Реквием на една обединителна идея
Да напомним - началото на този ентусиазъм даде лекар Иван Гаджев след изявление в нашия вестник в края на м. юли 2009 година Кой беше доктор Иван Гаджев (виж на стр. 5). Повече от две години в. “Над 55” отделяше страници за полемиките, предоставяше зала за заседания на управлението на БАП, с цел да поддържа по този начин мечтаното обединяване на възрастните хора в името на тяхното благоденствие.
Струва си да напомним част от първото изявление на в. Над 55” с лекар Гаджев:
“...Два въпроса са ме занимавали отдавна - въпросът за българската емиграция и въпросът за българските пенсионери...
Аз мога да подсигурявам - след две години пенсионерите няма да имат потребност да отиват при държавното управление. Правителството ще отива при тях.
Направете информация какъв брой са пенсионерите в България - милиони. Кой ще е по-силен - Доган, ГЕРБ или пенсионерска организация от милиони членове. Сега е моментът да се обединят в асоциация!...
Искам да попитам пенсионерите: Още ли се оставяте да бъдете употребявани с лъжливи обещания единствено и единствено да дадете гласа си за тези, които получават заплати от по над 10 000 лв. на месец, по сведение на медиите, това са хората от бордовете, които в този момент бяха разобличени?...
Новата пенсионерска организация би трябвало да бъде надпартийна, тя би трябвало да включва пенсионери, както майки и татковци на ръководещи, по този начин и майките и бащите като тези, които съм срещал по “Витошка” в София, протегнали ръка с молба за лепта...
В Американската асоциация на пенсионерите - ААП, която е проведена от тях през 1958 година, членуват 35 милиона души. Тя е мощна организация, която е уважавана от американския конгрес поради могъщата изборна мощ, която тя демонстрира на всички избори - локални или национални.
... гладът, студът през зимните месеци, невъзможността да си купят медикаменти е еднообразно мъчителен както за алените бабички, по този начин и за сините, и за зелените или за жълтите бабички. Те всички би трябвало да проумеят, че са следени, лъгани и употребявани по времето на изборите и по-късно забравяни до идващите избори.
Българските пенсионери, без разлика на партийна принадлежност, да се обединят и да станат политическа мощ, която да респектира политици и ръководещи...
Помислете до 6 септември т. година - неделя, и елате в гр. Гоце Делчев на всекидневен събор в подножието на Пирин...”...
Тази концепция и през днешния ден остава настояща, само че има ли кой да я реализира на процедура?
Както загатва и доктор Гаджев в изявлението, на 31 март 2009 година се оказа, че от трите милиона български пенсионери при започване на 2000 година, макар ежедневното “младежко попълнение”, през 2009 година са останали 2 196 880.
Статистиката е ужасяваща - за 9 години повече от 1 милион и 300 хиляди пенсионери отпътуваха в небитието - над 125 000 всяка година! А през днешния ден?
Причините са повече от ясни - 90 % от оживелите и до момента получават мизерни пенсии, които не им стигат за медикаменти, храна и други битови разноски.
От поколението, което искаше да сплоти пенсионерското съсловие, надали са останали и половината живи, към този момент обезверени и без сили за опозиция.
Можем ли да обвиним българите, че не съумяха да осъществят обединителната концепция? Кой беше ЗА и кой ПРОТИВ?
Ето какво написа в бр. 32 същата година към този момент починалият Иван Чапразов, ръководител на ЕПС - гр. Стара Загора:
“Основният въпрос е - надпартиен съюз или партия да бъде тази асоциация?
Виждането на доктор Гаджев за надпартиен съюз е вярно, само че то важи за една свободна страна, каквато е Съединени американски щати. За посткомунистическа България, където цялото общество е партизирано, където и законите са направени по този начин, единствено посредством партия можеш да имаш политическа власт... тъй че въпросът за надпартиен съюз е противоречив.
За какви “подводни камъни” приказваме?
Първо: Безразличието на милион пенсионери към личната им орис, невярващи към този момент никому - тях ще желаеме да приемем в БАП, с цел да можем да ударим по масата на ръководещите.
Второ: Опозицията на съществуващите пенсионерски съюзи и партии - проф.- Лозан Стоименов пристигна на срещата в Гоце Делчев, само че отхвърли да влезе във краткотрайното управление. Гърбузанов от ОППБ не пристигна, а и не взе присъединяване в полемиката във в. ”Над 55”. Цветан Минков от СП-2004 зае във в. “Пенсионери” негативна позиция. Подкрепяният от Българска социалистическа партия СП-2004 няма да се съгласи в пенсионерското придвижване да има друга водеща конструкция!”
Сабри Деуд Масаладжи, ръководител на Общински пенсионерски съюз гр. Калоян, обл. Разград:
Желаем обединен пенсионерски съюз или БАП
“Публикацията “Крайно време е пенсионерите да удрят по масата” във в. “Над 55 ” буди интерес и удивление в цялата страна...”.
