Армстронг: На Луната можеше да стъпят затворници или войници, но стъпиха пилоти
Да си първият човек, стъпил на Луната сигурно е ужасно вълнуващо. Съдбата дефинира този човек да е Нийл Армстронг. Много преди него е имало човек, който пръв е стъпил на Земята… Забележително е – те са били елементарни хора, а дават подобен шир на фантазията. Дали тези двамата са равни с Адам и Ева? Творецът или учените имат думата по този въпрос?
Все едно. Преди 50 години Армстронг стъпи на Луната и заби американското знаме там. Тогава този факт е имал повече политическо значение от през днешния ден. Разбира се и научно.
Нека Армстронг да служи за образец на младежите по света и ги въодушевява да създадат всичко по силите си, с цел да осъществен фантазиите си. Тласка ги да бъдат откриватели и да служат на дела, по-големи от тях самите. Това е посланието на околните на астронавта, когато той почива.
Те имат и простичка молба към хората, които желаят да почетат личността и живота на астронавта: " Следващия път, когато се разхождате в ясна нощ и видите Луната да ви се усмихва, спомнете си за Нийл и му намигнете ".
Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година в Уапаконета, Охайо, в семейство с шотландско-ирландски и немски генезис.
Той се качва за пръв път на аероплан на шестгодишна възраст.
В университета Армстронг учи авиоинженерство по стратегия, финансирана от страната, която го задължава да служи три години във Военноморските сили на Съединени американски щати. Затова той постъпва в армията на 26 януари 1949 година и след 18 месеца подготовка получава подготовка за водач.
След дипломирането си Армстронг взе участие като водач в Корейската война, след което стартира работа като летец-изпитател.
На 17 септември 1962 година Нийл Армстронг е утвърден да работи за НАСА в специфична стратегия за галактически проучвания.
Първия му полет в Космоса е на 16 март 1966 година на борда на " Джемини 8 ".
На 14 април 1969 година управлението на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се реализира по време на полета на " Аполо 11 " и неговия пълководец Нийл Армстронг да стане първият човек в света, стъпил на лунната повърхнина.
Иначе мъчително срамежливият астронавт има качества, които го вършат натурален избор за пълководец на задачата – страховит експерт, невъзмутим и отборен състезател.
Космическият транспортен съд излетява на 16 юли 1969 година Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита.
На 20 юли с думите " Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството... " Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната.
Астронавтът, дружно с сътрудника си Бъз Олдрин престоява на нейната повърхнина общо 2 часа и 31 мин.
Повече от 500 млн. души по света следят кацането на " Аполо 11 " на единствения натурален сателит на Земята.
Лунната разходка е считана за успеха на Съединени американски щати в галактическата конкуренция по време на студената война.
Тази конкуренция стартира на 4 октомври 1957 година, когато Съюз на съветските социалистически републики извежда в околоземна орбита първия в света неестествен сателит на Земята.
" Аполо 11 " е последната задача на Армстронг за НАСА. След нея той се отдръпва и живее много изолирано, като от 1971 година преподава галактическо инженерство на студенти.
Между първата лунна задача през 1969 година и последната през 1972 година, на повърхността на Луната стъпиха общо 12 американски астронавти.
Умира на 25 август 2012 година в Синсинати. Има два брака и три деца.
Армстронг е прочут измежду приятелите си с остроумието си и познанията в доста области.
Ето някои от мислите, които ни е оставил:
Хюстън, тук база Спокойствие. Орелът кацна.
20 юли 1969, Аполо 11
Това е една дребна крачка на един човек, само че голям скок за човечеството.
20 юли 1969, Аполо 11
Внезапно ме порази чувството, че това малко грахче, красиво и синьо, е планетата Земя. Поставих пръст върху окото си, и пръстът ми изличи планетата Земя. Аз не се усещах колос. Аз се усещах доста, доста мъничък.
Ненавиждам лъжата. Потрисам се, когато някой твърди, че Китайската стена се вижда от космоса. Говорил съм с доста от тези, които са взели участие в редица полети в орбита над Китая, и никой от тях не е видял нищо сходно, Никаква стена не се вижда.
Мистерията основава знамение, а чудото е в основата на човешкото предпочитание да схванеш.
Хората доста обичат тайни теории.
