За силата на доброто: Как едно семейство и техните приятели организираха най-мащабната акция за издирването на тяхното куче
Да си добър не е ужасно, не е срамно и не боли. Всяка доброта, дали дребна или огромна е от голяма важност и от време на време може да избави живот или както е в този случай – да върне един домакински любим вкъщи.
Днес ще ви опиша една персонална история, една история, в която участвах и аз. Една история, която демонстрира, че още има положителни хора на този свят, една история със стресиращо начало, само че с благополучен край.
Денят е неделя, времето – по обяд. Един млад мъж извежда своето куче на разходка. В козината на животинката се заплитат няколко трънчета и стопанинът взема решение, че така и така е време за подстрижка за какво пък да не го заведе в груминг студио за домашни любимци? Тръгват, само че кучето е някак неспокойно, като че ли усеща какво ще се случи. И за жалост е било право.
Пристигат във фризьорски салон за домашни любимци в София. Стопанинът оставя своя любим на грижите на хората от салона, както е практиката и си потегля, очаквайки, че ще му се обадят, когато кучето е готово.
Минава малко време и индивидът получава позвъняване от салона, че кучето им е избягало, той е шокиран и мощно обезпокоен. Вълна от тревога го залива, тъй като осъзнава, че кучето се е изгубило в регион, който не познава. Панически потегля по улиците да го търси. Обажда се на своята брачна половинка с тъжната вест и тя самата не може да повярва, че техният обичан Марли го няма.
Трагедията е на разположение – едно кученце липсва, едно семейство страда, едно дете плаче неутешимо, само че тъкмо тогава, на ръба на отчаянието стартира и чудото. Ние, техните другари, към 15-20 индивида, незабавно тръгваме към мястото, с цел да помогнем в издирването на Марли. Обикаляме региона на групи – пешком, с коли, с колело и даже тротинетка, обезпокоени, тъжни, тъй като Марли не е единствено едно куче, той е НАШЕТО куче, член на нашата група и правилен другар на децата ни.
Обикаляме през целия ден, викаме го по име, стопираме хората и със насълзени очи питаме: „ Извинявайте, да сте виждали един кафяв кокер? “ Те обаче клатят глава в отричане. Времето напредва, а от Марли няма и диря. Става мрачно, студено, само че ние не се отхвърляме. Гладни сме, жадни сме, само че не си представяме по какъв начин ще се приберем без Марли. Започваме да разширяваме периметъра и в един миг се оказва, че търсим из цяла София.
Като едни модерни и цифрови хора, не сме пропуснали да качим фотография на Марли в обществените мрежи, във всевъзможни групи, по няколко пъти. В един миг се оказа, че тук, там някакви хора са го забелязали и започнаха да ни пишат и да се обаждат. Тъй като бяхме на групи и покривахме огромен периметър незабавно имаше кой да отиде на мястото, на което Марли е бил видян за последно. Но някак все се разминавахме с кученцето. В един миг студът, гладът и болките в телата ни от бързото вървене, не ни разрешиха да продължим и поехме към домовете си. След през целия ден циркулиране из софийските улици, за жалост се прибираме със свити сърца и без Марли.
Никой не спа тази нощ, всеки мислеше къде ли е Марли, по какъв начин ли се усеща, въобще жив ли е? На другия ден подновихме издирването още от сутринта. Сигналите от хората не спираха и ние единствено се местехме от място на място с вярата, че всеки миг нашият Марли ще се появи. В един миг се оказа, че един другар го е видял на булеварда при МОЛ Сердика да тича изплашен сред колите. Без да се замисли е тръгнал да го гони с колата, осъзнал, че не може, зарязва колата на един светофар и потегля пешком. Тича колкото мощ има и тъкмо, когато се отчайва, различен наш прочут го задминава с тротинетката и някак съумява да го догони и вкара във Военната академия. Веднага алармира на притежателите на Марли и те с последни сили тичат към мястото. Вече толкоз изтощени, изтрадали и на ръба на отчаянието поставят невиждани старания, с цел да го настигнат. И чудото се случва, Господ е чул молитвите им – ето го там, лежащ до една кола, изтощен, замърсен, само че толкоз благополучен, че е открит. Подобна среща мъчно може да се опише с думи, тя би трябвало да се почувства. Облекчение залива всички ни и още веднъж дишаме умерено. Марли тази нощ се спи в своя дом.
Нека обаче чуем детайлностите от стопаните му – Паолина и Симеон Йотови.
