Кристина и Михаил Белчеви: Някой ден и аз ще остарея, а ти едничка ще си с мен в тихата алея
Да вълнуваш хората е божа искра
Много от младите могат да пеят, само че вършат взаимни отстъпки в името на комерса
Песента „ За теб, Българийо ” първоначално бе неразрешена, а в този момент е негласният химн
– Предстои ви огромен концерт в зала 1 на НДК на 8 ноември, на който Мишо ще означи своя 50-годишен театрален празник. Какво да чакат вашите фенове от това събитие?
Михаил Белчев: Хората, които ще дойдат на този концерт знаят какво да чакат от мен и знаят, че аз пея лирика, като и този път няма да изневеря на това, за което цялостен живот радея – песента да изнесе хората малко по-нагоре над земята. Целта ми е всеки, който участва на концерта, по-късно да излезе малко по-спокоен, по-окрилен и по-вярващ в положителното. На сцената ще бъдат и доста сътрудници, които са пели мои стихове, като Богдана и Стефан, Васил Найденов, Нели Рангелова, Йордан Караджов, Теодосий Спасов… Синът ни Константин също готви изненади с неговите другари и оркестър.
Кристина Белчева: Ще пеят и квартет “Славей ”, Камелия Тодорова, Илия Ангелов, а ще има и актьори – Владо Пенев, Силвия Лулчева, Калин Сърменов. За тези 50 години на сцена Мишо желае да събере сътрудниците, които са му близки, с които са работили дружно и с които са прекарвали безсънни нощи, с цел да измислят нещо. Аз мисля, че може да се чака един нравствен празник – ще има наслада, сълзи, усмивки и мемоари – концертите на Мишо имат този дух на филтриране.
– Каква е тайната за това песните ви да не престават да са обичани на хората, към този момент толкоз години, а не са като днешните хитове-еднодневки?
М.: Не знам каква е тайната. Може би е искреността, честността, истинността, желанието за нещо по-добро, само че няма загадка. Обичам да изтъквам нещо, което Жак Брел беше написал за Адамо: “С твоите песни са се обичали, обичат се и ще се обичат… ”.
К.: Това са доста необясними неща, тъй като има хора – изключителни артисти и музиканти, само че някак си не те допират. Това е божа искра, с която ти си белязан да вълнуваш хората – дали в спектакъл, дали в кино, или в музиката.
– Коя ваша ария има най-интересна, или необикновена история, към основаването й?
М.: Така е ставало, че всяка ария си има някаква легенда. Мисля даже, че мога да издам една книга с такива митове, тъй като са доста.
К.: А какъв брой доста песни са се раждали нощем… Той ме буди и аз даже съм първата, която ги изпява по музиката, с цел да реши дали си пасва с текста. Така беше и с албума на Лили Иванова – “Готови ли сте за обич? ”, в който съвсем всички текстове са на Мишо, била съм директен очевидец и участник в основаването им. Мисля, че това е един от най-успешните нейни албуми и това не е единствено мое мнение.
М.: Лили е от доста дребното хора, които умеят да влязат в текста, поемат го като орис, само че по този начин е и цялото мое потомство – и Богдана, и Йорданка, всички имат отношение към текста, Маргарита и Нели също.
– А случвало ли се е ваша ария да бъде забранявана?
М.: Имаше преди една комисия за текстове в радиото и съм имал проблеми с “За Теб, Българийо ”, която си беше една доста прилична ария. Сашо Бръзицов, лека му пръст, беше написал музиката, само че текстът не мина, тъй като бил доста съответен и персонален! По-късно Тончо Русев написа музика към нея, аз малко пипнах текста и ето, че в този момент е негласният химн, изпълняван от Веско Маринов. Имал съм и други закачки, като да вземем за пример за финала на “По първи петли ”. Третият куплет падна напълно, тъй като нямало излаз, какъв излаз, бе?! Говорим за преди 10-ти ноември!
– Какво мислите за най-актуалните имена на родната сцена, които залагат на абсурда и провокацията?
