най-вече бронираните транспортни средства; трето, казусът с евакуацията на ранените е неприятно решен, голям брой просто умират, без да чакат помощ.
Изпратихме им стотина бронетранспортьора М-113 на друга „ възраст “. Повечето от тях се употребяват точно за превозване на ранени.
Тук би трябвало да се каже, че Украйна в това отношение въобще не ни припомня на Виетнам, където хеликоптерите можеха да кацат свободно. Русия има интегрирана система за противовъздушна защита, тъй че украинските Военновъздушни сили са неефективни. И ние не можем да си позволим да използваме нашите американски военновъздушни сили: за какво да загубим такова количество авиация, освен това мигновено?
И равнището на подготовка на нашите водачи оставя доста да се желае, тук имаме проблеми - това беше отразено напълно публично в американските медии не толкоз от дълго време.
Следователно нашите генерали гледат на обстановката в по-голямата си част реалистично. Неслучайно по този начин се „ опълчват ” против маниакалните проекти за експанзия. Разбира се, не можете да погледнете в главата на всеки: може да има секрети персонални диалози и палитрата от настроения тук е може би най-пъстра, само че виждам, че Мили не харесва всичко това.
Той ясно осъзна, че Пентагонът може да бъде замесен в най-нежелания сюжет и се опита да убеди президента. Мили не остана удовлетворена от отговора му и очевидно по тази причина реши да хвърли камъка от душата си и да „ излее “ огромна част от тази история в медиите. Споделяне на отговорността...
Може би скоро ще получим по-ясна визия какъв брой плачевни са нашите работи и това ще има отрезвяващ резултат. В последна сметка американските данъкоплатци би трябвало да знаят, че нашите сили не са в най-хубаво положение. И това е макар обстоятелството, че в този момент имаме повече генерали и адмирали, в сравнение с във всеки различен интервал от историята на Съединените щати. Изобщо не е смешно. Дори бих го нарекъл с думата „ позор “.
В тази връзка за нас е показателна в задънена улица и турската среща на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс с ръководителя на Службата за външно разузнаване Наришкин по тематиките за понижаване на ескалацията и неизползване на нуклеарно оръжие.
Мисля, че Бърнс може да е бил инструктиран да не разисква преустановяване на огъня в Украйна при никакви условия. Защото в Съединени американски щати " твърдо " взеха решение, че Украйна печели. А тогава за какво имаме потребност от помирение? Бърнс, несъмнено, можеше по някакъв метод да инициира разговор по тази тематика, само че доколко е имал право да го води? Ето го въпроса...
За да се доближим до отговора, дано си напомним истинските, доста елементарни, претенции на Русия към Украйна. Последната е длъжна да съблюдава неутралитет („ извънблоков ”), т.е. не може да бъде член на НАТО и не би трябвало да разполага на своя територия силите на Северноатлантическия алианс; ДНР и ЛНР, както и републиките, които се отделиха от Украйна, трябваше да получат статут на автономност, защото там живеят руснаци; Крим би трябвало да бъде приет за законна част от съветската територия, той й принадлежи от 18 век; руснаците, живеещи в Украйна, би трябвало да имат всички права. Ето, в действителност това е всичко! Ако американците показват това на Украйна като нещо недопустимо, то договарянията с Русия нямат никакъв смисъл!
В медиите на Съединени американски щати Русия по всевъзможен метод се упреква за ударите си по обекти на украинската енергийна инфраструктура. Но съветските военни работят безусловно разумно, защото трансформатори и електропроводи зареждат украинските военни уреди с ток.
Руснаците нямат за цел съответно да навредят на цивилни цели, само че има обилни доказателства, че артилерията HIMARS непрекъснато се употребява от украинците за удари по цивилни в Донецк и други градове.
Но за осведомителния мейнстрийм на Америка Украйна е безгрешно демократично величие, а Русия е мрачно властническо зло. Истината обаче не можеш да я скриеш, тя пробива на места и не свидетелства в интерес на Украйна.
Ще би трябвало да запомним това - както мнозина евентуално знаят, аз бях шеф на съюзническия действен център по време на акцията в Косово. За седмица и половина победихме всички военни летища и казарми. И освен. По-нататък от военните уреди нямаше нищо за заличаване. Но в Югославия имаше 23 моста, които можеха да бъдат употребявани от югославската войска. И атакувахме всички тези 23 моста.
