Царските имоти: цивилизованият изход e споразумение и закон
Да върнеш имущество на български жител, след което с мораториум Народното събрание да му забрани да се разпорежда с имуществото, като в това време му го отнемеш, въвличайки съда в своето политическо всъщност дело...И всичко това - при настояща Конституция, която прогласява частната благосъстоятелност за неприкосновена. И по-късно точно заради категоричността на Конституцията и всички европейски правила, защитаващи частната благосъстоятелност, да се видиш заставен да търсиш изход от тресавището - юридическо, политическо и морално, в което си се натресъл, създавайки работна група, която " най-накрая да предложи решение ".
Това са, с три фрази, дейностите на българската страна по проблема с реституираните и още веднъж одържавени парцели на царската фамилия към днешна дата - дейности, които се чака да доведат до наказание от Европейския съд в Страсбург. В понеделник министърът на правораздаването Цецка Цачева оповести решението на работната група, а то е, че изпълнителната власт няма да предприеме нищо, топката е в Народното събрание, който може да сътвори специфичен закон, само че държавното управление няма да инициира подобен. Да си решат депутатите, в случай че имат воля и единодушие. Това става две седмици откакто Министерството на районното развиване и благоустройството внесе в съда искане за прекъсване на две каузи - за Врана и за Царска Бистрица. Тъй като молбите за прекъсване на двете каузи са импортирани с изискване " до изговаряне на работната група ", в този момент те са в действителност изтеглени.
До момента страната е спечелила дефинитивно на три инстанции разногласието за чифлика Кричим /през 2012 г./, за къщата в Ситняково /2016/ и за хижата Саръгьол в Рила /2016/. На втора инстанция са извоювани делата за Царска Бистрица и земеделското имение Врана. Без решения към момента на първа инстанция са Врана и горите в Рила.
Дотук ни докара политическата измама " в отбрана на държавния и публичен интерес "
Областни шефове от разнообразни цветове и аграрни служби започнаха реституирането на парцелите въз основа на решението на Конституционния съд, взето единомислещо през 1998 година, което анулира указа на Държавния съвет от 18 декември 1947 година, който гласи: " Обявяват се за благосъстоятелност на Народната република България всички движими и недвижими парцели, находящи се на територията на България и принадлежащи на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, персонално добити и наследени ". Този декрет е бил предшестван от списък на държавното управление от 1946 година, в който са посочени персоналните парцели на царската фамилия - 13 на брой, от които наследникът Симеон Сакскобурготски изиска връщане на седем.
И коментарът можеше да свърши тук - с елементарния и ненавиждан въпрос на здравия разсъдък, който пита: в случай че изброеното в разказа недвижимо имущество не е било частна благосъстоятелност, какво е наложило да бъде одържавявано. Но не може да свърши тук коментарът - елементарният въпрос бе удавен в най-кресливото политическо двуличие, което през годините се трансформира в ефектно предизборно оръжие на всички политически партии. " Десни " и " леви " подхвърляха на гласоподавателите си стръвта на злоба, прерастваща в откровена злоба към наследника на царете, а и самият той цар от 1943 до 1946 година, че " ще върнат на народа парцелите, които му принадлежат ". (Само мимоходом означавам: със извоювания дефинитивно от страната царски чифлик Кричим сега разполага НСО.)
Популисткият пробив, който погреба историческите обстоятелства и възкреси омразата " по формулировка "
Така през декември 2009г. болшинството на ГЕРБ по предложение на Яне Янев и с поддръжката на Съюз на демократичните сили и " Атака " гласоподава противоконституционния по мнението на всички адвокати мораториум, с който не разрешиха на приетия към този момент за притежател Симеон Сакскобургготски да се разпорежда с имуществото, като в същото време го задължиха да го поддържа в положително положение, до приемането на закон. /Спомням си, че тогава Бойко Борисов се спотайваше от публицистите, както и сега/.
Така популизмът с огромно промиване на мозъците, за което голяма роля изиграха и медиите, реализира унищожителен пробив в всеобщото схващане - " пристигнал да заграби парцелите, които не са негови, а на страната ".
Докато всички други - сини и червени, можеха да си реституират отнетото от техните предшественици. А всяка друга позиция, която се опира на историческите обстоятелства и не се вписва в мейнстрийма за " мадридския навлек ", бе третирана като царско блюдолизничество. Да бъде мразен или най-малко нападан в диалог царят поради парцелите се трансформира в символ на изтънчен интелектуален усет. Аргументи не се слушаха.