К.: Между другото доста от тях могат да пеят, обаче вършат взаимни отстъпки в името на комерса, очевидно по този начин са си решили, че за тях това е бизнес – за едни е бизнес, за други живот! Мишо е от хората, за които е живот! Веднъж Косьо ни зададе подобен въпрос – мамо, баща, какво ще кажете, в случай че направя компромис и запея такива песни? Знам, че той в никакъв случай няма да го направи, само че ни изпитва какво ще му кажем. Отговаряме му, че следователно му препоръчаме да се храни с нещо друго. А той – даже и в случай че ми заплащат доста пари, а аз му споделям – да! Синът ни е удовлетворен от този отговор и популярност Богу, че възпитанието ни не е отишло на кино и не сме го научили да печели елементарно. По същия метод ни е питал и за риалити форматите – дали ще влезем, в случай че ни поканят и ни предложат доста пари, а ние му споделяме, че никога, а той – тъкмо по този начин, другояче нямаше да ви почитам като родители!
М.: Да, даже ми споделяха, че ще умра гладен… Аз се усещам горделив, че върша това, което желая и ми доставя наслаждение, а и за това са ми плащали.
– Синът ви Константин потвърди, че е наследил вашия музикален гений и даже към този момент има собствен албум “Свръхдоза обич ”. Притеснявате ли се за неговата бъдеща реализация в днешната културна среда?
К.: Той е доста мъдро момче и няма да направи покруса, в случай че не си изкарва хляба с пеене, само че ще е тъпо, тъй като доста нескромно ще прозвучи, само че Косьо има прелестно наличие на сцената. Аз съм доста сериозна и даже на него не съм му казвала това, само че мисля, че ще е тъпо едно такова момче просто да се откаже от сцената.
М.: Ще се бори! Отговорен е към това, което прави и е перфекционист, при него няма взаимни отстъпки. Той е единствено на 23 години, ще видим…
– Наталия Симеонова признава, че вашата ария “От доста, доста отдалеко ” я вълнува до сълзи и неслучайно я е избрала за сватбения си танц с Денис Ризов. Правят ли ви постоянно такива самопризнания и вас самите коя ария ви кара да се просълзявате?
М.: Правят ни, тъй като доста постоянно ме канят като изненада на някой празник, или честване – това е необикновено преживяване. Също по този начин непрестанно и в София и в провинцията ми споделят: благодаря, че ви има!
К.: Скоро напълно младо момиче ни сподели, че е един от най-големите ни почитатели, което доста ме изненада, само че и зарадва. На доста концерти към този момент виждаме младежи, които пеят песните ни, т.е. има една част от това младо потомство, които са напълно разнообразни – непокътнати, възпитани, с друга просвета. Знаем, че експанзията е по-силна, само че няма да позволим да победи. Иначе песента “Спомен за на следващия ден ” ни вълнува изключително мощно, нея Мишо едвам я изпява, тъй като постоянно е със сълзи на очи: “Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея, а ти едничка ще си с мен в тихата алея ”…
М.: Стиховете са на Атанас Капралов, а музиката на Хайго Агасян. Винаги се разплаквам на нея, тъй като е дует и като се погледнем двамата и аз съм подготвен! Смеят се. Другата ария е “В полумрака на загатна ”, която е по мои стихове, а музиката е на Стефан Димитров – с нея постоянно приключвам концертите.
– Кристина, кой е най-хубавият комплимент, който Мишо ти е правил?
К.: Че детското в мен съществува до ден-днешен и не съм изгубила детския възторг и екстаз. Казва ми също, че няма да разреши да остарея!
М.: Ние в действителност доста се обичаме -35 години сме дружно, а направихме 30 законни – перлената женитба! Според мен би трябвало да се женят хората, тъй като в този момент си живеят волно на фамилни начала, само че си е друго да има една женитба. Не приказвам за това- ние даваме кола, ние вила. Фактът, че ти се заклеваш пред Бога – има си сексапил в това. Не познавам такова момиче, което да не мечтае да се види в бяла рокля.