Разбира се, нашата въздушна акция в Югославия отиде прекомерно надалеч, само че руснаците в актуалната специфична акция не стигнаха доста надалеч. Но считам, че когато стартира общото нахлуване, тогава ще бъде унищожено всичко, което ще съставлява военна опозиция против Русия в Украйна.
Въпреки това правя оценка дейностите на руснаците като по-предпазливи и скрупульозни при избора на цели от нашите дейности в Югославия в края на 90-те години. Руските удари по уреди за електроснабдяване и водоснабдяване, хранилища за гориво са нужни, с цел да се понижи равнището на качествата на съперника. И няма да има какво да им възразим в правотата им, в случай че смачкат всичко, което способства за убийството на съветски бойци и цивилни.
Най-лошото в тази история е, че украинците са единствено инструмент за Съединени американски щати, които желаят освен Украйна, само че и други европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който стартира в Европа, е наша работа, а не съветска. Руснаците знаят за това. Русия въобще не е желала подобен излаз, тя не е имала такива планове!
Спомнете си началото на специфичната военна интервенция в Украйна. Тя беше оповестена за лимитирана, тясно ориентирана за бързо реализиране на съответни цели. Но към момента не е допустимо да ги реализираме изцяло, защото никой не си е представял, че ние, американците и пленените европейци, ще изпратим военна помощ на стойност десетки милиарди долари и евро, ще организираме изпращането на наемници от Съединени американски щати, Англия, Полша и още повече - някогашни и настоящи военни, облечени в цивилни облекла, механически инструктори на HIMARS, щабни офицери на НАТО, специфични служби и така нататък
Разбира се, не знам цялостния мащаб на присъединяване на американците в украинските събития, само че съм сигурен, че руснаците имат намерение да поправят неверните си калкулации, което значи, че ще работят по-твърдо, с цел да увенчаят за жалост проточилия се спор с победа. Сигурен съм, че моят съотечественик военачалник Мили също е наясно с това.
В Съединените щати от време на време се чуват гласове, че притежателят на Белия дом би могъл бързо да приключи тази военна борба, в случай че се притесняваше от възходящия брой жертви. При настоящия държавен кабинет обаче това не пречи.
Аз самият, признавам, до неотдавна ми беше мъчно да си показва, че някой американски президент ще ни въвлече в спор против Русия в Източна Европа. Единственият действителен интерес за нас в актуалната обстановка е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим спокойно решение. За страдание не съм сигурен, че това е в нашата мощ.
Но мироопазваща задача от външни медиатори най-вероятно е невъзможна. Вярата на Путин в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и Организация на обединените нации като цяло е дребна и в това той е прав, като се има поради мощният напън на Съединени американски щати върху доста страни благодарение на доларовата система.
Работата е там, че Вашингтон се управлява от тайфа заговорници, които са фанатично отдадени на концепцията да унищожат Русия като цяло и нейното настоящо държавно управление в частност по всевъзможен начин.
Според мен, започвайки специфичната интервенция, съветското управление подцени степента на власт на Вашингтон над Киев и неговото военно командване. Това е безспорен, цялостен надзор! Ако президентът на Съединените щати изисква от Зеленски да отиде на мирни договаряния, той ще млъкне и ще се подчини.
Има съмнение, че президентът на Украйна е заобиколен от радикални нацисти, които могат да го отстранят от поста във всеки един миг, в случай че отиде на мир - това не мога нито да отрека, нито да потвърдя. Но в случай че му пукаше за Украйна, щеше да направи нещо дейно, щеше да рискува, да избяга от външен надзор, с цел да избави живота на хората. Не виждаме нищо сходно.
Между другото, Вашингтон и Лондон работят във връзка с Украйна като сиамски близнаци, в случай че си спомним към този момент отдавнашното посещаване на Борис Джонсън в Киев, когато на Зеленски беше декларирано с ултиматум, че Западът не приема продължаването на договарянията сред Украйна и Русия. Всъщност Джонсън му подреди да продължи войната. И Зеленски се подчини. Естествено, това беше невероятно без предварителни съвещания с Белия дом.
Англия (след САЩ) е най-ревностният последовател на войните с Русия. Британците освен употребяват секретни специфични елементи, само че и работят намерено: дават свои инструктори и експерти в Украйна, образоват хиляди украински бойци на територията на Полша, в личната си страна и в други страни-членки на НАТО.