Здравият разсъдък напълно отстъпи и пропагандата закупи дейности онлайн по малкия екран, когато самият аграрни министър Мирослав Найденов извика телевизионните камери, с цел да покажат по какъв начин той собственоръчно отнася купчината папки в съда, с цел да възвърне " историческата правдивост ", отнемайки горите в Рила. (Пак единствено мимоходом ще отбележа: в реституираните от Симеон Сакскобургготски рилски гори не е открита бракониерска и друга противозаконна сеч, споделиха от Министерство на здравеопазването на мой въпрос при започване на годината).
Сред тази атмосфера на властваща агитация съдът трябваше да каже самостоятелната си дума
И съдът сподели (имам поради най-много решението на състава на Върховния касационен съд по делото за чифлика Кричим от 2012, тъй като това решение предопредели изхода на останалите дела), че интендантството на цивилната листа на царя, което стопанисва и ръководи имуществото му, е държавна институция, и затова парцелите, чиито нотариални актове са на името на интендантството, са държавни, а не персонални на царете.
Защо съдът не назначи експертиза от историци що е това интендантство на цивилната листа на царя?
Аз нямам отговор. Този въпрос се заобикаля обществено от всички представители по тематиката, евентуално тъй като е непристойно да се пита по решения на съда.
Но има още въпроси: тримата висши съдии пренебрегнаха всички писмени документи и всички свидетелски показания за собствеността на парцелите и за характера на интендантството, показани от страната на наследниците на царската фамилия; в това число правилника на интендантството, от който се вижда, че е било гражданска канцелария за ръководство на царското имущество. Тримата съдии пренебрегнаха и всички въпроси, произлизащи от логиката на настоящите в Царство България закони.
(Само някои от въпросите: Защо, в случай че интендантството е държавен орган, липсва документ за учредяването му; за какво не попада в никой регистър; за какво не са одитирани харчовете му от Сметната палата; за какво основният интендант и чиновниците се назначават от царя без приподписване от министър; за какво интендантът може да купува и продава с парите на царя единствено по упълномощаване от монарха... Над половината от възраженията в касационната тъжба въобще не бяха разисквани. Съдът се опря главно на това, че интендантството ръководи с изключение на персоналните парцели на царя, също и държавните, които той употребява, а разноските за държавните се поемат от бюджета.)
Така България се оказа единствената страна в света, чийто царе не са имали частна благосъстоятелност
С изключение на къщата в с. Баня, Карловско, издигната от цар Борис III. Въпреки стотиците продавателни записи за покупка на земя край Врана и Кричим от княз Фердинанд в края на 19-ти и началото на 20-ти век, които се намират в Държавния списък. Впрочем всички парцели са издигнати от княз /след Независимостта цар/ Фердинанд, без къщата в с. Баня.
В историята на Третата българска страна до 1947 година са правени три разказа на всички покрити здания в България - от три държавни управления: на Александър Стамболийски /1923/, Андрей Ляпчев /1933/, и от Кимон Георгиев /1947/. И в трите разказа парцелите на царя, стопанисвани от интендантството, попадат разграничени на частни и държавни. Трябваше да доживее България до днешните си демократични времена, да се родят политици като Яне Янев, Бойко Борисов, Мирослав Найденов и да разгласят, че " царските парцели са били постоянно държавна благосъстоятелност, защото принадлежали на короната ", каквото и да значи това.
Щом съдът е споделил, извършва се - това значи да има правов ред
Уважението към правовия ред значи да се извършват решенията на съда. Но не и да не бъдат коментирани. Вероятно висшите съдии по съвест и разбиране са взели решението си, защото са считали, че по този начин пазят държавния и публичен интерес. Това е моето пояснение за решение №209 по гражданско дело №673/2011 година на Върховния съд (делото Кричим), - първото решение в интерес на страната.
Има и друго пояснение: по принцип правосъдните решения са " крайни ", в смисъл безапелационни, с цел да се предотврати спорната процедура. Казано с елементарни думи: всевъзможни съмнения, всички " може би " и " евентуално ", които пораждат при разискването на доказателствата и в които се отразява безбрежната трудност на всеки проблем, най-после съдът е задължен да обезврежда в късата решителност на решението - " съдът удостоверява " или " съдът анулира ".
