Надежда от страниците на Орденът на скорпионите
Да сбъдваш фантазии може и да не е елементарно, само че като че ли наподобява по този начин, когато единствено в границите на една година това се случи с цели две фантазии.
Първият разказ на Надежда Динева " Орденът на скорпионите " излезе единствено месеци, откакто тя стана кореспондент на news.bg. И въпреки към момента да не е тръгнала по следите на терористични организации, киберпрестъпления и провокациите на интернационалния политически живот, този живот и тези провокации оживяват на страниците на книгата й. " Орденът на скорпионите " е актуален разказ, който върви по следите на най-голямата терористична организация по пясъците на пустинята, а сенките са от черните и злокобни флагове. Съвременният човек и европеец не може да скрие нито тялото, нито душата си другаде.
Тези сенки са белязали и живота на Надежда, а самият разказ е инспириран точно от такова прекарване, когато тя се оказва наоколо до атентата в Мюнхен през 2016 година Белязана е и от атентата в Сарафово, в нейния роден град, когато към момента е единствено ученичка.
И може би писането, самите креативен старания имат и лечебен резултат, тъй като в " Орденът на скорпионите " побеждава вярата, че има тероризмът има заслужен съперник. В сюжета, разгръщаш се на фона на настоящи събития като миграция, подправени вести, завладяващото ни съмнение в институциите, има и история на обич, която носи вярата и утвърждава вярата, че хора и държавни управления могат да се сплотяват в общи цели и те да са в името на положителното и добруването на човечеството... макар тероризма и неговото " кърваво угощение ". И Надежда като че ли черпи от извора на името, което носи, ни дава и вяра, и религия.
А дали скорпионите са неприятни или положителни, ще разберете от страниците на романа " Орденът на скорпионите ".
Източник:
Предлагаме Ви и фрагмент от романа:
Докато Регина се луташе из лабиринта от журналистически изявления и прехвърляше изписаните редове, Марк надникна зад уплътнената бариера и прекъсна мислите ѝ:
- Разбрах, че ти е много тежко след вчерашния атентат. Как си?
- Ще излъжа, в случай че кажа, че съм добре - отвърна Регина. - Но ще се оправя - добави. Той повдигна бял плик пред лицето си:
- В спортния отдел са оставили писмо, адресирано до теб. Предположих, че е значимо.
Постави го деликатно на бюрото и почука с пръсти по него. Личеше си какъв брой доста искаше да разбере наличието му, само че откакто видя блуждаещия взор на Регина, осъзна, че борбата от дълго време е завършила и няма да разбере нищо по тематиката
- Обади се, като приключиш. Няма да лишавам повече от времето ти - добави и си потегли.
Няколко минути ѝ трябваха, до момента в който осъзнае, че към този момент е сама и Марк си беше отишъл. Бавно наблюдава новата находка на бюрото. Предположи, че още веднъж ѝ бяха изпратили покана за концерт или нещо друго, на което надали щеше да участва. Хроничната отмалялост се беше настанила удобно в цялото ѝ създание. Реши да прегледа поканата, когато се прибере. Прибра я в чантата и стартира да набира текст в празните полета.
Минаваше шест часа, когато публикацията за берлинската офанзива се отпечатваше на първа страница на утрешния вестник и репортерката напусна редакцията. На излизане от постройката видя напълно наоколо опрян до стената мрачен мъжки контур, злокобно напомнящ фотографа от площада. Реши, че паметта ѝ си прави смешки и продължи пешком към спирката. Изчака рейса, долавяйки някава странна раздразнителност у себе си. Точно когато се качваше, видя непознатият в задната част на рейса, комфортно прикривайки се с тълпата. Регина се опита да слезе, само че в този момент вратите хлопнаха пред очите ѝ.
През целия път си повтаряше, че страхът ѝ е неоснователен, че е единствено подстрекателство и че за нея няма никаква опасност. Заозърта се преди да слезе, само че не го видя. Обувките ѝ ритмично затракаха по мократа настилка. Улицата покрай дома ѝ беше заглъхнала приспивно. Тишината бе притеснителна и цялостна с призраци от последните дни. Звукът от стъпките ѝ се преплете с още едни и когато се обърна, с периферното си зрение видя още веднъж мъжа с дългото черно палто. Дишането ѝ се учести и тя усети адреналина, който забумтя в нея. Опита се бързо да извади ключовете си, само че ръцете ѝ изневеряваха. Трябваше да работи стремително, но суматохата я превземаше момент след момент. Изведнъж стъпките зад нея изчезнаха. Тя се оглеждаше обезпокоеното във всички направления, без изобщо да може да прикрие страха си. Видя мъжът да стопира на метри от жилищната постройка. Чакаше нещо, само че Регина не искаше да схваща какво. Успя да отключи желязната врата на постройката, след което я тръшна след себе си и се затича по стълбите. Вече беше в сигурност и се насочи към асансьора. Когато влезе в жилището и заключи два пъти, изтича до прозореца. Погледна на открито, само че него го нямаше.