К.: Аз да вземем за пример, в никакъв случай не съм мечтала да съм в бяла рокля, тъй като от дете ме беше отвратило това – с тези гердани с пари и долари, които съм виждала на булките, както и тези отворени чанти, в които се събират пари…
– Кои черти цените най-вече един в различен?
М.: Много неща са – достолепието, както и това, че пази гърба ми и аз се усещам предпазен и не мисля за това, което става зад тила ми – ненавиждам да се занимавам с гадости!
К: Аз оценявам най-вече в Мишо добротата и честността!
– Как си обяснявате това, че у нас толкоз малко се почитат същински стойностните персони, които са създали доста за страната ни?
К.: По отношение на това по какъв начин страната се отнася към стойностните персони в региона на изкуствата в действителност може малко да се поразсъждава, тъй като виждаме по какъв начин една велика страна, като Франция изпрати Джони Холидей и Шарл Азнавур. Какво почитание има тя към тези персони.
М.: Зад ковчега на Азнавур вървеше Макрон, също и президентът на Армения…По това си проличава равнището на страната и на политиците – по уважението към културата!
К.: Погледнете да вземем за пример, че в зала 1 на НДК има едно каре в средата, което е за политиците и стои празно по време на концертите на българските реализатори там, единствено предходната година на концерта на Мишо пристигнаха няколко. Аз имам едно предложение, като там е празно – за какво не сложат на тези места хора в неравностойно състояние, хора, за които ще е чест да участват.
М.: Защо не се вършат такива жестове, а да има единствено една черна дупка тъкмо против погледа ти, която те побърква да я гледаш!
– Отчайвали ли сте от обстановката в страната ни?
К.: Мишо е по-склонен да пада духом от време на време, имаше такива интервали преди години. Беше комплицирано за хората, които се занимават с изкуство, а той не може да понася да вижда негови сътрудници – писатели и поети до кофата…, това е алегорично казано, несъмнено. Но аз, някак си съумявам да подкрепям оптимизъм, нека да имам тези сили и отсега нататък. Казвам си, че човек би трябвало да е здрав и тогава може да се оправи с всяка обстановка, за мен най-висшата полезност е здравето.
М.: Не падайте духом, поручик Галицин! Наистина ми е болно, като ги виждам до кофите.
– Кой от сътрудниците ви, които към този момент не са сред нас, ви липсва най-вече?
М.: О, всички ми липсват, аз изгубих доста другари – Стефчо Воронов, Паша, Боре Годжунов, Боре Грънчаров, Боян, Маца Нейкова, дето ми беше като сестра, Найден, Сашо Бръзицов, Дари Икономов…
– Доколко значимо е материалното за вас?
М.: Доколкото да мога да пребивавам почтено, да си виждам фамилията и да не се отнемам от най-нужните неща.
К.: Алчността за мен е от най-големите пороци. Нямаме никакво предпочитание да си купуваме къща на Канарските острови, или на Карибите. България е толкоз красива, че на нас ни е безусловно задоволително.
М.: Е, не може да не ми прави усещане и сметката ни за тока…
К.: Или синът ни, като каже – баща, би трябвало да ти купя часовник, който прави ЕКГ, мери пулса и дава сигнали, в случай че има проблеми. Не може също по този начин да не желае да си вземе и хубава китара, и те стават няколко неща…
М.: Не може, Косьо учеше в Италианския колеж и там някои от децата имаха огромни благоприятни условия, а той.. Даже имам едно стихотворение, отдадено на това. Питала ги беше учителката – родителите на кой какво работят, бащата на един имал фабрика, на различен цех, на трети е политик, а неговият – песнички написа, седи си примерно на тротоара пред Орлов мост и написа, доста готино! Той се държа толкоз почтено тогава и не сподели, че се тормози от това, че отива с автобуса на учебно заведение, а не с БТР да вземем за пример.
К.: Аз се разплаках, като прочетох това стихотворение.
– Притесняват ли ви шокиращите случаи на експанзия и принуждение, за които слушаме в новините и стават даже в учебните заведения?