Има обаче и трето :
Съдиите не работят във вакуум, а в отровената политизирана среда, която си е споделила думата преди тях
Съдиите работят измежду прегазено разделяне на управляващите от политическите властници. (Да напомням ли по какъв начин министър председателят Бойко Борисов дойде - не, връхлетя, във Висшия правосъден съвет да държи назидателна тирада, без да го е поканил ВСС; и по какъв начин висшите шефове на правосъдната власт даже не го попитаха " кой ви предложения, господин министър-председател ", и до през днешния ден нямат реакция по скандалната проява, а се хвърлиха да засвидетелстват респект и поклонение? Е, измежду тази предадена от вътрешната страна самостоятелност на тяхната власт работят съдиите, по тази причина и техните решения могат и би трябвало да бъдат коментирани...)
Затова и считам, че най-тежкото проваляне, което сагата с царските парцели нанесе, е точно въвличането на съда в игрите по решаването на един всъщност историко-политически въпрос. Решението трябваше да бъде политическо през цялото време с приемане на закон за царските парцели, както бе признат законът за реституцията за всички български жители. Сега, пред задаващия се позорен излаз за българската страна в Страсбург, цивилизованият излаз вътре в страната е извънсъдебно съглашение и правенето на закон за царските парцели. Защото лишаването от благосъстоятелност на един български жител, до момента в който всички други жители си реституираха отнетата недвижима благосъстоятелност, е
пар екселанс дискриминация на съображение, че този човек е бил цар
Ако ние като народ сме съгласни с това, значи заслужаваме ориста си. Разликата сред тази дискриминация и болшевишко-класовата е в употребяваното оръжие - пропагандата е заменила наганта. Чудя се кой ще е този наш правист, който ще съумее да напише защитното мнение на българската страна, в случай че й бъде поискано от Европейския съд в Страсбург: мнение, което ще би трябвало да изясни разумно по какъв начин по този начин страната първо връща едни парцели и след това ги взима назад.
Затова съглашението е цивилизованият метод за изход от тресавището.
И в случай че то се окаже невероятно, ще е
поради страха на Борисов от отрицателната реакция на обработеното публично мнение и от рекета на съдружния му сътрудник
Така разрешаването на проблема най-вероятно още веднъж ще се отсрочи и най-после ще се произнесе Страсбург. А кашата е забъркана от политиците /осъществено с благословията на Бойко Борисов/ и би трябвало да бъде изчистена от тях /пак от Бойко Борисов/. Друг рационален излаз няма. Народ и страна, които не почитат личната си история, да не чакат почитание от други.
Това са, с три фрази, дейностите на българската страна по проблема с реституираните и още веднъж одържавени парцели на царската фамилия към днешна дата - дейности, които се чака да доведат до наказание от Европейския съд в Страсбург. В понеделник министърът на правораздаването Цецка Цачева оповести решението на работната група, а то е, че изпълнителната власт няма да предприеме нищо, топката е в Народното събрание, който може да сътвори специфичен закон, само че държавното управление няма да инициира подобен. Да си решат депутатите, в случай че имат воля и единодушие. Това става две седмици откакто Министерството на районното развиване и благоустройството внесе в съда искане за прекъсване на две каузи - за Врана и за Царска Бистрица. Тъй като молбите за прекъсване на двете каузи са импортирани с изискване " до изговаряне на работната група ", в този момент те са в действителност изтеглени.
До момента страната е спечелила дефинитивно на три инстанции разногласието за чифлика Кричим /през 2012 г./, за къщата в Ситняково /2016/ и за хижата Саръгьол в Рила /2016/. На втора инстанция са извоювани делата за Царска Бистрица и земеделското имение Врана. Без решения към момента на първа инстанция са Врана и горите в Рила.
Дотук ни докара политическата измама " в отбрана на държавния и публичен интерес "
Областни шефове от разнообразни цветове и аграрни служби започнаха реституирането на парцелите въз основа на решението на Конституционния съд, взето единомислещо през 1998 година, което анулира указа на Държавния съвет от 18 декември 1947 година, който гласи: " Обявяват се за благосъстоятелност на Народната република България всички движими и недвижими парцели, находящи се на територията на България и принадлежащи на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, персонално добити и наследени ". Този декрет е бил предшестван от списък на държавното управление от 1946 година, в който са посочени персоналните парцели на царската фамилия - 13 на брой, от които наследникът Симеон Сакскобурготски изиска връщане на седем.
