Мрежата срещу Камелия: стара си за майка. Кои сте вие да съдите, питаме ние
Да станеш майка е най-невероятното чувство. Да бъдеш майка мнозина биха описали като смисъла на живота си. С годините медицината напредна толкоз доста, че все по-често ставаме очевидци на това по какъв начин дами, минали от дълго време 40-те, се радват на щастието да гушнат рожбата си. Безотговорен нарцисизъм ли е това или най-великата благословия?
Точно на най-великия християнски празник една жена показа, че е станала майка. Тя е известна, по тази причина новината се завъртя в медиите и естествено обществените мрежи завчас бяха заляти от мнения. Повечето честитяха насладата на тази жена, само че имаше и такива, които пишеха, че е безконтролно да се дава живот на тази възраст... А тя, възрастта, е 52.
Самата аз родих късно, съгласно медицината и разбиранията на някои. Станах майка на 40. Много мои приятелки към този момент имаха деца зрелостници, а аз занапред сменях памперси. Но какво от това? Всеки има правото самичък да реши по кое време, по какъв начин и с кого. Нали? Това е прекомерно персонален избор. А в доста от случаите, не е и въпрос на избор, а на случване.
Много от днешните двойки срещат компликации да имат деца. Проблемът не е единствено у нас, международен е. Дали поради напрежението, който е неизменима част от живота ни, дали, поради некачествената храна, хормоните, отровите, мръсния въздух, само че е реалност - милиони двойки по целия свят всекидневно водят битка да имат свое дете. Понякога тази битка продължава с години. И е съпроводена с голям брой несполучливи опити, стотици хиляди, дадени за проучвания, лекарства, процедури... Разбира се, нищо от това няма значение, в случай че в един миг ти схванеш, че ще ставаш мама или тате. Чувството в действителност е необикновено. И да, всеки самичък си преценява. Защото всеки самичък ще се грижи за това малко дребосъче, ще подари от любовта си, ще даде живота си, с цел да го види щастливо, по какъв начин пораства и става част от Вселената.
И всички мнения от вида на " прекомерно си остаряла ", " кой ще го гледа след това ", " егоистично е ", са някак не на място. Според мен. Всеки има право да бъде благополучен. Всеки има право на своята дребна Вселена, част от огромната. И единствено оня горе, чието Възкресение празнувахме преди дни, има право да съди и да взема решение кой, по какъв начин, какъв брой и докога...
За детето неговата майка е най-красивата, благата, невероятната на света. За майката нейното дете е най-страхотното, умното, красивото.
Трябва да се радваме за всяко живо и крепко новородено, което освен това ще бъде отгледано в дом, изпълнен с обич и благополучие. Не са ни проблем децата, родени с обич от по-възрастни майки, проблем са ни децата родени от малолетни майки, които по-късно ги захвърлят като непотребни движимости. Проблем са децата, родени от майки, които не оставят бутилката с алкохола, които не знаят на кой свят се намират, които не кърмят, не гушкат, които считат шамара за нещо обикновено, които шмъркат и не им пука, че дребното вързопче обич плаче ненахранено и необичано.
Проблем са ни измислените публични правила, налагани от също толкоз измислени моралисти. Хора, които не виждат нищо неправилно, в това да изневеряват или да прекарват времето в чата, до момента в който децата им се борят за минути на внимание.
Проблем са ни хората, които не се тормозят да дават неприятен образец на тези след тях, да ги лишат от грижи, с цел да задоволяват личните си прищявки и стремежи.
И се чудя по какъв начин една жена може да изрече сходни думи за друга жена, която най-сетне е сбъднала фантазията си. Да бъде майка. И то след години на опити, стрес и претърпяна болежка.
И няма значение по какъв начин се е появило това бебче. Важно е, че го има. Че озарява един дом със благополучие. Че прави една жена и един мъж щастливи родители. Важното е, че медицината ни разрешава да сбъднем една човешка фантазия. Че медицината тук е в ролята на положителната орисница.
Имам приятелки, които след години битка, използваха донорски яйцеклетки. И в този момент са най-щастливите дами на света. Защото са сбъднали фантазията си да бъдат майки. Нали знаете - да родиш едно дете не значи, че си родител, родител те вършат всички тези безсънни нощи, в които ставаш, с цел да го слушаш дали диша, дали е добре, да го завиеш, когато превързваш раните му, когато го прегръщаш, с цел да го успокоиш, годините, в които си постоянно там, до него, помагайки му да стане добър човек.
А на всички вас, изпълнени с отрицателни чувства и мнения, мога единствено да пожелая - бъдете здрави и обичайте хората до себе си. И не забравяйте, някой ден вашата щерка може да бъде на мястото на Камелия - ще я упрекнете ли, ще я питате ли по какъв начин, или просто ще я прегърнете, спокойни, че е сбъднала фантазията си? Само си помислете. И не бързайте да съдите, преди да влезете в обувките на другия.
