10 мита за котките, в които трябва да спрем да вярваме
Да стартираме с един бонус мит – котката е владеене. Това грациозно животно е всичко друго, само че не и красива движимост. Изисква съответни грижи, доста внимание и обич. Нямаме ли задоволително от последното – по-добре да се откажем. Не единствено, че не е редно да взимаме животинка, в случай че не е мечтана от сърце, само че и можем да си навлечем куп неприятности. В мъркащото топче дреме злобен талант, който доста добре знае кои са нашите обувки, изключително когато въпросът опре до физиологичните му потребности. Ако към този момент имате един подобен образец вкъщи, то идните легенди няма да ви изненадат изключително. Вие сте измежду отдадените и най-вероятно сте изстрадал член на котешкото приятелство. Да, тъкмо по този начин, изстрадал. Винаги водичката да е прясна, а храната да е преди малко сипана в паничката, тоалетната да се чисти след всяко прилагане и вратите да са постоянно отворени, тъй като семейство котки са склонни към клаустрофобия. Това е единствено дребна част от всичко, което един собственик на „ мустаци “ би трябвало да съблюдава, с цел да се грижи оптимално добре за своя питомец и да завоюва благоволението му да не унищожава най-малко част от обичаните му движимости. А в този момент съществено – в действителност се изисква самообладание в развъждането, в действителност не е елементарно, само че изрично си коства. Връзката с това изумително творение е нещо, което не може да се опише, а единствено да се изжвивее. След като си изляхме душата какъв брой сме изтерзани от почистване, хранене, глезене, отваряне и затваряне на порти, предоставяне и приемане на любов, може да пристъпим към същината. А точно – какви са митовете за котките, които настойчиво битуват измежду нас и, които евентуално, е извънредно време да изкореним. Да забележим. Това може би е най-разпространеният мит. Смятаме, че представителите на този животински тип са безпределно издръжливи и жилави. Това ненапълно е по този начин, само че сякаш твърдението се приема прекомерно безусловно. Котките в действителност са доста положителни в избягването и предвиждането на рискове. Те имат брилянтен слух, висока сетивност, добра съгласуваност, постоянни инстинкти. За жалост това не им подсигурява девет живота, а едвам един – като на всички останали. Тяхната резистентност се крие в уменията им, което обаче не ги прави недосегаеми. И те имат своите слаби места и уязвимости. Имат потребност от превантивна медицинска грижа, добра храна и хигиена, с цел да могат да живеят дълго в положително здраве. Всички бозайници стартират живота си с мляко. Това е храната, от която се нуждаят, за да се развият до идващия стадий. Този следващ стадий е съзряването, когато телата им се трансформират и получават нови хранителни потребности. Докато малките бозаят, организмите им произвеждат ензим наименуван лактаза, чиято функционалност е да спомогне за обработката на лактозата, която идва от млякото на майката. В един миг продукцията на този ензим понижава, с цел да приготви животното да приема и друга храна и да го подтиква да стартира да се храни единствено. Консумацията на прясно мляко от зряла котка би могла да докара до тежки гастроинтестинални проблеми. Малките, които са отделени от майката, би трябвало да се хранят със особено мляко за котенца (а не краве), което може да се открие във ветеринарните кабинети и аптеки. Може да наподобява ненужно да се споменава колко не е правилен този факт, само че все още се срещат хора, които пресичат на отсрещния тротоар, с цел да избегнат черна котка. Този мит потегля от Средновековието, когато черните котки са свързвани с вещерството. Дали не е време да се разграничим по-отчетливо от този исторически интервал?! За жалост има статистики, които сочат, че в някои страни черните котенца се осиновяват по-малко поради това поверие. Цветът на козината е плод на генетично унаследяване и няма нищо общо с късмета в живота. Все едно да кажем, че русите жени имат по-голям шанс от тъмнокосите… добре, това не беше добър образец. Дори и в по-големия % от случаите това наистина да е по този начин, не можем да приложим твърдението постоянно. Много са факторите, които могат да повлияят на приземяването. Красивите хищници имат доста гъвкава костна конструкция и постоянно съумяват да заемат вярната поза мигове преди да се допрян до земята. Когато обаче височината е прекомерно огромна, даже и да го създадат, няма гаранция, че