Здравейте, благо семейство. Разкажете ни малко за Марли – от по кое време е при вас и по какъв начин по този начин се трансформира в „ третото ви дете “?
П: Взехме Марли вкъщи в края на януари 2021 година, когато той беше единствено на 40 дни. По това време аз бях бременна с второто ни дете и усещах, че в този момент е моментът фамилията ни да се снабди и с кученце. Знаех, че следва да съм дълго вкъщи и че ще имам опция да му отстранявам нужното внимание.
Кажете по какъв начин и по кое време разбрахте, че Марли го няма, чия беше виновността за неговото бягство?
С: Сутрина на 12.03.2023 година се обадих да запазя час за подстрижка на Марли във въпросното студио, учудих се като разбрах, че имат час още за същия ден в 13:30 на обяд. Записаха го и го заведох в студиото към 13:20. Взеха го, споделих по какъв начин желая да бъде подстриган, изкъпан и се разбрахме, че когато е подготвен иска ми се обадят да го взема. До в този момент процедурите постоянно са били такива, оставяме го при грумър и ни се обаждат когато е подготвен. Прибрах се вкъщи и към 14:35 ми се обадиха, че кучето е избягало, без никакви особени пояснения на обстановката!
Кой ви оказа помощ в издирването му и по какъв начин по този начин това се трансформира в една от най-мащабните акции по търсене на домакински любим?
С: Когато ми се обадиха от студиото, че е изтърван незабавно потеглих натам. Не ми дадоха в общи линии никакво съответно пояснение. Започнах незабавно да го диря в региона и да подпитвам всеки срещнат. Съпругата ми беше вкъщи с децата и спяха по това време. В 16:00 часа ми се обади и тогава ѝ споделих за случката. Тя провежда да пристигна вкъщи човек да се грижи за децата ни и да тръгне с мен да търсим.
П: Докато пътувахме към Черковна 50, разбрах от мъжа ми, че жена работеща против салона е видяла по какъв начин Марли бяга и е пробвала да го хване, само че е бил доста изплашен и не е съумяла. През задачите 2 дни търсене, тя ни звънеше и помагаше в разпространяването на постовете. Веднага написахме изявления за търсенето на Марли в квартални групи (Оборище, Редута), приятелите ни схванаха за търсенето и незабавно започнаха да се провеждат един по един, кой да гледа техните деца и да търсят с нас. В групите започнаха да ни дават отговор, че Марли е засичан на няколко места и е изплашен, никой не е могъл да го хване. Обикаляхме към салона, в централни паркове, на всички места където имахме диря. Питахме всеки, който виждахме, викахме го, спирахме хората и ги питахме, дали са го виждали, някои споделяха „ НЕ “, само че други, които го бяха видели, ни насочваха и търсеха с нас. В деня на изгубването не успяхме да го открием. На идната заран, търсенето се възобнови още в 7.
С: Споделянията на изявленията ни бяха извънредно доста, даваха ни разнообразни местоположения, които незабавно проверявахме. Обикаляхме с кола, пешком, с колело, всячески единствено и единствено да сме разпръснати в регионите, в които е виждан и да успеем да го намерим.
Как реагираха децата ви, когато им казахте, че Марли го няма?
П: Когато се обадих на мъжа ми в 16:00 часа в неделя да запитвам дали е подготвен Марли и за какво ги няма още, той ми сподели „ Само желая да си спокойна, Марли е избягал “. Синът ми, който е на 7 години, беше до мен, чу диалога ни и незабавно се разплака. Започна да пита „ Как по този начин са го изпуснали, по какъв начин по този начин го няма? “, „ Какво ще стане с него, той не може да е самичък, не може да се пази от колите… “ и други сходни. Малката ми щерка ( на 1 годинка и 8 месеца) не разбра, че го няма в този миг, а вечерта, когато се прибрахме късно, тя към този момент спеше и не усети неналичието. Но на идващия ден го търсеше, когато я подвигам заран от леглото, той идва постоянно при нея и я ближе, а тя му дава неговите играчки.
Разкажете ни за минутите преди неговото намиране и за срещата ви с него?
