Надеждите на Варна: зелена среда, информационни технологии, по-добра инфраструктура
Да задържи младите, да се трансформира в още по-силен магнит за хора и да развие IT и аутсорсинг бранша. Това желае Варна, а има положителни предпоставки да го реализира, сподели полемиката на второто събитие от поредицата " Капитал Градове ", което се организира в курорта Златни пясъци.
Изграждане на по-добра инфраструктура, развиване на по-зелена среда и привличане на вложители са главните хрумвания на общината. Но очакванията са ориентирани към новите нискотарифни дестинации, които навлизат на локалното летище, както и в подобряването на качеството на живота било то посредством програмата за електрически колелета, за която общината подсигурява, че ще се случи, или посредством копирането на модела " Капана " във варненския квартал " Таляна ".
В партньорство с околните общини локалните управляващи разчитат да развият също индустриални и логистични паркове, а интерес от евентуални вложители не липсва.
Недостиг на пари и инфраструктура
Варна страда от дефицит на базова инфраструктура, призна кметът Иван Портних, когато стана дума за скорошните наводнения в града. " Тези проблеми не са от през вчерашния ден и решаването им зависи от намирането на способи на финансиране ", сподели Портних и добави, че общината има планова подготвеност. Разработени са планове за разделянето на битовата от дъждовната канализация в централната градска част, за построяването на нов колектор и така нататък, като общата стойност на тези вложения е към 100 млн. лева Според него общината се стреми да усъвършенства общинския бюджет, да работи по-ефективно по линия на европейските планове и стратегии и с поддръжката на държавното управление е съумяла да генерира запас, с който да наложи положително движение на възобновяване на града през последните 2-3 години. През тази година бюджетът на града е близо 400 млн. лева, сподели Портних (това включва и заемите от държавата).
Алтернативите
Туризмът и морската промишленост са основни браншове за стопанската система на Варна, само че на база на човешкия капацитет, който градът има, работим интензивно за развиването на други различни браншове като IT и аутсорсинг, сподели кметът на общината Иван Портних. Вярваме, че този бранш има голям капацитет, добави той.
Около 3300 души във Варна работят в IT бранша по данни към 2016 година, само че броят им би трябвало да се усили. Информационните технологии би трябвало да са главен фокус, когато приказваме за опциите за оставане на младежите в града, посъветва и Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система. Всички сполучливи райони се дължат на взрив на сполучливи млади и образовани хора, които остават или се връщат и които генерират хрумвания в стопански и обществен проект и по този начин трансформират образа на града, уточни той.
Варна е един от едвам трите града в страната с изключение на София и Пловдив, които не губят младежи и популацията пораства. Една от аргументите за тази мощна демография е съществуването на положителни висши учебни заведения. Градът има шест университета и три колежа, в които учат към 40 хиляди студенти. Запазването на качеството на образованието обаче е основно, с цел да не се обърне наклонността, счита Ганев.
За да се трансформира в новаторски хъб, Варна ще може да се възползва от няколко нови инструмента, които Фондът на фондовете следва да пусне, стана ясно от думите на Светослава Георгиева, изпълнителен шеф на фонда. Сред тях са първите стартъп акселератори, които би трябвало да стартират скоро, както и Фондът за софтуерен трансфер, който цели да вкара в практиката софтуерни решения от университетите и компаниите с развойна активност в региона на биотехнологиите, нанотехнологиите и други перспективни браншове. Фондът ще влага най-малко 30 млн. евро под формата на дялови вложения. Подборът на фонд мениджъри се чака да стартира през есента и през първата половина на 2019 година инструментът да е налице, сподели Георгиева.
Градска среда
Друг инструмент на Фонда на фондовете може да помогне за развиването на самия град. Малко над 350 млн. лева са планувани да бъдат предоставени като капиталови заеми за развиване на градската среда, енергийната успеваемост и планове в региона на туризма и културното завещание, уточни Георгиева. В момента тече процедура за асортимент на фонд мениджъри на Фонда за градско развиване, а самите средства би трябвало да са разполагаем за планове до края на годината.
