"Да се явиш лице срещу лице с един противник и

Любопитна история на дуелите в България

"Да се явиш лице против лице с един съперник и с напълнени револвери да изкупувате някаква си накърнена чест! Това не звучи ли на варварщина? Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш някъде на мрачно и да му светиш маслото с един вистрел. Защо са нужни тук церемонии, мятане на ръкавици, премерване на крачки. Тези работи за нервите на актуалния цар на цивилизацията - индивидът - са непоносими. "
Това четем в описа "Смелост " на Елин Пелин (1877-1949), оповестен за първи път във в. "Щурец ", 9 септември 1933 година И още:
"Ако не ти стига кураж да го гръмнеш из засада заради това, че имаш естествено омерзение от кръвта, то можеш да го убиеш морално посредством клюка, посредством конспирация, посредством пресата. Това са легални средства, с които изцяло безвредно можеш да си послужиш, без да показваш своята висша добродетел смелостта ".

Дуелът като средство за отбрана на персоналната чест е прочут от междинните епохи. Класически образец е убийството на великия съветски стихотворец Александър Пушкин. В България оповестени, станали и нестанали дуели има от края на ХIХ и първата четвърт на ХХ век. Откриваме ги от пожълтелите страници на вестниците.
Хумористичният вестник "Кукуригу " от 30 май 1883 година разгласява публикацията "Обзор на българските поети ", в която клейми поезията на Иван Вазов. Авторът - Петко Рачов Славейков, прикрит зад псевдонима Барон декор Бръмбал, е открит, враждата сред огромните писатели пораства през дните и месеците, до момента в който на 1 март 1884 година Вазов получава писмо от остарелия Славейков:
"Утре рано потеглям за Пловдив, подготвен на разположението ви. Нямам на мозъкът си да ви убивам; само че в случай че вий по упоритости желаете да мъстите, хвърляйте ръкавицата и аз няма да се откажа да я поема... "
Слава Богу, обидата е преглътната, дуелът завършва с помиряване!
Година по-късно, на 14 април 1884 година, подполковник Михаил Савов - министър на войната в държавното управление на Стефан Стамболов (20.VIII.1887 - 19.V.1894), афишира двубой на премиера...
За политическите битки и нравите на елита прелюбопитни са изявленията в опозиционния вестник "Свободно слово " и в органа на държавното управление в. "Свобода ", от които цитираме извадки.
"Свободно слово ", брой 90:
"Отпреди три месеца някогашният боен министър, подполковник Савов, инцидентно се научил, че година Стамболов, началник на Министерския съвет, в който година Савов е член от 3 години, с сътрудника му Панайот Славков, министър на търговията и земеделието, са блудствували със законната му брачна половинка в къщата, която е против пипиниерата до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковач, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, дето тя е била отвеждана скришом. Това срамно дело е вършено от министрите с дамата на другаря им през законодателния интервал на VII нормално национално заседание, предходната година, когато военният министър, година подполковник Савов, е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия в Събранието по авансово дискутиране на военния бюджет и когато той е отсъствувал от София по военни каузи. Тия извънредно безнравствени дейности на сътрудниците му, тествани преди няколко недели деликатно в наличието на няколко непознати, почтени лица, принадлежащи на всякакви класи от столичното общество, сред които преди всичко, като поемно лице, е и сегашният боен министър (Рачо Петров), убедили изцяло година Савова в похищението и оскверняването на фамилната му чест. Така опозорен и омърсен фамилният му живот, година Савов, като почтен човек и като най-висши представител на офицерството в нашата войска, като джентълмен и боен министър, решил да резервира достойнството си и оная на дома и рожбата си, на мундира и на българската армия, оповестил двубой на година Стамболова. "
Вестник "Свобода ", брой 1372:
"Мерзавците към "Св. слово ", с цел да доближат да станат министри, прибягнаха към най-ниските неоправдателни средства, а точно да се ползуват от нещастията и срама на един полудял човек и на неговата побесняла жена. Тия подлеци разгласили една гнусна и клеветническа публикация, с която се мъчат да хвърлят тиня върху м-р-председателя година Стамболова и да създадат да мине за истина една съчинена от тях конспирация...
...Няколко пъти ние към този момент казахме във вестника си, че господин Савов е подлудял човек. Това не се отхвърля и от ония, които напоследък, от три месеца насам, са имали работа с него, а по този начин също се удостоверява и от самия настоящ боен министър година полковник Рачо Петров, който е имал злощастието да бъде извикан нощно време от Савова и да присъствува на един неприличен разпит, в който се било потвърдило до каква степен е била почтена тая, която се назовава госпожа Савова. "
Дуелът бил признат, само че не се състоял... Защо ли? - ще попита през днешния ден читателят.
Секундантите за Савов били подполковниците Петрунов и Ковачев, за Стамболов - Димитър Греков и подполковник Васил Кутинчев. В броя си от 20 април 1894 година в. "Свобода " известил:
"Бивший боен министър подполковник Савов е изключен из войската и е турен в ресурс на армията. "