Във всяка книга има опит и премеждие.
Аз съм, и постоянно ще бъда един вманиачен инженер с бели чорапи и джоб-протектор – роден в границите на втория закон на термодинамиката, потънал в облак от таблици, влюбен в безплътни диаграми, трансформирани от Лаплас и задвижвани от поток на компресия.
Мисля че ние полетяхме към Луната, тъй като такава е човешката природа – да среща лице в лице провокациите. Това е ядрото на нашата най-съкровена човешка същност… ние сме предопределени да вършим тези неща, по този начин както сьомгата потегля против течението.
Най-вълнуващо за мен като водач беше кацането върху Луната. Това беше времето, когато ние реализирахме нашата национална цел да изпратим американци на Луната. Прилуняването, безспорно, беше най сложната и предизвикателна част от полета. Ходенето по лунната повърхнина беше доста забавно, само че на това ние гледахме като релативно несъмнено и познато. Така че чувството на успех изпитахме повече при прилуняването, в сравнение с при лунната разходка.
Благодаря Ви, господин ръководител. Аз съм в позицията на водач без написан маршрут, тъй че ще би трябвало да скалъпвам полета си малко… Преди задачите на Аполо, никой не знаеше какъв човек би могъл да бъде уверен да предприеме пътуването. Бяха препоръчани пандизчии. Допускаше се да бъде подредено на бойци. Фотографите можеха да създадат фотоси – и те влизаха в сметките. Лекарите схващат границите на човешката душeвност. Накрая въпреки всичко се качиха водачи.
Думи при награждаването му от Конгреса със Златен орден, 21 юли 2009 година
Предполагам, всички ние желаеме да ни възприемат не по един единствен ослепителен като фойерверк случай, а за всеотдайността и качеството на работата си.
Някои се питат за какво американците би трябвало да се върнат на Луната. “В края на краищата, – споделят те – ние към този момент сме били там.” Считам това за много необичайно. Все едно монарсите от 16 век да разгласят, че “ние не се нуждаем от нови експедиции до Новия свят, ние към този момент сме били там.” Или президентът Томас Джеферсън да каже през 1803, че американците “не би трябвало да вървят на запад от Мисисипи, тъй като Люис и Експедицията на Кларк към този момент са били там”.
Да намигнем към Луната. Нийл Армстронг заслужава...
Фрог нюз
Все едно. Преди 50 години Армстронг стъпи на Луната и заби американското знаме там. Тогава този факт е имал повече политическо значение от през днешния ден. Разбира се и научно.
Нека Армстронг да служи за образец на младежите по света и ги въодушевява да създадат всичко по силите си, с цел да осъществен фантазиите си. Тласка ги да бъдат откриватели и да служат на дела, по-големи от тях самите. Това е посланието на околните на астронавта, когато той почива.
Те имат и простичка молба към хората, които желаят да почетат личността и живота на астронавта: " Следващия път, когато се разхождате в ясна нощ и видите Луната да ви се усмихва, спомнете си за Нийл и му намигнете ".
Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година в Уапаконета, Охайо, в семейство с шотландско-ирландски и немски генезис.
Той се качва за пръв път на аероплан на шестгодишна възраст.
В университета Армстронг учи авиоинженерство по стратегия, финансирана от страната, която го задължава да служи три години във Военноморските сили на Съединени американски щати. Затова той постъпва в армията на 26 януари 1949 година и след 18 месеца подготовка получава подготовка за водач.
След дипломирането си Армстронг взе участие като водач в Корейската война, след което стартира работа като летец-изпитател.
На 17 септември 1962 година Нийл Армстронг е утвърден да работи за НАСА в специфична стратегия за галактически проучвания.
Първия му полет в Космоса е на 16 март 1966 година на борда на " Джемини 8 ".
На 14 април 1969 година управлението на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се реализира по време на полета на " Аполо 11 " и неговия пълководец Нийл Армстронг да стане първият човек в света, стъпил на лунната повърхнина.
Иначе мъчително срамежливият астронавт има качества, които го вършат натурален избор за пълководец на задачата – страховит експерт, невъзмутим и отборен състезател.
Космическият транспортен съд излетява на 16 юли 1969 година Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита.
На 20 юли с думите " Една дребна крачка за индивида - един огромен скок за човечеството... " Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната.