С: Около 16:30 часа на 13.03 след часове циркулиране, презареждане на телефони, актуализиране на страниците и липса на всякаква информация, с жена ми към този момент се бяхме отчаяли. Паркирахме за минути към салона на Черковна и просто си казахме, единият да тръгне в една посока, другият в друга и да продължим обикалянето. Комуникирахме с приятелите си във Вайбър и с гласови известия се разбрахме, кой в кой регион да кръжи, единствено и единствено да сме на разнообразни места, на които е засичан. Тогава аз потеглих към гара Подуяне, тъй като там е засичан към релсите и тогава ми се обади наш комшия, че обхожда региона пешком. Видях кучето си да бяха подплашено, виках го, приятелят ни Миро също го викаше, само че от шума Марли не ни чуваше. Тогава пуснах гласово известие на приятелите ни, че съм го видял и че тича през релсите на Подуене. Телефонът ми стартира да звъни от хора, които го виждат.
П: Аз обикалях с колата към Черковна и Мол Сердика, когато чух гласовото известие и започнаха да ми звънят доста хора по едно и също време, че виждат кучето да бяга към мола, идващият човек споделяше, че го вижда в уличките, идващият към хранителен магазин и по този начин всеки идващ в границите на 4-5 минути даваше точна локация. Мъжът ми тичаше наш другар и комшия, а наш родственик беше видял кучето и караше след него с електрическа тротинетка. На края Марли беше влезнал в паркчето на Военна академия. Тичахме до там, кученцето беше следвано от роднината ни, влязохме мъчно, само че въпреки всичко служителят на входа се смили над нас, пусна единствено мен. Когато стигнах на 10-тина метра от мястото, на което кучето лежеше, го видях, извиках го и за секунда той се затича към мен! Това беше най-вълнуващата ни среща. Той не можеше да повярва, че ме вижда. Беше изтощен, замърсен, целият в тръни. Дадох му вода, мъжът ми пристигна и всичко приключи наред!
Какви ограничения ще предприемете против салона и въобще те поеха ли своята отговорност, за това, че са разрешили на Марли да избяга?
П: Салонът, ще създадем всичко допустимо, в никакъв случай повече да не упражнява активност. Още първата вечер когато се прибрахме, съумях да пусна тъжба в КЗП. Отделно от това, много хора в обществената мрежа питаха, кой е този салон и когато казвахме името му, ни писаха и други стопани, които са имали неприятни обстановки с тях.
С: Когато отидох да взема каишките на кучето, не ми дадоха никакво съответно пояснение на обстановката. Казаха единствено, че клиентка е влезнала да вземе кучето си и тогава Марли се е шмугнал през вратата. Засичах се няколко пъти със брачният партньор на грумърката, само че не бих споделил, че направиха нещо кой знае какво с цел да подкрепят търсенето. С нас търсеха над 15 индивида другари и още доста непознати. Стотици хора споделяха постовете ни, обаждаха ни се, звъняха ни и с помощта на тях и на нашите старания успяхме да намерим кучето.
Какво желаете да кажете на всички тези хора, които ви помогнаха?
П: Ами желая да им кажа, че са невероятни и че най-искрено им благодаря, че ни четяха изявленията, че споделяха, че звъняха и че съумях да намеря третото си дете. За нашето семейство Марли е като трето дете, той е пълновръстен член, на всички места е с нас, върви на отмора с нас, всеки ден играе с децата на всичките ни другари. Та той спи до нас в леглото или до децата! Когато намерихме Марли започнахме да актуализираме изявленията за него и че е открит. Само за към час в една група имаше над 1300 лайкове! Всички тези хора от толкоз доста групи, претърпяха паниката ни и с помощта на добрината им, в този момент фамилията ни е цялостно. Огромно благодаря на всички!
С: Искам да кажа на всички хора, че са страхотни и че без тяхната помощ, шерване, звънене и без обикалянето от нашата група, нямаше да може да намерим кучето! Надявам се да успеем да се преборим и салонът да затвори, с цел да може никой, в никакъв случай да не изпита това, което изпитахме ние, поради такива „ експерти “.
Има хора, които ще си кажат, че това е история за следващото куче, изгубено измежду бетонния свят на София и по-късно открито. Може и да са прави. Но за нас, всички, които обичаме Марли това е история, която ни въодушевява, която демонстрира, че към момента има положително у хората, че всеки човек, всяко позвъняване е от голяма важност. Защото Марли не беше следващото изгубено куче. Той е член на нашите фамилии, правилен другар на децата ни и почтена душичка, която заслужаваше да се борим за него със зъби и нокти. Това е история за това, по какъв начин човек не трябва да се отхвърля, по какъв начин би трябвало да има вяра и да мисли положително, история, която ни учи на единодушие, добрина и вяра. Надежда, че когато положителното се сплоти, злините нямат късмет и просто изчезват.