Ковачев, който бил купувал във Виена броня за Стамболова, няма по какъв начин да не е предизвестил Савов, че за дуела Стамболов ще я облече... Само че секундантите на Стамболов създали всичко допустимо и осуетили багра с оръжие: с писмо до Савов Петрунов и Ковачев се отказали прибързано, а Греков и Кутинчев отказали да се срещнат с новите секунданти на Савов - доктор Васил Радославов и запасния майор Захари Митов (Радославов бил политически съперник на Стамболов, още повече че по-рано отказал оповестения нему двубой.)
На 23 април в. "Свободно слово " поместил протокол, в който се оповестява:
"Савов се смята за освободен в по-нататъшното свое деяние и отбраната на афектираната му чест, защото по джентълменски метод не може да получи сатисфакция... " (Сатисфакция - задоволство, облечено във формата на дуела, давано от оскърбителя по искане на оскърбения - бел. авт.)
В Наказателния закон (чл. 274-279), който влезнал в действие на 1 май 1896 година, четем:
"Двубой е верен и при идентични условия сговорчив пердах сред двоица със смъртоносно оръжие и в наличие на секунданти не по-малко от едного от всяка страна. "
Според известния книжовен критик доктор Кръстьо Кръстев дуелите са "най-силният културен фактор ". В списание "Мисъл " (кн. 7, 1893 г.) той написа:
"Дуелът ще ни научи да ценим своето и непознатото персонално достолепие, дуелът ще ни даде персонална горделивост, дуелът ще направи от нашата навалица, наречена интелигенция, хора с достойнство и темперамент, дуелът ще унищожи нашата пъзливост, дуелът ще ни даде героизъм - персонална и политическа... "
Не е за поверие, само че на 1 ноември 1895 година от трибуната на Осмото нормално национално заседание депутатът Михаил Такев оповестил двубой на министъра на националната култура Константин Величков (1855-1907). Величков бил споделил, че с цел да бъде определен за народен представител, Такев бил укрил годините си. А Величков, съгласно Такев, при раздаването на образователните стипендии показал користолюбие... От стенограмата на съвещанието на Народното събрание научаваме, че настояването на г-на Такев за избор на комисия, която да прегледа отпуснатите стипендии, не било признато.
"Мих. Такев: (Към ръководителя.) Трябва да ми позволите да се обясня в Камарата, инак ще постъпя иначе. (Шум) Как по този начин да се оскърбяват хора и да не им позволявате да се оправдаят? Аз декларирам тук, че разгласявам двубой на господин министра. (Гласове: Добре, добре! - звук.) "
Ръкавицата била хвърлена, само че Константин Величков не приел дуела, имал пренебрежително отношение към саморазправата. "Смешна работа " - написа в писмото си от 15 февруари 1896 година до брат си Богдан.
За Михаил Такев свидетелства Димо Казасов (1886-1980):
"Красиво лице. Живи горящи очи. Малка остра брада. Грижливо вчесана коса. Елегантен чер жакет. Широка копринена връзка с искряща скъпоценна топлийка. Блестящи от ярка белота яка, нагръдник и ръкавели. По-скоро салонен джентълмен, в сравнение с партиен оратор... Паметта ми е запазила усещането от неговата пристрастеност да се рови в дреболиите и детайлностите... да им придава стойност на неопровержими документи... Рязък в полемиката, сценичен в жестовете, раздразним в пререканията... "
Михаил Такев - най-хубавият другар на Алеко Константинов, е първопричината за трагичния завършек на писателя. Стрелбата из засада на 11 май 1897 година по файтона на демократа била за Такев, а улучила смъртоносно безсмъртния Алеко. На 24 януари 1920 година в родния си град Пещера Михаил Такев ще издъхне от револверните изстрели на политическите му съперници.
В горичката край село Враждебна се е разиграл последният двубой в България през ХIХ век. И то на българин с чужденец - известният журналист, държавник и политически деятел Найчо Цанов (1857-1923) с граф Доменик Сатмари Кирали, който през 1898 година е австро-унгарски императорски и кралски консул във Видин. Графът ходел на лов за патици в неразрешено време. В локалния вестник "Народен лист " от 21 юни 1898 година Найчо Цанов го изобличил с материала "Консулска безочливост ". За скандалния граф пишат и вестниците "Мир " и "Пестер лойд ". Раздухан, казусът бил подобаващ за двубой...
В брой 25 от 19 юли с. година на "Народен лист " Найчо Цанов разсеял слуха. Изпратил вестника на Кирали по пощата и по нотариален път. Графът отказал да го одобри. Но в брой 37 от 11 октомври Найчо Цанов го нарекъл "рядък страхливец "...
Дуелът бил признат. За секунданти Найчо Цанов уговорил своя политически единомишленик Илия Георгов и майор Раковски, шеф на крепостната артилерия във Видин. За консула секундантите пристигнали от Унгария - доктор Томаш Бела и сродникът Андор Сатмари Кирали. Пистолетите, заредени с по един патрон и 6 грама барут, пристигнали също от Будапеща...
На 25 октомври, в ранното утро в притихналата студена горичка чакали и двама софийски лекари. Секундантите създали по 25 крачки и сложили на позиция Найчо Цанов и Доменик Кирали. След като доктор Бела брои "Едно, две, три ", Доменик Кирали стреля, само че не улучва смъртния си зложелател. Вдигнал револвера и Найчо Цанов, само че без да се цели и гърми, го захвърлил с пренебрежителен жест в краката на чужденеца... Защо ли?
Дуел против самия двубой! - тази позиция Найчо Цанов изложил в телеграмата до редакцията на "Народен лист " във Видин:
"Днес 8 часа се дуелирах с Кирали в корията Враждебна при Искъра. След неговото гръмване аз хвърлих револвера цялостен съгласно предначертания от мен авансово проект. Това направих, с цел да покажа, че аз не се багра от гибел, само че че съм срещу дуелите. Подробности с пощата. Никакви повреждания.
Цанов "

