На какво се дължи огромната власт на Виктор Орбан
Да затвориш водещ университет е огромно нещо. Създавани, снабдявани с личен състав и поддържани основно с обществени средства, университетите обслужват и утилитарни, и идеалистични цели - да обезпечат високо образована работна мощ, изисквана от модерната стопанска система, и да поддържат и развиват културни полезности, чрез разбирането за света, което дават другите научни дисциплини.
Но в този момент една от университетските перли на Европа тръпне, тъй като следва да бъде закрита. Централноевропейският университет (ЦЕУ) в Будапеща, който по-рано тази година се надяваше да бъде пощаден, ще бъде по думите на неговия ректор заставен да редуцира значително дейностите си в Унгария, в случай че до началото на идната година не получи позволение от държавното управление да продължи да съществува. Това позволение се чака от дълго време, само че до момента не е обещано.
Относително дребен - с към 1500 завършващи студенти - ЦЕУ образова в разнообразни сфери, в това число обществени науки, право, мениджмънт и математика. Трайно влиза в класацията на стоте водещи университета в света и е един от най-многонационалните със студенти от над 100 страни, измежду които и от самата Унгария. Благодарение на частни дарения и финансиране от фондация ЦЕУ е един от най-богатите университети в Европа.
Екзистенциалната алтернатива се дължи на неговото учредяване или по-скоро на неговия създател. Човекът, осигурявал до момента на ЦЕУ дарения, възлизащи на към 610 милиона $, и който е почетен ръководител на съвета на попечителите, е Джордж Сорос - роден през 1930 година в Будапеща в еврейско семейство, оживяло през войната с помощта на добити подправени документи. През 1947 година емигрира във Англия и учи в Лондонската школа по стопанска система, където концепциите за отворено общество на преподавателя Карл Попър стават нравствена и политическа основа на живота му. С необикновено сполучливо ръководство на финанси печели доста милиарди, от които над 30 милиарда са дарени посредством неговите фондации " Отворено общество " за разнообразни дела, доста от които в Източна и Централна Европа. И в този момент водачи на тъкмо тези страни го обрисуват като надали не сатанинско зло.
Сорос възприема полезностите на радикалния космополитизъм против тези на радикалния шовинизъм. Но гневът на политическия хайлайф в Източна и Централна Европа бе жарък най-много от поддръжката му за милионите мигранти, които влязоха или се стремят да влязат в Европа. И това се усеща най-много в родната му страна, където министър председателят Виктор Орбан води общонационална акция, в която показва Сорос като съществена опасност. На изборите през април партията на Орбан " Фидес " още веднъж победи и взе две трети от местата в Народното събрание.
Майкъл Игнатиеф - публицист, специалист по права на индивида, някогашен водач на канадската Либерална партия и от 2016 година ректор на ЦЕУ - ми споделя, че не знае дали той и ЦЕУ ще би трябвало да си съберат багажа и да изоставен Будапеща; никой в държавното управление не може (или няма) да му каже какво мисли техният водач. Като защитна мярка Игнатиеф е подписал съглашение за основаване на кампус на университета във Виена, само че той преглежда проблемите, засягащи неговите пълномощия, в по-широк подтекст, на фона на вътрешните битки в Европейския съюз за неговото бъдеще.
Лидерите в Европа
" Трите водещи персони в Европа през днешния ден са Макрон, Меркел и Орбан. Забележително е, че в този момент такава позиция ще заеме министър председател на страна с 10 милиона души - това е показателно за неговата стратегическа устойчивост и неговата визия. "
Триптихът с водачи, за които приказва Игнатиеф, дава известна изясненост за все по-разнопосочните възгледи за бъдещето на Европейски Съюз. Меркел е квинтесенцията на непоколебимата консервативна позиция, подсилена от намалялата поддръжка на гласоподавателите на изборите през септември 2017 година за двете съществени партии - ХДС/ХСС на Меркел и социалдемократите, които още веднъж са в коалиция, само че единствено с дребна преднина пред крайнодясната " Алтернатива за Германия ", която в този момент е най-голямата опозиционна мощ. За Меркел едно коренно задълбочаване на интеграцията в Европейски Съюз носи риска от усилване на националистко-популистките течения, чиято победа в Италия я кара да бъде още по-предпазлива. Мнозина от нейната партия и отвън нея считат, че отслабвайки натиска върху страните членки да понижат задълженията си посредством орязване на обществените разноски, Германия ще би трябвало да субсидира това по-либерално ръководство.
Макрон е апостолът на " дълбоката промяна ", която съгласно него е нужна, с цел да не спре моторът на съюза и той да стане още веднъж елементарен общ брой от страни с търговски съглашения и известно съдействие, само че запазвайки суверенитета си и изпадане до политика, при която решаваш личните си стопански проблеми за сметка на съседите. Той се нуждае от Германия за зареждане с гориво и форсиране на този мотор; това е правено десетилетия наред, само че в последно време с известни съмнения. Въпреки че Меркел даде знак за лимитирана поддръжка, други страни обявиха ясно, че не са съгласни, и настояха за преустановяване на интеграционистката политика и дори за възобновяване на пълномощията на националните парламенти.