Бъдете положителни! Правете положително! Не боли, повярвайте ми!
Днес ще ви опиша една персонална история, една история, в която участвах и аз. Една история, която демонстрира, че още има положителни хора на този свят, една история със стресиращо начало, само че с благополучен край.
Денят е неделя, времето – по обяд. Един млад мъж извежда своето куче на разходка. В козината на животинката се заплитат няколко трънчета и стопанинът взема решение, че така и така е време за подстрижка за какво пък да не го заведе в груминг студио за домашни любимци? Тръгват, само че кучето е някак неспокойно, като че ли усеща какво ще се случи. И за жалост е било право.
Пристигат във фризьорски салон за домашни любимци в София. Стопанинът оставя своя любим на грижите на хората от салона, както е практиката и си потегля, очаквайки, че ще му се обадят, когато кучето е готово.
Минава малко време и индивидът получава позвъняване от салона, че кучето им е избягало, той е шокиран и мощно обезпокоен. Вълна от тревога го залива, тъй като осъзнава, че кучето се е изгубило в регион, който не познава. Панически потегля по улиците да го търси. Обажда се на своята брачна половинка с тъжната вест и тя самата не може да повярва, че техният обичан Марли го няма.
Трагедията е на разположение – едно кученце липсва, едно семейство страда, едно дете плаче неутешимо, само че тъкмо тогава, на ръба на отчаянието стартира и чудото. Ние, техните другари, към 15-20 индивида, незабавно тръгваме към мястото, с цел да помогнем в издирването на Марли. Обикаляме региона на групи – пешком, с коли, с колело и даже тротинетка, обезпокоени, тъжни, тъй като Марли не е единствено едно куче, той е НАШЕТО куче, член на нашата група и правилен другар на децата ни.
Обикаляме през целия ден, викаме го по име, стопираме хората и със насълзени очи питаме: „ Извинявайте, да сте виждали един кафяв кокер? “ Те обаче клатят глава в отричане. Времето напредва, а от Марли няма и диря. Става мрачно, студено, само че ние не се отхвърляме. Гладни сме, жадни сме, само че не си представяме по какъв начин ще се приберем без Марли. Започваме да разширяваме периметъра и в един миг се оказва, че търсим из цяла София.
Като едни модерни и цифрови хора, не сме пропуснали да качим фотография на Марли в обществените мрежи, във всевъзможни групи, по няколко пъти. В един миг се оказа, че тук, там някакви хора са го забелязали и започнаха да ни пишат и да се обаждат. Тъй като бяхме на групи и покривахме огромен периметър незабавно имаше кой да отиде на мястото, на което Марли е бил видян за последно. Но някак все се разминавахме с кученцето. В един миг студът, гладът и болките в телата ни от бързото вървене, не ни разрешиха да продължим и поехме към домовете си. След през целия ден циркулиране из софийските улици, за жалост се прибираме със свити сърца и без Марли.
Никой не спа тази нощ, всеки мислеше къде ли е Марли, по какъв начин ли се усеща, въобще жив ли е? На другия ден подновихме издирването още от сутринта. Сигналите от хората не спираха и ние единствено се местехме от място на място с вярата, че всеки миг нашият Марли ще се появи. В един миг се оказа, че един другар го е видял на булеварда при МОЛ Сердика да тича изплашен сред колите. Без да се замисли е тръгнал да го гони с колата, осъзнал, че не може, зарязва колата на един светофар и потегля пешком. Тича колкото мощ има и тъкмо, когато се отчайва, различен наш прочут го задминава с тротинетката и някак съумява да го догони и вкара във Военната академия. Веднага алармира на притежателите на Марли и те с последни сили тичат към мястото. Вече толкоз изтощени, изтрадали и на ръба на отчаянието поставят невиждани старания, с цел да го настигнат. И чудото се случва, Господ е чул молитвите им – ето го там, лежащ до една кола, изтощен, замърсен, само че толкоз благополучен, че е открит. Подобна среща мъчно може да се опише с думи, тя би трябвало да се почувства. Облекчение залива всички ни и още веднъж дишаме умерено. Марли тази нощ се спи в своя дом.
Нека обаче чуем детайлностите от стопаните му – Паолина и Симеон Йотови.
Здравейте, благо семейство. Разкажете ни малко за Марли – от по кое време е при вас и по какъв начин по този начин се трансформира в „ третото ви дете “?