Към тях ще бъдат добавени най-малко 30% частно съфинансиране от финансовите медиатори, а заемите, които ще бъдат предоставяни, ще са до 20 млн. лева, добави тя. Със средствата ще се финансират планове за развиване на канализация, градска подвижност и индустриални зони, енергийна успеваемост на здания, както и районни планове, инициирани от няколко общини, за действия към културни обекти, които оферират услуги на туристите и имат възвращаемост. Последният детайл е ориентиран и към частния бранш, посочи Георгиева.
Новите туристи
Варна я чака и смяна в туристическата промишленост с навлизането на нискобюджетните полети, сподели Улрих Хеппе, основен изпълнителен шеф на " Фрапорт туин остарял еърпорт мениджмънт ", която е концесионер на летище Варна. Повече хора идват сами, не на пакетен туризъм, наемат си квартири през airbnb. През 2016 година летището е отчело 22% растеж на входящите полети, с нови 16.6% са се нараснали те през предходната година.
Ръстът ще продължи и тази година, като чакаме 15% нарастване, сподели Хеппе. По думите му главният мотор на този напредък са нискобюджетните компании, като до Варна към този момент летят всичките седем, а полетите им тази година ще набъбнат с 50%. За първи път трафикът ще надвиши 2 млн. души, добави той.
Индустриален гръбнак
Образованието, IT секторът и туризмът оферират огромни благоприятни условия за напредък на Варна, само че не би трябвало да забравяме, че районът има доста мощен промишлен гръбнак, сподели изпълнителният шеф на " Девня цимент " Аксел Конрадс. Със заводите си " Агрополихим ", " Солвей Соди " и " Девня цимент " Девня е на практика вторият стопански център на Варна. Всички тези предприятия обаче зависят напълно от инфраструктурата, а там има благоприятни условия за усъвършенствания, в това число построяването на автомагистрала, която да свързва Варна със София, напомни Конрадс.
Зелена Варна
Варна се развива положително, само че има доста по-голям капацитет, който може да се употребява, уточни Юри Катанов, член на Асоциацията на притежателите на бизнес здания в България. Той посъветва локалната власт да намерения какво търсят младежите, с цел да ги задържи в града, и посочи: " Младите се интересуват от съвременни неща - от чист въздух, чиста природа, интересуват се от зелен превоз, от опцията да пътуват със самолети до целия свят, от грижа за децата и опазване на здравето ". Според него, в случай че ги има тези неща в града, бизнесът ще получи това, което желае – положителни хора с упоритости, които желаят да творят нови неща.
Един от фокусите на общината е зеленият превоз, стана ясно по време на полемиката. През тази и идната година следва въвеждането на две сини зони в центъра на града, където паркирането за електрически автомобили ще е гратис и където ще бъдат построени 22 зарядни станции. Общината е подготвила и план за създаване на система за електрически колела. Предстои и построяването на два буферни паркинга, сподели шефът на " Общински паркинги и синя зона " Младен Иванов.
Въвеждането на синя зона е чудесно решение, само че то няма да реши фундаменталния проблем с неналичието на място за паркиране при възходящ град, уточни Конрадс. По думите му най-добият метод да се понижи самостоятелният трафик е добре проведеният публичен превоз. Предстои въвеждането на нова транспортна скица, тъй като сега има линии, които съвсем изцяло се припокриват, увери Иванов.
По думите на Конрадс пък градът има опция да стане изгряващата звезда на България.
" Капитал Градове " е план, който е отдаден на огромните стопански дейни центрове в България отвън София. Той включва както специфични приложения, по този начин и събития. Тази година издания ще има за Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Ямбол, Габрово и Севлиево, Плевен и Северозападна България. Освен извършените към този момент срещи в Бургас и Варна такива са планувани също в Габрово, Стара Загора и Плевен. Целта на срещите е да се трансфорат в платформа за разговор на бизнеса както в самите райони, по този начин и отвън тях и да оказват помощ за решаването на проблеми по бърз и ефикасен метод.