Християнска народна власт
Премиерът на Унгария отстоява нещо напълно друго. Както споделя Игнатиеф, той е и твърдоглав пълководец, и визионер, а визията му е за обособени, суверенни национални страни, чиято лоялност към Европа се основава не на идеала за федералистки политически съюз, а на споделени културни правила. В предишното Орбан говореше за желанията си към " нелибералната народна власт " поради провалилите се като панацея мултикултурализъм, антинационализъм и отворени граници.
Отскоро той се отхвърли от " нелиберализма " в интерес на " християнската народна власт ", която обаче е напълно друга от политиката на западноевропейските християндемократически и социалдемократически партии, които съгласно него са изчерпани. Неговата християнска народна власт е одобряване още веднъж на християнството, войнствена негова отбрана против разводняването на неговите религиозни полезности от непознати и даже противников сили. Европа, забелязана от създателите й и техните потомци като отворено общество, от ден на ден замязва на цитадела. Тогава не е чудно, че Сорос и неговите дейности ще бъдат разпознати като противников.
Липсата на съпротива
Визиите се нуждаят от практическа аргументация. Унгария, близо 30 години след края на комунизма, значително жъне стопански триумфи, само че все по-ограничена в политическо отношение. Особено значимо е това, че опозиционните новинарски медии са в рецесия, не получават реклами от страната и са избягвани от локални и задгранични компании, които не желаят да нервират могъщото държавно управление.
Политиката мощно клони към антиимигрантската десница: втора след " Фидес " през април бе крайнодясната партия " Йоббик ", която, макар че постави старания да смекчи твърдия си антисемитизъм, остава враждебна към имиграцията (и към Сорос), също като " Фидес ". Ако искаш да разговаряш с опозиционери, попадаш на мъже и дами, които са се надявали на изборите да има възобновление на демократичните и левите партии, само че са видели, че те са западнали още повече.
Орбан укрепи водещата си роля, като отслаби институциите на опозицията, към което се прибавя неспособността им да се обединят или да намерят водач с неустоима визия в контрастност с неговата. Днес, когато Централна Европа отразява неговите възгледи, новото държавно управление на Италия споделя доста от тях, Англия продължава да върви към към изхода, а множеството страни странят от възгледите на Макрон, максимален от тези тримата (Меркел, Макрон и Орбан - бел.ред.) може би е Орбан.
*Джон Лойд е съосновател на " Ройтерс " Институт за проучване на публицистиката към Оксфордския университет, където е старши теоретичен помощник. Изложените тук мнения са персонално негови./БТА
Но в този момент една от университетските перли на Европа тръпне, тъй като следва да бъде закрита. Централноевропейският университет (ЦЕУ) в Будапеща, който по-рано тази година се надяваше да бъде пощаден, ще бъде по думите на неговия ректор заставен да редуцира значително дейностите си в Унгария, в случай че до началото на идната година не получи позволение от държавното управление да продължи да съществува. Това позволение се чака от дълго време, само че до момента не е обещано.
Относително дребен - с към 1500 завършващи студенти - ЦЕУ образова в разнообразни сфери, в това число обществени науки, право, мениджмънт и математика. Трайно влиза в класацията на стоте водещи университета в света и е един от най-многонационалните със студенти от над 100 страни, измежду които и от самата Унгария. Благодарение на частни дарения и финансиране от фондация ЦЕУ е един от най-богатите университети в Европа.
Екзистенциалната алтернатива се дължи на неговото учредяване или по-скоро на неговия създател. Човекът, осигурявал до момента на ЦЕУ дарения, възлизащи на към 610 милиона $, и който е почетен ръководител на съвета на попечителите, е Джордж Сорос - роден през 1930 година в Будапеща в еврейско семейство, оживяло през войната с помощта на добити подправени документи. През 1947 година емигрира във Англия и учи в Лондонската школа по стопанска система, където концепциите за отворено общество на преподавателя Карл Попър стават нравствена и политическа основа на живота му. С необикновено сполучливо ръководство на финанси печели доста милиарди, от които над 30 милиарда са дарени посредством неговите фондации " Отворено общество " за разнообразни дела, доста от които в Източна и Централна Европа. И в този момент водачи на тъкмо тези страни го обрисуват като надали не сатанинско зло.
Сорос възприема полезностите на радикалния космополитизъм против тези на радикалния шовинизъм. Но гневът на политическия хайлайф в Източна и Централна Европа бе жарък най-много от поддръжката му за милионите мигранти, които влязоха или се стремят да влязат в Европа. И това се усеща най-много в родната му страна, където министър председателят Виктор Орбан води общонационална акция, в която показва Сорос като съществена опасност. На изборите през април партията на Орбан " Фидес " още веднъж победи и взе две трети от местата в Народното събрание.