Астронавтът, дружно с сътрудника си Бъз Олдрин престоява на нейната повърхнина общо 2 часа и 31 мин.
Повече от 500 млн. души по света следят кацането на " Аполо 11 " на единствения натурален сателит на Земята.
Лунната разходка е считана за успеха на Съединени американски щати в галактическата конкуренция по време на студената война.
Тази конкуренция стартира на 4 октомври 1957 година, когато Съюз на съветските социалистически републики извежда в околоземна орбита първия в света неестествен сателит на Земята.
" Аполо 11 " е последната задача на Армстронг за НАСА. След нея той се отдръпва и живее много изолирано, като от 1971 година преподава галактическо инженерство на студенти.
Между първата лунна задача през 1969 година и последната през 1972 година, на повърхността на Луната стъпиха общо 12 американски астронавти.
Умира на 25 август 2012 година в Синсинати. Има два брака и три деца.
Армстронг е прочут измежду приятелите си с остроумието си и познанията в доста области.
Ето някои от мислите, които ни е оставил:
Хюстън, тук база Спокойствие. Орелът кацна.
20 юли 1969, Аполо 11
Това е една дребна крачка на един човек, само че голям скок за човечеството.
20 юли 1969, Аполо 11
Внезапно ме порази чувството, че това малко грахче, красиво и синьо, е планетата Земя. Поставих пръст върху окото си, и пръстът ми изличи планетата Земя. Аз не се усещах колос. Аз се усещах доста, доста мъничък.
Ненавиждам лъжата. Потрисам се, когато някой твърди, че Китайската стена се вижда от космоса. Говорил съм с доста от тези, които са взели участие в редица полети в орбита над Китая, и никой от тях не е видял нищо сходно, Никаква стена не се вижда.
Мистерията основава знамение, а чудото е в основата на човешкото предпочитание да схванеш.
Хората доста обичат тайни теории.
Във всяка книга има опит и премеждие.
Аз съм, и постоянно ще бъда един вманиачен инженер с бели чорапи и джоб-протектор – роден в границите на втория закон на термодинамиката, потънал в облак от таблици, влюбен в безплътни диаграми, трансформирани от Лаплас и задвижвани от поток на компресия.
Мисля че ние полетяхме към Луната, тъй като такава е човешката природа – да среща лице в лице провокациите. Това е ядрото на нашата най-съкровена човешка същност… ние сме предопределени да вършим тези неща, по този начин както сьомгата потегля против течението.
Най-вълнуващо за мен като водач беше кацането върху Луната. Това беше времето, когато ние реализирахме нашата национална цел да изпратим американци на Луната. Прилуняването, безспорно, беше най сложната и предизвикателна част от полета. Ходенето по лунната повърхнина беше доста забавно, само че на това ние гледахме като релативно несъмнено и познато. Така че чувството на успех изпитахме повече при прилуняването, в сравнение с при лунната разходка.
Благодаря Ви, господин ръководител. Аз съм в позицията на водач без написан маршрут, тъй че ще би трябвало да скалъпвам полета си малко… Преди задачите на Аполо, никой не знаеше какъв човек би могъл да бъде уверен да предприеме пътуването. Бяха препоръчани пандизчии. Допускаше се да бъде подредено на бойци. Фотографите можеха да създадат фотоси – и те влизаха в сметките. Лекарите схващат границите на човешката душeвност. Накрая въпреки всичко се качиха водачи.
Думи при награждаването му от Конгреса със Златен орден, 21 юли 2009 година
Предполагам, всички ние желаеме да ни възприемат не по един единствен ослепителен като фойерверк случай, а за всеотдайността и качеството на работата си.
Някои се питат за какво американците би трябвало да се върнат на Луната. “В края на краищата, – споделят те – ние към този момент сме били там.” Считам това за много необичайно. Все едно монарсите от 16 век да разгласят, че “ние не се нуждаем от нови експедиции до Новия свят, ние към този момент сме били там.” Или президентът Томас Джеферсън да каже през 1803, че американците “не би трябвало да вървят на запад от Мисисипи, тъй като Люис и Експедицията на Кларк към този момент са били там”.
Да намигнем към Луната. Нийл Армстронг заслужава...
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