Да се промени данъчната система в България, като се възстанови

Да се промени данъчната система в България, като се възвърне данъчноосигурителната система от промяната преди 2001 година. За това прикани някогашният министър председател и сегашен шеф на Центъра за разбори и ръководство на опасности към Нов български университет Иван Костов на научна конференция " 10 години плосък налог в България ", проведена от КНСБ и фондация " Фридрих Еберт ".

Според Костов настоящето несъответстващо и недобро данъчно облагане е причина за доста нездравословни процеси в страната.Плоските директни налози са една от главните аргументи за укриване на приходите, счита икономистът.

Иван Костов уточни, че за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и персонални приходи, и от тях да заплаща нерегистрирани приходи на заетите, тъй като по този метод заобикаля заплащането на всички планувани по закон осигурителни вноски в размер на 32,7 %. Според него това ще е невероятно, в случай че се одобри прогресивна канара и се полза с 32 % оптималната облага. Ако тя се полза с толкоз, в случай че приходите на работодателя се таксуват, както беше до 2001 година - с прогресивна канара до 38 %, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от компанията парите като персонален приход и да ги заплаща незаконно на хората, добави Иван Костов.

Той предлага да се възвърне данъчноосигурителната система от промяната преди 2001 година, само че по думите му това е явно неизпълнима рекомендация при сегашните желания на българските гласоподаватели. Тогава приходите бяха с необлагаем най-малко, нямаше необлагаем най-малко за облагата на предприятията, имаше прогресивна канара, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски, добави някогашният министър председател. По думите на Костов в сегашната икономическа конюнктура, когато създаденият БВП е с към 3,5 пъти по-голям от тогавашния, страната би трябвало да планува и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване облаги. В противоположен случай няма да се подтиква натрупването на капитал и основаването на работни места, добави Костов.

Експертът проучва, че сега вън от подозрение е, че облагането на брутните трудови контракти с налози и осигурителни вноски не е съразмерно. Костов означи, че колкото повече порастват над оптималния застрахователен приход приходите на облаганото лице, толкоз повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към 10 %. Общото облагане на хората с високи приходи клони към 10 на 100, а на тези с работна заплата под оптималния застрахователен приход, данъчната и осигурителната тежест е 42,7 %, сподели Иван Костов.

По думите му всичко това значи, че хората с високи приходи не са ангажирани с контрола на осъществяването на функционалностите на българската страна. При почти едно и също натоварване на Брутният вътрешен продукт с налози и осигурителни вноски - 29,9 на 100 през 2001 година и 30 % през 2017, приходите от облагането с налог приходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с доста по-малък дял от общите данъчни и осигурителни доходи - през 2001 година те са 44 на 100, до момента в който през 2015 те са 38, 9 на 100 от общите, което е за сметка на увеличението на приходите от Данък добавена стойност, добави Костов.

Според него този понижен дял е причина за други основни опасности в ръководството на бюджета - правят се огромни преразпределителни процеси сред приходите от косвени налози и разноските, които прави бюджетът като прехвърлянето към Национален осигурителен институт. Тук е и повода за износа на на ниска цена труд от страната, добави Костов.

Според някогашния министър председател в България работят и други отрицателни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от страната жизненоважни за обществото функционалности. Той очерта кои са тези съществени функционалности - в областта на сигурността, където мнозина доплащат, изключително компании за своята сигурност, на образованието, където родителите заплащат спомагателни уроци, в опазването на здравето, където всички доплащаме за здравна услуга.

Финансовият министър Владислав Горанов не счита, че в този момент е времето за унищожаване на плоския налог, само че е подготвен да взе участие в експертен спор по тематиката. Той напомни, че в съдружното съглашение на настоящето ръководство е предпоставено тази тематика да не се преглежда. По думите на Горанов има задоволително време за спор до идващите избори.

Финансовият министър означи, че няма задоволително безапелационна теза, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблемите с неравенството, само че може да се допусна, че част от казуса с неравенството идва от пропорционалното облагане. Ако концепцията е да борим единствено неравенството и да сменяем настоящето съразмерно с ново прогресивно облагане, в границите на същия фискален резултат, несъмнено междинната класа ще увеличи това, което отделя за бюджета, сподели Горанов. По думите му, в случай че желаеме да запазим почти сегашните равнища на облагане, въвеждайки единствено необлагаем най-малко, бюджетът ще загуби по разнообразни оценки сред милиард и два.

Дискусията не би трябвало да е в посока дали да се отстрани плоския налог, а по какъв начин да се отстрани, разяснява Горанов. Той означи, че изчисленията на КНСБ и на фондация " Фридрих Еберт " развиват сметката от позиция на един човек, а би трябвало да се прегледа по какъв начин една смяна ще окаже въздействие върху целия фискален модел и върху междинните приходи, върху приходите освен на тези, които работят на минимална заплата.

Според Горанов на политическо равнище казусът на смяната на модела е, че той ще засегне доста повече хора в увеличение на тяхната данъчна тежест, в сравнение с ще освободи. Ако предложим една прогресивна канара и я наложим към сегашните приходи и подоходни групи, и в случай че би трябвало да запазим размера на приходите в бюджета, то на всички хора, които сега са дейни, облагането ще доближи най-малко до 15 %, добави министърът.

По-големият проблем на плоския налог е, че той мъчно може без някакво съществено преразпределение и вътрешни разтърсвания, да бъде отстранен, възстановявайки прогресивно облагане. Ако приемем, че няма да падат приходите в бюджета и в случай че приемем, че няма да усилваме налозите на междинната класа, уравнението наподобява съвсем нерешимо, сподели Горанов и добави, че не пази плоския налог, само че счита, че всичко би трябвало да бъде дебатирано.

" Готови сме да участваме в този спор, осъзнавайки че сегашната коалиция е общ брой от разнообразни доктрини, изключително тази част от нея, която разчита на по-популисткото говорене ", уточни Владислав Горанов и напомни, че съдружното съглашение е да не се трансформират налозите и това е вярна за момента политическа позиция.

Големият въпрос е би трябвало ли неравенствата да бъдат решавани през налозите - допустимо е, само че и самата Европейска комисия споделя, че пребалансирането към индиректно облагане, дава предпоставки за ускорение на икономическия напредък и това е рекомендация към страните -членки, сподели Горанов.

Ако се намерения за въвеждане на разнообразни тласъци като детайли на фамилно подоходно облагане, то този спор би трябвало да е в границите на друго равнище на налога, разяснява Горанов.