Квартет: Опасни връзки след края на света, Хайнер Мюлер и Явор Гърдев
Да се посещава толкоз рекламирано и обсъждано зрелище постоянно е риск. Очакванията неизбежно са огромни, а всички прочетени или подслушани забележки и рецензии, неизбежни за толкоз упорит план, някак незабелязано остават в съзнанието. Сега, след спектакъла, мога да ги преглътна, задоволително впечатлена и разтърсена от видяното.
На първо място бих дописала в заглавието нагоре и имената на актьорите – Снежина Петрова и Захари Бахаров, тъй като всеки от тези четирима създатели има своя роля и значение по едно и също време като създател и тълковник.
Немският драматург Хайнер Мюлер е създател на пиесата – интерпретация на „ Опасни връзки “ на Шодерло дьо Лакло, в която всяка дума е на мястото си и опитът за преразказ единствено би смачкал съвършенството на текста. Явор Гърдев е режисьор, само че също и демиург в един свят, амалгама от спектакъл и кино, в който някои от резултатите като че ли се пробват да надделеят над силата на словото. Актьорите са по едно и също време себе си, а също и своето друго аз – по възраст, пол и усеща, по едно и също време живи и мъртви, цялостни със пристрастеност и изпразнени от усеща, играещи на лимита на силите си и задачите оплетени с сензори, които трансформират придвижванията им в компютърно генерирана анимация и ги трансферират в напълно друга действителност.
Напълно ненужно е да се преразказва зрелището „ Квартет “, в което всичко е монументално с изключение на, за благополучие, продължителността, тъй като концентрацията на усещания за по-дълъг интервал от време би минала от екстаз към безсилие. Нещо, което към този момент ми се случи с „ Хамлет “, отново на Явор Гърдев.Ако любовта искаше да се опише, ампутирана от романтизъм, тя щеше да употребява този текст като собствен манифест. Всяка дума е навръх мястото си, всяко изречение е възклицателно, а всеки монолог – сразяващ. Подобен текст въобще няма потребност от резултати, той би стоял също толкоз добре и прочетен от двамата артисти в камерната зала на който и да е спектакъл (впрочем, Явор Гърдев към този момент е поставял „ Квартет “ в този формат). Поднесен в мащаба на зала 1 на НДК, освен това цялостна до последния ред на балкона, тази пиеса става галактика и в нея измеренията са други – злото към този момент резонира не просто в стегнатите в корсети тела на маркиза Дьо Мертьой и виконт Дьо Валмон, а в света в близост.
Впечатляващо, надарено и друго от всичко, което до момента сме наричали „ спектакъл “. И макар дребните недостатъци на цифровите „ аватари “ и прекомерно екстравагантния обсег за толкоз изискан текст, аз считам да го виждам още веднъж още на идната дата през ноември. Не пропускайте – страховит театър!
На първо място бих дописала в заглавието нагоре и имената на актьорите – Снежина Петрова и Захари Бахаров, тъй като всеки от тези четирима създатели има своя роля и значение по едно и също време като създател и тълковник.
Немският драматург Хайнер Мюлер е създател на пиесата – интерпретация на „ Опасни връзки “ на Шодерло дьо Лакло, в която всяка дума е на мястото си и опитът за преразказ единствено би смачкал съвършенството на текста. Явор Гърдев е режисьор, само че също и демиург в един свят, амалгама от спектакъл и кино, в който някои от резултатите като че ли се пробват да надделеят над силата на словото. Актьорите са по едно и също време себе си, а също и своето друго аз – по възраст, пол и усеща, по едно и също време живи и мъртви, цялостни със пристрастеност и изпразнени от усеща, играещи на лимита на силите си и задачите оплетени с сензори, които трансформират придвижванията им в компютърно генерирана анимация и ги трансферират в напълно друга действителност.
Напълно ненужно е да се преразказва зрелището „ Квартет “, в което всичко е монументално с изключение на, за благополучие, продължителността, тъй като концентрацията на усещания за по-дълъг интервал от време би минала от екстаз към безсилие. Нещо, което към този момент ми се случи с „ Хамлет “, отново на Явор Гърдев.Ако любовта искаше да се опише, ампутирана от романтизъм, тя щеше да употребява този текст като собствен манифест. Всяка дума е навръх мястото си, всяко изречение е възклицателно, а всеки монолог – сразяващ. Подобен текст въобще няма потребност от резултати, той би стоял също толкоз добре и прочетен от двамата артисти в камерната зала на който и да е спектакъл (впрочем, Явор Гърдев към този момент е поставял „ Квартет “ в този формат). Поднесен в мащаба на зала 1 на НДК, освен това цялостна до последния ред на балкона, тази пиеса става галактика и в нея измеренията са други – злото към този момент резонира не просто в стегнатите в корсети тела на маркиза Дьо Мертьой и виконт Дьо Валмон, а в света в близост.
Впечатляващо, надарено и друго от всичко, което до момента сме наричали „ спектакъл “. И макар дребните недостатъци на цифровите „ аватари “ и прекомерно екстравагантния обсег за толкоз изискан текст, аз считам да го виждам още веднъж още на идната дата през ноември. Не пропускайте – страховит театър!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