Чуваше единствено монотонното бумтене на хладилника до кухненския плот. Регина пристъпваше нервно в коридора и се ослушваше. Влезе във всички стаи, с цел да включи осветлението. Пулсът ѝ беше прекомерно интензивен. Върна се още веднъж в кухнята и сграбчи бутилка минерална вода от плота. Ръцете ѝ трепериха толкоз мощно, че за малко щяха да я изтърван. Приседна на канапето, оглеждайки цялата стая. Студената вода охлади страха, който танцуваше във вените ѝ. Видя отдалеченото на дребната дървена масичка пред себе си и пусна тв приемника.
Повтаряше си, че всичко е просто съвпадане. Никой не я преследваше. Бе единствено плод на въображението ѝ. Опита се да отпусне тялото си и се облегна обратно. Краката ѝ допираха малко пухкаво чердже. В този момент Пърси скочи в скута ѝ и замърка. От дробовете на Регина се изплъзна тежка въздишка.
Малко по-късно откакто пристигна на себе си, ѝ хрумна да позвъни на родителите си. Но трябваше ли да тревожи и тях? Остави телефона на трапезната маса и видя белия плик, подаващ се от дамската ѝ чанта. Приятните мисли за премиерата на театрална пиеса или величествен концерт заместиха паниката ѝ - този път щеше да отиде. Имаше потребността да се разсее и да бъде измежду естествени хора, които вървят по такива места и не мислят непрекъснато за убийства и атентати.
Взе писмото и уверено го отвори. Вътре откри лист, изписан ръкописно на британски - нетипично за покана. В него прочете:
" Спри дотук с повдигането на завесата. Терористите нямат угризения. Ако искаш да запазиш живота си и този на околните ти, ще прекратиш работата си във вестника. Редакцията няма да успее да те отбрани. Нямаш различен избор. "
Подателят беше неизвестен, само че в края на листа беше написано - Орден на скорпионите. Мъглата пред очите ѝ се сгъсти.
Първият разказ на Надежда Динева " Орденът на скорпионите " излезе единствено месеци, откакто тя стана кореспондент на news.bg. И въпреки към момента да не е тръгнала по следите на терористични организации, киберпрестъпления и провокациите на интернационалния политически живот, този живот и тези провокации оживяват на страниците на книгата й. " Орденът на скорпионите " е актуален разказ, който върви по следите на най-голямата терористична организация по пясъците на пустинята, а сенките са от черните и злокобни флагове. Съвременният човек и европеец не може да скрие нито тялото, нито душата си другаде.
Тези сенки са белязали и живота на Надежда, а самият разказ е инспириран точно от такова прекарване, когато тя се оказва наоколо до атентата в Мюнхен през 2016 година Белязана е и от атентата в Сарафово, в нейния роден град, когато към момента е единствено ученичка.
И може би писането, самите креативен старания имат и лечебен резултат, тъй като в " Орденът на скорпионите " побеждава вярата, че има тероризмът има заслужен съперник. В сюжета, разгръщаш се на фона на настоящи събития като миграция, подправени вести, завладяващото ни съмнение в институциите, има и история на обич, която носи вярата и утвърждава вярата, че хора и държавни управления могат да се сплотяват в общи цели и те да са в името на положителното и добруването на човечеството... макар тероризма и неговото " кърваво угощение ". И Надежда като че ли черпи от извора на името, което носи, ни дава и вяра, и религия.
А дали скорпионите са неприятни или положителни, ще разберете от страниците на романа " Орденът на скорпионите ".
Източник:
Предлагаме Ви и фрагмент от романа:
Докато Регина се луташе из лабиринта от журналистически изявления и прехвърляше изписаните редове, Марк надникна зад уплътнената бариера и прекъсна мислите ѝ:
- Разбрах, че ти е много тежко след вчерашния атентат. Как си?
- Ще излъжа, в случай че кажа, че съм добре - отвърна Регина. - Но ще се оправя - добави. Той повдигна бял плик пред лицето си:
- В спортния отдел са оставили писмо, адресирано до теб. Предположих, че е значимо.