М.: Това най-вече ни тормози. Те още не са подготвени за пеперудите в стомаха, а към този момент им дават секс и рокендрол, не става по този начин тая работа… Не съм пуритан, само че тези деца към този момент са деформирани, ужасно е!
К.: Моята героиня в пиесата споделя: не помниха даже пеперудите! Сега някои деца не са виждали да вземем за пример светулки, или таралеж… Агресията при децата също ме шокира, освен посред им, само че и към животинките, както и войнстващата нецензурност. Има наслагване, което идва даже от видеоигрите и от филмите, които децата гледат и в които има ужасно доста експанзия.
– В какво вярвате?
К.: Аз доста имам вяра – в положителното, в положителния излаз, в бъдещето за страната ни. Скоро една другарка, която другояче е огромен родолюбец, беше написала във фейсбук: Вече увещавам децата си – обичайте страната си, само че бягайте от страната! Това още не мога да го кажа, а и не бих.
М.: Нашият наследник не желае да чуе за на открито, а е младо момче.
Нашите посетители
Известното артистично семейство Кристина и Михаил Белчеви печелят сърцата на публиката освен с прелестните си песни, само че и с откровената обич посред им, която проличава във всеки техен жест, или дума. Историята за запознанството им звучи като сантиментална приказка. Кристина чува по радиото ария на Лили Иванова, за която афишират, че е по текст на Михаил Белчев и тя остава мощно впечатлена и разчувствана. Замисля се, че индивидът, написал такива думи би трябвало да е доста прочувствен и си задава въпроса – къде са тези мъже? Само два дни по-късно ориста ги среща в обща компания и там попаднали в плен на любовта, която ги държи дружно към този момент повече от 35 години. Михаил Белчев е притежател на пет награди “Златен Орфей ” и е написал текстовете за някои от най-красивите песни в родната музика като “Не остарявай обич ”, “Булевардът ”, “По първи петли ”, “От доста, доста отдалеко ”, “Седем дни ”, “Откровение ”, “Приятелство ”, “Късна обич ”, “Спомен за на следващия ден ”, “Майчице ”, “Самота ” и доста други.
Много от младите могат да пеят, само че вършат взаимни отстъпки в името на комерса
Песента „ За теб, Българийо ” първоначално бе неразрешена, а в този момент е негласният химн
– Предстои ви огромен концерт в зала 1 на НДК на 8 ноември, на който Мишо ще означи своя 50-годишен театрален празник. Какво да чакат вашите фенове от това събитие?
Михаил Белчев: Хората, които ще дойдат на този концерт знаят какво да чакат от мен и знаят, че аз пея лирика, като и този път няма да изневеря на това, за което цялостен живот радея – песента да изнесе хората малко по-нагоре над земята. Целта ми е всеки, който участва на концерта, по-късно да излезе малко по-спокоен, по-окрилен и по-вярващ в положителното. На сцената ще бъдат и доста сътрудници, които са пели мои стихове, като Богдана и Стефан, Васил Найденов, Нели Рангелова, Йордан Караджов, Теодосий Спасов… Синът ни Константин също готви изненади с неговите другари и оркестър.
Кристина Белчева: Ще пеят и квартет “Славей ”, Камелия Тодорова, Илия Ангелов, а ще има и актьори – Владо Пенев, Силвия Лулчева, Калин Сърменов. За тези 50 години на сцена Мишо желае да събере сътрудниците, които са му близки, с които са работили дружно и с които са прекарвали безсънни нощи, с цел да измислят нещо. Аз мисля, че може да се чака един нравствен празник – ще има наслада, сълзи, усмивки и мемоари – концертите на Мишо имат този дух на филтриране.
– Каква е тайната за това песните ви да не престават да са обичани на хората, към този момент толкоз години, а не са като днешните хитове-еднодневки?
М.: Не знам каква е тайната. Може би е искреността, честността, истинността, желанието за нещо по-добро, само че няма загадка. Обичам да изтъквам нещо, което Жак Брел беше написал за Адамо: “С твоите песни са се обичали, обичат се и ще се обичат… ”.