И коментарът можеше да свърши тук - с елементарния и ненавиждан въпрос на здравия разсъдък, който пита: в случай че изброеното в разказа недвижимо имущество не е било частна благосъстоятелност, какво е наложило да бъде одържавявано. Но не може да свърши тук коментарът - елементарният въпрос бе удавен в най-кресливото политическо двуличие, което през годините се трансформира в ефектно предизборно оръжие на всички политически партии. " Десни " и " леви " подхвърляха на гласоподавателите си стръвта на злоба, прерастваща в откровена злоба към наследника на царете, а и самият той цар от 1943 до 1946 година, че " ще върнат на народа парцелите, които му принадлежат ". (Само мимоходом означавам: със извоювания дефинитивно от страната царски чифлик Кричим сега разполага НСО.)
Популисткият пробив, който погреба историческите обстоятелства и възкреси омразата " по формулировка "
Така през декември 2009г. болшинството на ГЕРБ по предложение на Яне Янев и с поддръжката на Съюз на демократичните сили и " Атака " гласоподава противоконституционния по мнението на всички адвокати мораториум, с който не разрешиха на приетия към този момент за притежател Симеон Сакскобургготски да се разпорежда с имуществото, като в същото време го задължиха да го поддържа в положително положение, до приемането на закон. /Спомням си, че тогава Бойко Борисов се спотайваше от публицистите, както и сега/.
Така популизмът с огромно промиване на мозъците, за което голяма роля изиграха и медиите, реализира унищожителен пробив в всеобщото схващане - " пристигнал да заграби парцелите, които не са негови, а на страната ".
Докато всички други - сини и червени, можеха да си реституират отнетото от техните предшественици. А всяка друга позиция, която се опира на историческите обстоятелства и не се вписва в мейнстрийма за " мадридския навлек ", бе третирана като царско блюдолизничество. Да бъде мразен или най-малко нападан в диалог царят поради парцелите се трансформира в символ на изтънчен интелектуален усет. Аргументи не се слушаха.
Здравият разсъдък напълно отстъпи и пропагандата закупи дейности онлайн по малкия екран, когато самият аграрни министър Мирослав Найденов извика телевизионните камери, с цел да покажат по какъв начин той собственоръчно отнася купчината папки в съда, с цел да възвърне " историческата правдивост ", отнемайки горите в Рила. (Пак единствено мимоходом ще отбележа: в реституираните от Симеон Сакскобургготски рилски гори не е открита бракониерска и друга противозаконна сеч, споделиха от Министерство на здравеопазването на мой въпрос при започване на годината).
Сред тази атмосфера на властваща агитация съдът трябваше да каже самостоятелната си дума
И съдът сподели (имам поради най-много решението на състава на Върховния касационен съд по делото за чифлика Кричим от 2012, тъй като това решение предопредели изхода на останалите дела), че интендантството на цивилната листа на царя, което стопанисва и ръководи имуществото му, е държавна институция, и затова парцелите, чиито нотариални актове са на името на интендантството, са държавни, а не персонални на царете.
Защо съдът не назначи експертиза от историци що е това интендантство на цивилната листа на царя?
Аз нямам отговор. Този въпрос се заобикаля обществено от всички представители по тематиката, евентуално тъй като е непристойно да се пита по решения на съда.
Но има още въпроси: тримата висши съдии пренебрегнаха всички писмени документи и всички свидетелски показания за собствеността на парцелите и за характера на интендантството, показани от страната на наследниците на царската фамилия; в това число правилника на интендантството, от който се вижда, че е било гражданска канцелария за ръководство на царското имущество. Тримата съдии пренебрегнаха и всички въпроси, произлизащи от логиката на настоящите в Царство България закони.
(Само някои от въпросите: Защо, в случай че интендантството е държавен орган, липсва документ за учредяването му; за какво не попада в никой регистър; за какво не са одитирани харчовете му от Сметната палата; за какво основният интендант и чиновниците се назначават от царя без приподписване от министър; за какво интендантът може да купува и продава с парите на царя единствено по упълномощаване от монарха... Над половината от възраженията в касационната тъжба въобще не бяха разисквани. Съдът се опря главно на това, че интендантството ръководи с изключение на персоналните парцели на царя, също и държавните, които той употребява, а разноските за държавните се поемат от бюджета.)
