Да си ходим или да пием още едно от същото?

Да си вървим или да пием още едно от същото? Пред тази нерешима кръчмарска алтернатива застанаха българските ръководещи през последния месец.

Казват, че някогашните антисистемни сътрудници преговаряли за продължение на ръководството под обновена социалистическа стратегия. Това звучи някак необичайно - тези хора договарят под една или друга форма към този момент съвсем година. Преговаряха предишното лято, когато се заредиха избори след избори, преговаряха в мола, преговаряха за вота на съмнение, преговаряха за мандата. И до момента в който преговаряха - загрижени за татковината, несъмнено, се караха люто - през предишното лято се обиждаха като таксиджии на стоянка, през предходната есен попържаха се като каруцари на къра, а долнопробният водевил ИТН-ПП тази година просто няма аналог.

Единственото нещо, за което договарят тези хора сега, е да няма избори.

 

И това е непоносимо. Тесният партиен интерес на БСП, " Има такъв народ " и " Демократична България " е да няма парламентарен избор в този момент - това е изцяло разбираемо и задоволително търпимо като позиция. Но изобщо не отива на демократични партии да споделят, че " изборите в този момент не са положително решение ", тъй като има рецесия, тъй като има война, има Македония, тъй като би трябвало да се одобряват 22 закона, защото ще пристигна Костя или не знам си кой различен, тъй като Народно събрание ще би трябвало да разписва сметката за новите американски изтребители...

 

Изборите не са зло, изборите са решение

 

Не може 30 година след измененията някой хитрец да изяснява: " Избори сега не са нужни, изборите няма да доведат до по-добри резултати ". Цитирам Ива Митева, само че имам поради много по-широк кръг " политици ". Примерно социалистът Георги Свиленски, който прозря, че: " В момента отиването на избори е по-страшно даже от това ГЕРБ да ръководи ".

Хубавото в тази ситуация е, че договарянията са цялостна бутафория. Това проличава на доста равнища. Първо, договаряния сред партиите няма - има серия от двустранни договаряния. Второ, договаряния за държавно управление няма - има договаряния за болшинство - всички взеха решение, че единствено в случай че намерят болшинство, ще договарят за имена на министри. Трето - истински договаряния няма, има туптене на топката, защото президентът Румен Радев помоли изборите да бъдат при започване на октомври, т.е. мандатът трябва да се върне при започване на август, не по-рано. Това отсрочване, това притискане на мандата устройва прелестно

Корнелия Нинова, която като Фауст може единствено да повтаря: " О, момент, поспри ".

 

Не бива да се не помни, че в края на този кьорсокак стои Румен Радев, който предопредели линията на събитията, връчвайки мандата навръх Нинова - звеното в тази драма, което най-силно копнее за властта, само че е най-далеч от нея. БСП държи мандата, само че по никакъв метод не може да диктува разпоредбите на играта - ето това знаеше Радев, индивидът, който би трябвало към този момент да е наредил служебното държавно управление.

Че договарянията са бутафория, проличава най-много от ултимативния звук, с който партиите започнаха диалозите. Социалистите започнаха, сякаш нерегламентирано, да приказват, че би трябвало да се възобновят договарянията с “Газпром ” и да се върнат съветските дипломати - все тематики, които биха взривили съдружното семейство. Няколко дни по-късно, напълно регламентирано, Нинова заприказва, че договарянията с всички вносители на газ /вкл. “Газпром ”/ и положителните връзки с Руската федерация са кардинални позиции на Българска социалистическа партия. 

Политическа партия натиска останалите партии да обезпечат болшинство за антикорупционния закон и избора на Бойко Рашков и на инат на останалия свят продължава да стартира Кирил Петков и Асен Василев било за министър председател, било за министър на нещо си, но значимо.

 

Има Такъв Народ към този момент са подготвени на всичко, даже Тошко да се самоизолира,

 

само че, както написа в Апокалипсиса, към момента “имат нещо малко против ” Политическа партия. До през вчерашния ден Кирил бе измамник, Асен - апаш, а Никола Минчев " приветлив млад мъж, който брутално нарушава правилника на Народно събрание ". Сега Слави и Тошко са подготвени да отидат там, където до през вчерашния ден плюеха, единствено Петков, който желае да направи от Рашков “свой личен Гешев “, да не е министър председател. И Асен Василев също да стои надалеч от държавното управление. Рашков единствено дето не е " алена линия " май.

“Демократична България ” стои в профил като ошашавено дете, гледа крещящите сътрудници и се надява, че няма да се наложи да изяснява за какво още се разхожда с тях на разположение. Христо Иванов няма проблеми нито с антикорупционната комисия, нито с Петков и Василев, само че Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ все по-силно притесняват градската десница. А Демократична България към момента не е открила правилните думи, с които да изясни какво прави в едно държавно управление с русофилската Българска социалистическа партия и с крещящата Има Такъв Народ, която скапва всичко, до което се допре. Демократична България чака другите да се схванат. “Третият мандат да стане втори опит за реализация на първия ”, както успешно се изрази Христо Иванов. 
Мъка, която е по-добре да свърши по-бързо.

Ако те се схванат в този момент, ще пият още едно от същото -

 

да, ще има промени, само че те ще текат тегаво, с безкрайни кавги.

Ако не се схванат, ще отидем отново да гласуваме. Едни ще се потвърдят в националния избор, други ще изчезнат като лунни сенки в пролетна вечер. И да - идните избори надали ще трансформират нещо, евентуално като падне сняг, отново ще гласуваме. Но хиляда пъти е по-добре да вършим избори след избори, в сравнение с това шоу, което гледахме в края на пролетта. 

Докато имитират договаряния за сформиране на несигурно държавно управление, политическите партии би трябвало да водят по-съществени договаряния - за основаване на необятни обединения, с които да се явят на парламентарните избори през октомври. Ако не го създадат в този момент, по-късно ще бъде късно.