Призовавам ви да не си вършиме илюзии за възстановяване на обстановката по отношение на резултатите от междинните избори в Съединени американски щати. Факт е, че в един стеснен елитарен кръг тече развой на непрестанно самообогатяване. Един тип кръгова нон-стоп гаранция. Тези процеси са сложни за устояване, в случай че живеете в конвенционален " град на хълма ".
Конгресът, несъмнено, няма да откаже да финансира Украйна, защото прекалено много " оръжейници " към този момент са вложили в това начинание. Те промиваха мозъците на елементарните американци дълго време за това какъв брой ужасно е това за стопанската система на Съединените щати.
Веднъж бях поканен в програмата на един от известните водещи на Fox News Стюарт Варни. Явно по простъпка. Със сигурност някой му е споделил: „ Поканете Макгрегър, той е твърдоглав боен „ ботуш “, няма да ви разочарова! “ В разбирането на редакторите, несъмнено, трябваше да извикам „ ще победим руснаците! ”, „ би трябвало да помогнем на Украйна да завоюва тази война! ” и по този начин нататък.
А аз ги смаях, като споделих, че Зеленски не е воин, а протеже на олигарсите и комедиант „ от нищото “, който даже не е приказвал украински преди да стане президент. Стюарт Варни, несъмнено, незабавно „ избърбори ” тематиката и огромните електронни медии към този момент не ме поканиха, тъй като не им би трябвало човек, който обществено да споделя, че американците на процедура не чуват истината.
Те получават единствено това, което идва от група обществени инженери с великодушната поддръжка на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации. Всички тези Бил Гейтс и други най-богати хора в Америка вземат участие в развиването на пропагандата, която им харесва. Но това не е в полза на елементарните американци!
Ако сте на улицата в Сиатъл или, да вземем за пример, Канзас Сити, желаете да убедите мъже на военна възраст да водят война против руснаците в полза на НАТО и Америка, тогава не мисля, че ще убедите мнозина. Ще ви попитат: „ Какво е НАТО? И къде е Украйна? "
Далеч съм от мисълта да се дръзвам на американците. Имаме огромна красива страна сред два океана. Това е един тип великански остров със лична неповторима просвета. Би било земен парадайс, в случай че спрем да разпалваме войни по света. Бихме могли да работим почтено и да печелим доста пари, като търгуваме с всички, вместо изборно да унищожаваме народите.
Нямам огромни очаквания за бърза смяна. Но в средносрочен проект нашата стопанска система ще падне на една страна и новият финансов колапс ще бъде непостижим с рецесиите от 70-те години и края на нулевите, тъй като в този момент ние, Съединените щати, сами подтикваме тази рецесия. Може би, когато сме изцяло притиснати, когато стане доста зле за елементарните хора, те ще стартират да недоволстват все по-силно и най-сетне ще бъдат чути.
Що се отнася до разгорещената в медиите тематика за нуклеарната опасност, бих споделил, че по всяка възможност ние, човечеството, сме на предел от 20% от евентуален нуклеарен спор. Невъзможно е изцяло да се изключи тази опция, само че уверенията на Байдън, изразени в диалога му със Си Дзинпин, ненапълно ме успокоиха. Той изцяло се съгласи, че в никакъв случай не би трябвало да се употребяват нуклеарни оръжия.
Сигурен съм, че Русия не желае да употребява нуклеарно оръжие в хода на своята специфична интервенция. Да се мисли, че това седи другояче, е просто неуместно: все едно американците биха го употребявали някъде наоколо - в Северно Мексико, да вземем за пример. Следователно всички приказки, че руснаците се канят да употребяват нуклеарно оръжие, са явна провокация, безотговорна реторика.
Основните средства на Русия, които по време на нейната специфична интервенция се разкриват пред целия свят и благодарение на които тя ще реализира задачите си, са високоточните крилати ракети и мощната артилерия. Надявам се, че няма да се стигне до рисков нуклеарен сюжет, изпълнен със гибелта на милиони хора.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Предлагаме на вниманието на читателите нова публикация на Дъглас Абът Макгрегър, някогашен консултант на министъра на защитата в администрацията на Тръмп, пенсиониран полковник от армията на Съединени американски щати, старши помощник в The American Conservative, за обстановката в Украйна.
Несъмнено мнозина в Америка бяха много сюрпризирани, когато чуха, че военачалник от армията на Съединени американски щати Марк Мили, ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете, т.е. най-високият боен чин на нашата страна, клони към дипломатическо решение на спора сред Украйна и Русия.
