Климатологът доц. Георги Рачев пред „Труд“: Малък Сечко се показва като истински мъж
Да се предвижда времето постоянно е било забавно. Българинът обича да разяснява футбола, времето и политиката. Става дума за просвета с основно Н. А когато по една или друга причина метеоролозите и климатолозите не познаят, почват и рецензиите към тях. За климата, световното стопляне и ролята на индивида, промишлеността и урбанизацията върху тези феномени и процеси, беседваме с доцент Георги Рачев .
– Г-н Рачев, метеоролозите предизвестяват, че от неделя се чака същинска зима. Колко ще продължи захлаждането?
– Да, от неделя до четвъртък идната седмица ще има съществено захлаждане. Малък Сечко се демонстрира като същински мъж. Ще бъдем очевидци на същинска зима, ще има виелици и снегонавяване, поледици. Очакваме температури до минус 10 градуса у нас. Но това ще е малко – след 2 март следва стопляне и завършек на зимата…
– А какво време ни чака през цялата 2018-та година?
– Много от моите сътрудници считат, че годишните прогнози нямат огромна успеваемост и е по-добре да гледаш на фасул или на кафе. И те имат своето съображение. Аз обаче се присъединявам към по-малката на брой гилдия. Вярно е, че природата на процесите e мощно неопределена и има инцидентен темперамент. Въпреки това би трябвало да се опитваме да надникнем в бъдещето, даже и да станем обект на по-нататъшни смешки и закачки. Шестмесечната прогноза на Американската организация за океански и атмосферни проучвания планува малко по-топли февруари и март, както и естествени във връзка с температурите април, май, юни и юли. Въпросът с преваляванията е още по-неопределен, само че все пак март, юни и юли се обрисуват с естествени и по-ниски превалявания, а февруари, април и май с превалявания – малко над нормата. Предстои да забележим дали тези прогнози ще бъдат осъществени.
Още по-интересна е обстановката в света. Започнахме годината с отбелязването на доста ниски температури в централен Сибир, където в Оймякон бяха измерени стойности от порядъка на минус 62 градуса по Целзий. В Монголия и в североизточен Китай температурите също паднаха рекордно до минус 40 градуса по Целзий. А в Австралия пък бяха маркирани оптимални температури от порядъка на +40-45 градуса. Няма подозрение, че световното стопляне е причина климатът на Земята да се намира в позитивна фаза, а заради този факт има огромна възможност 2018 година да се подреди измежду най-топлите от 1990 година насам. Почти несъмнено е обаче, че миналата 2017 година ще заеме първото място като най-топла година от началото на предишния век, през която не се демонстрира естественият феномен Ел Ниньо. През лятото следва тук-там в региона на Близкия Изток да отчетем още веднъж високи температури от към +52 градуса. Очакват се и още наводнения и температурни върхове, както през последните години. Тъй като ползата на хората към климата разумно нараства с течение на времето, ние, климатолозите, се стремим регулярно да припомняме и осведомяваме за климатичните промени.
– През 2017 година естествените бедствия из целия свят взеха стотици жертви и предизвикаха загуби за милиарди… Какви са прогнозите за планетата ни – ще зачестят ли бедствията и ще нарастват ли загубите?
– Природните бедствия, като тропичните циклони Ирма, Хосе и Харви да вземем за пример, бяха тематика номер едно освен в Щатите, само че и в целия свят до неотдавна. Интересното е, че още от времето на Колумб има писмени източници, които свидетелстват за съществуването на сходни циклони в същия този регион. Това демонстрира, че естествени бедствия с такива размери не са нещо толкоз извънредно или протичащо се за първи път. Американската организация, която изследва и учи тропичните циклони повече от 50 години, има детайлни прегледи на всеки един от тях, защото те са в действителност рискови и нанасят доста вреди. Ако погледнем данните, които изнася НАСА, можем да се убедим, че 90% от огромните произшествия и несгоди се образуват въз основата на атмосферни и хидросферни обекти, т.е. на неприятно време. Едва 10% остават за всички други произшествия с естествен генезис. Въпреки това незабавно ви споделям, че ясна индикация за увеличение броя или интензитета на тези естествени несгоди няма.