Изграждане на по-добра инфраструктура, развиване на по-зелена среда и привличане на вложители са главните хрумвания на общината. Но очакванията са ориентирани към новите нискотарифни дестинации, които навлизат на локалното летище, както и в подобряването на качеството на живота било то посредством програмата за електрически колелета, за която общината подсигурява, че ще се случи, или посредством копирането на модела " Капана " във варненския квартал " Таляна ".
В партньорство с околните общини локалните управляващи разчитат да развият също индустриални и логистични паркове, а интерес от евентуални вложители не липсва.
Недостиг на пари и инфраструктура
Варна страда от дефицит на базова инфраструктура, призна кметът Иван Портних, когато стана дума за скорошните наводнения в града. " Тези проблеми не са от през вчерашния ден и решаването им зависи от намирането на способи на финансиране ", сподели Портних и добави, че общината има планова подготвеност. Разработени са планове за разделянето на битовата от дъждовната канализация в централната градска част, за построяването на нов колектор и така нататък, като общата стойност на тези вложения е към 100 млн. лева Според него общината се стреми да усъвършенства общинския бюджет, да работи по-ефективно по линия на европейските планове и стратегии и с поддръжката на държавното управление е съумяла да генерира запас, с който да наложи положително движение на възобновяване на града през последните 2-3 години. През тази година бюджетът на града е близо 400 млн. лева, сподели Портних (това включва и заемите от държавата).
Алтернативите
Туризмът и морската промишленост са основни браншове за стопанската система на Варна, само че на база на човешкия капацитет, който градът има, работим интензивно за развиването на други различни браншове като IT и аутсорсинг, сподели кметът на общината Иван Портних. Вярваме, че този бранш има голям капацитет, добави той.
Около 3300 души във Варна работят в IT бранша по данни към 2016 година, само че броят им би трябвало да се усили. Информационните технологии би трябвало да са главен фокус, когато приказваме за опциите за оставане на младежите в града, посъветва и Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система. Всички сполучливи райони се дължат на взрив на сполучливи млади и образовани хора, които остават или се връщат и които генерират хрумвания в стопански и обществен проект и по този начин трансформират образа на града, уточни той.
Варна е един от едвам трите града в страната с изключение на София и Пловдив, които не губят младежи и популацията пораства. Една от аргументите за тази мощна демография е съществуването на положителни висши учебни заведения. Градът има шест университета и три колежа, в които учат към 40 хиляди студенти. Запазването на качеството на образованието обаче е основно, с цел да не се обърне наклонността, счита Ганев.
За да се трансформира в новаторски хъб, Варна ще може да се възползва от няколко нови инструмента, които Фондът на фондовете следва да пусне, стана ясно от думите на Светослава Георгиева, изпълнителен шеф на фонда. Сред тях са първите стартъп акселератори, които би трябвало да стартират скоро, както и Фондът за софтуерен трансфер, който цели да вкара в практиката софтуерни решения от университетите и компаниите с развойна активност в региона на биотехнологиите, нанотехнологиите и други перспективни браншове. Фондът ще влага най-малко 30 млн. евро под формата на дялови вложения. Подборът на фонд мениджъри се чака да стартира през есента и през първата половина на 2019 година инструментът да е налице, сподели Георгиева.
Градска среда
Друг инструмент на Фонда на фондовете може да помогне за развиването на самия град. Малко над 350 млн. лева са планувани да бъдат предоставени като капиталови заеми за развиване на градската среда, енергийната успеваемост и планове в региона на туризма и културното завещание, уточни Георгиева. В момента тече процедура за асортимент на фонд мениджъри на Фонда за градско развиване, а самите средства би трябвало да са разполагаем за планове до края на годината.