П: Взехме Марли вкъщи в края на януари 2021 година, когато той беше единствено на 40 дни. По това време аз бях бременна с второто ни дете и усещах, че в този момент е моментът фамилията ни да се снабди и с кученце. Знаех, че следва да съм дълго вкъщи и че ще имам опция да му отстранявам нужното внимание.
Кажете по какъв начин и по кое време разбрахте, че Марли го няма, чия беше виновността за неговото бягство?
С: Сутрина на 12.03.2023 година се обадих да запазя час за подстрижка на Марли във въпросното студио, учудих се като разбрах, че имат час още за същия ден в 13:30 на обяд. Записаха го и го заведох в студиото към 13:20. Взеха го, споделих по какъв начин желая да бъде подстриган, изкъпан и се разбрахме, че когато е подготвен иска ми се обадят да го взема. До в този момент процедурите постоянно са били такива, оставяме го при грумър и ни се обаждат когато е подготвен. Прибрах се вкъщи и към 14:35 ми се обадиха, че кучето е избягало, без никакви особени пояснения на обстановката!
Кой ви оказа помощ в издирването му и по какъв начин по този начин това се трансформира в една от най-мащабните акции по търсене на домакински любим?
С: Когато ми се обадиха от студиото, че е изтърван незабавно потеглих натам. Не ми дадоха в общи линии никакво съответно пояснение. Започнах незабавно да го диря в региона и да подпитвам всеки срещнат. Съпругата ми беше вкъщи с децата и спяха по това време. В 16:00 часа ми се обади и тогава ѝ споделих за случката. Тя провежда да пристигна вкъщи човек да се грижи за децата ни и да тръгне с мен да търсим.
П: Докато пътувахме към Черковна 50, разбрах от мъжа ми, че жена работеща против салона е видяла по какъв начин Марли бяга и е пробвала да го хване, само че е бил доста изплашен и не е съумяла. През задачите 2 дни търсене, тя ни звънеше и помагаше в разпространяването на постовете. Веднага написахме изявления за търсенето на Марли в квартални групи (Оборище, Редута), приятелите ни схванаха за търсенето и незабавно започнаха да се провеждат един по един, кой да гледа техните деца и да търсят с нас. В групите започнаха да ни дават отговор, че Марли е засичан на няколко места и е изплашен, никой не е могъл да го хване. Обикаляхме към салона, в централни паркове, на всички места където имахме диря. Питахме всеки, който виждахме, викахме го, спирахме хората и ги питахме, дали са го виждали, някои споделяха „ НЕ “, само че други, които го бяха видели, ни насочваха и търсеха с нас. В деня на изгубването не успяхме да го открием. На идната заран, търсенето се възобнови още в 7.
С: Споделянията на изявленията ни бяха извънредно доста, даваха ни разнообразни местоположения, които незабавно проверявахме. Обикаляхме с кола, пешком, с колело, всячески единствено и единствено да сме разпръснати в регионите, в които е виждан и да успеем да го намерим.
Как реагираха децата ви, когато им казахте, че Марли го няма?
П: Когато се обадих на мъжа ми в 16:00 часа в неделя да запитвам дали е подготвен Марли и за какво ги няма още, той ми сподели „ Само желая да си спокойна, Марли е избягал “. Синът ми, който е на 7 години, беше до мен, чу диалога ни и незабавно се разплака. Започна да пита „ Как по този начин са го изпуснали, по какъв начин по този начин го няма? “, „ Какво ще стане с него, той не може да е самичък, не може да се пази от колите… “ и други сходни. Малката ми щерка ( на 1 годинка и 8 месеца) не разбра, че го няма в този миг, а вечерта, когато се прибрахме късно, тя към този момент спеше и не усети неналичието. Но на идващия ден го търсеше, когато я подвигам заран от леглото, той идва постоянно при нея и я ближе, а тя му дава неговите играчки.
Разкажете ни за минутите преди неговото намиране и за срещата ви с него?
С: Около 16:30 часа на 13.03 след часове циркулиране, презареждане на телефони, актуализиране на страниците и липса на всякаква информация, с жена ми към този момент се бяхме отчаяли. Паркирахме за минути към салона на Черковна и просто си казахме, единият да тръгне в една посока, другият в друга и да продължим обикалянето. Комуникирахме с приятелите си във Вайбър и с гласови известия се разбрахме, кой в кой регион да кръжи, единствено и единствено да сме на разнообразни места, на които е засичан. Тогава аз потеглих към гара Подуяне, тъй като там е засичан към релсите и тогава ми се обади наш комшия, че обхожда региона пешком. Видях кучето си да бяха подплашено, виках го, приятелят ни Миро също го викаше, само че от шума Марли не ни чуваше. Тогава пуснах гласово известие на приятелите ни, че съм го видял и че тича през релсите на Подуене. Телефонът ми стартира да звъни от хора, които го виждат.
