Да си останеш вкъщи е избор, по който се показва

”Да си останеш у дома е избор, по който се демонстрира морална и обществена отговорност. Не е въпрос на смяна на комфортния метод на живот ”. Това сподели пред БНР психологът Пламен Димитров - някогашен ръководител на Дружеството на психолозите в България. По думите му всички вършим жертви в името на нещо свястно.
Психологът разяснява, че хората избират да следват ограничаващите ограничения в обстановката на изключителна обстановка, тъй като отговорно схващат смисъла на забавянето на разпространяването на болестта:

" Приемаме промени в държанието си, до момента в който открият ваксина, медикаменти, които окончателно да ни избавят по един медицински метод. На този стадий можем да подредим живота си по един виновен метод ", изясни той.

Пламен Димитров разяснява в предаването " Неделя 150 ", че в условия на карантина доста хора са споделили, че са преоткрили разнообразни неща в връзките с най-близките си, както и откриват заниманията, с които са ангажирани хората към тях.

" Всяка такава екзистенциална рецесия за човечеството, тъй като коронавирусът към този момент не е единствено медицински проблем, хората реализират по-висока достоверност. отпада дребнотемието и битовостта ", посочи психологът.

По думите на Димитров суматохата не е нещо ново, тя се проявявала във всички времена, още преди да има писана история. Той изясни, че обществото е в екзистенциална тревога:

" Страх е, когато знаеш предмета, който те заплашва, и можеш да го избегнеш, като се мобилизираш и бягаш или се бориш. А тревога е, когато очакваш, че нещо неприятно може да се случи, само че не знаеш от кое място ще изскочи.... Цялата ни просвета и психологичните ни процеси са подчинени на това да понижим тази тревога. Исторически по този начин са зародили всички вярвания, убеждения, религии - от екзистенциалния боязън, че са смъртни и незначими ".

Общуването е доста значимо в тази обстановка, сподели психологът и уточни, че има доста софтуерни средства за връзка.