Да предложиш при силната политическа фрагментация на обществото е несериозно.

Да предложиш при мощната политическа фрагментация на обществото е несериозно. Конституцията е знак на единодушието, законността и Единението на нацията и отношението ѝ към разделянето на управляващите.
В България няма единодушие, няма правда, има слаба форма на сливане против досегашния политически автократски режим (да, 11 години корупция и превръщането на една партия в страна си е режим) и за похлупак - не съществува никакво разделяне сред управляващите, а утвърждението към тях е под сериозния най-малко.
Раздържавяването е комплициран и дълъг развой, който обаче в България ръководещите сполучливо осъществят през тези към този момент 30 години народна власт. Винаги всичко стартира с разрушаването на устоите, върху които се крепи обществото. Атаката против България стартира с провокирания демографски срив и обезлюдяването на големи райони, което спомогна за тяхното феодално преодоляване от политически предприемачи.
Демокрацията отстъпва тогава, когато " демосът " (бел. а. - " народът ", от старогр.) бива подложен на систематични офанзиви. Кризите, провокирани в просветителната и здравната системи, доведоха до това от една страна хората да се опасяват за здравето си, а от друга - да се подмени ценностната система с такава, позволяваща повече произволи на политическия хайлайф. Защото демокрацията се гради върху здрави и образовани хора. За да се убедим в това е задоволително да създадем един не доста бездънен социологически прорез на жителите, които стачкуват през днешния ден. Това са прокудените, образованите и непредставените. Всички те са обединени от неналичието на идентификация с политическия хайлайф, както и от осъзнаването на функционалностите на демокрацията, които в България са гротескни сходства, а не действителни сходства.
Всичко това потвърждава потребността от смяна. И, както постоянно - мненията са доста, а действителните направления - прекомерно малко. За да съградиш още веднъж нещо, редовно рушено, е нужно да се прицелиш във фундаменталната потребност, задачата ти да е полагането на здрави основи. Над половината български жители не са показани политически в Народното събрание. Голяма част от тях са отвън рамките на страната, друга не вижда смисъл или за кого да гласоподава, или за какво въобще да го прави. Т.е., разсъждавайки демократично, е нужна смяна в механизма за посланичество. Гласуването би трябвало да бъде по-достъпно и с по-малко недостатъци. Това е тематика табу, за нея политическият хайлайф изрично не желае да приказва. Нещо повече, той е подготвен да си играе на писане на нова Конституция, единствено и единствено да не бъде ориентиран вярно фокусът върху главния проблем на жителите - безнаказаното оцеляване на политиците и невъзможността да бъдат съдени, съгласно греховете им.
Българите несъмнено узряват от ден на ден за тази концепция. Провеждането на избори е подигравка, която се разиграва пред очите ни от най-малко десетилетие. Това е протоколно крушение, чийто край е предупреден. Изборите не са почтени, не са законни и ми е забавно някоя организация ще попита ли народа какво мисли по този въпрос, вместо да мери рейтингите на политиците.
Оттук следва и заключението, че нова Конституция няма по какъв начин да бъде написана и призната, без тази първа и най-важна стъпка – гарантиране на честността на изборите. Едно Велико национално заседание не би било законно, то би било фалшифицирано. Безсрамно е хайлайф, който е морално изтъркан, оплел се е между тях във всевъзможни корупционни схеми, без значение на цвят, хрумвания и позициониране, да желае да предложи и наложи на младите българи нова Конституция. Сегашните политици принадлежат на остарялата Конституция и нямат правото да желаят да пишат нова. Това право имат тези, които желаят смяна и знаят по какъв начин да я реализиран, които имат пред себе си още доста години витален път. В противоположен случай рискуваме да превърнем така и така олигархичната ни народна власт в непотизъм в най-чист тип.
Промяната ще се случи и тя е неизбежна като промяната на сезоните. Не за друго, а тъй като, когато стартират да се разпростират страшни оферти от безпределно компрометирани политици, имунната система на обществото реагира. Септември няма да бъде като август. В нито един аспект.
Промени в Конституцията са наложителни. Реформите, които се отсрочват с години, би трябвало да бъдат осъществени, даже в случай че това би трябвало да се случва под непрестанната заплаха от цивилен напън. Защото към този момент е минат Рубикон и връщане няма. Но това може да се случи единствено с необятно публично единодушие, даже с провеждането на референдум, който да има наложителен темперамент, с цел да не потъне в забвение, като предходния.
Еднолично сформиране на нова Конституция, основано на тънки политически сметки и процедурни хватки, е невероятно и обречено на неуспех. Стъпката, която подсигурява развиването на демократичния развой, е смяната на системата на изборите. Гражданите имат потребност от това, с цел да повярват още веднъж в силите си. Политиците, които го осъзнаят, ще могат да вземат участие в процесите на утрешния ден. Останалите ще би трябвало да понесат следствията от постъпките си.
" непотизъм " - разпределяне от страна на папата на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки родственици за подсилване на своята власт
Автор: Тезей, " " - и