П: Аз обикалях с колата към Черковна и Мол Сердика, когато чух гласовото известие и започнаха да ми звънят доста хора по едно и също време, че виждат кучето да бяга към мола, идващият човек споделяше, че го вижда в уличките, идващият към хранителен магазин и по този начин всеки идващ в границите на 4-5 минути даваше точна локация. Мъжът ми тичаше наш другар и комшия, а наш родственик беше видял кучето и караше след него с електрическа тротинетка. На края Марли беше влезнал в паркчето на Военна академия. Тичахме до там, кученцето беше следвано от роднината ни, влязохме мъчно, само че въпреки всичко служителят на входа се смили над нас, пусна единствено мен. Когато стигнах на 10-тина метра от мястото, на което кучето лежеше, го видях, извиках го и за секунда той се затича към мен! Това беше най-вълнуващата ни среща. Той не можеше да повярва, че ме вижда. Беше изтощен, замърсен, целият в тръни. Дадох му вода, мъжът ми пристигна и всичко приключи наред!
Какви ограничения ще предприемете против салона и въобще те поеха ли своята отговорност, за това, че са разрешили на Марли да избяга?
П: Салонът, ще създадем всичко допустимо, в никакъв случай повече да не упражнява активност. Още първата вечер когато се прибрахме, съумях да пусна тъжба в КЗП. Отделно от това, много хора в обществената мрежа питаха, кой е този салон и когато казвахме името му, ни писаха и други стопани, които са имали неприятни обстановки с тях.
С: Когато отидох да взема каишките на кучето, не ми дадоха никакво съответно пояснение на обстановката. Казаха единствено, че клиентка е влезнала да вземе кучето си и тогава Марли се е шмугнал през вратата. Засичах се няколко пъти със брачният партньор на грумърката, само че не бих споделил, че направиха нещо кой знае какво с цел да подкрепят търсенето. С нас търсеха над 15 индивида другари и още доста непознати. Стотици хора споделяха постовете ни, обаждаха ни се, звъняха ни и с помощта на тях и на нашите старания успяхме да намерим кучето.
Какво желаете да кажете на всички тези хора, които ви помогнаха?
П: Ами желая да им кажа, че са невероятни и че най-искрено им благодаря, че ни четяха изявленията, че споделяха, че звъняха и че съумях да намеря третото си дете. За нашето семейство Марли е като трето дете, той е пълновръстен член, на всички места е с нас, върви на отмора с нас, всеки ден играе с децата на всичките ни другари. Та той спи до нас в леглото или до децата! Когато намерихме Марли започнахме да актуализираме изявленията за него и че е открит. Само за към час в една група имаше над 1300 лайкове! Всички тези хора от толкоз доста групи, претърпяха паниката ни и с помощта на добрината им, в този момент фамилията ни е цялостно. Огромно благодаря на всички!
С: Искам да кажа на всички хора, че са страхотни и че без тяхната помощ, шерване, звънене и без обикалянето от нашата група, нямаше да може да намерим кучето! Надявам се да успеем да се преборим и салонът да затвори, с цел да може никой, в никакъв случай да не изпита това, което изпитахме ние, поради такива „ експерти “.
Има хора, които ще си кажат, че това е история за следващото куче, изгубено измежду бетонния свят на София и по-късно открито. Може и да са прави. Но за нас, всички, които обичаме Марли това е история, която ни въодушевява, която демонстрира, че към момента има положително у хората, че всеки човек, всяко позвъняване е от голяма важност. Защото Марли не беше следващото изгубено куче. Той е член на нашите фамилии, правилен другар на децата ни и почтена душичка, която заслужаваше да се борим за него със зъби и нокти. Това е история за това, по какъв начин човек не трябва да се отхвърля, по какъв начин би трябвало да има вяра и да мисли положително, история, която ни учи на единодушие, добрина и вяра. Надежда, че когато положителното се сплоти, злините нямат късмет и просто изчезват.
Бъдете положителни! Правете положително! Не боли, повярвайте ми!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