Постави го деликатно на бюрото и почука с пръсти по него. Личеше си какъв брой доста искаше да разбере наличието му, само че откакто видя блуждаещия взор на Регина, осъзна, че борбата от дълго време е завършила и няма да разбере нищо по тематиката
- Обади се, като приключиш. Няма да лишавам повече от времето ти - добави и си потегли.
Няколко минути ѝ трябваха, до момента в който осъзнае, че към този момент е сама и Марк си беше отишъл. Бавно наблюдава новата находка на бюрото. Предположи, че още веднъж ѝ бяха изпратили покана за концерт или нещо друго, на което надали щеше да участва. Хроничната отмалялост се беше настанила удобно в цялото ѝ създание. Реши да прегледа поканата, когато се прибере. Прибра я в чантата и стартира да набира текст в празните полета.
Минаваше шест часа, когато публикацията за берлинската офанзива се отпечатваше на първа страница на утрешния вестник и репортерката напусна редакцията. На излизане от постройката видя напълно наоколо опрян до стената мрачен мъжки контур, злокобно напомнящ фотографа от площада. Реши, че паметта ѝ си прави смешки и продължи пешком към спирката. Изчака рейса, долавяйки някава странна раздразнителност у себе си. Точно когато се качваше, видя непознатият в задната част на рейса, комфортно прикривайки се с тълпата. Регина се опита да слезе, само че в този момент вратите хлопнаха пред очите ѝ.
През целия път си повтаряше, че страхът ѝ е неоснователен, че е единствено подстрекателство и че за нея няма никаква опасност. Заозърта се преди да слезе, само че не го видя. Обувките ѝ ритмично затракаха по мократа настилка. Улицата покрай дома ѝ беше заглъхнала приспивно. Тишината бе притеснителна и цялостна с призраци от последните дни. Звукът от стъпките ѝ се преплете с още едни и когато се обърна, с периферното си зрение видя още веднъж мъжа с дългото черно палто. Дишането ѝ се учести и тя усети адреналина, който забумтя в нея. Опита се бързо да извади ключовете си, само че ръцете ѝ изневеряваха. Трябваше да работи стремително, но суматохата я превземаше момент след момент. Изведнъж стъпките зад нея изчезнаха. Тя се оглеждаше обезпокоеното във всички направления, без изобщо да може да прикрие страха си. Видя мъжът да стопира на метри от жилищната постройка. Чакаше нещо, само че Регина не искаше да схваща какво. Успя да отключи желязната врата на постройката, след което я тръшна след себе си и се затича по стълбите. Вече беше в сигурност и се насочи към асансьора. Когато влезе в жилището и заключи два пъти, изтича до прозореца. Погледна на открито, само че него го нямаше.
Чуваше единствено монотонното бумтене на хладилника до кухненския плот. Регина пристъпваше нервно в коридора и се ослушваше. Влезе във всички стаи, с цел да включи осветлението. Пулсът ѝ беше прекомерно интензивен. Върна се още веднъж в кухнята и сграбчи бутилка минерална вода от плота. Ръцете ѝ трепериха толкоз мощно, че за малко щяха да я изтърван. Приседна на канапето, оглеждайки цялата стая. Студената вода охлади страха, който танцуваше във вените ѝ. Видя отдалеченото на дребната дървена масичка пред себе си и пусна тв приемника.
Повтаряше си, че всичко е просто съвпадане. Никой не я преследваше. Бе единствено плод на въображението ѝ. Опита се да отпусне тялото си и се облегна обратно. Краката ѝ допираха малко пухкаво чердже. В този момент Пърси скочи в скута ѝ и замърка. От дробовете на Регина се изплъзна тежка въздишка.
Малко по-късно откакто пристигна на себе си, ѝ хрумна да позвъни на родителите си. Но трябваше ли да тревожи и тях? Остави телефона на трапезната маса и видя белия плик, подаващ се от дамската ѝ чанта. Приятните мисли за премиерата на театрална пиеса или величествен концерт заместиха паниката ѝ - този път щеше да отиде. Имаше потребността да се разсее и да бъде измежду естествени хора, които вървят по такива места и не мислят непрекъснато за убийства и атентати.
Взе писмото и уверено го отвори. Вътре откри лист, изписан ръкописно на британски - нетипично за покана. В него прочете:
" Спри дотук с повдигането на завесата. Терористите нямат угризения. Ако искаш да запазиш живота си и този на околните ти, ще прекратиш работата си във вестника. Редакцията няма да успее да те отбрани. Нямаш различен избор. "
Подателят беше неизвестен, само че в края на листа беше написано - Орден на скорпионите. Мъглата пред очите ѝ се сгъсти.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