Да се преместиш от двумилионна София в селце със само

Да се преместиш от двумилионна София в селце със единствено 70 души. Защо една млада археоложка направи този избор и стана кмет на изчезващото монтанско село Комарево?

Цвета Йорданова прекарала 37 години от живота си в столицата. Завършила влиятелна гимназия, а по-късно станала археолог, само че през цялото това време знаела, че един ден ще си тръгне.

Направила го преди две години, импулсивно. Събрала си багажа, зарязала археологията и дружно с щерка си пристигнала в монтанското село Комарево – там, където прекарвала летните ваканции при баба.

„ Тръгнах си без изобщо да се замисля. От дребна постоянно съм желала да пребивавам тук, постоянно доста ми е харесвало. Всичките ми другари, познати, родственици ми споделиха – ти си луда, по какъв начин ще оставиш София? Ти добре ли си?”, показа Цвета.

Тя е уверена, че не е тръгнала наопаки, а в вярната посока. Малко откакто се реалокира в селото, тя среща Богдан, а той й признава, че Цвета е неговата детска обич.

„ Тя тогава не ми даде телефона си. Избяга по София. Аз потеглих по София да я търся… и се намерихме в Комарево”, споделя брачният партньор й Богдан Йорданов.

Този път Цвета поискала неговия телефон – 26 години по-късно след първата им среща. Започнали да си приказват с часове след работа.

След сватбата им предходната година, фамилията било на кръстопът – къде да продължат взаимния си живот. Решението взели в колата, на път сред София и Комарево.

„ Спокойствието, което имаш в дребния град и дребното обитаемо место, не може да се съпостави с нищо друго”, сподели Богдан.

„ Това да не си заключваш вратата на къщата, да не се притесняваш… Удоволствието лятото да откъснеш домат от градината. Хората към теб са по-искрени, по човечност има в тях. Това да вървиш по улицата и всички се познават”, добави Цвета.

От половин година Цвета е със напълно нова специалност – тя е кметски наместник на Комарево, където живеят към 70 възрастни хора.

Работата й като кмет включва даже пазаруването на медикаменти за възрастните хора и снабдяването с хранителни артикули.

„ Повечето хора са сами и възрастни и имат потребност от някой да си кажат нещо, да се оплачат, да си поговорят. Това е най-човешкото. Не е единствено до това да си кмет, а да си човек”, съобщи Цвета.

И с цел да има място, където възрастните да могат да поддържат връзка, тя взема решение да съживи от дълго време затвореното читалище в селото и да отвори библиотека за жителите.

Започнала самодейността със събиране на книги. Те идвали от цяла България.

" Децата като идват лятото да има къде и с какво да се занимават. Започнах да групирам и занимателни пъзели. За да им уплътнявам времето, Да имаме интернет. Защото още нямаме. Просто ни би трябвало място, където да протича обществения живот на селото”, изясни Цвета.

В начинанието й оказва помощ и Богдан, който боядисал няколко пространства, сглобил етажерки и подреждал книгите дружно със брачната половинка си.

Така, две от пространствата към този момент са подготвени за своите гости, а част от книгите към този момент са подредени.

В самодейността се включват даже и монасите от Рилския манастир. Съвсем скоро библиотеката ще отвори порти за жителите на Комарево.

„ Удовлетворението ми е, че давам нещо на това село. Давам вяра. Да покажа, че не всичко което е за мятане, може да е такова, а че може да се оправи с малко труд. Искам хората да повярват, че може да ни се случи и нещо хубаво”.

А те към този момент имат вяра и нямат самообладание да посетят възроденото читалище.

Следващата фантазия на Цвета и Богдан е да възродят киносалона, който преди доста години е събирал стотици поданици, а през днешния ден тъне в съсипия. И си дават обещание, че напълно скоро се захващат с това.