BUFFET A VIF/SMASHED TO PIECES: Разрушаването като акт на създаване
" Да разрушим, с цел да създадем " е водещата концепция в пърформънса BUFFET A VIF/SMASHED TO PIECES , показан в тазгодишното издание на АСТ Фестивал за свободен спектакъл. Представлението изследва двигателната мощ на правилото за разрушение, който всеки един от нас носи в себе си и е належащо да прояви, с цел да резервира салдото в живота си. Зрителите могат да станат част от този развой на 23.10 (вторник) от 20:00 в ДНК – пространство за актуален танц и пърформънс. Създателите на пърформънса Маргьорит Борда, Рафаел Котeн и Пиер Мьоние споделят детайлностите към зародиша на концепцията и нейното осъществяване.
Как се появи концепцията за пърформънса Ви?
Шоуто произлиза от Sujets à vif, като отговор на поканата на SACD (Френското авторско дружество) и фестивала в Авиньон на Пиер Меуниър и Рафаел Котин, под формата на общо създание. Въз основа на предпочитание за колаборация, Sujets à Vifs канят двама актьори, които не са се познавали преди този момент, да вземат участие в два разнообразни артистични процеса, с цел да основат малко 30-минутно произведение, показано по време на фестивала в Авиньон. Освен това в съзнанието ми дълго време пребиваваше концепцията за мъже, които унищожат мебели и усещат облекчение от тяхното разрушение. Оттам произлиза и концепцията за Smashed to pieces.
Тъй като срещата сред Рафаел Котън и мен мина сполучливо, взехме решение да удължим творбата дружно с Маргьорит Бордат, като представим бюфета след разрушаването му (всъщност тя към този момент участваше в процеса на основаване, с цел да показа външна гледна точка). По време на подготовка Маргьорит излезе с предложение: основаването на апаратура от руините на бюфета. Самите части от него, разпръснати по пода като археологически разкопки. Това ни даде една друга позиция, допустимо уголемение, форма на абстракция, както и материализиране на концепцията, която бе мечтана в първичното си положение.
Вярвате ли в понятието за ново начало, като се вземе поради бремето на спомените ни?
Налице е забележителна доза настъпателност в самото деяние, в тази явна воля за разрушение, демонтиране, разчленяване и в това време същинско наслаждение от слагането на завършек на това, което ни обременява, това, което засенчва нашия небосвод. По този метод се откриват изискванията за ново начало и допустима смяна. Имаме потребност от празни пространства - липсват ни, изключително в града. Така че това е коренно решение, само че в същото време толкоз потребно. Съществува щастливо и радостно възприятие в процеса на разрушение, когато човек си даде право да вложи цялата си сила в тази задача. Разрушаването съдържа доза примитивно наслаждение - да счупим това, което ни предхожда, нещата, които наследяваме по един или различен метод и които от време на време ни натоварват. Спомням си, когато бях на осем години, майка ми разруши паница върху кухненските плочки с голяма приятност. Това беше напълно ненадейно, само че в същото време доста мощно и освобождаващо деяние.
Повече от самото разрушение, осъзнаването на това деяние може да съществува в измеренията на безусловно всичко. Именно това осъзнаване може да ни помогне да останем в придвижване. Вместо да се замразява към този момент познатата действителност, бихме могли да разработим предпочитание за наново основаване и да оценим, само че в това време с по-голяма активност, какъв брой ни коства да създадем нещо ново. По този метод усещането ни за " естествения " всекидневен живот се променя. Именно тази трудност на усещанията, съгласно нас, прави представлението забавно.
Как можете да опишете границите на театъра и пърформънса?
Театърът се основава на дейности, които към този момент познаваме и това е допустимо най-хубавото осъществяване, с голяма работа и просветеност, нужни, с цел да се почувства актът на основаване във всяка една секунда. Пърформънсът самичък по себе си се явява като неповторим миг, споделен с аудиторията. Неговият ход зависи от реакциите на сътрудниците, материалите и положението на света в този миг.
