Да започнем с това, че бидейки неподвижни и следователно подложени

Да стартираме с това, че бидейки неподвижни и затова подложени на набези от страна на животните, растенията са развили нещо сходно на „ пасивна защита “ против офанзиви извън. Тялото им съставлява модулна конструкция, в която всяка част е значима, само че не и жизненонеобходима. Тази конструкция е основното им преимущество спрямо животинския свят, като се има поради най-много количеството на тревопасните на нашата планета и невъзможността да избягат от големия им вкус. Първото преимущество на тялото с модулна организация – ще дадем единствено един образец – е, че за растенията не съставлява проблем да бъдат изядени! Кое животно може да се похвали със същото?
Както ще забележим, физиологията на растенията сe разграничава кардинално от животинската. Докато животните са се развивали, концентрирайки съвсем всички свои витални функционалности в няколко органа – като мозък, бели дробове, корем и така нататък, растенията са решили, че елементарно могат да станат плячка, и не са групирали качествата си единствено в няколко невралгични зони, както е при животните. Това наподобява на логиката на човек, който се притеснява да не го ограбят и по тази причина не държи всичките си пари на едно място, а ги разпределя в няколко тайника, тъй че да претърпи минимална загуба при положение на грабеж. Или на някого, който държи влогове в разнообразни банки, с цел да избегне риска от фалит. Нека им го признаем, това е умно решение!
Функциите в растението не са свързани с избрани органи. Това ще рече, че те дишат, без да имат бели дробове, хранят се, без да имат уста или корем, стоят изправени, без да имат скелет, и както ще забележим по-нататък, са в положение да вземат решения, без да имат мозък. Благодарение на тази доста специфична физиология огромни елементи от растението могат да бъдат отстранени без риск за неговото оцеляване: някои растения биват унищожени до 90–95 %, а след това се възвръщат от дребната непокътната част. Една морава може да бъде опустошена изцяло от стадо тревопасни животни и единствено след няколко дни да се възвърне. Не е нужно да си тревопасно, с цел да наблюдаваш този феномен: в случай че в миналото сте опитвали да орежете бръшлян или това настойчиво увивно растение, известно като „ грамофонче “, или пък имате трева за косене в двора, сте наясно защо става въпрос.
Следователно растенията, които водят установен метод на живот (иначе казано, са неподвижни), са избрали за своя еволюционна тактика да се състоят от делими елементи, тъй че да устояват по-лесно на хранещите се с тях животни. Точно противоположното следим при животните – те са построили защитните си тактики върху способността за придвижване и в никакъв случай не са развивали регенеративни качества, като се изключи някои обособени случаи. Разбира се, гущерът може да възвърне откъснатата си опашка, само че не и крайници или главата си. Ако обаче от растението бъде отделена част, то освен че оцелява, а в някои случаи даже се възползва от това! Да си спомним укрепващия резултат от подрязването на храстите и овошките. Тази характерност зависи от структурата им, която е толкоз друга от нашата.
Растението се състои от повтарящи се модули: клоните, стъблото, листата и корените са комбинации от по-прости сегменти, които се скрепват едни с други извънредно без значение, сходно на частите от детската игра „ Лего “.
Съгласни сме, че мушкатото на терасата не основава такова усещане: то наподобява като едно цяло. Но в случай че отделите от него стръкче и го засадите – в случай че го размножите с резник, както би споделил градинарят, – то откъснатото стръкче ще пусне корен и от него ще тръгне ново растение. Това обаче не се случва нито с ръката ни, нито с крайници на слона – те не са в положение да възстановят цялостен организъм, нито да продължат да съществуват, отделени от тялото.
Неслучайно се назоваваме „ човеци “: този термин произлиза от латински и се състои от in (в случая значи „ не “) и dividuum („ разделяме “). Нашето тяло е неделимо: в случай че ни разрежат на половина, двете елементи не могат да съществуват поотделно и умират. Ако обаче разрежем на две елементи някое растение, всяка от тях може да продължи да съществува без значение от другата. Причината е доста елементарна: растението не е субект! По-правилният метод да мислим за дървото, за кактуса или храста e не като го съпоставяме с индивида или с което и да е друго животно, а да си го представим като колония. Дървото доста повече наподобява на колония от пчели или мравки, в сравнение с настрана животно.
Макар и съществуващи от антични времена, даже посредством този си аспект растенията демонстрират, че са извънредно модерни. Един от главните правила, върху които се основават доста от технологиите, създали допустима интернет мрежата, е свързването на групи (каквито са обществените мрежи), а тъкмо това е едно от по този начин наречените зараждащи качества, типични за суперорганизмите или общностите като рояците и ятата. Става въпрос за качества, които обособените елементи развиват единствено и само при действие в границите на цялото: никой от обособените съставни елементи не го има без значение от другите, както е при пчелите или мравките, които живеят на колонии и развиват групова просветеност, доста по-висока от тази на съставящите го обособени представители. Но за държанието на растенията ще приказваме по-обстойно в главата, отдадена на тяхната просветеност.