Така България се оказа единствената страна в света, чийто царе не са имали частна благосъстоятелност
С изключение на къщата в с. Баня, Карловско, издигната от цар Борис III. Въпреки стотиците продавателни записи за покупка на земя край Врана и Кричим от княз Фердинанд в края на 19-ти и началото на 20-ти век, които се намират в Държавния списък. Впрочем всички парцели са издигнати от княз /след Независимостта цар/ Фердинанд, без къщата в с. Баня.
В историята на Третата българска страна до 1947 година са правени три разказа на всички покрити здания в България - от три държавни управления: на Александър Стамболийски /1923/, Андрей Ляпчев /1933/, и от Кимон Георгиев /1947/. И в трите разказа парцелите на царя, стопанисвани от интендантството, попадат разграничени на частни и държавни. Трябваше да доживее България до днешните си демократични времена, да се родят политици като Яне Янев, Бойко Борисов, Мирослав Найденов и да разгласят, че " царските парцели са били постоянно държавна благосъстоятелност, защото принадлежали на короната ", каквото и да значи това.
Щом съдът е споделил, извършва се - това значи да има правов ред
Уважението към правовия ред значи да се извършват решенията на съда. Но не и да не бъдат коментирани. Вероятно висшите съдии по съвест и разбиране са взели решението си, защото са считали, че по този начин пазят държавния и публичен интерес. Това е моето пояснение за решение №209 по гражданско дело №673/2011 година на Върховния съд (делото Кричим), - първото решение в интерес на страната.
Има и друго пояснение: по принцип правосъдните решения са " крайни ", в смисъл безапелационни, с цел да се предотврати спорната процедура. Казано с елементарни думи: всевъзможни съмнения, всички " може би " и " евентуално ", които пораждат при разискването на доказателствата и в които се отразява безбрежната трудност на всеки проблем, най-после съдът е задължен да обезврежда в късата решителност на решението - " съдът удостоверява " или " съдът анулира ".
Има обаче и трето :
Съдиите не работят във вакуум, а в отровената политизирана среда, която си е споделила думата преди тях
Съдиите работят измежду прегазено разделяне на управляващите от политическите властници. (Да напомням ли по какъв начин министър председателят Бойко Борисов дойде - не, връхлетя, във Висшия правосъден съвет да държи назидателна тирада, без да го е поканил ВСС; и по какъв начин висшите шефове на правосъдната власт даже не го попитаха " кой ви предложения, господин министър-председател ", и до през днешния ден нямат реакция по скандалната проява, а се хвърлиха да засвидетелстват респект и поклонение? Е, измежду тази предадена от вътрешната страна самостоятелност на тяхната власт работят съдиите, по тази причина и техните решения могат и би трябвало да бъдат коментирани...)
Затова и считам, че най-тежкото проваляне, което сагата с царските парцели нанесе, е точно въвличането на съда в игрите по решаването на един всъщност историко-политически въпрос. Решението трябваше да бъде политическо през цялото време с приемане на закон за царските парцели, както бе признат законът за реституцията за всички български жители. Сега, пред задаващия се позорен излаз за българската страна в Страсбург, цивилизованият излаз вътре в страната е извънсъдебно съглашение и правенето на закон за царските парцели. Защото лишаването от благосъстоятелност на един български жител, до момента в който всички други жители си реституираха отнетата недвижима благосъстоятелност, е
пар екселанс дискриминация на съображение, че този човек е бил цар
Ако ние като народ сме съгласни с това, значи заслужаваме ориста си. Разликата сред тази дискриминация и болшевишко-класовата е в употребяваното оръжие - пропагандата е заменила наганта. Чудя се кой ще е този наш правист, който ще съумее да напише защитното мнение на българската страна, в случай че й бъде поискано от Европейския съд в Страсбург: мнение, което ще би трябвало да изясни разумно по какъв начин по този начин страната първо връща едни парцели и след това ги взима назад.
Затова съглашението е цивилизованият метод за изход от тресавището.
И в случай че то се окаже невероятно, ще е
поради страха на Борисов от отрицателната реакция на обработеното публично мнение и от рекета на съдружния му сътрудник
Така разрешаването на проблема най-вероятно още веднъж ще се отсрочи и най-после ще се произнесе Страсбург. А кашата е забъркана от политиците /осъществено с благословията на Бойко Борисов/ и би трябвало да бъде изчистена от тях /пак от Бойко Борисов/. Друг рационален излаз няма. Народ и страна, които не почитат личната си история, да не чакат почитание от други.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