Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше едно

Да, спектакълът в Болшой спектакъл през тази година беше едно дълго чакано и в действителност незабравимо прекарване, което донесе голямо задоволство на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов „ Янините девет братя “ от Любомир Пипков.

Радвам се, че в този момент ще извърша и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от много години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния спектакъл.

Тогава таман се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?

Да, тъкмо по този начин беше.

С какво Ви вълнува Джоконда?

Джоконда е забавен облик, едно приятно творение, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, доста същински човек. И тя остава подобен човек, макар всички трудности и провокации, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда схваща, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, тъй като той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й придава ореола на високоморален и заслужен човек.

Саможертвата постоянно е сложен избор...

В един миг Джоконда се поддава на изкушението да се саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в идващия миг надвива здравият разсъдък. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя съумява да резервира чистотата и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър човек. И освен това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е извънредно ярък, хубав, покъртителен и в същото време сложен облик за пресъздаване, актьорски и психически.

Образ в развиване...

Да, не всеки облик предстои на такова развиване и е толкоз многопластов като Джоконда. Да пресъздаде подобен облик, е прелестно креативно предизвикателство за актьора.

Как изграждате своята героиня?

Както при всяка една от моите героини, с всяка подготовка и с течение на времето обликът става все по-плътен. За страдание в този момент нямам доста време за подготовки, само че Джоконда продължава да живее в мен. Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а в този момент в България ще я изпея за пръв път.

Тоест Варна става хазаин на българския дебют на Габриела Георгиева в „ Джоконда “, първата режисура на тази опера в 71-годишната история на Варненската опера! Това е същинска вест, която ще накара оперните фенове да чакат с още по-голямо неспокойствие премиерата на ММФ „ Варненско лято “ на 7 август в Летния спектакъл.

Надявам се да стане хубава премиера. А в случай че се върна на въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специфична рецепта за тяхното създаване. Всяка роля във времето се развива и в случай че се придържаш към това, което е написал композиторът, то е безусловно задоволително, с цел да изградиш облика вокално. А изграждайки облика вокално, той минава през сърцето, през страстта и разумно става част от теб. Изграждайки облика вокално, го осмисляш психически, това е натурален развой.

Как желаете публиката да възприме Вашата Джоконда?

Искам да усети нейната безкрайна непорочност, тази обич, безрезервност и жертвоготовност, на които е способна единствено една влюбена жена.

Някои актьори имат обичани функции, други – не, при Вас по какъв начин е?

Аз обичам всичките си функции. Когато работиш нещо, то ти става най-близко, най-любимо, най-желано, най-вече те вълнува. Затова не мога да отлича някоя роля като повече или по-малко обичана. Ако работя Анджекика, Анджелика ми е обичана, в случай че работя Яна, влизам в дълбочина в този облик и тя за мен е най-хубавото нещо. В случая с Джоконда мога да кажа, че в този момент отначало я преоткривам. Усещам какъв брой красива и в същото време какъв брой сложна и изискваща е тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който би трябвало да предам. Певицата би трябвало да мине през всички тези интересени и сложни моменти, с цел да сервира на публиката една същинска Джоконда.

Случвало ли се в някои житейски обстановки да прибягвате до наученото от героините си?

Животът не ме е сблъсквал с такива трагични обрати, каквито нормално претърпяват моите оперни героини и в никакъв случай не съм имала чувството, че в мен се демонстрира някоя от тях. Но ето какво ми се случи относително скоро. За първи път ме поканиха да вземам участие в ефирен сериал, в един от епизодите на „ Откраднат живот “. Там нямах пеене, единствено изтананиках Тоска на едно място. Моята героиня е оперна певица, която отхвърля богат и преднамерен мъж, тъй като осъзнава, че от самото начало е била влюбена в своя помощник, непретенциозен и спокоен човек. Минаха фотосите, аз обаче не можех да се освободя от възприятието, че си слушам непрестанно гласа, все едно споделям някакви непознати и в същото време свои реплики. Седмици наред ми се струваше, че когато приказвам с хората, като че ли се виждам в профил, все едно някаква камера е ориентирана към мен и аз споделям реплики на някаква героиня, не мои. Интересно и необичайно чувство...

Същевременно и обогатяващо за един актьор. Кажете, по какъв начин се чувствате в екипа на „ Джоконда “, измежду солистите на Варненската опера?

Тук съм в добра компания. С множеството от сътрудниците към този момент съм излизала на оперната сцена. Пяла съм с Пламен Димитров, Бойка Василева, с Евгений Станимиров, с който сме състуденти, приключили сме дружно Музикалната академия. Да, мисля, че единствено с Валерий Георгиев ще пея за пръв път.

В режисьорското и сценографско решение на Кузман Попов господства обликът на морето, който придвижва „ Джоконда “ с нейната Венеция във Варна. Морето участва от самото начало като един безгласен и безконечен очевидец на човешките каузи. Какво е Вашето отношение към него?

Морето. Когато го следя, то ме притегля и релаксира. През деня обичам да влизам в морето, само че вечер се тревожа от него. Никой не може да ме накара вечер да вляза в морето. Много спорно възприятие... Харесвам морето и изпитвам боязън от него.

Интервю на Виолета Тончева