Колкото до въпроса дали загубите следва да набъбнат, желая да отбележа, че доста фактори се намесват в крайната оценка на нещастията от естествените бедствия. Развитието на международната стопанска система оказа помощ да заживеем в свят, който в никакъв случай до този миг не е бил толкоз организиран. Хората излязоха от вътрешността на континентите и населиха бреговете. Естествено е, че при цунами или мощна стихия тези хора ще попадат под въздействието на естествените процеси и ще претърпяват загуби. Но единствено си помислете какво е имало на нашето Черноморие преди 50 години… 1-2 комплекса за по 5000-10 000 души.
– А по какъв начин ще се промени климатът по нашите ширини в бъдеще? Да чакаме ли рискови метеорологични условия?
– Климатът в никакъв случай не е бил стационарен. Той непрестанно се променя към по-топло или към по-студено. Подхождам хумористично към благозвучни изявления, че България може да се трансформира в пустиня, в която надали не ще тръгнат камили из софийските улици, а маймуни ще се замерят с банани. Всичко това е надалеч от действителността. Балканският полуостров, който е заобиколен от три страни с морета, няма по какъв начин да се трансформира в пустиня. Не е допустимо.
Нека отбележим, че времето в България ще следва досегашните трендове съгласно сезоните и ще остане на границата на умерения климатичен пояс и субтропичния пояс. А съмнения на преваляванията в позитивна и негативна посока постоянно е имало и ще има. В момента сме в интервал, в който преваляванията в равнинната част на България са били и повече на годишна база. Затова свидетелстват и наводненията през последните години, въпреки да има изказвания, че някои от тях са предизвикани от човешка неточност.
– По какъв метод смяната на климата може да повлияе на стопански или обществени аспекти от нашия живот?
– Климатичните промени въздействат на огромен брой фактори от нашия живот. Стопанството да вземем за пример, е подчинено напълно на климатичните особености. През последните години България е преди всичко по експорт на слънчоглед на глава от популацията. Миналата година страната ни прибра една от най-изобилните си зърнени реколти. Реализирахме рандеман от 10,5 милиона тона зърно, от които 2 милиона тона слънчоглед, като имате поради, че годишно в света се добиват общо 40-45 милиона тона. България, която има една десетохилядна от преработваемата земя на планетата, дава 5% от слънчогледовата годишна продукция. А всичко това се дължи на затоплящото се време.
София съответно е град, ситуиран в долина, който има, както моите студенти споделят, непоносим климат. През ноември и декември столицата доста постоянно е забулена с мъгла. А в случай че поради нея летище София бъде затворено даже за няколко часа, 20 хиляди души ще изтърван полетите или връзките си до други дестинации. Ето го икономическият резултат от една най-обикновена мъгла, дължаща се на климатичните условия.
– В София се регистрират рисково високи стойности на замърсяване на въздуха – може ли климатът да повлияе върху качеството на въздуха или назад?
– По този въпрос мога да кажа, че и едното, и другото изказване са правилни. Особеностите на климата и релефа са директно свързани с чистотата на въздуха. Например парижани могат да си разрешат да емитират два пъти повече замърсители във въздуха от софиянци, и отново въздухът в Париж да е по-чист от този в София. Броят на ветровитите дни във френската столица е по-голям от този в нашия град, защото Атлантическият океан е на една ръка разстояние, а София, за разлика от Париж, се намира в долина. Всичко това дава преимущество на Париж да сменя своя въздух по-бързо, в сравнение с София. Особено годно е това през зимата, когато над България се случи антициклонална конюнктура. Мръсният въздух в градовете и индустриалните зони трансформира количеството и спектъра на слънчевата радиация. Това, дружно с индустриалния смог и киселинните дъждове, води до промени в детайлите на климатичната система и до, въпреки и местна, смяна на климата в региона.
– Как можем да свържем промените в климата с световното стопляне и кои са най-значимите резултати от този феномен?
– С повишаване на температурата на въздуха от 1 градус през 2016 година се усилиха изпаренията и влагата в атмосферата. При кондензацията на въздушните пари се отделя скритата топлота на изпарения и се получава кинетична сила. В наше време атмосферата несъмнено е по-динамична. Но къде, до каква степен и по какъв начин тъкмо се демонстрира тази динамичност, нормално е обект на спекулации. Въпреки всички тях персонално аз виждам доста повече позитивни аспекти в климатичните промени, и включително стоплянето на климата, в сравнение с негативни. Феноменът, наименуван „ световно стопляне “, постоянно се показва като нещо доста неприятно, само че никога не би трябвало да се гледа на него само и единствено по негативен метод. Трябва да бъде ясно регистрирано, че когато климатът е по-топъл, човечеството усилва ареала на селскостопанската си продукция, тъй като се включват и земи, които преди този момент не са били обект на селското стопанство. Читателите би трябвало да бъдат изцяло наясно, че светът в никакъв случай до този миг не е бил толкоз богат и утолен. Въпреки че до известна степен това се дължи и на общественото състояние, то климатичните характерности, особености и световното стопляне също оказват своето въздействие.
