Да си измислиш държава: Саймън Анхолт и виртуалната страна на общите ценности
Да си измислиш виртуална страна напълно не е нова тематика в света. По въпроса имат оферти, както новаторските персони, по този начин и градовете със мощно лимитирана територия за популацията си. Малкото земя, с която разполагат общностите, може да стане безгранична, когато обърнем погледа си към виртуалното пространство.
Мисленето на Саймън Анхолт надвишава голям брой хрумвания, свързани с виртуалното обединяване на хора. Той планува да бъде основател на третата по величина и население страна в света – тя обаче няма да има и милиметър физическа територия, а ще бъде изцяло виртуална.
Анхолт е някогашен посланик на Англия и е основател на редица хрумвания за брандирането на една страна. Сред тях са концепцията за измерването на рейтинга на една страна по отношение на това какъв брой останалите страни я харесват, също по този начин на концепцията за националното брандиране и тази за показателят на „ положителната страна “. Индексът е неповторимо средство за премерване на „ добротата на една страна “ – това, което тя прави за богатството на останалите страни в света, а освен за своето лично, а концепцията за този показател се ражда още през 2014 г.
Като създател на показателя Анхолт споделя: „ Получил съм хиляди имейли от хора, смятащи, че по-важно е страната им да прави положително, в сравнение с да бъде сполучлива сама за себе си. Тези имейли бяха от хора, живеещи в разнообразни страни по целия свят, и естествено стана ми забавно – кои са тези хора? “.
Идеята си за Добрата страна Анхолт продължава да развива, като взема за основа на изследванията си данни от Световното проучване за полезностите на хората. В това проучване хора от разнообразни страни показват какви полезности са значими за тях. Така открива, че към 10% от популацията, т.е. малко над 760 милиона души по света, спадат към категория с обща ценностна система и полезности и съгласно него точно те ще са поддръжниците на неговата Добра страна. Този брой надвишава два пъти популацията на Съединени американски щати – една от най-големите страни в света.
И по този начин се ражда концепцията – да се сътвори една голяма виртуална страна, която в следствие може да стане териториална. Значението на тази нова голяма страна в интернационалните връзки би било доста огромно, споделя иноватора. Толкова многочислено население е могъща икономическа мощ, дружно с налозите и цялостното развиване на това общество.
За множеството хора основаването на страна на база обща ценностна система и полезности е неуместна концепция. Виртуалната страна не се базира на споделена от жителите си дадена територия, на обща история, на обичаи. Тя се сплотява от едно само нещо – полезностите.
Цитат от негово изявление гласи: „ Виртуалната страна ще бъде нещо толкоз действително, колкото може да бъде в година като 2018-та. Понятия като партия, президент, страна променят своята същина и точно тъкмо това време на смяна е подобаващото да бъде основан сходен план. Така да вземем за пример съгласно обичайните дефиниции нацията е „ група хора, живеещи на едно място и споделящи общи културни обичаи. “ Живеенето на едно и също място през днешния ден обаче е отживялост, тъй като индивида може да принадлежи към нещо, само че не е наложително да живее там. За образец ще дам Естония. Тя има електронно поданство, което е изцяло виртуално и може да си жител на страната, без да живееш там. Всъщност, в интернет пространството има доста основани общности, които изобщо не са обвързани от географско местонахождение. “
Анхолт е на мнение, че притежанието на територия за една страна даже е негатив. Проблемът идва оттова, че територията би трябвало да се пази и по тази причина е необходим запас и средства, несъмнено. Държавата на иноватора не се нуждае от територия. Тя ще употребява единствено измерения като връзка, връзки с други страни и паспорти.
И въпреки всичко, в случай че страната е единствено една виртуална общественост, по какъв начин тогава би могла да поддържа връзки с други страни?
Анхолт има отговор на този въпрос. Той споделя мнението, че да вземем за пример Швеция има население, построено над 60% от „ космополити “. Тоест, огромна част от тях ще изберат да са жители също на Добрата страна (тя за момента предлага само второ гражданство). И по този начин Швеция като страна, имаща огромна част от популацията с поданство в Добрата страна, естествено ще желае да поддържа връзки с нея.
Външния министър, АI и блокчейн – бъдещият кабинет на Добрата страна
Добрата страна отваря вратите си за първата част от популацията си – няколкостотин хиляди членове този месец. Засега към 200 хиляди души желаят да подадат искане за поданство във виртуалната страна. Как обаче тази страна ще дава поданство на хората и изобщо по какъв начин ще действа? Анхолт към този момент е построил партньорства с компании, предлагащи блокчейн технологии , и такива за изкуствен интелект. Иноватора възнамерява да приема жители до декември и тогава да затвори краткотрайно страната си, с цел да се ревизира по какъв начин тя действа с този брой жители и работят ли дейно системите й.
