Да видиш София през други очи: Архитекти от Париж на разходка из столицата
Да видиш София през други очи. Даниел Дюше е основен проектант на парижкия квартал " Маре " и дружно със брачната половинка си – Елизабет, се разходиха из столицата в компанията на екип на bTV.
Семейство Дюше бяха в България по покана на Софийския спорен конгрес, само че не за първи път са в София. Казват, че градът ни се е трансформирал доста от 2003 година насам.
Снимка: btvnovinite.bg
Архитектите са на мнение, че едно от преимуществата на града е близостта му до планината. Според тях би трябвало да се търсят вероятности към нея.
Други преимущества са минералните извори, както и историята, която градът пази.
Снимка: btvnovinite.bg
„ За мен това е един древен град. Имаме пластовете и от Османското въздействие, и от други столетия, като 60-те години от времето на комунизма, което напълно не значи, че са безинтересни. Все отново всичко това е структурирало този град. Бих определил това многообразие като общо преимущество на града. Това е наследството, което би трябвало да опазим – неговото единение, а не да отделяме един пласт от друг”, на мнение е Даниел Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Вярно е, че където и да се намираме в този град имаме взор към хълмове, към планината или към зелени площи и това за мен е един от най-важните критерии, които би трябвало да бъдат опазени. Защото въпреки всичко се намираме в столица и е необичайност да имаме такава непосредственост до околната среда. И през днешния ден си даваме сметка, че се строят от ден на ден високи здания, кули, които се изпречват на вероятността към природата, което значи, че в случай че не сме внимателни към опазването на пейзажа, ще се озовем в град, който е изгубил тази си еднаквост. И това в действителност би било жалко”, добави Елизабет Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
Разходката на Даниел и Елизабет Дюше продължава към сърцето на София, което туптеше по-бурно последните месеци – ул. „ Граф Игнатиев”.
„ Тази улица също доста се е трансформирала. Тя имаше хартиен пазар, който не откриваме в момента”, откри Даниел Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
„ В нашата кариера сме правили много преустройства на публични пространства. Първо изследваме квартала. Това значи, че не можем да подходим по един и същи метод към място, обвързвано със Средновековието, да вземем за пример, и място, обвързвано с XIX век. Не можем да преглеждаме едно такова необятно пространство като улица или бул.. Всяка улица има своя специфичност на употреба и архитектура, тъй че не можем да разсъждаваме по един и същи метод за всяко място. За мен едно такова освобождение на площада е остаряло като концепция – то е било настоящо за 60-70-те години. Тогава са се откривали такива пешеходни площади, които да се пресичат свободно”, сподели още архитектът.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Ако работех за това място, щях първо да си слага въпроса за превоза. Как да устроим придвижването? Как то би било допустимо и удобно, по какъв начин да го обезопасим? Трябват ли тротоари? Аз бих поставил бордюри, вместо ограничители, които по този начин и не защищават хората да минават през трамвайните релси. После стои въпросът и с избора на устойчиви материали, непроменливи от времето. Как да бъдат поддържани във времето? На последно място идва въпросът за архитектурните обекти и формите им. Диагоналите не кореспондират с праволинейните форми на пространството. За мен тук процесът, по който би трябвало да се работи, е извърнат на назад и не виждам смисъл в това”, на мнение е Даниел Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
„ До началото на ХХ век се е работило с едни и същи материали. С тези материали е било допустимо да се строи по един метод. Можело е дистанцията от колона до колона да е по един метод – по-къси дистанции сред носещите колони. От средата на XIX век се появяват нови материали – към този момент има греди от желязо, които се появяват, греди от бетон. Това дава нов темп на архитектурата, тъй като към този момент може да има доста огромно пространство сред две колони. Можем да съпоставим архитектурата с музиката. За мен градът е тип музикално произведение, а постройките са нотите. Пространствата, от колона до колона, ги разчитаме като черните и белите клавиши на пиано. И по този начин другите столетия в архитектурата основават разнообразни мелодии. А с цел да може да има естетика в един град, би трябвало и новите здания да бъдат в " ритъма " на предишните”, счита Даниел Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
Даниел и Елизабет Дюше градят освен студийни и градски планове, само че и взаимен живот. Двамата се срещат през 1971 година като студенти в лицей по изкуства. Пет години по-късно подписват брак и основават общо ателие за вътрешна архитектура. След това стартират да се занимават и с публичните пространства.