– Какви са отрицателните аспекти на световното стопляне и могат ли да бъдат избегнати?
– Когато става въпрос за отрицателните аспекти на световното стопляне, то евентуално към този момент сте чували за някои от тях – топенето на алпийските ледници, редуциране площта и размера на многогодишния морски лед, повишението на морското равнище, смяната в ареала на селскостопанските култури, нарастване на киселинността на океана, разпространяването на някои типове инсекти и заболявания и така нататък Те, несъмнено, въобще не са за занемаряване, само че за жалост доста от тях мъчно могат да бъдат избегнати, тъй като развиването на обществото е обвързвано с сила. Логично е, че колкото по-развита е една страна, толкоз повече сила употребява тя, а не би трябвало да забравяме, че на Земята живеят съвсем 7,5 милиарда души-консуматори. Ефектите от световното стопляне вещаят, че след към 10 години човечеството ще харчи повече сила за изстудяване, в сравнение с за отопление – ще станем очевидци на реверс на потреблението. Традиционният метод да бъде добита тази сила е посредством въглища, петрол и природен газ, чието изгаряне отделя колосално количество въглероден диоксид в атмосферата. В това число би трябвало да насочим вниманието си и върху ресурсите за изхранване на човечеството и тяхното въздействие върху въздуха. Давам образец с добиването и потреблението на едно най-обикновено краве мляко или месо, с помощта на развъждането на милиони крави по света. Докато обаче те пасат, отделят голямо количество метан, който образува от 15 до 25 пъти по-силен парников резултат от въглеродния диоксид. Това са единствено два от многото образци за това по какъв начин изхранването и развиването на обществото ни е обвързвано с заболяванията на актуалния свят.
Затова е доста значимо хората да схванат, че ние можем и би трябвало да живеем в унисон с природата. А за тази цел са нужни обединени старания, чиито старт беше натрапен в Париж през 2016 година, когато 174 страни, дружно с Европейския съюз, подписаха по този начин нареченото „ Парижко съглашение “.
– Вие сте част от екипа на телевизия Bulgaria ON AIR, като представяте една по-аналитична и обстойна прогноза за времето. В какво се показва тя?
– Радвам се, че съм част от екипа на Bulgaria ON AIR, с който имаме опция да покажем на феновете една по-подробна и модерна прогноза за времето. Всеки четвъртък в централната емисия на Новините ON AIR не просто представям времето, само че и обяснявам в дълбочина по какъв начин то въздейства на нашия живот. Целият ни колектив се стреми да подчертава върху всички въпроси, които засягат човечеството. Ние търсим отговори на това по какъв начин естествените бедствия са свързани с промените в климата, каква е връзката сред стопанството и климатичните условия, по какъв метод развиването на обществото въздейства на енергийното ползване и по какъв начин то на собствен ред рефлектира директно върху климата, както и какви са позитивните и отрицателните резултати от световното стопляне. По-конкретно търсим отговор на въпроси като това по какъв начин повлияха пожарите в Съединени американски щати върху реколтите, по какъв метод износът на слънчоглед от България набъбна заради затоплящото се време, по какъв начин въздейства развъждането на крави на въздуха, или на какво се дължи мръсният въздух в София: на хората, които горят гуми за отопление или на тези, с огромни къщи, които се отопляват на дърва и въглища.
Нашият посетител
Доц. Георги Рачев е издирван коментатор по тематиките за времето, климата и тяхното отражение върху здравето и стопанството на индивида, създател е на десетки публикации и книги. Специализира по проблемите на изменение на климата, възобновими енергийни запаси, синоптична климатология, климат и стопанска система и други. Преподава “Климатология ”, “Синоптичен разбор ”, “Качество и надзор на атмосферния въздух ”, “Климат и стопанска система ”, “Изменение на климата ” и други на студенти географи, историци, биолози и еколози в няколко факултета и университета в страната на всички равнища – бакалаври, магистри и докторанти. Рачев е част от екипа на Bulgaria ON AIR, където представя по-обстойна и аналитична прогноза за времето.
