Стефан Данаилов искал да създаде свой театър - slava.bg
Да работи по нови спектакли и даже да събере натрупа за собствен спектакъл – това били фантазиите на обичания от генерации българи артист Стефан Данаилов преди да си отиде в края на ноември предходната година.
„ Напоследък е доста постоянно в спомените ми “, призна пред бТВ племенницата на Данаилов - Росица Обрешкова, която дружно с Петя Дикова готви документален филм за Мастъра.
"Той обичаше да споделя, че значимото е да си добър човек. Сега, когато около сюжета връщам толкоз мемоари, си изяснявам за какво той беше добър човек. Първо, той помагаше постоянно, когато някой го потърсеше. Винаги забравяше, че е оказал помощ. Живееше в концепцията, че ще получиш единствено това, което си дал. Никога не съдеше хората и същински се радваше на триумфа на другия “, описа още Обрешкова, като добави, че до последно – даже и след контузията на крайници му през лятото предходната година, той е желал да се завърне на сцената с думите: „ Ако не стъпя на сцената, няма да проходя повече “.
Въпреки това дълго се пазел от завръщане в театъра, като за присъединяване му в последния му театър – „ Актрисата “ (реж. е точно Обрешкова), го убедила Аня Пенчева.
„ Хареса му, въодушеви се, защото дружно режисирахме. Той се занимаваше с актьорите, аз – с всички останали неща към едно зрелище. Премиерата се състоя в Димитровград в един дребен, гиздав спектакъл. И видях едни хора, които пристигнаха облечени, направени, луксозни – готови за среща с него. След представлението той излезе пред театъра и не знам какъв брой часа заставам, с цел да раздава подписи и да се снима с тия хора. Той беше същински благополучен “, спомни си още племенницата на Данаилов.
Източник: Monitor
„ Напоследък е доста постоянно в спомените ми “, призна пред бТВ племенницата на Данаилов - Росица Обрешкова, която дружно с Петя Дикова готви документален филм за Мастъра.
"Той обичаше да споделя, че значимото е да си добър човек. Сега, когато около сюжета връщам толкоз мемоари, си изяснявам за какво той беше добър човек. Първо, той помагаше постоянно, когато някой го потърсеше. Винаги забравяше, че е оказал помощ. Живееше в концепцията, че ще получиш единствено това, което си дал. Никога не съдеше хората и същински се радваше на триумфа на другия “, описа още Обрешкова, като добави, че до последно – даже и след контузията на крайници му през лятото предходната година, той е желал да се завърне на сцената с думите: „ Ако не стъпя на сцената, няма да проходя повече “.
Въпреки това дълго се пазел от завръщане в театъра, като за присъединяване му в последния му театър – „ Актрисата “ (реж. е точно Обрешкова), го убедила Аня Пенчева.
„ Хареса му, въодушеви се, защото дружно режисирахме. Той се занимаваше с актьорите, аз – с всички останали неща към едно зрелище. Премиерата се състоя в Димитровград в един дребен, гиздав спектакъл. И видях едни хора, които пристигнаха облечени, направени, луксозни – готови за среща с него. След представлението той излезе пред театъра и не знам какъв брой часа заставам, с цел да раздава подписи и да се снима с тия хора. Той беше същински благополучен “, спомни си още племенницата на Данаилов.
Източник: Monitor
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