ще избегнат контузиите. Особено рисково е рухването при дребните котенца, които нямат развити рефлекси и инстинкти. Факт е, че има здравна причина, поради която е добре да проведем консултация със експерт. Причината е паразитното заболяване токсоплазмоза, причинено от едноклетъчен паразит, наречен Тoxoplasma gondii. Котката може да бъде притежател, но заразяването става посредством директен контакт с изпражненията ѝ. Това обаче не е единственият метод да се заразим – може да се случи и при консумация на недобре обработено месо (свинско, агнешко, дивеч), както и по време на работата в градината. Токсоплазмозата е доста рядка при котки, които са опитомени още с раждането. С други думи, котката не е ходещ заразоносител. За да сме спокойни, може да избягваме чистенето на котешката тоалетна, да не целуваме животното и да не ядем сурово или недобре обработено месо. Разбира се, една консултация с гинеколог би била силно целесъобразна за бъдещата майка, при изискване, че тя има котка. Просто не бива да се бърза с премахването на другарчето и да изпадаме в крайности. Майките захапват за вратлето дребното си, с цел да го пренесат нормално на по-сигурно място. Те няма по какъв начин да го гушнат с лапички и нежно да го реалокират. Това, че го вършат по този метод е, тъй като не могат да го осъществят по различен. Големите котки не трябва да се подвигат, хванати за кожата на врата. Те са тежки, имат други инстинкти (все отново не са бебета и ние не сме техните майки) и може да им причиним съществени контузии. Котките са самостоятелни животни и имат силно изразени характери. Това обаче не означава, че не обичат стопаните си. Триенето на нослето в човешкото, носенето на играчката в краката (или на умрял гълъб паднал в пердах до пердето на прозореца), лекото примижаване с очи (в стил нежна прелъстителка), мъркането, търкането на муцуната в нас и вещите ни. Всичко това е симптом на привързаност и последователност – ние сме част от прайда… но с някои други екстри, като обслужването на всички физиологични потребности. Ако котката бъде осведомена с кучето на възраст към 8 седмици и е в непрекъснат контакт с него, тя ще построи другарски връзки и животните ще се схващат. Същото не може да се приложи за снахата и свекървата. Там непрекъснатият контакт целеустремено би трябвало да се заобикаля, с цел да не се стигне до хапане, драскане и най-важното – съскане. Костите би трябвало да се заобикалят и в полза на истината това важи с сходна мощ и за кучетата. Котката извлича потребни субстанции от месото, не от кокалите. Особено рискови са пилешките, тъй като са кухи и остри. Някои ще кажат, че мъркащият див звяр лови птици и това му е в природата. Той няма по какъв начин да си отдели месото и да остави костите настрани, само че няма по какъв начин и да не се храни – би трябвало да оцелее. Този домакински любим изрично не се нуждае от твърдите останки от нашата вечеря. Всъщност може да се окаже, че даже имат потребност от повече грижи. Котките са доста деликатни що се отнася до медикаменти, особено човешки (почти всички са отровни са тях). Голям % от домашните растения могат да бъдат токсични или да предизвикат сериозно стомашни неразположения. Освен това, мустакатковците са склонни да поглъщат без причина всевъзможни неща – кабели, ластици за коса, конци, клечки за уши (това не е шега), кожени връзки, хапчета и прочие ексцентрични лакомства. Котките имат непоносимост към захар и сладкишите също би трябвало да се държат надалеч от тяхното полезрение. Не могат да ядат и доста от подправките, плодовете и зеленчуците на човешката кухня. Трудно се поддават на принудителен банкет на лекарства, като изключително мощна нетърпимост имат към горчиви вещества. Дозировката също е доста значима и би трябвало да се прецизира до съвършенство. За всички въпроси, свързани със здравето, развъждането и държанието на котката, е добре да се обръщаме първо към способени ветеринарни лекари, а не да решаваме сами какво да вършим – това може да докара до непоправими последици. 1. Котките имат девет живота
2. Зрелите котки могат да пият прясно мляко
3. Черните котки носят неприятен шанс
4. Котките постоянно се приземяват на краката си
5. Бременните дами не трябва да гледат котки
6. Котките могат да се подвигат за врата на всяка възраст
7. Котките са егоисти и не обичат стопаните си
8. Котките и кучетата не се схващат
9. Котките могат да ядат кости
10. Котките се нуждаят от по-малко грижи спрямо кучетата