Към тях ще бъдат добавени най-малко 30% частно съфинансиране от финансовите медиатори, а заемите, които ще бъдат предоставяни, ще са до 20 млн. лева, добави тя. Със средствата ще се финансират планове за развиване на канализация, градска подвижност и индустриални зони, енергийна успеваемост на здания, както и районни планове, инициирани от няколко общини, за действия към културни обекти, които оферират услуги на туристите и имат възвращаемост. Последният детайл е ориентиран и към частния бранш, посочи Георгиева.
Новите туристи
Варна я чака и смяна в туристическата промишленост с навлизането на нискобюджетните полети, сподели Улрих Хеппе, основен изпълнителен шеф на " Фрапорт туин остарял еърпорт мениджмънт ", която е концесионер на летище Варна. Повече хора идват сами, не на пакетен туризъм, наемат си квартири през airbnb. През 2016 година летището е отчело 22% растеж на входящите полети, с нови 16.6% са се нараснали те през предходната година.
Ръстът ще продължи и тази година, като чакаме 15% нарастване, сподели Хеппе. По думите му главният мотор на този напредък са нискобюджетните компании, като до Варна към този момент летят всичките седем, а полетите им тази година ще набъбнат с 50%. За първи път трафикът ще надвиши 2 млн. души, добави той.
Индустриален гръбнак
Образованието, IT секторът и туризмът оферират огромни благоприятни условия за напредък на Варна, само че не би трябвало да забравяме, че районът има доста мощен промишлен гръбнак, сподели изпълнителният шеф на " Девня цимент " Аксел Конрадс. Със заводите си " Агрополихим ", " Солвей Соди " и " Девня цимент " Девня е на практика вторият стопански център на Варна. Всички тези предприятия обаче зависят напълно от инфраструктурата, а там има благоприятни условия за усъвършенствания, в това число построяването на автомагистрала, която да свързва Варна със София, напомни Конрадс.
Зелена Варна
Варна се развива положително, само че има доста по-голям капацитет, който може да се употребява, уточни Юри Катанов, член на Асоциацията на притежателите на бизнес здания в България. Той посъветва локалната власт да намерения какво търсят младежите, с цел да ги задържи в града, и посочи: " Младите се интересуват от съвременни неща - от чист въздух, чиста природа, интересуват се от зелен превоз, от опцията да пътуват със самолети до целия свят, от грижа за децата и опазване на здравето ". Според него, в случай че ги има тези неща в града, бизнесът ще получи това, което желае – положителни хора с упоритости, които желаят да творят нови неща.
Един от фокусите на общината е зеленият превоз, стана ясно по време на полемиката. През тази и идната година следва въвеждането на две сини зони в центъра на града, където паркирането за електрически автомобили ще е гратис и където ще бъдат построени 22 зарядни станции. Общината е подготвила и план за създаване на система за електрически колела. Предстои и построяването на два буферни паркинга, сподели шефът на " Общински паркинги и синя зона " Младен Иванов.
Въвеждането на синя зона е чудесно решение, само че то няма да реши фундаменталния проблем с неналичието на място за паркиране при възходящ град, уточни Конрадс. По думите му най-добият метод да се понижи самостоятелният трафик е добре проведеният публичен превоз. Предстои въвеждането на нова транспортна скица, тъй като сега има линии, които съвсем изцяло се припокриват, увери Иванов.
По думите на Конрадс пък градът има опция да стане изгряващата звезда на България.
" Капитал Градове " е план, който е отдаден на огромните стопански дейни центрове в България отвън София. Той включва както специфични приложения, по този начин и събития. Тази година издания ще има за Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Ямбол, Габрово и Севлиево, Плевен и Северозападна България. Освен извършените към този момент срещи в Бургас и Варна такива са планувани също в Габрово, Стара Загора и Плевен. Целта на срещите е да се трансфорат в платформа за разговор на бизнеса както в самите райони, по този начин и отвън тях и да оказват помощ за решаването на проблеми по бърз и ефикасен метод.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