К.: Това са доста необясними неща, тъй като има хора – изключителни артисти и музиканти, само че някак си не те допират. Това е божа искра, с която ти си белязан да вълнуваш хората – дали в спектакъл, дали в кино, или в музиката.
– Коя ваша ария има най-интересна, или необикновена история, към основаването й?
М.: Така е ставало, че всяка ария си има някаква легенда. Мисля даже, че мога да издам една книга с такива митове, тъй като са доста.
К.: А какъв брой доста песни са се раждали нощем… Той ме буди и аз даже съм първата, която ги изпява по музиката, с цел да реши дали си пасва с текста. Така беше и с албума на Лили Иванова – “Готови ли сте за обич? ”, в който съвсем всички текстове са на Мишо, била съм директен очевидец и участник в основаването им. Мисля, че това е един от най-успешните нейни албуми и това не е единствено мое мнение.
М.: Лили е от доста дребното хора, които умеят да влязат в текста, поемат го като орис, само че по този начин е и цялото мое потомство – и Богдана, и Йорданка, всички имат отношение към текста, Маргарита и Нели също.
– А случвало ли се е ваша ария да бъде забранявана?
М.: Имаше преди една комисия за текстове в радиото и съм имал проблеми с “За Теб, Българийо ”, която си беше една доста прилична ария. Сашо Бръзицов, лека му пръст, беше написал музиката, само че текстът не мина, тъй като бил доста съответен и персонален! По-късно Тончо Русев написа музика към нея, аз малко пипнах текста и ето, че в този момент е негласният химн, изпълняван от Веско Маринов. Имал съм и други закачки, като да вземем за пример за финала на “По първи петли ”. Третият куплет падна напълно, тъй като нямало излаз, какъв излаз, бе?! Говорим за преди 10-ти ноември!
– Какво мислите за най-актуалните имена на родната сцена, които залагат на абсурда и провокацията?
К.: Между другото доста от тях могат да пеят, обаче вършат взаимни отстъпки в името на комерса, очевидно по този начин са си решили, че за тях това е бизнес – за едни е бизнес, за други живот! Мишо е от хората, за които е живот! Веднъж Косьо ни зададе подобен въпрос – мамо, баща, какво ще кажете, в случай че направя компромис и запея такива песни? Знам, че той в никакъв случай няма да го направи, само че ни изпитва какво ще му кажем. Отговаряме му, че следователно му препоръчаме да се храни с нещо друго. А той – даже и в случай че ми заплащат доста пари, а аз му споделям – да! Синът ни е удовлетворен от този отговор и популярност Богу, че възпитанието ни не е отишло на кино и не сме го научили да печели елементарно. По същия метод ни е питал и за риалити форматите – дали ще влезем, в случай че ни поканят и ни предложат доста пари, а ние му споделяме, че никога, а той – тъкмо по този начин, другояче нямаше да ви почитам като родители!
М.: Да, даже ми споделяха, че ще умра гладен… Аз се усещам горделив, че върша това, което желая и ми доставя наслаждение, а и за това са ми плащали.
– Синът ви Константин потвърди, че е наследил вашия музикален гений и даже към този момент има собствен албум “Свръхдоза обич ”. Притеснявате ли се за неговата бъдеща реализация в днешната културна среда?
К.: Той е доста мъдро момче и няма да направи покруса, в случай че не си изкарва хляба с пеене, само че ще е тъпо, тъй като доста нескромно ще прозвучи, само че Косьо има прелестно наличие на сцената. Аз съм доста сериозна и даже на него не съм му казвала това, само че мисля, че ще е тъпо едно такова момче просто да се откаже от сцената.
М.: Ще се бори! Отговорен е към това, което прави и е перфекционист, при него няма взаимни отстъпки. Той е единствено на 23 години, ще видим…
– Наталия Симеонова признава, че вашата ария “От доста, доста отдалеко ” я вълнува до сълзи и неслучайно я е избрала за сватбения си танц с Денис Ризов. Правят ли ви постоянно такива самопризнания и вас самите коя ария ви кара да се просълзявате?