За благородството на Найчо Цанов приказва и наследството му, което написал вечерта, а в ранното утро предал на секундантите си. То било разпечатано от тях незабавно след самотния изстрел на консула. В него българинът моли изпълнителите на последната му воля да разпространят документа на български, съветски, френски и немски език. Препис да бъде изпратен персонално до Лев Толстой.
"Найчо Цанов бе нравствена персона - написа за него Димо Казасов. - Неговата гражданска героизъм бе неразделен сателит на цялата му политическа кариера. Смел и смел, когато защищаваше правата на другите, той беше безмълвен и преклонен, когато трябваше да брани личната си персона. "
Дуелната зараза доближава своя връх през 1908 година Но и преди нея имало битки:
В 1905-а Стоян Шангов (1867-1925) написа в своя вестник "Вечерна поща " - вестника на сензациите, че сърбите Герджикович и х. Ташкович, последователи на концепцията за самостоятелна Македония, пристигнали в София не с цел да се спогодят с Вътрешна македонска революционна организация за взаимна работа, а задачата им била да провеждат с македонските революционери скрит план за убийството на княз Фердинанд и крал Петър.
Сърбите поискали от Шангов да опровергае тази клюка или да одобри дуела, за който му изпратили и своите секунданти. Шангов отхвърлил дуела, без да опровергае клеветата.
През 1906 година журито, управлявано от Константин Величков, при установяване на най-достойната пиеса от състезанието за новата сцена на Народния спектакъл, класирало на първите две места пиесите на Антон Страшимиров, на трето място - пиесата на Петко Тодоров. Ликуващ, Страшимиров влезнал в кафене "България " и "поздравил " Петко Тодоров. Какво са си споделили, не се знае тъкмо, само че Петко Тодоров незабавно упълномощил Александър Балабанов и Пейо Яворов за секунданти, които да изискат пояснение и вероятно "кавалерско задоволство " от Антон Страшимиров. Последният отхвърлил дуела...
В писмо от 21 май 1906 година до Никола Найденов Яворов свидетелства:
"Тук имахме в последно време една нова история: дуелът на Тодорова и Страшимирова; имам вяра, че си чел за него в "Поща " ( "Вечерна поща ") та няма що да ти разправям. "
В 1907-ма военачалник Сирманов оповестил двубой на Кръстю Станчев (1879-1944), който в своя вестник "Камбана " го нарекъл "бездарен, раболепен и посърнал офицер ", а той бил по това време шеф на щаба на армията. Двамата се явили на несъмнено за дуела място със своите секунданти, само че вместо да окървавят рапирите си, съчинили текста на един протокол...
През същата година и поручик Векилски оповестил двубой на Кръстю Станчев, поради оскърбленията на цялата офицерска корпорация със публикациите му в "Камбана ". Секундантите им открили, че няма нанесени оскърбления и дуелът не се състоял.
За 1908 година в публикацията си "Рицарски дуели през ХХ век " Димо Казасов изброява пет случая:
Д-р Марко Марков - така нареченият "Цигански цар ", юрист, оповестил двубой на Кръстю Станчев, загдето го оскърбил в печата.
По същата причина и художникът Петър Паспалев оповестил двубой на вестникаря, само че и двата по незнайни нам аргументи не са се състояли.
Група офицери оповестила двубой на редактора на в. "Гражданин " проф. Ст. Киров за огорчение на армията. Дуелът бил отритнат като произлязъл от среда, която не е упълномощена да съставлява армията.
Атанас Каблешков, уволнен чиновник-агроном от Земеделската банка, оповестил двубой на министъра на труда и земеделието Андрей Ляпчев и му изпратил секунданти да уговарят мястото и оръжието за дуела. Министърът върнал секундантите с безапелационен отвод, като им споделил, че в случай че би приел дуела, то би значило да предизвиква разврата в страната.
Подпоручик Мусевич-Бориков, адютант на министъра на войната Данаил Николаев, оповестил двубой на Ангел Киселов, поради обявата му във в. "Балканско ехтене ", в която написа, че министърът "не знае какво приказва ". Дуелът се състоял на 6 април сутринта зад Военното учебно заведение. Секундантите на журналиста предложили револвери, на кавалериста - саби. Това оръжие подпоручикът като прочут фехтовач владеел чудесно, а редакторът за първи път хващал сабя. Остриетата били на един метър разстояние. Честта на министъра била възобновена - Киселов бил леко ранен в лявата ръка...
В-к "Дневник " от 6 април цитира разменените реплики сред кавалерите на достойнството:
- Е, ще пишеш ли отново срещу армията, господин Киселов?
- Ще пиша, когато би трябвало, тъй като потвърдих, че съм рицар.
А в "Балканско ехтене " два дни по-късно редакторът е още по-категоричен:
"С кръв си добихме правото да подлагаме на критика - право, което законите на конституционна България не ни подсигуряват при министерствуването на военачалник Николаев. "