Семейство Дюше бяха в България по покана на Софийския спорен конгрес, само че не за първи път са в София. Казват, че градът ни се е трансформирал доста от 2003 година насам.
Снимка: btvnovinite.bg
Архитектите са на мнение, че едно от преимуществата на града е близостта му до планината. Според тях би трябвало да се търсят вероятности към нея.
Други преимущества са минералните извори, както и историята, която градът пази.
Снимка: btvnovinite.bg
„ За мен това е един древен град. Имаме пластовете и от Османското въздействие, и от други столетия, като 60-те години от времето на комунизма, което напълно не значи, че са безинтересни. Все отново всичко това е структурирало този град. Бих определил това многообразие като общо преимущество на града. Това е наследството, което би трябвало да опазим – неговото единение, а не да отделяме един пласт от друг”, на мнение е Даниел Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Вярно е, че където и да се намираме в този град имаме взор към хълмове, към планината или към зелени площи и това за мен е един от най-важните критерии, които би трябвало да бъдат опазени. Защото въпреки всичко се намираме в столица и е необичайност да имаме такава непосредственост до околната среда. И през днешния ден си даваме сметка, че се строят от ден на ден високи здания, кули, които се изпречват на вероятността към природата, което значи, че в случай че не сме внимателни към опазването на пейзажа, ще се озовем в град, който е изгубил тази си еднаквост. И това в действителност би било жалко”, добави Елизабет Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
Разходката на Даниел и Елизабет Дюше продължава към сърцето на София, което туптеше по-бурно последните месеци – ул. „ Граф Игнатиев”.
„ Тази улица също доста се е трансформирала. Тя имаше хартиен пазар, който не откриваме в момента”, откри Даниел Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
„ В нашата кариера сме правили много преустройства на публични пространства. Първо изследваме квартала. Това значи, че не можем да подходим по един и същи метод към място, обвързвано със Средновековието, да вземем за пример, и място, обвързвано с XIX век. Не можем да преглеждаме едно такова необятно пространство като улица или бул.. Всяка улица има своя специфичност на употреба и архитектура, тъй че не можем да разсъждаваме по един и същи метод за всяко място. За мен едно такова освобождение на площада е остаряло като концепция – то е било настоящо за 60-70-те години. Тогава са се откривали такива пешеходни площади, които да се пресичат свободно”, сподели още архитектът.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Ако работех за това място, щях първо да си слага въпроса за превоза. Как да устроим придвижването? Как то би било допустимо и удобно, по какъв начин да го обезопасим? Трябват ли тротоари? Аз бих поставил бордюри, вместо ограничители, които по този начин и не защищават хората да минават през трамвайните релси. После стои въпросът и с избора на устойчиви материали, непроменливи от времето. Как да бъдат поддържани във времето? На последно място идва въпросът за архитектурните обекти и формите им. Диагоналите не кореспондират с праволинейните форми на пространството. За мен тук процесът, по който би трябвало да се работи, е извърнат на назад и не виждам смисъл в това”, на мнение е Даниел Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
„ До началото на ХХ век се е работило с едни и същи материали. С тези материали е било допустимо да се строи по един метод. Можело е дистанцията от колона до колона да е по един метод – по-къси дистанции сред носещите колони. От средата на XIX век се появяват нови материали – към този момент има греди от желязо, които се появяват, греди от бетон. Това дава нов темп на архитектурата, тъй като към този момент може да има доста огромно пространство сред две колони. Можем да съпоставим архитектурата с музиката. За мен градът е тип музикално произведение, а постройките са нотите. Пространствата, от колона до колона, ги разчитаме като черните и белите клавиши на пиано. И по този начин другите столетия в архитектурата основават разнообразни мелодии. А с цел да може да има естетика в един град, би трябвало и новите здания да бъдат в " ритъма " на предишните”, счита Даниел Дюше.
Снимка: btvnovinite.bg
Даниел и Елизабет Дюше градят освен студийни и градски планове, само че и взаимен живот. Двамата се срещат през 1971 година като студенти в лицей по изкуства. Пет години по-късно подписват брак и основават общо ателие за вътрешна архитектура. След това стартират да се занимават и с публичните пространства.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