М.: Правят ни, тъй като доста постоянно ме канят като изненада на някой празник, или честване – това е необикновено преживяване. Също по този начин непрестанно и в София и в провинцията ми споделят: благодаря, че ви има!
К.: Скоро напълно младо момиче ни сподели, че е един от най-големите ни почитатели, което доста ме изненада, само че и зарадва. На доста концерти към този момент виждаме младежи, които пеят песните ни, т.е. има една част от това младо потомство, които са напълно разнообразни – непокътнати, възпитани, с друга просвета. Знаем, че експанзията е по-силна, само че няма да позволим да победи. Иначе песента “Спомен за на следващия ден ” ни вълнува изключително мощно, нея Мишо едвам я изпява, тъй като постоянно е със сълзи на очи: “Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея, а ти едничка ще си с мен в тихата алея ”…
М.: Стиховете са на Атанас Капралов, а музиката на Хайго Агасян. Винаги се разплаквам на нея, тъй като е дует и като се погледнем двамата и аз съм подготвен! Смеят се. Другата ария е “В полумрака на загатна ”, която е по мои стихове, а музиката е на Стефан Димитров – с нея постоянно приключвам концертите.
– Кристина, кой е най-хубавият комплимент, който Мишо ти е правил?
К.: Че детското в мен съществува до ден-днешен и не съм изгубила детския възторг и екстаз. Казва ми също, че няма да разреши да остарея!
М.: Ние в действителност доста се обичаме -35 години сме дружно, а направихме 30 законни – перлената женитба! Според мен би трябвало да се женят хората, тъй като в този момент си живеят волно на фамилни начала, само че си е друго да има една женитба. Не приказвам за това- ние даваме кола, ние вила. Фактът, че ти се заклеваш пред Бога – има си сексапил в това. Не познавам такова момиче, което да не мечтае да се види в бяла рокля.
К.: Аз да вземем за пример, в никакъв случай не съм мечтала да съм в бяла рокля, тъй като от дете ме беше отвратило това – с тези гердани с пари и долари, които съм виждала на булките, както и тези отворени чанти, в които се събират пари…
– Кои черти цените най-вече един в различен?
М.: Много неща са – достолепието, както и това, че пази гърба ми и аз се усещам предпазен и не мисля за това, което става зад тила ми – ненавиждам да се занимавам с гадости!
К: Аз оценявам най-вече в Мишо добротата и честността!
– Как си обяснявате това, че у нас толкоз малко се почитат същински стойностните персони, които са създали доста за страната ни?
К.: По отношение на това по какъв начин страната се отнася към стойностните персони в региона на изкуствата в действителност може малко да се поразсъждава, тъй като виждаме по какъв начин една велика страна, като Франция изпрати Джони Холидей и Шарл Азнавур. Какво почитание има тя към тези персони.
М.: Зад ковчега на Азнавур вървеше Макрон, също и президентът на Армения…По това си проличава равнището на страната и на политиците – по уважението към културата!
К.: Погледнете да вземем за пример, че в зала 1 на НДК има едно каре в средата, което е за политиците и стои празно по време на концертите на българските реализатори там, единствено предходната година на концерта на Мишо пристигнаха няколко. Аз имам едно предложение, като там е празно – за какво не сложат на тези места хора в неравностойно състояние, хора, за които ще е чест да участват.
М.: Защо не се вършат такива жестове, а да има единствено една черна дупка тъкмо против погледа ти, която те побърква да я гледаш!
– Отчайвали ли сте от обстановката в страната ни?
К.: Мишо е по-склонен да пада духом от време на време, имаше такива интервали преди години. Беше комплицирано за хората, които се занимават с изкуство, а той не може да понася да вижда негови сътрудници – писатели и поети до кофата…, това е алегорично казано, несъмнено. Но аз, някак си съумявам да подкрепям оптимизъм, нека да имам тези сили и отсега нататък. Казвам си, че човек би трябвало да е здрав и тогава може да се оправи с всяка обстановка, за мен най-висшата полезност е здравето.