Различния тип връзки сред жителите на Добрата страна ще се правят по разнообразни способи. Например АI (изкуствен интелект) платформата ще дава опция на виртуалните жители да разискват даден въпрос и да консолидират мненията си. Мненията на всички ще се комбинират по общите си белези в клъстери. Това обаче няма да е гласоподаване никога, споделя Анхолт. Гласуването опростява значими въпроси, счита той. За образец англичанина дава личната си страна и объркването с Брекзит – вън ли да е от Европейския съюз или не? Гражданите на виртуалната страна ще разискват и вземат решение проблеми, като това кое е по-важно за тях сега - световното стопляне и измененията в климата или наркотрафика в международен мащаб, да вземем за пример. Виртуалните жители ще споделят тактики и ще стигат до общи позиции за решаването на даден проблем, а в допълнение ще се употребяват цели 28 разнообразни езика.
Виртуалната страна на Анхолт няма да има държавно управление. Ще са й нужни само административни фрагменти, които да ръководят системите за действието й. Ще са нужни и специалисти, които да поддържат единственото управническо лице на тази виртуална страна – външният й министър. Той ще се назовава обаче световен министър, тъй като виртуалната страна ще е построена от жители по целия свят. Според Анхолт министърът ще бъде назначен, само че ще бъде допустимо да бъде заменен в следствие.
За първи световен министър на Виртуалната страна ще бъде назначен Параг Хана. Той изцяло споделя концепциите на Добрата страна, учител е в университета в Сингапур и е създател и анализатор със разбъркан американо-индийски генезис. Хана приказва в книгите си точно за нов световен ред на технологиите. Държавите сега действат по „ феодален “ модел и с цел да се решат световни проблеми, е нужна нова интернационална мощ, която да ги движи напред. От жителите на Добрата страна ще се събират налози в размер 5 $ на година. С тях ще разполага министъра, само че ще ги употребява единствено за цели, утвърдени към този момент на общото разискване от жителите.
Истински средства във виртуално сандъче
Въображаеми общности по целия свят има доста. Целия човешки свят се крепи на сходни общности и можете да си ги припомните с създателя Ювал Ноа Харари. Говорим за корпорациите из целия свят, за кварталите, за обединяванията на нациите, на страните и всичко, учредено на измислени правила от хората.
Организация на обединените нации или Facebook са общности, които не се основават на нищо физическо – само че са световни. Анхолт обаче се разграничава от сходен вид общности в света. За него Организация на обединените нации има доста страни членки, само че силата им е лимитирана точно от тези страни членки и по тази причина не може да реши световните проблеми. Организация на обединените нации има положителни планове, само че не може да ги извърши. От друга страна Facebook е мощна общественост, само че в нея общуването няма цел. Просто се основават вести и се повтарят едни и същи хрумвания без резултат. Добрата страна желае действително да промени нещо в света.
Виртуалната добра страна няма да бъде демократична ехтене стая, твърди Анхолт. Тя не е и демократично придвижване. Либералния хайлайф в света няма да подаде молби за участие тук. Тук ще подадат молби за участие от разнообразни хора, с разнообразни идеали от целия свят, само че с общи полезности. Те могат да са дали своят вот за Брекзит или за Тръмп да речем, само че разликите в държавната им политика или в интернационалната са обединени от общите им цели. Да решиш международните проблеми сплотява и леви, и десни, счита Анхолт. Постигането на общи резултати изисква постигането на единодушие и в случай че виртуалните жители желаят резултати, ще би трябвало да реализират единодушие.
След като се откри, че системите работят, основателите на Добрата страна желаят власт без граници. Както казахме, към 760 милиона души по света споделят сходни полезности. Ако се съберат по 5 $ от жител, това прави 3,8 милиарда $ за страната – бюджетът на Сиера Леоне, само че без всичките й проблеми. С сходни средства Добрата страна ще бъде същински участник в интернационалните връзки и ще има опция да предлага решения, да прокарва политики и прочие. Възможно е и да се изкупи дълг на дадена страна към друга – в случай че задлъжнялата страна подсигурява да работи и лобира за ползите на Добрата страна.
Разбира се, не е мъчно да се сетите, че тази концепция идва като натурален отклик на всичко протичащо се в света. Днес национализмът и авторитаризмът набират все по-голяма мощ. Политическият електорат моли към разделяне, наместо положително обединяване. Миналото има по-голямо значение от бъдещето и сегашното. Така концепцията за Добрата страна става ненапълно анахронична. Но за Анхолт всичко това е съвпадане и концепцията му не е краткосрочно въздействие, а решение на световни проблеми. Добрата страна не е подтик, провокиран против Тръмп, Ердоган или пък Путин. Тя е концепция, която се заема да потвърди, че този свят може да се ръководи по един логически метод, а не по отношение на личните ползи на някого. Да потвърди, че страните могат да работят дружно за общите си цели, освен да се състезават между тях.