– Г-н Рачев, метеоролозите предизвестяват, че от неделя се чака същинска зима. Колко ще продължи захлаждането?
– Да, от неделя до четвъртък идната седмица ще има съществено захлаждане. Малък Сечко се демонстрира като същински мъж. Ще бъдем очевидци на същинска зима, ще има виелици и снегонавяване, поледици. Очакваме температури до минус 10 градуса у нас. Но това ще е малко – след 2 март следва стопляне и завършек на зимата…
– А какво време ни чака през цялата 2018-та година?
– Много от моите сътрудници считат, че годишните прогнози нямат огромна успеваемост и е по-добре да гледаш на фасул или на кафе. И те имат своето съображение. Аз обаче се присъединявам към по-малката на брой гилдия. Вярно е, че природата на процесите e мощно неопределена и има инцидентен темперамент. Въпреки това би трябвало да се опитваме да надникнем в бъдещето, даже и да станем обект на по-нататъшни смешки и закачки. Шестмесечната прогноза на Американската организация за океански и атмосферни проучвания планува малко по-топли февруари и март, както и естествени във връзка с температурите април, май, юни и юли. Въпросът с преваляванията е още по-неопределен, само че все пак март, юни и юли се обрисуват с естествени и по-ниски превалявания, а февруари, април и май с превалявания – малко над нормата. Предстои да забележим дали тези прогнози ще бъдат осъществени.
Още по-интересна е обстановката в света. Започнахме годината с отбелязването на доста ниски температури в централен Сибир, където в Оймякон бяха измерени стойности от порядъка на минус 62 градуса по Целзий. В Монголия и в североизточен Китай температурите също паднаха рекордно до минус 40 градуса по Целзий. А в Австралия пък бяха маркирани оптимални температури от порядъка на +40-45 градуса. Няма подозрение, че световното стопляне е причина климатът на Земята да се намира в позитивна фаза, а заради този факт има огромна възможност 2018 година да се подреди измежду най-топлите от 1990 година насам. Почти несъмнено е обаче, че миналата 2017 година ще заеме първото място като най-топла година от началото на предишния век, през която не се демонстрира естественият феномен Ел Ниньо. През лятото следва тук-там в региона на Близкия Изток да отчетем още веднъж високи температури от към +52 градуса. Очакват се и още наводнения и температурни върхове, както през последните години. Тъй като ползата на хората към климата разумно нараства с течение на времето, ние, климатолозите, се стремим регулярно да припомняме и осведомяваме за климатичните промени.
– През 2017 година естествените бедствия из целия свят взеха стотици жертви и предизвикаха загуби за милиарди… Какви са прогнозите за планетата ни – ще зачестят ли бедствията и ще нарастват ли загубите?
– Природните бедствия, като тропичните циклони Ирма, Хосе и Харви да вземем за пример, бяха тематика номер едно освен в Щатите, само че и в целия свят до неотдавна. Интересното е, че още от времето на Колумб има писмени източници, които свидетелстват за съществуването на сходни циклони в същия този регион. Това демонстрира, че естествени бедствия с такива размери не са нещо толкоз извънредно или протичащо се за първи път. Американската организация, която изследва и учи тропичните циклони повече от 50 години, има детайлни прегледи на всеки един от тях, защото те са в действителност рискови и нанасят доста вреди. Ако погледнем данните, които изнася НАСА, можем да се убедим, че 90% от огромните произшествия и несгоди се образуват въз основата на атмосферни и хидросферни обекти, т.е. на неприятно време. Едва 10% остават за всички други произшествия с естествен генезис. Въпреки това незабавно ви споделям, че ясна индикация за увеличение броя или интензитета на тези естествени несгоди няма.
Колкото до въпроса дали загубите следва да набъбнат, желая да отбележа, че доста фактори се намесват в крайната оценка на нещастията от естествените бедствия. Развитието на международната стопанска система оказа помощ да заживеем в свят, който в никакъв случай до този миг не е бил толкоз организиран. Хората излязоха от вътрешността на континентите и населиха бреговете. Естествено е, че при цунами или мощна стихия тези хора ще попадат под въздействието на естествените процеси и ще претърпяват загуби. Но единствено си помислете какво е имало на нашето Черноморие преди 50 години… 1-2 комплекса за по 5000-10 000 души.