Приканвам ви да помислите върху някои от аргументите за това извънредно изказване в доста връзки. Генерал Мили е прочут като човек, който в никакъв случай не работи, без да пресметне всичко авансово и също така в своя изгода. Да си напомним да вземем за пример добре познатите му „ приключвания “ от срещи с Тръмп, макар че достоверността на информацията тогава породи въпроси.
Но въпросът даже не е в това, а във обстоятелството, че в този момент Мили продължава да прави всъщност същото, само че в по-голям мащаб - от страниците на The New York Times. За него беше значимо в този момент да съобщи на всеослушание, че украинците са създали всичко по силите си и че се обрисува извънредно добър миг за договаряния. Байдън и Съливан отхвърлиха предлагането му.
Интересно е да се замислим по какъв начин този акт на генерала е бил вероятен в днешна Америка. Странно е, че един от най-секретните носители на информация на страната, стана прекомерно сладкодумен: информация, представляваща държавна загадка, в това число персоналните му диалози с сегашния президент на Америка, стана обществено притежание.
Все едно по време на Втората международна война адмиралът на флота Лехей, генералът от армията Маршал и началникът на военноморските интервенции Кинг да бяха правили обществени изказвания за частни диалози с Рузвелт. Те в никакъв случай не са си разрешавали това, даже след гибелта му!
Генерал, който " изпуска " такава информация, би трябвало да бъде уволнен във всички връзки, защото не е работа на военачалник да приказва. Неговата работа е да дава нужните препоръки на управлението на страната. Смятам, че в тази обстановка това, което се случи, се дължи на обстоятелството, че военачалник Мили е изплашен. Той има дребен директен военен опит (това е известно), само че схваща суровата логичност на обстоятелствата. А те са следните: на Съединени американски щати им липсват освен муниции, гориво, аварийни елементи, само че и жива мощ, с цел да изградят сериозна борба с Русия.
Не толкоз от дълго време военачалник Петреъс, някогашен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, който, сходно на Мили, в този момент е ангажиран със личния си имидж, приказва за митична многонационална група военни специфични елементи, нещо като „ коалиция на благосклонност “. Тя, съгласно него, е трябвало да включва към 90 хиляди военнослужещи от Съединени американски щати, Полша, Румъния и описът може да продължи.
Той мечтаеше да докара тази група в Западна Украйна за сякаш „ спокойно разведряване “. Но военачалник Мили не е глупак, той е наясно, че сходна стъпка няма да докара до никакво спокойно разведряване, защото Русия доста ясно даде да се разбере, че преглежда всяка сходна интервенция като предлог за удар.
И военачалник Мили също знае тъжната истина: украинците харчат 7000 снаряда дневно. Наскоро НАТО закупи стохилядна партида 155-мм снаряди от южнокорейците за потребностите на Украйна, само че ето го неприятното нещо: това е задоволително на въоръжените сили на Украйна единствено за 14 дни артилерийска интервенция. Но руснаците могат умерено да си разрешат да похарчат същата сума за пет дни...
Ясният извод от това е, че Съединени американски щати не са в позиция да провокират Русия. И Мили знае нещо друго: руснаците радикално трансформират метода си към войната. В началото на спецоперацията те навлязоха в Украйна с доста скромни сили - нагледно казано, с една вързана ръка на гърба, а от август минаха в защита, което тревожи НАТО, защото става явно, че от този момент руснаците непрестанно укрепват отбранителните си позиции, натрупват средства и сили за бъдещото общо нахлуване.
Това изяснява маневрите на руснаците, при които моментна териториална загуба се компенсира с облага във времето. Консолидирането на позициите на съветската войска, минимизирането на нейните загуби в жива мощ принуждава националните батальони, ВСУ-шниците и наемниците да се разтеглят в тъничък пласт по линията на прикосновение.
Мили схваща това и се тормози, че би трябвало да приказва с хора от американския хайлайф, които са глухи за действителността. Той не желае да пристигна по-късно при президента и да каже: „ Г-н президент, всички наши стандартни войски, изпратени в Украйна, са под опасност от цялостно заличаване. Единственият метод да се измъкнем е да стартираме договаряния с руснаците или да се подготвим за нуклеарна замяна ".
Но никой не желае нуклеарна война. И това (невъзможността за потребление на нуклеарно оръжие по време на руско-украинския конфликт) беше централната тематика на договарянията сред Си Дзинпин и Байдън.