От името на пенсионерите в община Раднево Мария Папазова - ръководител:
“С огромно удовлетворение прочетохме изявлението, оповестено в бр. 28 под заглавието “Крайно време е пенсионерите да ударят по масата”. Имаме право да се радваме, тъй като тази концепция е и наша, защото още на наше заседание, извършено в гр. Раднево на 06.02.2008 година, ние отправихме Призив към всички пенсионери в страната за обединяване...
Време е към този момент нашите ръководители на пенсионерските съюзи да седнат на една маса, да извадят пищовите и ги сложат върху нея с думите, изречени от Апостола: “Кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се изправим и все да вървим дружно и да бъдем хора”, да тръгнат по нов път...”.
Андрей Христов, от Обединен съюз на пенсионерите - гр. Дулово
“Вярно е, че пенсионерското придвижване в България е в рецесия. Разпокъсано на съюзи и съюзчета, то се раздира от напълно голословни войни за някакво илюзорно превъзходство... Но има съюзи като тези на Сава Гърбузанов, на Иван Чапразов, на Цветан Минков, на Сашо Радев, на Лозан Стоименов, които имат дългогодишна социална процедура, имат районни и локални структури, имат свои сфери на въздействие и не може да бъдат прескочени, в случай че желаеме да създадем единна, мощна пенсионерска организация.”
А починалият Цветан Минков, ръководител на СП-2004, написа:
Обединение - да!
Но... в името на какво?
Тук няма потребност и от коментар...
Идеята за обединяването имаше и доста свои апостоли, ще споменем единствено някои от тях: Найден Москов от София, доцент доктор Донка Стефанова от Варна, Николай Йорданов от Пловдив, Нели Лазарова от София, Мария Джаферова от Гоце Делчев - някои от тях към този момент също покойници.
Вместо послепис:
Много локални организации на БАП бяха построени. Но по остарял български бит и БАП се разрои на организации и организацийки, водени от неосъществени в обществото пенсионирани мераклии за водачество.
От мъдростта на отминалите 10 години може би би трябвало да се съгласим, че най-правилно бе предлагането на проф. Стоименов, ръководител на политическа партия Движение “Народен юмрук”:
Закон за пенсионерите и тяхната съсловна организация
би трябвало да се одобри от Народното събрание. Но би трябвало да се промени и Законът за политическите партии, който да сътвори законова основа освен за сливане на пенсионерите и образуване на тяхна единна законна организация, само че и за ясно установяване на отговорностите на държавната и локална власт по отношение на нея и пенсионерите. Това ще подсигурява присъединяване на пенсионерски представители във властта - от Народното събрание до четиристранния разговор държавно управление - синдикати - работодатели - пенсионери.
Михаил АХЧИЕВ
/вестник "Над 55 "/
Струва си да напомним част от първото изявление на в. Над 55” с лекар Гаджев:
“...Два въпроса са ме занимавали отдавна - въпросът за българската емиграция и въпросът за българските пенсионери...
Аз мога да подсигурявам - след две години пенсионерите няма да имат потребност да отиват при държавното управление. Правителството ще отива при тях.
Направете информация какъв брой са пенсионерите в България - милиони. Кой ще е по-силен - Доган, ГЕРБ или пенсионерска организация от милиони членове. Сега е моментът да се обединят в асоциация!...
Искам да попитам пенсионерите: Още ли се оставяте да бъдете употребявани с лъжливи обещания единствено и единствено да дадете гласа си за тези, които получават заплати от по над 10 000 лв. на месец, по сведение на медиите, това са хората от бордовете, които в този момент бяха разобличени?...
Новата пенсионерска организация би трябвало да бъде надпартийна, тя би трябвало да включва пенсионери, както майки и татковци на ръководещи, по този начин и майките и бащите като тези, които съм срещал по “Витошка” в София, протегнали ръка с молба за лепта...
В Американската асоциация на пенсионерите - ААП, която е проведена от тях през 1958 година, членуват 35 милиона души. Тя е мощна организация, която е уважавана от американския конгрес поради могъщата изборна мощ, която тя демонстрира на всички избори - локални или национални.
... гладът, студът през зимните месеци, невъзможността да си купят медикаменти е еднообразно мъчителен както за алените бабички, по този начин и за сините, и за зелените или за жълтите бабички. Те всички би трябвало да проумеят, че са следени, лъгани и употребявани по времето на изборите и по-късно забравяни до идващите избори.
Българските пенсионери, без разлика на партийна принадлежност, да се обединят и да станат политическа мощ, която да респектира политици и ръководещи...
Помислете до 6 септември т. година - неделя, и елате в гр. Гоце Делчев на всекидневен събор в подножието на Пирин...”...
Тази концепция и през днешния ден остава настояща, само че има ли кой да я реализира на процедура?
Както загатва и доктор Гаджев в изявлението, на 31 март 2009 година се оказа, че от трите милиона български пенсионери при започване на 2000 година, макар ежедневното “младежко попълнение”, през 2009 година са останали 2 196 880.