Мисленето на Саймън Анхолт надвишава голям брой хрумвания, свързани с виртуалното обединяване на хора. Той планува да бъде основател на третата по величина и население страна в света – тя обаче няма да има и милиметър физическа територия, а ще бъде изцяло виртуална.
Анхолт е някогашен посланик на Англия и е основател на редица хрумвания за брандирането на една страна. Сред тях са концепцията за измерването на рейтинга на една страна по отношение на това какъв брой останалите страни я харесват, също по този начин на концепцията за националното брандиране и тази за показателят на „ положителната страна “. Индексът е неповторимо средство за премерване на „ добротата на една страна “ – това, което тя прави за богатството на останалите страни в света, а освен за своето лично, а концепцията за този показател се ражда още през 2014 г.
Като създател на показателя Анхолт споделя: „ Получил съм хиляди имейли от хора, смятащи, че по-важно е страната им да прави положително, в сравнение с да бъде сполучлива сама за себе си. Тези имейли бяха от хора, живеещи в разнообразни страни по целия свят, и естествено стана ми забавно – кои са тези хора? “.
Идеята си за Добрата страна Анхолт продължава да развива, като взема за основа на изследванията си данни от Световното проучване за полезностите на хората. В това проучване хора от разнообразни страни показват какви полезности са значими за тях. Така открива, че към 10% от популацията, т.е. малко над 760 милиона души по света, спадат към категория с обща ценностна система и полезности и съгласно него точно те ще са поддръжниците на неговата Добра страна. Този брой надвишава два пъти популацията на Съединени американски щати – една от най-големите страни в света.
И по този начин се ражда концепцията – да се сътвори една голяма виртуална страна, която в следствие може да стане териториална. Значението на тази нова голяма страна в интернационалните връзки би било доста огромно, споделя иноватора. Толкова многочислено население е могъща икономическа мощ, дружно с налозите и цялостното развиване на това общество.
За множеството хора основаването на страна на база обща ценностна система и полезности е неуместна концепция. Виртуалната страна не се базира на споделена от жителите си дадена територия, на обща история, на обичаи. Тя се сплотява от едно само нещо – полезностите.
Цитат от негово изявление гласи: „ Виртуалната страна ще бъде нещо толкоз действително, колкото може да бъде в година като 2018-та. Понятия като партия, президент, страна променят своята същина и точно тъкмо това време на смяна е подобаващото да бъде основан сходен план. Така да вземем за пример съгласно обичайните дефиниции нацията е „ група хора, живеещи на едно място и споделящи общи културни обичаи. “ Живеенето на едно и също място през днешния ден обаче е отживялост, тъй като индивида може да принадлежи към нещо, само че не е наложително да живее там. За образец ще дам Естония. Тя има електронно поданство, което е изцяло виртуално и може да си жител на страната, без да живееш там. Всъщност, в интернет пространството има доста основани общности, които изобщо не са обвързани от географско местонахождение. “
Анхолт е на мнение, че притежанието на територия за една страна даже е негатив. Проблемът идва оттова, че територията би трябвало да се пази и по тази причина е необходим запас и средства, несъмнено. Държавата на иноватора не се нуждае от територия. Тя ще употребява единствено измерения като връзка, връзки с други страни и паспорти.
И въпреки всичко, в случай че страната е единствено една виртуална общественост, по какъв начин тогава би могла да поддържа връзки с други страни?
Анхолт има отговор на този въпрос. Той споделя мнението, че да вземем за пример Швеция има население, построено над 60% от „ космополити “. Тоест, огромна част от тях ще изберат да са жители също на Добрата страна (тя за момента предлага само второ гражданство). И по този начин Швеция като страна, имаща огромна част от популацията с поданство в Добрата страна, естествено ще желае да поддържа връзки с нея.
Външния министър, АI и блокчейн – бъдещият кабинет на Добрата страна
Добрата страна отваря вратите си за първата част от популацията си – няколкостотин хиляди членове този месец. Засега към 200 хиляди души желаят да подадат искане за поданство във виртуалната страна. Как обаче тази страна ще дава поданство на хората и изобщо по какъв начин ще действа? Анхолт към този момент е построил партньорства с компании, предлагащи блокчейн технологии , и такива за изкуствен интелект. Иноватора възнамерява да приема жители до декември и тогава да затвори краткотрайно страната си, с цел да се ревизира по какъв начин тя действа с този брой жители и работят ли дейно системите й.