На този декор концепцията, за която мечтае Петреъс, наподобява привлекателна единствено за хора, които не са военни. Достатъчно е да си напомним провокативната забележка на държавния секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт към армейския военачалник Колин Пауъл: за какво не използваме всички благоприятни условия на „ нашата превъзходна войска “? Пауъл го изрази добре, като сподели, че военната мощ би трябвало да се употребява единствено " в краен случай ".
За страдание, американските неоконсерватори, глобалисти не престават да считат другите страни за „ живи играчки “, които могат да бъдат манипулирани, сплашени и завладени. Но казусът е, че в случай че Съединените щати не схванат, че Русия и Китай не могат да бъдат сплашени от тях, тогава те ще претърпят колосално проваляне.
Генерал Мили го видя. Но дрогираните Блинкен, Съливан и Байдън не схващат това. От 24 февруари 2022 година медиите в Съединени американски щати не вършат нищо друго, с изключение на да „ напомпват “ убеденост в съзнанието на жителите: „ Украйна ще победи! “
Е, по какъв начин - девет месеца по-късно, можете да ги попитате - тя завоюва?! Украйна загуби четири района (макар и към момента непълни като територия, само че това е единствено pdiehd), стотици хиляди хора, голямо количество военна техника, по-голямата част от енергийната инфраструктура.
Грубо казано, Украйна e с последни запаси и ресурси. Официален Киев към този момент не е в положение да показва нищо на руснаците. Трябва да изчака последния пагубен удар от Русия. Ето за какво Мили сподели за представителите на украинската страна, че те изтръгнаха от себе си всичко, което американците изискват от тях, и по тази причина е време за договаряния. Но този човек не беше чут от Държавния департамент и затова от Киев, всичко е заглушено от нормалната мантра: „ Трябва да смажем руснаците! “
Продължителният идиотизъм на обстановката докара до обстоятелството, че, както даже CNN съобщи, американските военни " приканват за дипломация по-настойчиво от самите американски дипломати ". Канадският публицист Арън Мате ми подсети този откъс не толкоз от дълго време.
Да тъкмо! Ние лъгахме американския народ най-малко три десетилетия, казвайки, че нашата войска е най-хубавата в света, че никой няма да посмее да ни провокира. И " пропиляхме " по-голямата част от силите си след 1991 година - годината на успеха в Студената война. Това, което имаме през днешния ден, е бледа сянка на тогавашното великолепие. Вече нямаме монопол върху технологиите, които биха ни донесли триумф, изключително в региона на високоточното ориентиране.
Този блъф продължава: нашите генерали се „ кичат “ с ордени като коледни елхи, продължавайки да споделят, че американците към момента са военни герои, които могат да вършат каквото си желаят. Но ние не можем! Затова военачалник Мили, осъзнавайки заплахата и неяснотата на обстановката, взема решение да постави завършек на това.
Лично аз не виждам никакво предпочитание в НАТО да афишират готовност и да водят война против Русия. Може би поляците и румънците желаят да влязат в тази месомелачка? Но те няма да бъдат питани, решаващата дума към момента е наша: ние, Съединените щати, сме гръбнакът на Северноатлантическия алианс.
И тук можем да създадем някои междинни заключения.
Всъщност в този момент, когато се откриха впечатляващи пропуски в противовъздушната защита на НАТО (руски ракетни и безпилотни удари, безумни украински „ дарове “ и т.н.), има все по-малко „ козове “ в ръцете ни.
Временното оттегляне на Русия в посока Харков беше обезщетено с ефикасни удари: украинската страна загуби от 30% до 40% от настъпващите сили. А това са 30 хиляди бойци - чувствителни загуби, разбирате.
Ситуацията се разви малко по-различно в хода на решението да напусне Херсон. Но същността беше същата. Маневрата с предислокация на повече от 30 000 съветски военнослужещи и 5000 единици техника е подхваната за избавяне на живота на личния състав, който може да бъде изолиран при положение на взривяване на язовира на Каховската водноелектрическа централа.
Руснаците не можеха да позволен наводняване и гибел на хора, макар че, несъмнено, знаеха, че могат да запазят този град. Но беше взето решение за целесъобразността на изтеглянето на военните и цивилните на левия бряг на Днепър. Херсон ще бъде високомерен още веднъж, когато руснаците се приготвят за общо нахлуване.