Майкъл Игнатиеф - публицист, специалист по права на индивида, някогашен водач на канадската Либерална партия и от 2016 година ректор на ЦЕУ - ми споделя, че не знае дали той и ЦЕУ ще би трябвало да си съберат багажа и да изоставен Будапеща; никой в държавното управление не може (или няма) да му каже какво мисли техният водач. Като защитна мярка Игнатиеф е подписал съглашение за основаване на кампус на университета във Виена, само че той преглежда проблемите, засягащи неговите пълномощия, в по-широк подтекст, на фона на вътрешните битки в Европейския съюз за неговото бъдеще.
Лидерите в Европа
" Трите водещи персони в Европа през днешния ден са Макрон, Меркел и Орбан. Забележително е, че в този момент такава позиция ще заеме министър председател на страна с 10 милиона души - това е показателно за неговата стратегическа устойчивост и неговата визия. "
Триптихът с водачи, за които приказва Игнатиеф, дава известна изясненост за все по-разнопосочните възгледи за бъдещето на Европейски Съюз. Меркел е квинтесенцията на непоколебимата консервативна позиция, подсилена от намалялата поддръжка на гласоподавателите на изборите през септември 2017 година за двете съществени партии - ХДС/ХСС на Меркел и социалдемократите, които още веднъж са в коалиция, само че единствено с дребна преднина пред крайнодясната " Алтернатива за Германия ", която в този момент е най-голямата опозиционна мощ. За Меркел едно коренно задълбочаване на интеграцията в Европейски Съюз носи риска от усилване на националистко-популистките течения, чиято победа в Италия я кара да бъде още по-предпазлива. Мнозина от нейната партия и отвън нея считат, че отслабвайки натиска върху страните членки да понижат задълженията си посредством орязване на обществените разноски, Германия ще би трябвало да субсидира това по-либерално ръководство.
Макрон е апостолът на " дълбоката промяна ", която съгласно него е нужна, с цел да не спре моторът на съюза и той да стане още веднъж елементарен общ брой от страни с търговски съглашения и известно съдействие, само че запазвайки суверенитета си и изпадане до политика, при която решаваш личните си стопански проблеми за сметка на съседите. Той се нуждае от Германия за зареждане с гориво и форсиране на този мотор; това е правено десетилетия наред, само че в последно време с известни съмнения. Въпреки че Меркел даде знак за лимитирана поддръжка, други страни обявиха ясно, че не са съгласни, и настояха за преустановяване на интеграционистката политика и дори за възобновяване на пълномощията на националните парламенти.
Християнска народна власт
Премиерът на Унгария отстоява нещо напълно друго. Както споделя Игнатиеф, той е и твърдоглав пълководец, и визионер, а визията му е за обособени, суверенни национални страни, чиято лоялност към Европа се основава не на идеала за федералистки политически съюз, а на споделени културни правила. В предишното Орбан говореше за желанията си към " нелибералната народна власт " поради провалилите се като панацея мултикултурализъм, антинационализъм и отворени граници.
Отскоро той се отхвърли от " нелиберализма " в интерес на " християнската народна власт ", която обаче е напълно друга от политиката на западноевропейските християндемократически и социалдемократически партии, които съгласно него са изчерпани. Неговата християнска народна власт е одобряване още веднъж на християнството, войнствена негова отбрана против разводняването на неговите религиозни полезности от непознати и даже противников сили. Европа, забелязана от създателите й и техните потомци като отворено общество, от ден на ден замязва на цитадела. Тогава не е чудно, че Сорос и неговите дейности ще бъдат разпознати като противников.
Липсата на съпротива
Визиите се нуждаят от практическа аргументация. Унгария, близо 30 години след края на комунизма, значително жъне стопански триумфи, само че все по-ограничена в политическо отношение. Особено значимо е това, че опозиционните новинарски медии са в рецесия, не получават реклами от страната и са избягвани от локални и задгранични компании, които не желаят да нервират могъщото държавно управление.
Политиката мощно клони към антиимигрантската десница: втора след " Фидес " през април бе крайнодясната партия " Йоббик ", която, макар че постави старания да смекчи твърдия си антисемитизъм, остава враждебна към имиграцията (и към Сорос), също като " Фидес ". Ако искаш да разговаряш с опозиционери, попадаш на мъже и дами, които са се надявали на изборите да има възобновление на демократичните и левите партии, само че са видели, че те са западнали още повече.
Орбан укрепи водещата си роля, като отслаби институциите на опозицията, към което се прибавя неспособността им да се обединят или да намерят водач с неустоима визия в контрастност с неговата. Днес, когато Централна Европа отразява неговите възгледи, новото държавно управление на Италия споделя доста от тях, Англия продължава да върви към към изхода, а множеството страни странят от възгледите на Макрон, максимален от тези тримата (Меркел, Макрон и Орбан - бел.ред.) може би е Орбан.
*Джон Лойд е съосновател на " Ройтерс " Институт за проучване на публицистиката към Оксфордския университет, където е старши теоретичен помощник. Изложените тук мнения са персонално негови./БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