– А по какъв начин ще се промени климатът по нашите ширини в бъдеще? Да чакаме ли рискови метеорологични условия?
– Климатът в никакъв случай не е бил стационарен. Той непрестанно се променя към по-топло или към по-студено. Подхождам хумористично към благозвучни изявления, че България може да се трансформира в пустиня, в която надали не ще тръгнат камили из софийските улици, а маймуни ще се замерят с банани. Всичко това е надалеч от действителността. Балканският полуостров, който е заобиколен от три страни с морета, няма по какъв начин да се трансформира в пустиня. Не е допустимо.
Нека отбележим, че времето в България ще следва досегашните трендове съгласно сезоните и ще остане на границата на умерения климатичен пояс и субтропичния пояс. А съмнения на преваляванията в позитивна и негативна посока постоянно е имало и ще има. В момента сме в интервал, в който преваляванията в равнинната част на България са били и повече на годишна база. Затова свидетелстват и наводненията през последните години, въпреки да има изказвания, че някои от тях са предизвикани от човешка неточност.
– По какъв метод смяната на климата може да повлияе на стопански или обществени аспекти от нашия живот?
– Климатичните промени въздействат на огромен брой фактори от нашия живот. Стопанството да вземем за пример, е подчинено напълно на климатичните особености. През последните години България е преди всичко по експорт на слънчоглед на глава от популацията. Миналата година страната ни прибра една от най-изобилните си зърнени реколти. Реализирахме рандеман от 10,5 милиона тона зърно, от които 2 милиона тона слънчоглед, като имате поради, че годишно в света се добиват общо 40-45 милиона тона. България, която има една десетохилядна от преработваемата земя на планетата, дава 5% от слънчогледовата годишна продукция. А всичко това се дължи на затоплящото се време.
София съответно е град, ситуиран в долина, който има, както моите студенти споделят, непоносим климат. През ноември и декември столицата доста постоянно е забулена с мъгла. А в случай че поради нея летище София бъде затворено даже за няколко часа, 20 хиляди души ще изтърван полетите или връзките си до други дестинации. Ето го икономическият резултат от една най-обикновена мъгла, дължаща се на климатичните условия.
– В София се регистрират рисково високи стойности на замърсяване на въздуха – може ли климатът да повлияе върху качеството на въздуха или назад?
– По този въпрос мога да кажа, че и едното, и другото изказване са правилни. Особеностите на климата и релефа са директно свързани с чистотата на въздуха. Например парижани могат да си разрешат да емитират два пъти повече замърсители във въздуха от софиянци, и отново въздухът в Париж да е по-чист от този в София. Броят на ветровитите дни във френската столица е по-голям от този в нашия град, защото Атлантическият океан е на една ръка разстояние, а София, за разлика от Париж, се намира в долина. Всичко това дава преимущество на Париж да сменя своя въздух по-бързо, в сравнение с София. Особено годно е това през зимата, когато над България се случи антициклонална конюнктура. Мръсният въздух в градовете и индустриалните зони трансформира количеството и спектъра на слънчевата радиация. Това, дружно с индустриалния смог и киселинните дъждове, води до промени в детайлите на климатичната система и до, въпреки и местна, смяна на климата в региона.
– Как можем да свържем промените в климата с световното стопляне и кои са най-значимите резултати от този феномен?
– С повишаване на температурата на въздуха от 1 градус през 2016 година се усилиха изпаренията и влагата в атмосферата. При кондензацията на въздушните пари се отделя скритата топлота на изпарения и се получава кинетична сила. В наше време атмосферата несъмнено е по-динамична. Но къде, до каква степен и по какъв начин тъкмо се демонстрира тази динамичност, нормално е обект на спекулации. Въпреки всички тях персонално аз виждам доста повече позитивни аспекти в климатичните промени, и включително стоплянето на климата, в сравнение с негативни. Феноменът, наименуван „ световно стопляне “, постоянно се показва като нещо доста неприятно, само че никога не би трябвало да се гледа на него само и единствено по негативен метод. Трябва да бъде ясно регистрирано, че когато климатът е по-топъл, човечеството усилва ареала на селскостопанската си продукция, тъй като се включват и земи, които преди този момент не са били обект на селското стопанство. Читателите би трябвало да бъдат изцяло наясно, че светът в никакъв случай до този миг не е бил толкоз богат и утолен. Въпреки че до известна степен това се дължи и на общественото състояние, то климатичните характерности, особености и световното стопляне също оказват своето въздействие.