От сърце поисквам на Камелия и Цветин здраве и обич, с цел да отгледат това малко почтено ангелче и да могат да му се радват. Сигурна съм, че то е избрало най-хубавото семейство, в което да се появи. Както са създали и вашите деца.
Точно на най-великия християнски празник една жена показа, че е станала майка. Тя е известна, по тази причина новината се завъртя в медиите и естествено обществените мрежи завчас бяха заляти от мнения. Повечето честитяха насладата на тази жена, само че имаше и такива, които пишеха, че е безконтролно да се дава живот на тази възраст... А тя, възрастта, е 52.
Самата аз родих късно, съгласно медицината и разбиранията на някои. Станах майка на 40. Много мои приятелки към този момент имаха деца зрелостници, а аз занапред сменях памперси. Но какво от това? Всеки има правото самичък да реши по кое време, по какъв начин и с кого. Нали? Това е прекомерно персонален избор. А в доста от случаите, не е и въпрос на избор, а на случване.
Много от днешните двойки срещат компликации да имат деца. Проблемът не е единствено у нас, международен е. Дали поради напрежението, който е неизменима част от живота ни, дали, поради некачествената храна, хормоните, отровите, мръсния въздух, само че е реалност - милиони двойки по целия свят всекидневно водят битка да имат свое дете. Понякога тази битка продължава с години. И е съпроводена с голям брой несполучливи опити, стотици хиляди, дадени за проучвания, лекарства, процедури... Разбира се, нищо от това няма значение, в случай че в един миг ти схванеш, че ще ставаш мама или тате. Чувството в действителност е необикновено. И да, всеки самичък си преценява. Защото всеки самичък ще се грижи за това малко дребосъче, ще подари от любовта си, ще даде живота си, с цел да го види щастливо, по какъв начин пораства и става част от Вселената.
И всички мнения от вида на " прекомерно си остаряла ", " кой ще го гледа след това ", " егоистично е ", са някак не на място. Според мен. Всеки има право да бъде благополучен. Всеки има право на своята дребна Вселена, част от огромната. И единствено оня горе, чието Възкресение празнувахме преди дни, има право да съди и да взема решение кой, по какъв начин, какъв брой и докога...
За детето неговата майка е най-красивата, благата, невероятната на света. За майката нейното дете е най-страхотното, умното, красивото.
Трябва да се радваме за всяко живо и крепко новородено, което освен това ще бъде отгледано в дом, изпълнен с обич и благополучие. Не са ни проблем децата, родени с обич от по-възрастни майки, проблем са ни децата родени от малолетни майки, които по-късно ги захвърлят като непотребни движимости. Проблем са децата, родени от майки, които не оставят бутилката с алкохола, които не знаят на кой свят се намират, които не кърмят, не гушкат, които считат шамара за нещо обикновено, които шмъркат и не им пука, че дребното вързопче обич плаче ненахранено и необичано.
Проблем са ни измислените публични правила, налагани от също толкоз измислени моралисти. Хора, които не виждат нищо неправилно, в това да изневеряват или да прекарват времето в чата, до момента в който децата им се борят за минути на внимание.
Проблем са ни хората, които не се тормозят да дават неприятен образец на тези след тях, да ги лишат от грижи, с цел да задоволяват личните си прищявки и стремежи.
И се чудя по какъв начин една жена може да изрече сходни думи за друга жена, която най-сетне е сбъднала фантазията си. Да бъде майка. И то след години на опити, стрес и претърпяна болежка.
И няма значение по какъв начин се е появило това бебче. Важно е, че го има. Че озарява един дом със благополучие. Че прави една жена и един мъж щастливи родители. Важното е, че медицината ни разрешава да сбъднем една човешка фантазия. Че медицината тук е в ролята на положителната орисница.
Имам приятелки, които след години битка, използваха донорски яйцеклетки. И в този момент са най-щастливите дами на света. Защото са сбъднали фантазията си да бъдат майки. Нали знаете - да родиш едно дете не значи, че си родител, родител те вършат всички тези безсънни нощи, в които ставаш, с цел да го слушаш дали диша, дали е добре, да го завиеш, когато превързваш раните му, когато го прегръщаш, с цел да го успокоиш, годините, в които си постоянно там, до него, помагайки му да стане добър човек.
А на всички вас, изпълнени с отрицателни чувства и мнения, мога единствено да пожелая - бъдете здрави и обичайте хората до себе си. И не забравяйте, някой ден вашата щерка може да бъде на мястото на Камелия - ще я упрекнете ли, ще я питате ли по какъв начин, или просто ще я прегърнете, спокойни, че е сбъднала фантазията си? Само си помислете. И не бързайте да съдите, преди да влезете в обувките на другия.
От сърце поисквам на Камелия и Цветин здраве и обич, с цел да отгледат това малко почтено ангелче и да могат да му се радват. Сигурна съм, че то е избрало най-хубавото семейство, в което да се появи. Както са създали и вашите деца.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