Как можем да използваме приповдигащата страст от разрушаването и да я превърнем в създаваща мощ?
Унищожаването всяка вечер маса с секира и стоманени топки ни вдъхва същинска наслада, смесена с чувство за трагичност. Това е миг, изпълнен с живот и парадокси, които предлагаме на публиката, с цел да я накараме да влезе в един тип дейна фикция. Това, което се движи сред трагизма и бурлеската, е за нас източник на стимулация, която е както поетична, по този начин и политическа, и философска. Неочаквани връзки могат да зародят сред тези разнообразни полета, които постоянно се разделят в нашето схващане.
Физическият спектакъл е повсеместен език, само че може ли да установите съответни разлики в това по какъв начин другите култури го възприемат и основават?
Унищожаването на мебелите не се получава по същия метод в Париж, Белград, Швейцария или Сараево. Ефектът остава мощен, само че интимното ехтене е непроменяемо обвързвано с всяка най-близка линия до избран народ и неговата история, изключително когато тя е трагична. Бихме желали да правим това шоу в Азия, където масата да вземем за пример има по-свещена стойност, в сравнение с Запад. За множеството нации от Азия масата е олтар, употребен за домашни церемонии, свързани с техните божества. Може би това, което вършим, ще бъде неприятно признато и считано за провокация? Или може би част от публиката ще изпита неочаквана независимост от тежестта на традиция, която е задушаваща?
Много хора виждат самостоятелния спектакъл като ъндърграунд или по-скоро елитарно изкуство. Смятате ли, че е допустимо да доближи до по-широка публика?
Независимият спектакъл в страна като Франция, където пърформънсът към момента е финансиран от страната (дори и ние не знаем какъв брой дълго), за разлика от самостоятелния спектакъл в други европейски страни, където той въобще не е финансово подкрепят от държавното управление. Макар и театралните продукции да стават все по-трудни за основаване, френският сценичен пейзаж към момента е доста богат и разнороден, само че се усеща натискът върху основателите на спектакъл, да вземем за пример, да основат нещо, което да запълвани места за представленията. Концепцията за театъра като развлечение набира все по-голяма мощ и демонстрира превъзходство над по-взискателния тип спектакъл. Душевните терзания и търсения не се одобряват толкоз добре...
Как се появи концепцията за пърформънса Ви?
Шоуто произлиза от Sujets à vif, като отговор на поканата на SACD (Френското авторско дружество) и фестивала в Авиньон на Пиер Меуниър и Рафаел Котин, под формата на общо създание. Въз основа на предпочитание за колаборация, Sujets à Vifs канят двама актьори, които не са се познавали преди този момент, да вземат участие в два разнообразни артистични процеса, с цел да основат малко 30-минутно произведение, показано по време на фестивала в Авиньон. Освен това в съзнанието ми дълго време пребиваваше концепцията за мъже, които унищожат мебели и усещат облекчение от тяхното разрушение. Оттам произлиза и концепцията за Smashed to pieces.
Тъй като срещата сред Рафаел Котън и мен мина сполучливо, взехме решение да удължим творбата дружно с Маргьорит Бордат, като представим бюфета след разрушаването му (всъщност тя към този момент участваше в процеса на основаване, с цел да показа външна гледна точка). По време на подготовка Маргьорит излезе с предложение: основаването на апаратура от руините на бюфета. Самите части от него, разпръснати по пода като археологически разкопки. Това ни даде една друга позиция, допустимо уголемение, форма на абстракция, както и материализиране на концепцията, която бе мечтана в първичното си положение.
Вярвате ли в понятието за ново начало, като се вземе поради бремето на спомените ни?