– Какви са отрицателните аспекти на световното стопляне и могат ли да бъдат избегнати?
– Когато става въпрос за отрицателните аспекти на световното стопляне, то евентуално към този момент сте чували за някои от тях – топенето на алпийските ледници, редуциране площта и размера на многогодишния морски лед, повишението на морското равнище, смяната в ареала на селскостопанските култури, нарастване на киселинността на океана, разпространяването на някои типове инсекти и заболявания и така нататък Те, несъмнено, въобще не са за занемаряване, само че за жалост доста от тях мъчно могат да бъдат избегнати, тъй като развиването на обществото е обвързвано с сила. Логично е, че колкото по-развита е една страна, толкоз повече сила употребява тя, а не би трябвало да забравяме, че на Земята живеят съвсем 7,5 милиарда души-консуматори. Ефектите от световното стопляне вещаят, че след към 10 години човечеството ще харчи повече сила за изстудяване, в сравнение с за отопление – ще станем очевидци на реверс на потреблението. Традиционният метод да бъде добита тази сила е посредством въглища, петрол и природен газ, чието изгаряне отделя колосално количество въглероден диоксид в атмосферата. В това число би трябвало да насочим вниманието си и върху ресурсите за изхранване на човечеството и тяхното въздействие върху въздуха. Давам образец с добиването и потреблението на едно най-обикновено краве мляко или месо, с помощта на развъждането на милиони крави по света. Докато обаче те пасат, отделят голямо количество метан, който образува от 15 до 25 пъти по-силен парников резултат от въглеродния диоксид. Това са единствено два от многото образци за това по какъв начин изхранването и развиването на обществото ни е обвързвано с заболяванията на актуалния свят.
Затова е доста значимо хората да схванат, че ние можем и би трябвало да живеем в унисон с природата. А за тази цел са нужни обединени старания, чиито старт беше натрапен в Париж през 2016 година, когато 174 страни, дружно с Европейския съюз, подписаха по този начин нареченото „ Парижко съглашение “.
– Вие сте част от екипа на телевизия Bulgaria ON AIR, като представяте една по-аналитична и обстойна прогноза за времето. В какво се показва тя?
– Радвам се, че съм част от екипа на Bulgaria ON AIR, с който имаме опция да покажем на феновете една по-подробна и модерна прогноза за времето. Всеки четвъртък в централната емисия на Новините ON AIR не просто представям времето, само че и обяснявам в дълбочина по какъв начин то въздейства на нашия живот. Целият ни колектив се стреми да подчертава върху всички въпроси, които засягат човечеството. Ние търсим отговори на това по какъв начин естествените бедствия са свързани с промените в климата, каква е връзката сред стопанството и климатичните условия, по какъв метод развиването на обществото въздейства на енергийното ползване и по какъв начин то на собствен ред рефлектира директно върху климата, както и какви са позитивните и отрицателните резултати от световното стопляне. По-конкретно търсим отговор на въпроси като това по какъв начин повлияха пожарите в Съединени американски щати върху реколтите, по какъв метод износът на слънчоглед от България набъбна заради затоплящото се време, по какъв начин въздейства развъждането на крави на въздуха, или на какво се дължи мръсният въздух в София: на хората, които горят гуми за отопление или на тези, с огромни къщи, които се отопляват на дърва и въглища.
Нашият посетител
Доц. Георги Рачев е издирван коментатор по тематиките за времето, климата и тяхното отражение върху здравето и стопанството на индивида, създател е на десетки публикации и книги. Специализира по проблемите на изменение на климата, възобновими енергийни запаси, синоптична климатология, климат и стопанска система и други. Преподава “Климатология ”, “Синоптичен разбор ”, “Качество и надзор на атмосферния въздух ”, “Климат и стопанска система ”, “Изменение на климата ” и други на студенти географи, историци, биолози и еколози в няколко факултета и университета в страната на всички равнища – бакалаври, магистри и докторанти. Рачев е част от екипа на Bulgaria ON AIR, където представя по-обстойна и аналитична прогноза за времето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