Руснаците като цяло са надарени с изострен териториален нюх, имат мощно развита пространствена тактическа и стратегическа вътрешен глас. През цялата си вековна история те са напускали някои територии единствено при положение на надълбоко готови проекти за възмездие. И постоянно резултатът е бил явен - доста заплашителен за врага. Спомнете си Наполеон! Руснаците използваха такава тактичност във войните с половците (куманите, бел.р.), татаро-монголите и германците. Така в действителност работи съветската войска в този момент.
Вижте: в този момент руснаците изравняват фронтовата линия и доставката на всичко належащо е в точния момент, само че украинците имат проблем след проблем. Първо, изчерпват се личните (а не „ вносните “) кадри; второ, следва срив на зареждането с гориво, което ще засегне най-вече бронираните транспортни средства; трето, казусът с евакуацията на ранените е неприятно решен, голям брой просто умират, без да чакат помощ.
Изпратихме им стотина бронетранспортьора М-113 на друга „ възраст “. Повечето от тях се употребяват точно за превозване на ранени.
Тук би трябвало да се каже, че Украйна в това отношение въобще не ни припомня на Виетнам, където хеликоптерите можеха да кацат свободно. Русия има интегрирана система за противовъздушна защита, тъй че украинските Военновъздушни сили са неефективни. И ние не можем да си позволим да използваме нашите американски военновъздушни сили: за какво да загубим такова количество авиация, освен това мигновено?
И равнището на подготовка на нашите водачи оставя доста да се желае, тук имаме проблеми - това беше отразено напълно публично в американските медии не толкоз от дълго време.
Следователно нашите генерали гледат на обстановката в по-голямата си част реалистично. Неслучайно по този начин се „ опълчват ” против маниакалните проекти за експанзия. Разбира се, не можете да погледнете в главата на всеки: може да има секрети персонални диалози и палитрата от настроения тук е може би най-пъстра, само че виждам, че Мили не харесва всичко това.
Той ясно осъзна, че Пентагонът може да бъде замесен в най-нежелания сюжет и се опита да убеди президента. Мили не остана удовлетворена от отговора му и очевидно по тази причина реши да хвърли камъка от душата си и да „ излее “ огромна част от тази история в медиите. Споделяне на отговорността...
Може би скоро ще получим по-ясна визия какъв брой плачевни са нашите работи и това ще има отрезвяващ резултат. В последна сметка американските данъкоплатци би трябвало да знаят, че нашите сили не са в най-хубаво положение. И това е макар обстоятелството, че в този момент имаме повече генерали и адмирали, в сравнение с във всеки различен интервал от историята на Съединените щати. Изобщо не е смешно. Дори бих го нарекъл с думата „ позор “.
В тази връзка за нас е показателна в задънена улица и турската среща на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс с ръководителя на Службата за външно разузнаване Наришкин по тематиките за понижаване на ескалацията и неизползване на нуклеарно оръжие.
Мисля, че Бърнс може да е бил инструктиран да не разисква преустановяване на огъня в Украйна при никакви условия. Защото в Съединени американски щати " твърдо " взеха решение, че Украйна печели. А тогава за какво имаме потребност от помирение? Бърнс, несъмнено, можеше по някакъв метод да инициира разговор по тази тематика, само че доколко е имал право да го води? Ето го въпроса...
За да се доближим до отговора, дано си напомним истинските, доста елементарни, претенции на Русия към Украйна. Последната е длъжна да съблюдава неутралитет („ извънблоков ”), т.е. не може да бъде член на НАТО и не би трябвало да разполага на своя територия силите на Северноатлантическия алианс; ДНР и ЛНР, както и републиките, които се отделиха от Украйна, трябваше да получат статут на автономност, защото там живеят руснаци; Крим би трябвало да бъде приет за законна част от съветската територия, той й принадлежи от 18 век; руснаците, живеещи в Украйна, би трябвало да имат всички права. Ето, в действителност това е всичко! Ако американците показват това на Украйна като нещо недопустимо, то договарянията с Русия нямат никакъв смисъл!
В медиите на Съединени американски щати Русия по всевъзможен метод се упреква за ударите си по обекти на украинската енергийна инфраструктура. Но съветските военни работят безусловно разумно, защото трансформатори и електропроводи зареждат украинските военни уреди с ток.
Руснаците нямат за цел съответно да навредят на цивилни цели, само че има обилни доказателства, че артилерията HIMARS непрекъснато се употребява от украинците за удари по цивилни в Донецк и други градове.