Налице е забележителна доза настъпателност в самото деяние, в тази явна воля за разрушение, демонтиране, разчленяване и в това време същинско наслаждение от слагането на завършек на това, което ни обременява, това, което засенчва нашия небосвод. По този метод се откриват изискванията за ново начало и допустима смяна. Имаме потребност от празни пространства - липсват ни, изключително в града. Така че това е коренно решение, само че в същото време толкоз потребно. Съществува щастливо и радостно възприятие в процеса на разрушение, когато човек си даде право да вложи цялата си сила в тази задача. Разрушаването съдържа доза примитивно наслаждение - да счупим това, което ни предхожда, нещата, които наследяваме по един или различен метод и които от време на време ни натоварват. Спомням си, когато бях на осем години, майка ми разруши паница върху кухненските плочки с голяма приятност. Това беше напълно ненадейно, само че в същото време доста мощно и освобождаващо деяние.
Повече от самото разрушение, осъзнаването на това деяние може да съществува в измеренията на безусловно всичко. Именно това осъзнаване може да ни помогне да останем в придвижване. Вместо да се замразява към този момент познатата действителност, бихме могли да разработим предпочитание за наново основаване и да оценим, само че в това време с по-голяма активност, какъв брой ни коства да създадем нещо ново. По този метод усещането ни за " естествения " всекидневен живот се променя. Именно тази трудност на усещанията, съгласно нас, прави представлението забавно.
Как можете да опишете границите на театъра и пърформънса?
Театърът се основава на дейности, които към този момент познаваме и това е допустимо най-хубавото осъществяване, с голяма работа и просветеност, нужни, с цел да се почувства актът на основаване във всяка една секунда. Пърформънсът самичък по себе си се явява като неповторим миг, споделен с аудиторията. Неговият ход зависи от реакциите на сътрудниците, материалите и положението на света в този миг.
Как можем да използваме приповдигащата страст от разрушаването и да я превърнем в създаваща мощ?
Унищожаването всяка вечер маса с секира и стоманени топки ни вдъхва същинска наслада, смесена с чувство за трагичност. Това е миг, изпълнен с живот и парадокси, които предлагаме на публиката, с цел да я накараме да влезе в един тип дейна фикция. Това, което се движи сред трагизма и бурлеската, е за нас източник на стимулация, която е както поетична, по този начин и политическа, и философска. Неочаквани връзки могат да зародят сред тези разнообразни полета, които постоянно се разделят в нашето схващане.
Физическият спектакъл е повсеместен език, само че може ли да установите съответни разлики в това по какъв начин другите култури го възприемат и основават?
Унищожаването на мебелите не се получава по същия метод в Париж, Белград, Швейцария или Сараево. Ефектът остава мощен, само че интимното ехтене е непроменяемо обвързвано с всяка най-близка линия до избран народ и неговата история, изключително когато тя е трагична. Бихме желали да правим това шоу в Азия, където масата да вземем за пример има по-свещена стойност, в сравнение с Запад. За множеството нации от Азия масата е олтар, употребен за домашни церемонии, свързани с техните божества. Може би това, което вършим, ще бъде неприятно признато и считано за провокация? Или може би част от публиката ще изпита неочаквана независимост от тежестта на традиция, която е задушаваща?
Много хора виждат самостоятелния спектакъл като ъндърграунд или по-скоро елитарно изкуство. Смятате ли, че е допустимо да доближи до по-широка публика?
Независимият спектакъл в страна като Франция, където пърформънсът към момента е финансиран от страната (дори и ние не знаем какъв брой дълго), за разлика от самостоятелния спектакъл в други европейски страни, където той въобще не е финансово подкрепят от държавното управление. Макар и театралните продукции да стават все по-трудни за основаване, френският сценичен пейзаж към момента е доста богат и разнороден, само че се усеща натискът върху основателите на спектакъл, да вземем за пример, да основат нещо, което да запълвани места за представленията. Концепцията за театъра като развлечение набира все по-голяма мощ и демонстрира превъзходство над по-взискателния тип спектакъл. Душевните терзания и търсения не се одобряват толкоз добре...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