Естествено раждане или секцио
Да стартираме с нещата, такива каквито би трябвало да бъдат, а не такива, каквито са – решението дали да родим естествено или със секцио, би трябвало да се вземе отговорно от лекар-специалист, а не от самите нас. На процедура обаче използването на цезарово сечение от дълго време се е трансформирало в концерт по избор. В частните клиники (както и в държавните) удрят едно рамо на желаещата да роди по „ неусетен ” метод и й назначават интервенция. Защо не я убеждават в противното е напълно разбираемо – цената на секциото е няколко пъти по-висока от тази на естественото изродяване. Също по този начин в първия случай работата им с родилката завършва за има-няма 50 мин., а във втория може да им отнеме доста часове.
Ражданията със секцио у нас се усилват с стремглава градация и през миналата година над 40 % от бебета да се появили на бял свят по този метод. Не ми се има вяра, че единствено за едно десетилетие, българките са претърпели такива генетични промени, та към този момент да им е невероятно да раждат децата си по този начин, както е отредила природата. Истината е, че единствено една минимална част от интервенциите в тази статистика са назначени по справедливи аргументи. Разбира се, аз не отхвърлям правото на всяка жена да избере метода, по който ще роди детето си. Но истината е, че решението в този случай рядко е умишлено премислено и се взема прочувствено – поради боязън, омерзение или тревога.
Естественото за едни е неестествено други. Тези, които считат, че е животинско и непоносимо бебето да си проправя път през вагината им, желаят непременно секцио. Другите пък се ужасяват, че ще бъдат рязани и кърпени и избират метода предназначен от природата. Иначе опасности съществуват и в единия, и в другия случай. Факт е, че по-висока майчина смъртност има при цезаровото сечение. Същото важи и за болката. Разликата е, че при естественото раждане боли до момента в който бебето си проправя път на открито, а при коремната интервенция седмици, даже месеци по-късно.
Може би не всички са се замисляли, само че метода на раждане предопределя вечно връзката сред майката и детето. Не инцидентно се споделя, че това е най-важният ден в живота на всяка жена. Ако успее със лични старания да даде живот на своето дете, тя се усеща пълноценна и осъществена. Затова постоянно дамите избрали секцио изпитват отчаяние и даже виновност. Тези страсти се задълбочават и от обстоятелството, че в първите дни след интервенцията майката е съвсем безпомощна и не може да кърми и обгрижва бебето си. Доказано е, че родилките с цезарово сечение доста по-често изпадат в следродилна меланхолия.
Участието на бебето в раждането също не трябва да се подценява. Много майки избират секциото с претекста, че по този начин ще му спестят контузии. Какви контузии обаче – физически или прочувствени? Защото родилният развой с дейното присъединяване на дребното създание го приготвя душевен за появяването му на бял свят. Това е и първият му огромен триумф, който ще му оказва помощ да преодолява и идващите трудности в живота. Пасивно изваденото дете се приспособява доста по-трудно и изживява дълбока прочувствена контузия. Според психолозите то ще израстне колебливо и по-трудно ще се оправя с ежедневните провокации. Затова, когато се намесвате в естествения ход на нещата, постоянно имайте едно мислено, че следствията могат да бъдат непредвидени.
Ражданията със секцио у нас се усилват с стремглава градация и през миналата година над 40 % от бебета да се появили на бял свят по този метод. Не ми се има вяра, че единствено за едно десетилетие, българките са претърпели такива генетични промени, та към този момент да им е невероятно да раждат децата си по този начин, както е отредила природата. Истината е, че единствено една минимална част от интервенциите в тази статистика са назначени по справедливи аргументи. Разбира се, аз не отхвърлям правото на всяка жена да избере метода, по който ще роди детето си. Но истината е, че решението в този случай рядко е умишлено премислено и се взема прочувствено – поради боязън, омерзение или тревога.
Естественото за едни е неестествено други. Тези, които считат, че е животинско и непоносимо бебето да си проправя път през вагината им, желаят непременно секцио. Другите пък се ужасяват, че ще бъдат рязани и кърпени и избират метода предназначен от природата. Иначе опасности съществуват и в единия, и в другия случай. Факт е, че по-висока майчина смъртност има при цезаровото сечение. Същото важи и за болката. Разликата е, че при естественото раждане боли до момента в който бебето си проправя път на открито, а при коремната интервенция седмици, даже месеци по-късно.
Може би не всички са се замисляли, само че метода на раждане предопределя вечно връзката сред майката и детето. Не инцидентно се споделя, че това е най-важният ден в живота на всяка жена. Ако успее със лични старания да даде живот на своето дете, тя се усеща пълноценна и осъществена. Затова постоянно дамите избрали секцио изпитват отчаяние и даже виновност. Тези страсти се задълбочават и от обстоятелството, че в първите дни след интервенцията майката е съвсем безпомощна и не може да кърми и обгрижва бебето си. Доказано е, че родилките с цезарово сечение доста по-често изпадат в следродилна меланхолия.
Участието на бебето в раждането също не трябва да се подценява. Много майки избират секциото с претекста, че по този начин ще му спестят контузии. Какви контузии обаче – физически или прочувствени? Защото родилният развой с дейното присъединяване на дребното създание го приготвя душевен за появяването му на бял свят. Това е и първият му огромен триумф, който ще му оказва помощ да преодолява и идващите трудности в живота. Пасивно изваденото дете се приспособява доста по-трудно и изживява дълбока прочувствена контузия. Според психолозите то ще израстне колебливо и по-трудно ще се оправя с ежедневните провокации. Затова, когато се намесвате в естествения ход на нещата, постоянно имайте едно мислено, че следствията могат да бъдат непредвидени.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