Но за осведомителния мейнстрийм на Америка Украйна е безгрешно демократично величие, а Русия е мрачно властническо зло. Истината обаче не можеш да я скриеш, тя пробива на места и не свидетелства в интерес на Украйна.
Ще би трябвало да запомним това - както мнозина евентуално знаят, аз бях шеф на съюзническия действен център по време на акцията в Косово. За седмица и половина победихме всички военни летища и казарми. И освен. По-нататък от военните уреди нямаше нищо за заличаване. Но в Югославия имаше 23 моста, които можеха да бъдат употребявани от югославската войска. И атакувахме всички тези 23 моста.
Разбира се, нашата въздушна акция в Югославия отиде прекомерно надалеч, само че руснаците в актуалната специфична акция не стигнаха доста надалеч. Но считам, че когато стартира общото нахлуване, тогава ще бъде унищожено всичко, което ще съставлява военна опозиция против Русия в Украйна.
Въпреки това правя оценка дейностите на руснаците като по-предпазливи и скрупульозни при избора на цели от нашите дейности в Югославия в края на 90-те години. Руските удари по уреди за електроснабдяване и водоснабдяване, хранилища за гориво са нужни, с цел да се понижи равнището на качествата на съперника. И няма да има какво да им възразим в правотата им, в случай че смачкат всичко, което способства за убийството на съветски бойци и цивилни.
Най-лошото в тази история е, че украинците са единствено инструмент за Съединени американски щати, които желаят освен Украйна, само че и други европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който стартира в Европа, е наша работа, а не съветска. Руснаците знаят за това. Русия въобще не е желала подобен излаз, тя не е имала такива планове!
Спомнете си началото на специфичната военна интервенция в Украйна. Тя беше оповестена за лимитирана, тясно ориентирана за бързо реализиране на съответни цели. Но към момента не е допустимо да ги реализираме изцяло, защото никой не си е представял, че ние, американците и пленените европейци, ще изпратим военна помощ на стойност десетки милиарди долари и евро, ще организираме изпращането на наемници от Съединени американски щати, Англия, Полша и още повече - някогашни и настоящи военни, облечени в цивилни облекла, механически инструктори на HIMARS, щабни офицери на НАТО, специфични служби и така нататък
Разбира се, не знам цялостния мащаб на присъединяване на американците в украинските събития, само че съм сигурен, че руснаците имат намерение да поправят неверните си калкулации, което значи, че ще работят по-твърдо, с цел да увенчаят за жалост проточилия се спор с победа. Сигурен съм, че моят съотечественик военачалник Мили също е наясно с това.
В Съединените щати от време на време се чуват гласове, че притежателят на Белия дом би могъл бързо да приключи тази военна борба, в случай че се притесняваше от възходящия брой жертви. При настоящия държавен кабинет обаче това не пречи.
Аз самият, признавам, до неотдавна ми беше мъчно да си показва, че някой американски президент ще ни въвлече в спор против Русия в Източна Европа. Единственият действителен интерес за нас в актуалната обстановка е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим спокойно решение. За страдание не съм сигурен, че това е в нашата мощ.
Но мироопазваща задача от външни медиатори най-вероятно е невъзможна. Вярата на Путин в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и Организация на обединените нации като цяло е дребна и в това той е прав, като се има поради мощният напън на Съединени американски щати върху доста страни благодарение на доларовата система.
Работата е там, че Вашингтон се управлява от тайфа заговорници, които са фанатично отдадени на концепцията да унищожат Русия като цяло и нейното настоящо държавно управление в частност по всевъзможен начин.
Според мен, започвайки специфичната интервенция, съветското управление подцени степента на власт на Вашингтон над Киев и неговото военно командване. Това е безспорен, цялостен надзор! Ако президентът на Съединените щати изисква от Зеленски да отиде на мирни договаряния, той ще млъкне и ще се подчини.
Има съмнение, че президентът на Украйна е заобиколен от радикални нацисти, които могат да го отстранят от поста във всеки един миг, в случай че отиде на мир - това не мога нито да отрека, нито да потвърдя. Но в случай че му пукаше за Украйна, щеше да направи нещо дейно, щеше да рискува, да избяга от външен надзор, с цел да избави живота на хората. Не виждаме нищо сходно.
Между другото, Вашингтон и Лондон работят във връзка с Украйна като сиамски близнаци, в случай че си спомним към този момент отдавнашното посещаване на Борис Джонсън в Киев, когато на Зеленски беше декларирано с ултиматум, че Западът не приема продължаването на договарянията сред Украйна и Русия. Всъщност Джонсън му подреди да продължи войната. И Зеленски се подчини. Естествено, това беше невероятно без предварителни съвещания с Белия дом.