х х х

Ще попитате: по кое време ли е заглъхнала епидемията на дуелите?
В края на първата четвърт на ХХ век - 1924-1925 година, когато и на словослагателите към този момент "писнало " да набират помирителни протоколи вместо кръвопролитни репортажи.
В своя "Ек вечерен " от 15 януари 1925 година Йосиф Хербст написа за тях:
"Словослагателите ни обявиха, че незабавно ще разгласят стачка, в случай че им дадем да наберат подобен протокол. Те споделиха: притъмняло ни е пред очите, краката ни едвам държат, самун не смогваме да набавим на челядта си, в такива времена ние такива нелепости не редим. И още доста други работи ни наговориха, не са за казване. Разбират ли ти елементарни служащи: по какъв начин се измива с кръв засегнатост, по какъв начин се защищава с оръжие в ръка персонална чест и прочие и прочие "

В своята канцелария в Министерството на националната култура Кирил Христов прави упражнение с револвера върху бомбето, с цел да може по-сполучливо да пробие търбуха на редактора на "Заря ", подигравка - Александър Божинов, вестник "Дневник ", 1915 година

Талантливият стихотворец Кирил Христов (1875-1944), който през 1914 година е ръководител на Съюза на българските писатели, бил оклеветен във вестниците "Заря " и "Нова балканска естрада ", че цели три месеца се храни в безплатната столова, която се издържала от женското благотворително сдружение "Напредък ". Резкият в връзките си с известни и незнайни особи стихотворец не можел да чете и да слуша неистини по собствен адрес. От сдружението опровергали лъжата, само че пресата траяла да раздухва мълвата. Поетът избрал "осветеният от всевъзможни обичаи метод " - дуелът, и пратил приятеля си поручик Малеев като секундант до шефа на "Нова балканска естрада " Иван В. Икономов да уговорят изискванията за дуела. Последният отхвърлил предлагането, като на 11 януари 1915 година се стимулирал: "Аз, участник във войната до Чаталджа " не мога да се дуелирам с "един тилов воин "...