М.: Не падайте духом, поручик Галицин! Наистина ми е болно, като ги виждам до кофите.
– Кой от сътрудниците ви, които към този момент не са сред нас, ви липсва най-вече?
М.: О, всички ми липсват, аз изгубих доста другари – Стефчо Воронов, Паша, Боре Годжунов, Боре Грънчаров, Боян, Маца Нейкова, дето ми беше като сестра, Найден, Сашо Бръзицов, Дари Икономов…
– Доколко значимо е материалното за вас?
М.: Доколкото да мога да пребивавам почтено, да си виждам фамилията и да не се отнемам от най-нужните неща.
К.: Алчността за мен е от най-големите пороци. Нямаме никакво предпочитание да си купуваме къща на Канарските острови, или на Карибите. България е толкоз красива, че на нас ни е безусловно задоволително.
М.: Е, не може да не ми прави усещане и сметката ни за тока…
К.: Или синът ни, като каже – баща, би трябвало да ти купя часовник, който прави ЕКГ, мери пулса и дава сигнали, в случай че има проблеми. Не може също по този начин да не желае да си вземе и хубава китара, и те стават няколко неща…
М.: Не може, Косьо учеше в Италианския колеж и там някои от децата имаха огромни благоприятни условия, а той.. Даже имам едно стихотворение, отдадено на това. Питала ги беше учителката – родителите на кой какво работят, бащата на един имал фабрика, на различен цех, на трети е политик, а неговият – песнички написа, седи си примерно на тротоара пред Орлов мост и написа, доста готино! Той се държа толкоз почтено тогава и не сподели, че се тормози от това, че отива с автобуса на учебно заведение, а не с БТР да вземем за пример.
К.: Аз се разплаках, като прочетох това стихотворение.
– Притесняват ли ви шокиращите случаи на експанзия и принуждение, за които слушаме в новините и стават даже в учебните заведения?
М.: Това най-вече ни тормози. Те още не са подготвени за пеперудите в стомаха, а към този момент им дават секс и рокендрол, не става по този начин тая работа… Не съм пуритан, само че тези деца към този момент са деформирани, ужасно е!
К.: Моята героиня в пиесата споделя: не помниха даже пеперудите! Сега някои деца не са виждали да вземем за пример светулки, или таралеж… Агресията при децата също ме шокира, освен посред им, само че и към животинките, както и войнстващата нецензурност. Има наслагване, което идва даже от видеоигрите и от филмите, които децата гледат и в които има ужасно доста експанзия.
– В какво вярвате?
К.: Аз доста имам вяра – в положителното, в положителния излаз, в бъдещето за страната ни. Скоро една другарка, която другояче е огромен родолюбец, беше написала във фейсбук: Вече увещавам децата си – обичайте страната си, само че бягайте от страната! Това още не мога да го кажа, а и не бих.
М.: Нашият наследник не желае да чуе за на открито, а е младо момче.
Нашите посетители
Известното артистично семейство Кристина и Михаил Белчеви печелят сърцата на публиката освен с прелестните си песни, само че и с откровената обич посред им, която проличава във всеки техен жест, или дума. Историята за запознанството им звучи като сантиментална приказка. Кристина чува по радиото ария на Лили Иванова, за която афишират, че е по текст на Михаил Белчев и тя остава мощно впечатлена и разчувствана. Замисля се, че индивидът, написал такива думи би трябвало да е доста прочувствен и си задава въпроса – къде са тези мъже? Само два дни по-късно ориста ги среща в обща компания и там попаднали в плен на любовта, която ги държи дружно към този момент повече от 35 години. Михаил Белчев е притежател на пет награди “Златен Орфей ” и е написал текстовете за някои от най-красивите песни в родната музика като “Не остарявай обич ”, “Булевардът ”, “По първи петли ”, “От доста, доста отдалеко ”, “Седем дни ”, “Откровение ”, “Приятелство ”, “Късна обич ”, “Спомен за на следващия ден ”, “Майчице ”, “Самота ” и доста други.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