Статистиката е ужасяваща - за 9 години повече от 1 милион и 300 хиляди пенсионери отпътуваха в небитието - над 125 000 всяка година! А през днешния ден?
Причините са повече от ясни - 90 % от оживелите и до момента получават мизерни пенсии, които не им стигат за медикаменти, храна и други битови разноски.
От поколението, което искаше да сплоти пенсионерското съсловие, надали са останали и половината живи, към този момент обезверени и без сили за опозиция.
Можем ли да обвиним българите, че не съумяха да осъществят обединителната концепция? Кой беше ЗА и кой ПРОТИВ?
Ето какво написа в бр. 32 същата година към този момент починалият Иван Чапразов, ръководител на ЕПС - гр. Стара Загора:
“Основният въпрос е - надпартиен съюз или партия да бъде тази асоциация?
Виждането на доктор Гаджев за надпартиен съюз е вярно, само че то важи за една свободна страна, каквато е Съединени американски щати. За посткомунистическа България, където цялото общество е партизирано, където и законите са направени по този начин, единствено посредством партия можеш да имаш политическа власт... тъй че въпросът за надпартиен съюз е противоречив.
За какви “подводни камъни” приказваме?
Първо: Безразличието на милион пенсионери към личната им орис, невярващи към този момент никому - тях ще желаеме да приемем в БАП, с цел да можем да ударим по масата на ръководещите.
Второ: Опозицията на съществуващите пенсионерски съюзи и партии - проф.- Лозан Стоименов пристигна на срещата в Гоце Делчев, само че отхвърли да влезе във краткотрайното управление. Гърбузанов от ОППБ не пристигна, а и не взе присъединяване в полемиката във в. ”Над 55”. Цветан Минков от СП-2004 зае във в. “Пенсионери” негативна позиция. Подкрепяният от Българска социалистическа партия СП-2004 няма да се съгласи в пенсионерското придвижване да има друга водеща конструкция!”
Сабри Деуд Масаладжи, ръководител на Общински пенсионерски съюз гр. Калоян, обл. Разград:
Желаем обединен пенсионерски съюз или БАП
“Публикацията “Крайно време е пенсионерите да удрят по масата” във в. “Над 55 ” буди интерес и удивление в цялата страна...”.
От името на пенсионерите в община Раднево Мария Папазова - ръководител:
“С огромно удовлетворение прочетохме изявлението, оповестено в бр. 28 под заглавието “Крайно време е пенсионерите да ударят по масата”. Имаме право да се радваме, тъй като тази концепция е и наша, защото още на наше заседание, извършено в гр. Раднево на 06.02.2008 година, ние отправихме Призив към всички пенсионери в страната за обединяване...
Време е към този момент нашите ръководители на пенсионерските съюзи да седнат на една маса, да извадят пищовите и ги сложат върху нея с думите, изречени от Апостола: “Кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се изправим и все да вървим дружно и да бъдем хора”, да тръгнат по нов път...”.
Андрей Христов, от Обединен съюз на пенсионерите - гр. Дулово
“Вярно е, че пенсионерското придвижване в България е в рецесия. Разпокъсано на съюзи и съюзчета, то се раздира от напълно голословни войни за някакво илюзорно превъзходство... Но има съюзи като тези на Сава Гърбузанов, на Иван Чапразов, на Цветан Минков, на Сашо Радев, на Лозан Стоименов, които имат дългогодишна социална процедура, имат районни и локални структури, имат свои сфери на въздействие и не може да бъдат прескочени, в случай че желаеме да създадем единна, мощна пенсионерска организация.”
А починалият Цветан Минков, ръководител на СП-2004, написа:
Обединение - да!
Но... в името на какво?
Тук няма потребност и от коментар...
Идеята за обединяването имаше и доста свои апостоли, ще споменем единствено някои от тях: Найден Москов от София, доцент доктор Донка Стефанова от Варна, Николай Йорданов от Пловдив, Нели Лазарова от София, Мария Джаферова от Гоце Делчев - някои от тях към този момент също покойници.
Вместо послепис:
Много локални организации на БАП бяха построени. Но по остарял български бит и БАП се разрои на организации и организацийки, водени от неосъществени в обществото пенсионирани мераклии за водачество.
От мъдростта на отминалите 10 години може би би трябвало да се съгласим, че най-правилно бе предлагането на проф. Стоименов, ръководител на политическа партия Движение “Народен юмрук”:
Закон за пенсионерите и тяхната съсловна организация
би трябвало да се одобри от Народното събрание. Но би трябвало да се промени и Законът за политическите партии, който да сътвори законова основа освен за сливане на пенсионерите и образуване на тяхна единна законна организация, само че и за ясно установяване на отговорностите на държавната и локална власт по отношение на нея и пенсионерите. Това ще подсигурява присъединяване на пенсионерски представители във властта - от Народното събрание до четиристранния разговор държавно управление - синдикати - работодатели - пенсионери.
Михаил АХЧИЕВ
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