Англия (след САЩ) е най-ревностният последовател на войните с Русия. Британците освен употребяват секретни специфични елементи, само че и работят намерено: дават свои инструктори и експерти в Украйна, образоват хиляди украински бойци на територията на Полша, в личната си страна и в други страни-членки на НАТО.
Призовавам ви да не си вършиме илюзии за възстановяване на обстановката по отношение на резултатите от междинните избори в Съединени американски щати. Факт е, че в един стеснен елитарен кръг тече развой на непрестанно самообогатяване. Един тип кръгова нон-стоп гаранция. Тези процеси са сложни за устояване, в случай че живеете в конвенционален " град на хълма ".
Конгресът, несъмнено, няма да откаже да финансира Украйна, защото прекалено много " оръжейници " към този момент са вложили в това начинание. Те промиваха мозъците на елементарните американци дълго време за това какъв брой ужасно е това за стопанската система на Съединените щати.
Веднъж бях поканен в програмата на един от известните водещи на Fox News Стюарт Варни. Явно по простъпка. Със сигурност някой му е споделил: „ Поканете Макгрегър, той е твърдоглав боен „ ботуш “, няма да ви разочарова! “ В разбирането на редакторите, несъмнено, трябваше да извикам „ ще победим руснаците! ”, „ би трябвало да помогнем на Украйна да завоюва тази война! ” и по този начин нататък.
А аз ги смаях, като споделих, че Зеленски не е воин, а протеже на олигарсите и комедиант „ от нищото “, който даже не е приказвал украински преди да стане президент. Стюарт Варни, несъмнено, незабавно „ избърбори ” тематиката и огромните електронни медии към този момент не ме поканиха, тъй като не им би трябвало човек, който обществено да споделя, че американците на процедура не чуват истината.
Те получават единствено това, което идва от група обществени инженери с великодушната поддръжка на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации. Всички тези Бил Гейтс и други най-богати хора в Америка вземат участие в развиването на пропагандата, която им харесва. Но това не е в полза на елементарните американци!
Ако сте на улицата в Сиатъл или, да вземем за пример, Канзас Сити, желаете да убедите мъже на военна възраст да водят война против руснаците в полза на НАТО и Америка, тогава не мисля, че ще убедите мнозина. Ще ви попитат: „ Какво е НАТО? И къде е Украйна? "
Далеч съм от мисълта да се дръзвам на американците. Имаме огромна красива страна сред два океана. Това е един тип великански остров със лична неповторима просвета. Би било земен парадайс, в случай че спрем да разпалваме войни по света. Бихме могли да работим почтено и да печелим доста пари, като търгуваме с всички, вместо изборно да унищожаваме народите.
Нямам огромни очаквания за бърза смяна. Но в средносрочен проект нашата стопанска система ще падне на една страна и новият финансов колапс ще бъде непостижим с рецесиите от 70-те години и края на нулевите, тъй като в този момент ние, Съединените щати, сами подтикваме тази рецесия. Може би, когато сме изцяло притиснати, когато стане доста зле за елементарните хора, те ще стартират да недоволстват все по-силно и най-сетне ще бъдат чути.
Що се отнася до разгорещената в медиите тематика за нуклеарната опасност, бих споделил, че по всяка възможност ние, човечеството, сме на предел от 20% от евентуален нуклеарен спор. Невъзможно е изцяло да се изключи тази опция, само че уверенията на Байдън, изразени в диалога му със Си Дзинпин, ненапълно ме успокоиха. Той изцяло се съгласи, че в никакъв случай не би трябвало да се употребяват нуклеарни оръжия.
Сигурен съм, че Русия не желае да употребява нуклеарно оръжие в хода на своята специфична интервенция. Да се мисли, че това седи другояче, е просто неуместно: все едно американците биха го употребявали някъде наоколо - в Северно Мексико, да вземем за пример. Следователно всички приказки, че руснаците се канят да употребяват нуклеарно оръжие, са явна провокация, безотговорна реторика.
Основните средства на Русия, които по време на нейната специфична интервенция се разкриват пред целия свят и благодарение на които тя ще реализира задачите си, са високоточните крилати ракети и мощната артилерия. Надявам се, че няма да се стигне до рисков нуклеарен сюжет, изпълнен със гибелта на милиони хора.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