Различния тип връзки сред жителите на Добрата страна ще се правят по разнообразни способи. Например АI (изкуствен интелект) платформата ще дава опция на виртуалните жители да разискват даден въпрос и да консолидират мненията си. Мненията на всички ще се комбинират по общите си белези в клъстери. Това обаче няма да е гласоподаване никога, споделя Анхолт. Гласуването опростява значими въпроси, счита той. За образец англичанина дава личната си страна и объркването с Брекзит – вън ли да е от Европейския съюз или не? Гражданите на виртуалната страна ще разискват и вземат решение проблеми, като това кое е по-важно за тях сега - световното стопляне и измененията в климата или наркотрафика в международен мащаб, да вземем за пример. Виртуалните жители ще споделят тактики и ще стигат до общи позиции за решаването на даден проблем, а в допълнение ще се употребяват цели 28 разнообразни езика.
Виртуалната страна на Анхолт няма да има държавно управление. Ще са й нужни само административни фрагменти, които да ръководят системите за действието й. Ще са нужни и специалисти, които да поддържат единственото управническо лице на тази виртуална страна – външният й министър. Той ще се назовава обаче световен министър, тъй като виртуалната страна ще е построена от жители по целия свят. Според Анхолт министърът ще бъде назначен, само че ще бъде допустимо да бъде заменен в следствие.
За първи световен министър на Виртуалната страна ще бъде назначен Параг Хана. Той изцяло споделя концепциите на Добрата страна, учител е в университета в Сингапур и е създател и анализатор със разбъркан американо-индийски генезис. Хана приказва в книгите си точно за нов световен ред на технологиите. Държавите сега действат по „ феодален “ модел и с цел да се решат световни проблеми, е нужна нова интернационална мощ, която да ги движи напред. От жителите на Добрата страна ще се събират налози в размер 5 $ на година. С тях ще разполага министъра, само че ще ги употребява единствено за цели, утвърдени към този момент на общото разискване от жителите.
Истински средства във виртуално сандъче
Въображаеми общности по целия свят има доста. Целия човешки свят се крепи на сходни общности и можете да си ги припомните с създателя Ювал Ноа Харари. Говорим за корпорациите из целия свят, за кварталите, за обединяванията на нациите, на страните и всичко, учредено на измислени правила от хората.
Организация на обединените нации или Facebook са общности, които не се основават на нищо физическо – само че са световни. Анхолт обаче се разграничава от сходен вид общности в света. За него Организация на обединените нации има доста страни членки, само че силата им е лимитирана точно от тези страни членки и по тази причина не може да реши световните проблеми. Организация на обединените нации има положителни планове, само че не може да ги извърши. От друга страна Facebook е мощна общественост, само че в нея общуването няма цел. Просто се основават вести и се повтарят едни и същи хрумвания без резултат. Добрата страна желае действително да промени нещо в света.
Виртуалната добра страна няма да бъде демократична ехтене стая, твърди Анхолт. Тя не е и демократично придвижване. Либералния хайлайф в света няма да подаде молби за участие тук. Тук ще подадат молби за участие от разнообразни хора, с разнообразни идеали от целия свят, само че с общи полезности. Те могат да са дали своят вот за Брекзит или за Тръмп да речем, само че разликите в държавната им политика или в интернационалната са обединени от общите им цели. Да решиш международните проблеми сплотява и леви, и десни, счита Анхолт. Постигането на общи резултати изисква постигането на единодушие и в случай че виртуалните жители желаят резултати, ще би трябвало да реализират единодушие.
След като се откри, че системите работят, основателите на Добрата страна желаят власт без граници. Както казахме, към 760 милиона души по света споделят сходни полезности. Ако се съберат по 5 $ от жител, това прави 3,8 милиарда $ за страната – бюджетът на Сиера Леоне, само че без всичките й проблеми. С сходни средства Добрата страна ще бъде същински участник в интернационалните връзки и ще има опция да предлага решения, да прокарва политики и прочие. Възможно е и да се изкупи дълг на дадена страна към друга – в случай че задлъжнялата страна подсигурява да работи и лобира за ползите на Добрата страна.
Разбира се, не е мъчно да се сетите, че тази концепция идва като натурален отклик на всичко протичащо се в света. Днес национализмът и авторитаризмът набират все по-голяма мощ. Политическият електорат моли към разделяне, наместо положително обединяване. Миналото има по-голямо значение от бъдещето и сегашното. Така концепцията за Добрата страна става ненапълно анахронична. Но за Анхолт всичко това е съвпадане и концепцията му не е краткосрочно въздействие, а решение на световни проблеми. Добрата страна не е подтик, провокиран против Тръмп, Ердоган или пък Путин. Тя е концепция, която се заема да потвърди, че този свят може да се ръководи по един логически метод, а не по отношение на личните ползи на някого. Да потвърди, че страните могат да работят дружно за общите си цели, освен да се състезават между тях.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